Хело, не се смей! колко пъти ви обяснявах, че корена на думата "вещица" е "вещ", което значи знаещ    ха дубрутру ся от една Вещица без махмурлук 

Миоджералвомбо, интересни неща казваш, но нали се сещаш че чесъна не е за всеки стомах    аз много рядко си похапвам чесън - обичам го, но стомаха ми е твърдо против тази смрадня    но има и нещо друго - успях да ги разкарам тия гадни твари като се оградих с петте елемента. не че знам как де    но ги помолих да ме пазят от лошите неща и се оградих с кръгове, като най-външния е огъня, иначе ги наплясках както ми дойде отвътре    понякога просто действам по инстинкт. това го направих преди месеци и един път и когато се пробвах втори път да се оградя - те ми показаха че няма нужда да го правя, защото си седят още там и в момента. но пък интересното е, че оттогава който влезе в къщи седи кротък и не вдига панаири /че имах и такива моменти с някои хора от родата/ 

относно дявола, не зная нищо по въпроса пък и не искам да знам де    в момента чета "Бунта на Луцифер" на Бенитес и е много интересна книга    но ако изходим от факта, че "злото" по дефиниция идва да се пробва дали ще му мине номера при всеки човек - то при мен се пробва на няколко пъти и избега с крясъци, та затова ми се струва, че после идваше да ме плаши ма явно и тогава не му мина номера   

но за тези същности всяващи страх, аз още в началото писах, че те нямат нашата земна енергетика и вече не помня с кого разговарях, та ми беше споменато, че евентуално са извънземни същности явно привърженици на тъмната страна в опит да ме вербуват за нещо си...  ама майната им, добре че вече ги няма! пък и мисловната заповед е неотменим закон във Вселената и се научих да ги гоня вече    а за астралните пътувания последният месец нещо поспряха, но и там не съм имала някакви проблеми като се разхождах последните пъти, та не зная вече какво да мисля 

  Вещичка , все пак тези срещи колкото и неприятни да са били за теб, са те научили как да преодоляваш страховете си нали?

Вещичка , все пак тези срещи колкото и неприятни да са били за теб, са те научили как да преодоляваш страховете си нали?

ами така си е    аз принципно последните години хич немам страх от нищо    опитвала съм какво ли не за да се накарам да се страхувам, но просто няма го и туй то, а от тези неща наистина в началото ме беше мноо страх, но това е по скоро страха от неизвестното и непознатото, което обаче не е задължително да е страшно в същността си 

      Вещичке, и аз като теб не понасям чесъна, по-точно стомаха не ми го понася, макар че самата миризма ми харесва,колкото и да е странно....и също в последно време се чудя от какво се страхувам...Нормално е човек да се страхува от житейски несгоди, но тук говорим за друг вид страхове....Нооооо, проблема е, че синът ми се страхува и то много....Скоро го бях пратила да му леят куршум....Не пожела да ми каже какво му е казала леячката, но каза че е било свързано с моето сърцее  ...Но снощи в 3 часа ме събуди, за да се преместя при него да спя. На излизане от тоалетната видял дух, който се изнизал от неговата стая...   Какво да правя в този случай...Не съм непросветена, но синът ми не ме възприема като авторитет, един вид това което аз му го казвам не го приема за вярно, но ако друг му го каже, ще се заслуша...

Дейзи, виж ся принципно страхът си е плашещ от факта, че е неизвестен. ако ти знаеш какво имаш насреща, това автоматично води до знанието как да се справиш с него и само ако не познаваш причинителя на страх, то тогава ще те е страх.

ако приемем факта, че двете усещания във Вселената са ЛЮБОВ И СТРАХ и всички останали чувства са техни производни, то логично е да застопорим махалото /поне в началото/ в средата в точката на хармонията, а по-късно да да започнем да преместваме тежестта към точката на Безусловната Божествена Любов. аз това се опитвам да правя в момента. в мига когато човек осъзнае какво е смъртта и какво е кармата, то тогава ще се освободи и от страха за смъртта... или пък ако реши да става безсмъртен де 

в случая сина ти се страхува, защото не знае какво има насреща си и още не е наясно с многото неща от живота. когато понатрупа малко знания ще започнат някои неща да му се изясняват. обаче друг е въпроса, дали диването ще реши да чете точно такъв тип литература, защото мойте двете изобщо не щат да четат книги... ееееееххх днешната младеж бреееее .... 

      Вещичке, и аз като теб не понасям чесъна, по-точно стомаха не ми го понася, макар че самата миризма ми харесва,колкото и да е странно....и също в последно време се чудя от какво се страхувам...Нормално е човек да се страхува от житейски несгоди, но тук говорим за друг вид страхове....Нооооо, проблема е, че синът ми се страхува и то много....Скоро го бях пратила да му леят куршум....Не пожела да ми каже какво му е казала леячката, но каза че е било свързано с моето сърцее  ...Но снощи в 3 часа ме събуди, за да се преместя при него да спя. На излизане от тоалетната видял дух, който се изнизал от неговата стая...   Какво да правя в този случай...Не съм непросветена, но синът ми не ме възприема като авторитет, един вид това което аз му го казвам не го приема за вярно, но ако друг му го каже, ще се заслуша...

А дали би пуснала картата на сина си, за да я разгледаме, задено с транзитите? Може да открием нещо там.  

Явно леенето на куршум не е помогнало.
Трябва да търсиш други екстрасенси.

   Хело, самият акт на леене успокява клиента, предполагам. А за екстрасенси въобще не съм се замисляла честно казано и нямам намерение да търся...но след малко ще пусна картата, в темата за натални карти-практикум...

  Хело, самият акт на леене успокява клиента, предполагам. А за екстрасенси въобще не съм се замисляла честно казано и нямам намерение да търся...но след малко ще пусна картата, в темата за натални карти-практикум...

Че бабите, които леят куршум са екстрасенки.   Не са обикновени баби, които нещо си баят.   Самият факт, че човек отива при тях, а бабата им бае, оказва положително въздействие. Но не всеки екстрасенс може да излекува всяка болест. Понякога трябва да се намери точният човек, който ще помогне.

      Но снощи в 3 часа ме събуди, за да се преместя при него да спя. На излизане от тоалетната видял дух, който се изнизал от неговата стая...   Какво да правя в този случай...Не съм непросветена, но синът ми не ме възприема като авторитет, един вид това което аз му го казвам не го приема за вярно, но ако друг му го каже, ще се заслуша...

Казват, че 3 часа сутринта е дяволският час. Не знам дали е вярно. Не си единственият родител, която не може да се наложи на детето. Самото то, а и всеки друг, има респект от непознати  "авторитети" заради самата причина, че му обръщат внимание хора, които не го познават и това е възможност за него да се хареса на другите.

Аз като дете постоянно имах чувство за друго присъствие. Бях убедена, че пердетата се клатят и че покрай мен лъха студен вятър в къщи. Това премина доста късно. Като казах на майка ми много години след това, тя се хвана за главата въобще от какво съм криела от нея. С теб поне споделя.

Имах колежка, която живееше в апартамент на роднини починали при катастрофа преди много години. Самята тя е доста просто творение на природата. След няколко дни усещане за присъствие дъщеря й беше чула стъпки , които отиваха към огледалото. Не знам как разрешиха проблема, но апартамента си беше обитаем от други създания. Мисля, че викнаха свещеник. Едва ли е помогнал трайно.

   Всъщност една от причините е - бившият собственик на апартамента е бил застрелян, но той самият не е живял в този апартамент и не е застрелян там. Но моят син е научил скоро, че бил мафиот, всякакви такива от устата на връстниците си, които живяли в квартала и преди това и сигурно са вметнали, че се обитава от духа му - знам ли...Но той едва ли ще го сподели това с мен...А аз му обясних цялата история, която знам, защото познавах убития младеж, израстнали сме заедно...Но той си имаше такива страхове и преди...Но този път ми вметна, че е нищо от това което аз знам и съм му обясвявала. Абсолютно сигурен е че е дух. Каза "дух", а не призрак, което също е интересно...

    Тази нощ отново ме извика да спа в стаята му...Взех чесън и сложих отсрани на леглата, но усещах в тъмното, че синът ми не може да спи. Един такъв притихнал, дъхът му не се чува...А аз нали съм си любопитка и се бях ококорила....както винаги първо търся логично обяснение, свързано с реалността. Да не би отвън, защото в стаята прониква светлина, има само прозрачни пердета, когато минава кола, та някакво дърво да се е отразило в стаята...Но няма как, просто сме високо, а и няма нищо по тази траектория, която би се отразила вътре в стаята...Така че този вариант отпада...Дълго време се въртях и усетих, че и мен ме хваща шубето...Съвсем съзнателно реших да разчупя скилидки чесън, да хвърля в леглото на сина си, щото все още го усещах че не спи, а и да вземе в себе си....Честно казано, на мен такова нещо за първи път ми се случва...В момента в който реших да протегна ръката си, бях замръзнала....съзнанието иска да мръдне, а тялото блокирало. Само усетих как духът ми леко влиза в мен и всяка клетка започва да се съживява, като след изтръпване на крака. От краката нагоре към сърцето, клетките ми започнаха да трептят...Само си помислих, това ли е тази тежест, която описват че ги притиска.....За себе си обяснявам този факт, че всъщност се е получило момент на вцепеняване, защото астралното ми тяло е било отделено от физическото. За себе си бях будна, но тялото да не може да реагира, съзнанието дава заповеди, но тялото не ги слуша...Значи душата не е била в единение....Оплетох се, но сигурно е нещо такова...Нямам друго обяснение...По-късно вече като се унесох, сънувах мъртвата си майка на моето легло, цялата увита в бели чаршафи....Сутринта, като отидох в моята стая върху леглото ми беше паднала една фигурка от слонче, което е поставено върху едно ъглово рафтче над леглото....
     Всъщност взех сериозно да се замислям...Дали наистина имам дух в къщи....и дали е духа на убития младеж, който не умиротворен...
     В тази връзка искам да споделя случай от миналото лято...То и на сина ми са се случвали, но аз не съм обръщала внимание, падане на разни рамки от рафтове....Но при мен е доста интересно и не намерих обяснение. А и бях вече забравила...Та една нощ, пак след полунощ нещо гръмна в стаята ми. ИЗплаших се, защото си помислих, че ми отиде телефона, бях го оставила на зарядното. Ейвах си рекох, телефона гръмна...светнах лампите, огледах всичко е наред, зарядното, телефона, обърнах поглед към някоя друга лампа, няма нищо....Легнах като си казах, сутринта на светло ще видя кво е станало...Сутринта ставам и протягам ръка да взема празната чаша, оставена върху масата, та да пия вода и само забелязвам как слънцето осветява напуканото стъкло...В първия момент си казах, ха това пък кога успя да се спука...Като я хванах чашата горната част остана в ръката ми  . От тези за вода, дето са с дебело дъно...Та ми светна, че през нощта чашата е гръмнала. Но много странно, как така и то от дъното, без да се пръсне никъде и без никакъв допир отникъде, без промяна на въздуха вътре - от топло към студено или .... ...Стана ми странно и бях удивена....И сега това ми изплува отново в паметта ....Оф, оф - кво сега с духове ли ще се занимавам...

   Като я хванах чашата горната част остана в ръката ми  . От тези за вода, дето са с дебело дъно...Та ми светна, че през нощта чашата е гръмнала. Но много странно, как така и то от дъното, без да се пръсне никъде и без никакъв допир отникъде, без промяна на въздуха вътре - от топло към студено или ....

Интересни прежинвявания в твоя дом. На тебе сигурно не ти е никак весело. Извинявай, но ще направя едно пояснение относно чашата - просто професионално изкривяване  Чашите направени от натриево стъкло са изключително некачествени. Имат много високо вътрешно напрежение и могат да ти се пръснат в ръката без причина. Такива са турските чаши /на Пашабъхче - най-големия производител, например/, в повечето случаи или китайските.

Нищо не пречи нещото да е помогнало на чашата да се счупи. 

  daisy696  казват, че страхът се проявява като проблем  на (5-та чакра)гърлото,сливиците. Опитай с леки разтривки ,които      действат успокояващо в областта на врат,глава и раменете.  Разяснителни разговори (уж случайни), от типа (ако е речено да се обесим ,нама да се удавим). Изобщо колкото повече се разяснява, че страхът е в основата на всички злини (превеждай му много примери) в един момент ще му светне, че се страхува от самият страх и е за негово добро да се изправи с/у страховете си!

daisy696, като чета май си повече по мистичните  синът ти кога е роден да погледна нещо в тразнзитчетата?

 да ти е жив и здрав:) и много радост да ти носи

   Благодаря от сърце, Кая !
   Явно този страх през последните три дена сме брали заради пълнолунието навярно, или задушница, или Хелоун...Но в момента сме по-спокойни, окадих с тамян, паля свещи вечерите....
   Но във връзка с преживяното споделих с близки приятели...Двама от приятелите ми също имат подобен опит....Единия е млад и здрав мъж, не страда от никакви физически страхове, но е с много чувствителна психика и често е преживявал това сковаване и вцепеняване, но каза че е на сън. Всъщност се случва, когато спиш, а си мислиш че си буден...Викаш на сън, крещиш от ужас, и едвам се събуждаш и идваш на себе си от преживяното. Но всъщност се е оказва, че само така ти се е сторило, било е на сън.../При мен обаче беше наяве/. На турски има точно определение, но на български не знам кой му е аналога, на това явление - буквално преведено означава - да те настъпи тъмнината, да те обхване тъмата...Другия случай е с много близка моя приятелка. Като й разказах се засмя, "охооо - каза тя - при мен колко често се е случвало"... Учудих се, защото до сега не ми е споделяла, явно е смятала, че ще я взема за луда, защото и без това си страда от агарофобия и е на хапчета повече от 10 години..."даже - каза - едно малко рогато дяволче веднъж ме удари по главата", "крещяла съм от ужас, викала съм мъжа си, а той въобще не реагира и после като го питах, ти не ме ли чу, въобще нищо не е чул" - това са нейни приказки. Наистина странно ! Дали всичко това е свързано с мозъчните процеси. Общото между приятеля ми и приятелката ми, че и двамата са изпадали в панически атаки...Явно след такива изживявания, организма търси начин да се предпази, излиза че хора с нездрава психика, по-скоро с доста пострадала психика или душа да го речем, физически после отреагират всичко това...Не знам - пък и може обратното да е...Всъщност истината се губи някъде по средата...Но синът ми е твърде малък и не е преживял кой знае какви кризи, че да му се отрази на ментално ниво....

daisy696 - предполагам, че при него се появяват такива  "оплаквания" от около 3 години, когато е бил на 10 например е започнал да дава такава информация:)

  Знаеш ли, май си права Кая, сега си спомням че май минаха точно толкова години, когато пак по повод на негови кошмари, дадох няква негова дрешка да му леят куршум...И по кое разбра, от кой транзит или прогресия съдиш за това ?
   Та, разчетох се в интернет във връзка с това явление, на български е преведено като кошмар, но всъщност на турски самото изживяване си има точно определена дума, която споменах в по-горен пост...Та се оказва, че това се получава в момент, когато тялото ти спи, но мозъка не /аз мисля, че е душата или астрала/...Може и да ти се случи с отворени очи...Усещане за някаква тъмна сянка или някаква тежест, че те притиска и те сковава, не можеш да мръднеш, не можеш да реагираш, викаш от ужас, но глас не излиза...Но ставаш свидетел на нещата около теб...Казват, че в такъв момент може и да получиш разни халюционации. Но явно явлението е  срещано...Но във всички случаи човек изпитва ужас.
   Явно при сина ми се получава често, но за черния дим нямам обяснение. А моето вцепеняване, предполагам е провокирано от любопитството ми...Тялото спи, а астралното ми тяло или душата или мозъка /вече не знам кое/ наблюдава кво става...Но не се изплаших, защото в момента в който усетих, че не мога да мръдна, макар че волята ми казваше да го направя, само усетих как всяка клетка изтръпва една по една. Но мозъкът ми прищракваше, като си казах, аааа явно това е онова изтръпване и сковаване от ужас. При тази мисъл вече почнах да усещам как нахлува живинката обратно в мен /или астралното ми тяло се върна във физическото ми тяло/...
   Някой друг да се похвали с подобни преживявания и опитности ?

чух гласа на татко /баща ми е починал преди почти 7 години/ "какви са тези боклуци дето летят наоколо? скрий се!". да поясня - когато сънувам баща си - то обикновено е с много важна информация относно мен.

такаааа, както виждате след почти 10 месеца откак се тресях нощно време, вече имам отговорите на въпросите относно тези неща. от много време насам съм знаела за малфоците и другите астрални гадости, които точат Лууш от нас и нашите емоции базирани на страх, ужас, нещастие, но едва сега осъзнавам за какво иде реч   

точно по него време прогресивната ми Луна се беше настанила върху Урана ми в 8 дом и започнах да усещам, да виждам и т.н., обаче още не осъзнавах. сега като премина в скорпион вече нещата взеха да си идват на мястото. явно татковото предупреждение касаеше точно тези говеда от астралния свят, ама кой да ти зацепи навреме /проклятието на ретро натален Мерк  :57: /...  а и снощи гледах филма "Бял Шум" и хептен ми се изясни картинката 

в допълнение на това давам цитат от книгата Еленко Ангелов /чета я доста избирателно/:
Рептилите манипулират холосвета (реалността) от хилядолетия. Целта им е да страдаме под различни форми, всички ние – от бедняка до милионера, за да генерираме страх за производство на Лууш. Лууш това е отделената от нас психична енергия по време на страх, стрес, страдание, самота, самосъжаление.Това е рептилската храна, превръщаща ни в батерии на Матрицата, която си чиста проба ферма.

а какво по-лесно манипулируемо от един заспал човек и да се действа върху подсъзнание директно на астрално ниво, защото човек докато спи си броди из астрала /който има осъзнато сънуване знае това/. въпреки, че имам осъзнато сънуване през по голямата част от спящия си живот все пак и аз си имам моментите на слабост или както аз ги наричам - липса на знания или липса на реакции в даден момент...