Цитат на: sunrain в Юли 30, 2009, 08:35:08 am

Както и да е. Наистина да не задълбаваме в темата, че Гали ще ни напляска вече.              

Ох, на мен ми дойде муза да си боядисам стените в различни цветове., ноо малко по-късно нема да ви се размине ..  

лошо, лошо, лошо момче/момиче .... пляс, пляс, пляс 

Тук вече опираме до основния въпрос относно духовното развитие, а именно може ли човек да се развива самостоятелно и има ли изобщо нужда от Учител за да се развива. Така или иначе всеки може да прочете 500 книги на духовна тематика, но това означава ли че теорията може да замени личното преживяване и опитност. Едно е примерно да прочета 10 книги за Айкидо, съвсем друго е да тренирам 1 година със Сенсей.  Говоря от личен опит..       

Гал, на мен това ми беше мисълта през цялото време, но вече става банално да повтарям едно и също, затова предпочитах дотук да не се включвам в темата и да огранича участието си с един лаконичен коментар. Пък който трябва, пак ще разбере...

Първо, не разбирам защо в темата се прави паралел между "духовност" и "секти"?

Второ, броят прочетени книги на езотерична и окултна тематика все още не определя нивото ни на духовност. И, както казва, самият избор на определени книги ни налага някаква рамка, ограничение. Приемаме дадено учение, философия за сметка на друго, т.е. онова, което не сме избрали поради една или друга причина. Дори един чистосърдечен опит да препоръчаме някому книгите, които ние предпочитаме, предполага определено въздействие. Нерядко, в желанието си да "отворим очите" някому и водени от най-благородни мотиви, ние самите не сме много наясно дали човекът отсреща има нужда от точно това. В избора си на определени афинитети сме водени от личните си възприятия.

Трето, няма дефиниция за духовност, всеки я разбира по своему според опитностите и предизвикателствата, през които е преминал или преминава...
Следях диалога, воден между Синухе и Небесна в Говорилнята, и в интерес на истината не бих могла да взема страна. Всеки от тях по своему е прав.
Ако за някой духовният опит се свързва с оттегляне от външни ангажименти и водене на един съзерцателен живот, не по-малко духовен ще е и онзи, който е избрал да следва друг път, чрез активна ангажираност със заобикалящия свят. Дори всички да сме избрали да следваме един път, начините да го изминем са безброй и най-разнообразни...

Кой е по-духовен според вас?
Човек, който се оттегля в пещера или на друго уединено място, където откъснат и необезпокояван от света, без външни ангажименти, задължения спрямо семейство, близки, социум, може да се се слее с единното съзнание, с божествената си същност?

Или човек, който е избрал да служи на обществото, поемайки социални ангажименти? Човек, който е посветил живота си да служи на хора в неравностойно положение, да помага, да оказва съдействие?

Кажете ми, кой е по-духовен?
Онзи, който съзерцава Необятното без каквато и да било заинтересованост спрямо външния свят и се захранва със слънчева енергия? Необезпокояван от никой и нищо, поставен в една относително "стерилна" среда, където може да води съзерцателен живот без да се сблъсква с някои от предизвикателствата, пред които би му се наложило да се изправи в материалния живот?

Онзи, който не поема никакъв социален ангажимент с изключение на ангажимента си към най-близките, към семейството? Липсата на външни ангажименти предполага, че човек може да отделя повече време за любимите си занимания, вкл. духовни практики или просто "поглъщане" на езотерична литература. Особено, ако няма материални притеснения и за физическото му оцеляване се е погрижил или се грижи някой друг. Това духовност ли е?

Или онзи, който се е ангажирал, освен с личното си развитие, и с развитието на определена социална група? Онзи, който служи на обществото? Тук не говоря за обслужване на интереси. Говоря за служене в най-чистия му и неопорочен вид.

Та какво е духовност, колеги? Кое ни прави истински духовни?
Мисля, че на някои все още им е трудно да направят разлика между "книжна" духовност и "живяна" духовност, затова нямам какво повече да добавя по тази тема.

Мисля, че на някои все още им е трудно да направят разлика между "книжна" духовност и "живяна" духовност, затова нямам какво повече да добавя по тази тема.

а ти защо не искаш да приемеш факта, че хората започват с четене и продължават нататък? защо се опитваш да отправяш индиректни нападки относно различните разбирания? откъде знаеш отсрещният човек на какво ниво е и какво прави? и откъде си сигурна, че кармата на даден човек не  е той да не работи? може пък в преден живот да си е заслужил живот без работа сега   

и още нещо ще ти кажа - да има хора които не ходят на работа и разчитат на други да им дават пари. така се е случило и така ще бъде. ти защо съдиш хората?

и в целият ти пост няма нищо общо с въпроса от Гали, а само нападки!  Лили, мислех че си много разумен млад човек, но тези нападки ме разочароват!

    Ей, момичета, всеки за себе си е прав !  Всеки търси и намира собствената си истина. Някои казват, че истината е една. Тя пак може да е една, но се възприема от много и различни очи  /възприятия, мозък/ - човешки, животински, божествени ако щете.....или извънземни...В такъв случай нито едно твърдение няма да е еднозначно за всички...Важното е всеки да приема истината на другия и да я толерира... За да има хармония...
     Приемам и молещият се отшелник и обществено ангажираният човек за духовно извисени, важна е каузата и вярата, с която са устремени към нея. Ако този молещ се отшелник отделя в пространството чиста енергия и чиста мисъл, която е способна да омиротвори малка или голяма част от хората по земята, за мен е извисен, както и човекът който е оставил личния си живот и се е посветил в полза на обществото по един или друг начин, също е извисен, но в случай че са забравили за собствения си аз...
    До много духовни истини съм стигнала сама, впоследствие четейки такава литература - просто си затвърждавам заключенията, до които съм стигнала....

права си daisy696, точно това се опитвам да обясня, но явно не ме разбират и това е...

но не мога да се съглася с факта, че не желаят да толерират четенето на книги. сори, но много истина има в книгите и на тепърва престъпващия човек те са нужни като въздуха, впоследствие също са нужни. във всяка една книга има зрънце истина и дадена книга в определен момент те насочва към нещо което си търсил например дълго време. Вселената е необятна и дава винаги своите знаци, а друг е въпросът дали човек ги разчита или не...

какво си мислите, че великите духовни водачи не са чели книги, а са стигнали ей така - щрак с пръсти и просветлението е готово... ненапразно богът на знанието е Хермес-Тот или Меркурий /на който както му харесва/... знанието е всичко на този свят и 95% от начините е да четеш и учиш, другите 5% са просветлението, медитацията и другите от сорта. голяма част от днешното поколение дори не чете книги, което само по себе си е кощунствено /поне за мен/. аз съм израснала сред книгите при мама библиотекар и за мен те са хлябът насъщен. все още не сме дорастнали до положението да четем директно от акашовите записи и заради това четем книжни носители.

всеки сам стига до своята истина. на всеки човек Пътят е различен и затова са различни всички хора. 

този, който е избрал да бъде отшелник, за да стигне до това решение е достигнал някакъв катарзис в душата и е предприел пътя по който върви.

този, който е избрал да бъде социално ангажиран също е стигнал по един или друг начин до това си решение.

и двамата са се ангажирали с това, което им носи удовлетворение на душата и съответно ги прави да се чувстват щастливи. всеки е роден с различна мисия на този свят и кармата му е различна /точно на вас ли пък трябва да казвам това господа астролози  /

духовността не е мерене на пишки, а разбиране, осъзнаване, любов и толерантност. а къде изчезна толерантността в този форум. превърна се в детското предаване "кой е по-по-най"    всеки изживява собствената си духовност по начини които му импонират най-добре. защо тогава трябва да се проявява нетърпимост и нетолерантност.

егати свинщината, понякога и най-хубавата тема се омаскарява така, че не е истина 

все още не сме дорастнали до положението да четем директно от акашовите записи и заради това четем книжни носители.

Всеки от нас има достъп до така наречените акашови записи във всеки един момент. Но на нас ни се дава само една малка част от знанието от време на време. Това са моментите на просветление, на интуиция, които ни подсказват или направо директно ни откриват някои истини.

А книгите са хубаво нещо, ама е лошо, че след години забравяме какво сме чели и трябва да го прочетем пак.  

това имах в предвид Хело, не можем все още да ги ползваме като библиотеката си вкъщи 

    Повечето неща, които пиша в този форум са въз основа на личния ми опит....Бях дете потънало в книги, живеещо в някакъв приказен свят, обожавах да чета приказки, израстнах с разни класически романи....А животът така ми го натресе, плановете ми бяха 10 години напред....В строгата ми козирошка тиква освен учение /сухо и академично/ нищо друго нямаше....Бях емоционален инвалид....Но живота така ме очука...Проумях, че уроците които имам да взимам в този си живот са именно емоционалните, за духовни не говоря, щото знам че съм много ниско в това стъпало....Учението ми се отдаваше с лекота, поглъщах всяка материя без затруднения. Всестранни знания...така ни учеха на времето, всестранно развити личности....В момента съм си със средно образование...Въпреки дипломата с 1 петица....Както и да е, исках да споделя, че навремето когато бях изоставена в Алпите на 2000м височина в едно селце, бременна в 5 месец /нямах пари, нямах дрехи, бяхме нелегално влезнали през Италия/, мъжото изчезна безследно някъде, Бог ми помогна чрез хората. Не можех да мисля тогава, бях блокирала, просто трябваше да оцелея. Чужди хора ми протегнаха ръка. Хранеха ме, мислеха за мен, ей така просто защото съм човешко същество. В къща като от картичките, живееха още хора под наем. Едното сръбско семейство, макар че са от Босна, а там всичко им се е разпаднало заради войната, те бяха християни. Жената всеки ден идваше да ме пита кво искам да ям. Имаше и момиче, босненска - мюслюманка...И тя при заминаването си ми остави пари, да има кво да си купя за ядене. Макар че аз съм от мюслюманско семейство /но самата аз едва ли/, сърбите ми помогнаха, при положение че бяха намразили мюслюманите...Хазяите на къщата също...Просто в този момент осъзнах, че добри хора има навсякъде по света, макар и друговерци, те помагат на човека, просто защото е човек....В Рим, при роднини на човека, който трябваше да ми бъде мъж, на Курбан байрам - те са също мюслюмани, щяха да сядат семейно на софра. Моят "мъж" беше ме оставил там на сигурно място, а той спеше някъде при други приятели. Бях бременна 2-3 месец, но много тежка бременност имах. Нито можех да ям, нито да седя гладна. Дефакто ядях 1 на ден. Започнахме да подготвяме софра за байрама и понеже са емигранти и бедно щяха да празнуват, с печено пиле с ориз и зелена салата. Аз се включих в подготвянето на храната. Всичко беше готово и сервирано на масата, те седнаха, а аз не бях поканена. Това са хоря мюслюмани !!!!  Не че щях да ям, поначало не можех да ям, но тази постъпка много жестоко ме нарани...Исках да кажа, че много добро съм видяла и то от съвсем чужди хора, и винаги ще отправям благодарност за това...Нека Господ да им върне жеста..

Цитат на: Lillie в Юли 30, 2009, 10:05:38 pm

Мисля, че на някои все още им е трудно да направят разлика между "книжна" духовност и "живяна" духовност, затова нямам какво повече да добавя по тази тема.

а ти защо не искаш да приемеш факта, че хората започват с четене и продължават нататък? защо се опитваш да отправяш индиректни нападки относно различните разбирания? откъде знаеш отсрещният човек на какво ниво е и какво прави? и откъде си сигурна, че кармата на даден човек не  е той да не работи? може пък в преден живот да си е заслужил живот без работа сега   

Вещичка, защо го приемаш лично сега?
Не целях никого да нападам, просто споделих гледната си точка относно тъй разбираната "духовност".
Приветствам желанието на всеки да чете, да се усъвършенства и, разбира се, да продължава да се развива, да върви напред. Ако бяхме тук клуб за плетки, естествено щяхме да имаме други приоритети и да си говорим за друго.  

Нападки към ничии разбирания не отправям.
В повечето случаи реагирам срещу неразбиране, както би трябвало да е станало ясно от участието ми в този форум.

Това, което споменаваш за тъй наречените "нива", не е никакъв аргумент. Разбира се, няма как да знаем какво е духовното ниво на отсрещния човек, нито пък да го определим толкова лесно по хороскоп, както може би някои от вас си мислят. А и нали знаеш, спрямо личния си хороскоп нито един от нас не може да бъде достатъчно обективен и по-скоро ще е склонен да търси в него показатели за по-високо ниво, отколкото да приеме факта, че не е по-специален от другите. Що индига се навъдиха тука, що кристали... Никой не може да приеме посредствеността си, всеки претендира за уникалност. В интерес на истината, всеки от нас по своему е специален, уникални сме наистина.

По-скоро реакцията ми беше мотивирана от това, че истински духовните хора рядко заявяват за своята духовност публично. Книги трябва да се четат, но животът и истината не са там! Четенето на тонове езотерична литература дава информираност, дава познания, ерудиция, дори може да даде някаква степен на разбиране, но мъдрост, дълбочина, чистота и духовност не дава, ако не са заложени и култивирани в човека. Истински духовен може да бъде и един необразован безработен човек, който се е научил да живее в хармония със себе си и заобикалящия го свят и да бъде благодарен за малкото благинки, с които Всевишния го е дарил.
Мога да ви кажа, че повечето от хората с истински ясновидски и други способности, които познавам, не са го научили от книгите, нито са култивирали тази духовност от книгите. И никога няма да ги видиш да афишират способностите си, нито пък да заливат форумите с книжна духовност. Форумите са създадени за споделяне на опит и впечатления, тяхната цел не е посвещаване, макар че опити за гурувщина винаги ще има. Всеки човек се посвещава сам според степента и начина, по който разбира нещата. Докато на един му трябва Учител, друг се посвещава сам, бидейки привлечен от едно или друго учение, но за това ще му трябват години да си "спомни" и само ако е "готов". Ще се учудите, ако разберете колко много от вас/нас все още не са готови за това, за което пишат.

А нивото на човек се вижда, да, още при първо, но малко по-задълбочено запознанство, на надали толкова лесно се хваща духовното, тук говорим по-скоро за ментално-емоционалната му същност. Дори тук, в този форум, където толкова често си говорим за духовност и езотерика, надали някой от нас може безпогрешно да разбере на какво духовно-еволюционно ниво живее отсрещният, т.е. каква е истинската му същност. Можем само да разберем колко и какви познания има този човек и как, по какъв начин разбира това, което е научил.
Надявам се този път да няма погрешно разбиране на написаното. Вярно е, някои истини се приемат твърде болезнено от егото и сме склонни да ги сметнем за лична нападка.  

Между другото, забелязвам, че когато някой тук си изкаже мнението, само заради това, че е различно, другите го приемат като нападка и лична обида. Ей такова нещо имах предвид, когато започнах темата - срещаш хора, с които ти е хубаво да си общуваш, надяваш се да се забавлявате добре заедно и да обсъждате въпроси, които са от общ интерес, но като разберат, че не подкрепяш Кришна, Христос, някакъв популярен Учител или когото те там смятат за най-велик, рано или късно просто заявяват, че не искат да общуват повече с теб, защото си много заблуден човек и има още много да учиш. А те така са се надявали да ти помогнат и на теб да израстнеш духовно.  

всеки сам стига до своята истина. на всеки човек Пътят е различен и затова са различни всички хора.  
всеки изживява собствената си духовност по начини които му импонират най-добре. защо тогава трябва да се проявява нетърпимост и нетолерантност.

Това и исках да чуя, Вещичке!  
А не да мерим "духовността" си с тази на някой друг. Не е толкова лесно наистина да се определи нивото, на което оперира даден човек в духовен план, а пък и самият човек още приживе далеч не винаги остава фиксиран на едно ниво, а има възможност да премине към някое от следващите, независимо дали ще е "по-високо" или "по-ниско".

И не се притеснявай за посоката, в която е тръгнала темата, би трябвало да се очакват всякакви реакции и въпроси, а не да се правим на изненадани, защото самата тема по начина, по който е дефинирана, предполага най-различни асоциации и "неудобни" въпроси.

    Така е Лили, срещала съм хора, които нямат грам познание книжно за духовността, а са всъщност много по-извисени, даже си мисля по-извисени и от авторите на подобна книжнина. Елементарно да го изразя, беден човечец, цял живот живял в мизерия, едвам преживява, но няма да върне човек в беда, ще го приеме, ще го нагости с каквото може, ще подаде петак на просяка....А аз, ако ми се помоли, някой чужд  изпаднал в нужда /говоря примерно/, първо ще се замисля за мотивите му. Както и че до ден днешен ми е много трудно да давам пари на просяците...Не мога...За каква духовна извисеност да говоря тогава. Макар че съм изчела сума неща, осъзнала съм доста от прочетеното, но не съм се извисила....Да можеш да даваш безрезервно, за мен означава, извисеност, без значение дали е бедняк, абориген или богаташ. Щом можеш да даваш безрезервно, това за мен означава висша проява на духовност, безрезервна вяра в силите на реда и хаоса, демек на Господ...и упование.

Това, което споменаваш за тъй наречените "нива", не е никакъв аргумент. Разбира се, няма как да знаем какво е духовното ниво на отсрещния човек, нито пък да го определим толкова лесно по хороскоп, както може би някои от вас си мислят. А и нали знаеш, спрямо личния си хороскоп нито един от нас не може да бъде достатъчно обективен и по-скоро ще е склонен да търси в него показатели за по-високо ниво, отколкото да приеме факта, че не е по-специален от другите. Що индига се навъдиха тука, що кристали...

напротив - това си е чист аргумент, но ние просто не сме дорасли да го видим от прима виста. никога не съм твърдяла, че е възможно в един хороскоп да се види това - планетите и домовете имат толкова много алтернативи, че е трудно да се определят някои елементарни неща, пък камо ли едно ниво на духовно развитие. за мен е много по-важно излъчването на даден човек и чак после хороскопът му.
*****

По-скоро реакцията ми беше мотивирана от това, че истински духовните хора рядко заявяват за своята духовност публично. Книги трябва да се четат, но животът и истината не са там! Четенето на тонове езотерична литература дава информираност, дава познания, ерудиция, дори може да даде някаква степен на разбиране, но мъдрост, дълбочина, чистота и духовност не дава, ако не са заложени и култивирани в човека. Истински духовен може да бъде и един необразован безработен човек, който се е научил да живее в хармония със себе си и заобикалящия го свят и да бъде благодарен за малкото благинки, с които Всевишния го е дарил.

аз не съм видяла някой в този форум да се е цанил за гуру или духовен учител. живота е училище и всеки се учи от всеки. четеното на духовната литература обаче ти дава насоки и те кара да мислиш. има и много необразовани хора, които са истински светци. но пък от друга страна живеем в ерата на комуникациите - та що тогава да не се възползваме от това  
*****

А нивото на човек се вижда, да, още при първо, но малко по-задълбочено запознанство, на надали толкова лесно се хваща духовното, тук говорим по-скоро за ментално-емоционалната му същност.

ментално-емоционалната същност е част от духа на човек и е напълно възможно точно тази същност да резонира на предно ниво и точно нея ние да я усещаме на първа среща.
*****

Вярно е, някои истини се приемат твърде болезнено от егото и сме склонни да ги сметнем за лична нападка.  

е туй ся кво е? отново добре прикрито /дебело като корабно въже/ клъц    

никога не съм твърдяла, че е възможно в един хороскоп да се види това - планетите и домовете имат толкова много алтернативи, че е трудно да се определят някои елементарни неща, пък камо ли едно ниво на духовно развитие. за мен е много по-важно излъчването на даден човек и чак после хороскопът му.
*****

Да потърся ли темата в Астрология?
В интерес на истината, не ми се търси, но това не означава, че такива теми не са били дискутирани.

А що се отнася до този форум, гурувщината го е подминала за щастие, но нека да внимаваме, синдромът "гуру" лесно се прихваща. 

Вещичке, спрямо последния ти коментар не смятам да реагирам, защото очевидно си разбрала споменаването ми за "някои истини", което не изразяваше лично отношение, по друг начин. Ако беше усетила какво точно имам предвид, щеше да цитираш друг фрагмент от поста ми, но него си подминала някак си... 

Да потърся ли темата в Астрология?
В интерес на истината, не ми се търси, но това не означава, че такива теми не са били дискутирани.

ако визираш темата в която търсехме приликите в индиговите деца, явно не си схванала основното - ние разглеждахме карти само на доказано индигови деца 

Вещичке, спрямо последния ти коментар не смятам да реагирам, защото очевидно си разбрала споменаването ми за "някои истини", което не изразяваше лично отношение, по друг начин. Ако беше усетила какво точно имам предвид, щеше да цитираш друг фрагмент от поста ми, но него си подминала някак си... 

напротив усетих какво имаш в предвид прекрасно. не ми се занимава да се драча и да вадя аргументи, защото не това ми е целта на посещението в този форум. не желая да цитирам негативни постове изпълнени с прикрита агресия. това което виждаме у другите, всъщност е онова което не ни харесва у нас самите...

Ще се съглася с Вещичка,че първият пост на Лили звучи като индиректна нападка.Може и да не е била такава целта,но тона и уклона в примерите е налице.Просто самият въпрос "Кой е по-духовен?" от двама изживяващи различни пътища в живота не е особено подходящ,а и твърдо усетих уклон за това кой е по-духовен,чрез отрицателно отношение към другият-нещо баланса липсваше в така изложени нещата.По-скоро въпроса е кой следва духовен път и кой не.А за това си има начин да се разбере,без значение къде и как се следва този път и с какво се обвързва или не се обвързва съответният.Аз няма да се впускам в разяснения и да обърна този уклон на 180 градуса със същите примери,но със съвсем други въпроси зададени към тях-просто не е нужно или няма смисъл.

При всяка душа следваща божественото (това е необходимото условие) идва един момент (няма значение кога или точно в коя инкарнация) на оттегляне от външният свят.Поради простата причина,че тя може да се свърже само отвътре.Колко време ще и коства това и при какви условия за всеки е различно.После е важно само да се поддържа връзката-а от там нататък това не и пречи да служи било на вселената,било на дадено общество,на човек или дори само на себе си.Защото няма разлика.Обаче има разлика между социално и божествено служене-в единия случай се изхожда от Духа,в другият от личността.В едната работа се търси докосване до Духа на другият или до Духа на предмета,а в другата само до неговата форма,личност и т.н. и съответно и резултатите са различни.Не можеш да дадеш нещо от каквото и да е естество ако първо не си го развил в себе си.Има и друго- когато става въпрос за хора,те не могат да приемат нещо ако не го носят в себе си-ако ще някой с тонове да им го излива.Ето го Исус-през колко хора е минал,колко е докоснал е отделен въпрос.Разбира се не твърдя,че това е единственият духовен път или работа,само давам пример.

Когато става въпрос за помощ има само един момент-или стигаш до дъното и същината на проблема или не стигаш.Тогава може само да отдаваш енергия и време в определена посока и да не стигаш до никъде.А причините и властта са в Духа.

Духовност означава да си във връзка със Духа.

Не приравнявайте духовността със страданието или със състраданието.

Четенето на тонове езотерична литература дава информираност, дава познания, ерудиция, дори може да даде някаква степен на разбиране, но мъдрост, дълбочина, чистота и духовност не дава, ако не са заложени и култивирани в човека. Истински духовен може да бъде и един необразован безработен човек, който се е научил да живее в хармония със себе си и заобикалящия го свят и да бъде благодарен за малкото благинки, с които Всевишния го е дарил.

Тука вече говориш без уклон 

Ох, Вещичке, въобще не искам да се дърлим за каквото и да било тук.

Друго имах предвид:

Всеки човек се посвещава сам според степента и начина, по който разбира нещата. Докато на един му трябва Учител, друг се посвещава сам, бидейки привлечен от едно или друго учение, но за това ще му трябват години да си "спомни" и само ако е "готов". Ще се учудите, ако разберете колко много от вас/нас все още не са готови за това, за което пишат.

 

По отношение на духовното развитие е безспорно, че всеки се намира на различно ниво. Но аз не смятам, че е нужно да му се отдава толкова голямо значение /на нивото/. Според мен всеки, който полага усилия в тази посока е достоен за уважение- рано или късно ще осъзнае грешките си по Пътя и ще ги поправи. Въпрос на време е. Смятам, че повече резон има в това да се прави разлика между хората, които полагат съзнателни усилия и онези, които лежат на стари лаври. 

Кой е по-духовен според вас?
Човек, който се оттегля в пещера или на друго уединено място, където откъснат и необезпокояван от света, без външни ангажименти, задължения спрямо семейство, близки, социум, може да се се слее с единното съзнание, с божествената си същност?

По този въпрос предпочитам да изразя мнението си чрез цитат от 'Библията' ми: 'Космогонията на Розенкройцерите' :

'Никой няма право да дири по-висш живот, без да е изпълнил дълга си към семейството си, отечеството си и към човешката раса. Да се живее само за собствения духовен напредък, е тъй осъдително както и ако въобще не се интересувахме от духовния живот.'

'Някъде в Индия правят следното, отлично разпределение на живота си. Първите 20 год. се прекарват в добиване на образование; годините от 20-40 са посветени на дълга за създаване на семейство; а останалото време се посвещава на духовното развитие, без никакви физически грижи да смущават и отвличат ума.'

Или онзи, който се е ангажирал, освен с личното си развитие, и с развитието на определена социална група? Онзи, който служи на обществото? Тук не говоря за обслужване на интереси. Говоря за служене в най-чистия му и неопорочен вид.

Тук отново ще ползвам цитат, че много добре е казано:

'Нима има нужда да се казва повече?
Незрелите работят за своя лична полза,
будите работят за ползата на другите.                             
Просто вижте разликата между тях.
Ако не разменя щастието си                                                           
срещу страданието на другите,
аз няма да стана буда
и дори и в самсара няма да изпитам истинска радост.' -  Шантидева


Това е за сега от мен. Да бъде Мир и Светлина!   

Не бях обърнала внимание, че в момента има опозиция между Меркурий в Лъв с ретроградни Юпитер и Нептун в съчетание с транзитен Марс в знака на Меркурий, което определено не е най-добрият момент за водене на полемики на духовни и езотерични теми. Меркурий в знака Лъв, особено ако и Слънцето е там, има свойството да не "чува" или пък да чува само онова, което гъделичка самолюбието. Говоря за мунданни прояви, които важат за всички ни, моля да не ги търсите и пренасяте в личните си хороскопи. Но да се радваме, че Меркурий в момента поне не е ретрограден, иначе доста повече щеше да се драматизира темата... 

Но да се радваме, че Меркурий в момента поне не е ретрограден, иначе доста повече щеше да се драматизира темата... 

Пък какво оставаше ако беше стационарен-щяхме да се вакумираме изцяло