Тази нощ отново ме извика да спа в стаята му...Взех чесън и сложих отсрани на леглата, но усещах в тъмното, че синът ми не може да спи. Един такъв притихнал, дъхът му не се чува...А аз нали съм си любопитка и се бях ококорила....както винаги първо търся логично обяснение, свързано с реалността. Да не би отвън, защото в стаята прониква светлина, има само прозрачни пердета, когато минава кола, та някакво дърво да се е отразило в стаята...Но няма как, просто сме високо, а и няма нищо по тази траектория, която би се отразила вътре в стаята...Така че този вариант отпада...Дълго време се въртях и усетих, че и мен ме хваща шубето...Съвсем съзнателно реших да разчупя скилидки чесън, да хвърля в леглото на сина си, щото все още го усещах че не спи, а и да вземе в себе си....Честно казано, на мен такова нещо за първи път ми се случва...В момента в който реших да протегна ръката си, бях замръзнала....съзнанието иска да мръдне, а тялото блокирало. Само усетих как духът ми леко влиза в мен и всяка клетка започва да се съживява, като след изтръпване на крака. От краката нагоре към сърцето, клетките ми започнаха да трептят...Само си помислих, това ли е тази тежест, която описват че ги притиска.....За себе си обяснявам този факт, че всъщност се е получило момент на вцепеняване, защото астралното ми тяло е било отделено от физическото. За себе си бях будна, но тялото да не може да реагира, съзнанието дава заповеди, но тялото не ги слуша...Значи душата не е била в единение....Оплетох се, но сигурно е нещо такова...Нямам друго обяснение...По-късно вече като се унесох, сънувах мъртвата си майка на моето легло, цялата увита в бели чаршафи....Сутринта, като отидох в моята стая върху леглото ми беше паднала една фигурка от слонче, което е поставено върху едно ъглово рафтче над леглото....
Всъщност взех сериозно да се замислям...Дали наистина имам дух в къщи....и дали е духа на убития младеж, който не умиротворен...
В тази връзка искам да споделя случай от миналото лято...То и на сина ми са се случвали, но аз не съм обръщала внимание, падане на разни рамки от рафтове....Но при мен е доста интересно и не намерих обяснение. А и бях вече забравила...Та една нощ, пак след полунощ нещо гръмна в стаята ми. ИЗплаших се, защото си помислих, че ми отиде телефона, бях го оставила на зарядното. Ейвах си рекох, телефона гръмна...светнах лампите, огледах всичко е наред, зарядното, телефона, обърнах поглед към някоя друга лампа, няма нищо....Легнах като си казах, сутринта на светло ще видя кво е станало...Сутринта ставам и протягам ръка да взема празната чаша, оставена върху масата, та да пия вода и само забелязвам как слънцето осветява напуканото стъкло...В първия момент си казах, ха това пък кога успя да се спука...Като я хванах чашата горната част остана в ръката ми

. От тези за вода, дето са с дебело дъно...Та ми светна, че през нощта чашата е гръмнала. Но много странно, как така и то от дъното, без да се пръсне никъде и без никакъв допир отникъде, без промяна на въздуха вътре - от топло към студено или ....

...Стана ми странно и бях удивена....И сега това ми изплува отново в паметта ....Оф, оф - кво сега с духове ли ще се занимавам...