На всички подвластни на Плутон

ПЛУТОН
Омайваш като опиум ,манипулираш сетивата.
И бавно,методично пресъздаваш тъмнината.
Боли от теб ,пребита в изнемогата крещя......
Но ти си страст ,която пали тетива.
Но ти ме предизвикваш да се боря до полуда,
със себе си и с другите ,да вярвам с принуда...
Но ти ми даваш сили да обичам безрезервно,
но ти и в тъмнината проправяш ми пътека
какво от туй ,че е обрасла в тръните на твойте гнили
твари ?!
какво от туй ,че тя е в смръдливите фекалий?
какво? , ти малък бил си и не си планета?!

простете на невежите,обречени са...
та ти си онзи ,който ни обрича.
та ти си силата на океана ,която все бошува.
та ти си истина жестока , раждането и смъртта.
при тебе няма тън-мън ,има правила.
ти просто си мълчиш ,но си достатъчно суров
и в твоя поглед все четеме и прочитаме
,че всеки дръзнал да се подиграе с теб
и
твойта сила , е мравчица ,която нищо не разбира .
плутон !-с теб шега не бива!
софия
25 ноември 2009
на прима виста ,без редакция , но от сърце
