Любовта се ражда едва когато умре контрола.
звучи клиширано,но е трудно за изпълнение и стигнеш ли състоянието,в което превъзмогнеш тези обсебващи потребности, тогава умираш (защото това е в теб),освобождаваш се от себе си и започваш да обичаш с истинската емоция на любовта.
Плутонската страст няма нищо общо с любовта,когато е в своя неошлайфан вид.
Под целия фантасмагоричен копнеж по граф Дракула лежи само една скука и празнота ..и дълбоко в себе си всеки осъзнава,че обсебващия,силен,властен и мистичен типец не съдърja в себе си нищо повече от малко ципа,кокаляци и потекло на просто прилеп...