Темата сигурно я има във форума-потърсих но не я намерих.Тъй като е доста интересна и важна,хубаво ще е да я обсъдим.В своите книги  Ернст Мулдашев описва срещите си в Тибет с много посветени-гуру,лами които споделят ,че от милиони години на земята има пещери в които се намират представители на древните раси и то ЖИВИ.В състояние на дълбока медитация/сомати/,техните тела са се запазили непокътнати.Този ГЕНОФОНД НА ПЛАНЕТАТА-както го определят посветените е създаден с цел да помага на новите раси,които се зараждат на земята след глобалните катаклизми.Със знанията ,които притежават тези извънземни раси ,помагат за развитието и прогреса на всяка една нова цивилизация възникваща на земята.Един от ламите разказва,че самият Буда е Атлант,който е излязъл от дълбоката си медитация в такава пещера в Тибет, за да разпространи духовното си учение.
Ето и малко видео за намерените останки от от древните раси.

http://www.youtube.com/watch?v=gQNlyzQVWws&feature=fvw

Темата сигурно я има във форума-потърсих но не я намерих.Тъй като е доста интересна и важна,хубаво ще е да я обсъдим.В своите книги  Ернст Мулдашев описва срещите си в Тибет с много посветени-гуру,лами които споделят ,че от милиони години на земята има пещери в които се намират представители на древните раси и то ЖИВИ.В състояние на дълбока медитация/сомати/,техните тела са се запазили непокътнати.Този ГЕНОФОНД НА ПЛАНЕТАТА-както го определят посветените е създаден с цел да помага на новите раси,които се зараждат на земята след глобалните катаклизми.Със знанията ,които притежават тези извънземни раси ,помагат за развитието и прогреса на всяка една нова цивилизация възникваща на земята.Един от ламите разказва,че самият Буда е Атлант,който е излязъл от дълбоката си медитация в такава пещера в Тибет, за да разпространи духовното си учение.
Ето и малко видео за намерените останки от от древните раси.

http://www.youtube.com/watch?v=gQNlyzQVWws&feature=fvw

Всичко в трудовете на Мулдашев звучи много добре като изклюмим факта ,че е в разрез с Теорията на Дарвин и всичко в което хората вярват.Историята ще трябва да се пренапише....Същата тази история доказва че обществото трудно приема новото дори и да е доказана истина.....Парадокси  и загадки ,хиляди бели петна относно произхода на човек и историята на цивилизацията ни но кво да се прави хората вярват в това ,в което всички вярват.

    Приемам всичко, до доказване на противното... . Но човекът като същество винаги е субективно, защото съотнася всичко към себе си. Не сме живяли на други планети, за да направим разликата и да сме обективни...Ернст Мулдашев прави догадки, в които има много логика, а и много езотерици са писали за Лемурия и Атлантида. Аз съм склонна да вярвам. Най-малкото защото в приказките съществуват такива великани, да вземем нашия Крали Марко например. А всяка легенда съдържа поне 1 процент истина...Като си помислим колко дълго живеят приказките предавани от поколение на поколение, легендите, сагите и митовете, и успеем да вникнем в съзнанието на тези хора по онова време, ще ни стане ясне, че тяхното въобръжение не е било така развито като нашето. Така че всичко е възможно!

Аз съм склонна да вярвам. Най-малкото защото в приказките съществуват такива великани, да вземем нашия Крали Марко например. А всяка легенда съдържа поне 1 процент истина...

Може би великаните олицетворяват някакво качество на героя, а не преразказват истински истории за действително съществували някога огромни същества.

лично за мен Атлантида си е съществувала и точка... за Лемурия почти нищо не съм чела 

лично за мен Атлантида си е съществувала и точка... за Лемурия почти нищо не съм чела 

Според Мулдашев Лемурийците са расата преди Атантидите.
Бии са с по жисок ръст от Атантидите,имали са повече способности .Съзнанието им е било в някъво медитативно състояние.Телата им също били различни.
Така пише де ......и то много убедително написано.

Цивилизацията на Лемурийците е дошла на земята от планетата Венера.Атлантите идват от съзвездието Плеяди.Едгар Кейси е говорил по време на транс,че много души от Атлантида се прераждат и сега на земята.Учителя Петър Дънов,в своите лекции също говори за Атлантида и казва,че на Земята се прераждат души от цялата вселена и най вече тези които имат по тежка карма.Описва земята като едно от най-трудните места за прераждане,но е и място където се изчиства за по кратко време негативната карма и се постига по голям духовен напредък в сравнение с преражданията на други планети.А тук във форума съм сигурен,че има преродени души от Атлантида  :)Че то толкова акъл не се натрупва за един човешки живот бе хора

Цивилизацията на Лемурийците е дошла на земята от планетата Венера.Атлантите идват от съзвездието Плеяди.Едгар Кейси е говорил по време на транс,че много души от Атлантида се прераждат и сега на земята.Учителя Петър Дънов,в своите лекции също говори за Атлантида и казва,че на Земята се прераждат души от цялата вселена и най вече тези които имат по тежка карма.Описва земята като едно от най-трудните места за прераждане,но е и място където се изчиства за по кратко време негативната карма и се постига по голям духовен напредък в сравнение с преражданията на други планети.А тук във форума съм сигурен,че има преродени души от Атлантида  :)Че то толкова акъл не се натрупва за един човешки живот бе хора

Ако някой е чел Щайнер той също говори за Атлантиди само че не изпозва тази дума...но не споменава че идват от Венера ...сега се сещам много отдавна съм го чела

Книги на Мулдашев и Щайнер има в спиралата

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%EC%F3%EB%E4%E0%F8%E5%E2

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%F9%E0%E9%ED%E5%F0

Книги на Мулдашев и Щайнер има в спиралата

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%EC%F3%EB%E4%E0%F8%E5%E2

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%F9%E0%E9%ED%E5%F0

Благодаря тези неща съм ги чела мног преди да се появят сайтове с книги но би било добре който иска да си ги дръпне и да коментираме.....

                                       

                                                                   Лемурийците


От посочените източници става ясно, че земните континенти са били различни преди няколко милиона години. Главният континент на Лемурия е бил разположен в района на Австралия, която изглежда е остатък от него. По този повод в „Тайната доктрина" четем: „.. .Jukes пише: от времето на Оолитния (Юрския) период в Австралия са настъпили no-малко промени, отколкото на други места. " (т. 2, с. 248); „По онези времена Земята е била не толкова плътна и по-течна. " (Р. Щайнер, „Из летописите на света", с. 48).
Лемурийците са се разделяли на ранни и късни (лемуро-атланти).
Ранните лемурийци са били с огромен ръст (около 20 метра), с по четири ръце и две лица. Отначало телата им са били изградени от меки вещества, пластични и гъвкави. Точно при тях за първи път в процеса на еволюцията са се появили кости, които укрепили конструкцията на тялото и ги направили по-приспособими към земния живот, макар че увеличили теглото им. Според една от хипотезите (Лобсанг Рампа, „Докторът от Лхаса", с. 231) по това време Земята се е въртяла по друга орбита и гравитацията е била значително по-слаба. Животните са съществували в множество разновидности и са били по-едри. Може би това са легендарните динозаври? Този факт не може да се изключи, още повече ако се вземе предвид горе-долу паралелното съществуване в един и същи период на огромните влечуги и лемурийската цивилизация.
Ранните лемурийци почти не са притежавали памет, речта им напомняла нещо като пеене, общували си най-вече чрез „четене на мисли", а основното си внимание са концентрирали върху развитието на волевите моменти в живота. Като производни на втората раса („родените По-късно", „безкостните"), ранните лемурийци отначало също са били хермафродити, но после се извършило разделянето на половете - появили се мъжете и жените.
По този повод Е. П. Блаватская пише (т. 2, с. 249): „ Третата раса на човечеството е най-тайнствената...Тайната как точно е станало зараждането на единия или другия пол не може да бъде напълно обяснена. Ясно е обаче, че отделните единици на третата раса са започнали да се разделят още в своите обвивки или яйца... "
Също тя посочва (с. 211), че те са .се размножавали по начин, подобен на пъпкуването - както и повечето растения, червеи, охлюви и т.н. В „Хрониката на Акаши" разделянето на половете се обяснява така: индивидите с доминиращ женски елемент са били душевно по-развити и са изпитвали любов към индивидите с доминиращ мъжки елемент (Р. Щайнер, „Из световните летописи", с. 46, 47).
Както вече отбелязах, ранните лемурийци са били четириръки и двулики. След разделянето на половете двете задни ръце постепенно атрофирали поради това, че „третото око", разположено в задната част на главата, започнало да се скрива навътре в черепа. То е било прототип на циклопското око на първата и втората раса и е „виждало" във вълновия диапазон на финия свят, т.е. в света на психичната енергия (свръхвисоките честоти). Доколкото разбирам, то е „виждало" горе-долу така, както „виждат" съвременните йоги, изпадайки в транс или сомати. Двете задни ръце са обслужвали това „трето око".
Според мен двете предни очи са се появили при ранните лемурийци, защото са започнали все повече да се „потапят в материята", което изисквало зрение за физическия свят. Постепенно неговата роля се е увеличила в сравнение със зрението в ефирния свят.
По този повод Е. П. Блаватская пише (т. 2, с. 374): „ Третото око... отначало е било единствен зрителен орган. Двете предни физически очи са се развили едва по-късно — както при животното, така и при човека - като орган на физическото зрение, който в началото на третата раса е бил в същото положение както при някои слепи гръбначни. Двете предни ръце са обслужвали двете предни очи. " И тъй, ранният лемуриец е изглеждал доста особено - огромен на ръст, четирирък и двулик. Може би паметта на човечеството, пренесена през милионите години, е запазила този необикновен облик в изображенията и идолите на индийските езотерични богове. Ранните лемурийци изглежда наистина са били съвършени в това отношение, понеже са виждали и са действали както във физическия, така и във финия свят.
Късните лемурийци вече са били двуръки и еднолики. Задните им ръце атрофирали, а задното „трето око" се скрило дълбоко в черепа, но не престанало да функционира, тъй като костната преграда на черепа не важи за психичната енергия. Духовният елемент в живота на късните лемурийци все още е бил от голямо значение, принципът SoHm не е бил в сила и те са поддържали връзка с Всеобщото информационно пространство чрез „третото око". Те са били високоразумна и интелектуална раса.
Но най-интересното за късните лемурийци е твърдението на Блаватская (т. 2, с. 247, 247, 410), че и в наше време съществуват преки потомци на лемурийците, които не са минали през пещта на генетичните промени в четвъртата (атлантите) и петата (нашата цивилизация) раси. По-конкретно тя пише: „Можете да различите остатъчни елементи от този велик навремето народ (Лемурията на третата раса) в някои пло-скоглави аборигени в Австралия", „...австралийските туземци - съществуващи по едно и също време с архаичната флора и фауна - трябва да причислим към дълбоката древност. Цялото обкръжение на тази тайнствена раса, за произхода на която етнологията мълчи, свидетелства за истинността на езотеричната гледна точка", „...оцелелите от онези късни лемурийци, които се спасили от гибелта, погълнала тяхната раса, когато главният континент бил погълнат от водите, са станали родоначалници на част от сегашните туземни племена ...Австралия сега е една от най-древните страни над водите... "
В „Хрониката на Акаши" също има подобни сведения: „ Те (лемурийците) са се изродили, а потомците им продължават и днес да населяват някои области на Земята като диви народи " (Р. Щайнер „Из летописите на света ", с. 22).
Във връзка с това изследването на Австралия, която според тези източници е част от древния континент Лемурия, представлява за нас голям интерес. Възможно е аборигените да са запазили от анатомичните особености на лемурийците.
Лемуро-атлантите
От всички източници става ясно, че лемуро-атлантите съществено са се отличавали от своите предци - ранните лемурийци, и от потомците си - атлантите. Те са били по-съвършени и от едните, и от другите. Един руски Посветен, разказвайки за късните лемурийци, твърдеше, че в сравнение с тях атлантите и хората от наша-та цивилизация са като неразумни деца. В „Хрониката на Акаши" пише, че в началния период на атлантическата цивилизация имало вождове, които били въплъщение на Бога на земята и чиито души са свързани с Висшия разум (Р. Щайнер „Из летописите на света", с. 46, 56).
Интересът към лемуро-атлантите се поддържа още и от факта, че според някои версии те и сега са основните представители на загадъчната страна Шамбала. Съвременните хора виждат техните летателни апарати като тайнствени летящи чинии.
Какви са били лемуро-атлантите? Най-подробното описание на живота и гибелта на лемуро-атлантите намерихме при Е. П. Блаватская („Тайната доктрина", т. 2, с. 278, 340, 342, 395, 397, 427, 429, 447, 530, 537) и Лобсанг Рампа („Докторът от Лхаса", с. 230-232). В тези източници пише, че лемуро-атлантите са се раждали със способността за ясновидство, обхващащо всичко скрито. Зрението им е било неограничено и те са разпознавали нещата мигновено. За тях не съществували нито разстояния, нито материални прегради. Познавали са из основи тайните на природата и първоначалната мъдрост. Наричали ги Синове на Боговете.
Лемуро-атлантите не изповядвали религия, защото не познавали догмите и нямали убеждения, основани върху вярата. При тях напълно се разтворило „третото (менталното) око", поради което са усещали своето единство с вечно съществуващото, вечно непостижимото и невидимото всичко - Единното Всемирно Божество. Това е бил „Златният век" на онези древни времена, когато боговете ходели по Земята и свободно общували с простосмъртните. Когато той приключил, боговете се оттеглили, т.е. станали невидими, а по-късните поколения започнали да се прекланят пред техните царства - стихиите.
Лемуро-атлантите са строили огромни градове, използвайки мрамор, лава, черен камък, метали и редки почви. Те изсичали от камъни своите собствени изображения - по-свой размер и подобие, и им се кланяли. Древните останки на гигантските съоръжения са били съградени от тях. Огромни монолити с тегло до 500 тона били използвани в строителството. Съществува предположението, че „висящите камъни" в долината Солзбъри - Англия, и египетският сфинкс са техни творби.
Цивилизацията на лемуро-атлантите е била най-развитата на земното кълбо. Имали са летателни апарати, с които напускали Земята. По този повод Сатя Саи Баба казва (Джон Хислъп, „Беседи с Бхагаван Шри Сатя Саи Баба", с. 165), че тези летателни апарати са се задвижвали със силата на мантрите, т.е. чрез специални заклинания или, казано с други думи, използвана е психична енергия.
Лобсанг Рампа описва хора с гигантски ръст, живели заедно с ранните атланти. Той отбелязва, че те са били по-едри от атлантите, макар последните да са били два пъти по-високи от съвременните хора. Лобсанг Рампа нарича тези гиганти суперинтелектуалци. По това време климатът е бил по-топъл, флората - по-обилна, а Земята се е въртяла по друга орбита и е имала планета близнак. Гравитацията е била много по-слаба.
Пак при него намерихме сведения за конфликтите между различните групи лемуро-атланти. Те завършили с война, довела до ужасяваща експлозия, която променила орбитата на Земята. По-късно хората забелязали, че планетата близнак започнала да се приближава към Земята. И тогава моретата излезли от бреговете си, а ветровете задухали с невиждана сила. Расата на лемуро-атлантите забравила за препирните и набързо се издигнала в небето със своите летателни апарати. Те предпочели да напуснат Земята завинаги.
На Земята продължили ужасните катаклизми. Приближаващата се планета ставала все по-голяма и скоро между нея и Земята прескочила огромна искра. Небето се покрило с черни облаци, настъпил непоносим студ. Много от хората (атлантите) загинали. После Слънцето започнало да се отдалечава, да изгрява от Изток и да залязва на Запад. Земята преминала в друга орбита и придобила нов спътник - Луната. Впоследствие хората открили върху земната повърхност голяма яма (може би това е древният Попигайски кратер), образувала се по време на сблъсъка между планетите.
И тъй, съществуват много сведения за това, че цивилизацията на лемуро-атлантите е била най-развитата земна цивилизация
Напълно ли са загинали те? Някои данни свидетелстват, че те и досега може би се намират в състояние на сомати в Генофонда на човечеството. Според други - лемуро-атлантите са в основата на загадъчната Шамбала, след като са се научили в процеса на еволюцията да преминават от физическо във фино състояние и обратно. Описвайки страната Шамбала, Николай Рьорих нееднократно посочва, че нейните хора са способни да изчезват или да стават невидими.
Да вярваме ли на всичко това? Не зная. Мисля обаче, че преминаването от физическия към финия свят и обратно е напълно възможно.

от книгата на Е.Мулдашев-"От кого сме произлезли"

                                                                Потъналият континент Mu

И така преди много време още в Зората на Света там, където днес се намират Великденските острови се намирал континентът Лемурия. Свидетелства за външния вид на лемурийците са статуите на Великденските острови, които ние много добре познаваме.
И така лемурийците били не точно хора ами хуманоиди. Те също така били и да ги наречем Първородните, защото били първите разумни същества на тая планета, които имали и тела и т.н.
Лемурийците се радвали на спокоен живот и разполагали с високи технологии и по-важното, че били доста духовно извисени. Според някои легенди лемурийците и по-късно атлантите създали и развили една система на Земята за връзка с Космоса, която включва доста интересни места като Стоунхендж, мястото, където са построени египетските пирамиди, връх Еверест и още няколко места сред, които и няколко области, където по-късно инките и ацтеките са построили храмове и Мачу Пичку естествено. Как е действала тази мрежа може и никога да не разберем.
Та лемурийците живеели дълги години спокойно и си се занимавали с техните си работи докато една вечер континента им просто ей така потънал морето. Предполага се, че или са се самоунищожили с някакво оръжие или са се опитали да обуздаят някаква сила, която обаче се е освободила и е предизвикала катаклизма.
Оцелелите от Лемурия се разселили и си намерили приятели в лицето на атлантите, които по това време били пълни цървули, но те ги обучили и им предали знанията си. За отрицателно време атлантите станали новата велика раса и се водят вторите разумни същества и някъде по времето когато Атлантида била вече могъща сме се пръкнали и ние сегашните хорица. Атлантите живеели на могъщия си континент и спазвали предписанията на лемурийците като живеели мирно и не използвали възможностите си за завоевания. И така всъщност атлантите доразвили тази мрежа и най-вероятно са я използвали за търсене в Космоса не толкова като свързочна система както някои вярват.
И така обаче в един момент не се знае точно защо и атлантите си заминали. Най-разпространената легенда е, че са се опитали да използват наученото за завоевания и са предизвикали катаклизъм, който е предизвикал огромни вълни, които са погълнали континента.
И така оцелелите от Атлантида се разпръснали по всички краища на света като се знае, че част са отишли в Южна Америка, а друга част в Египет. Оцелелите станали жреци и запазили тайните на Атлантида и Лемурия като създали различни легенди и така хората не припарвали до тези тайни, защото наследниците на Атлантида и Лемурия се страхували да не се потрети историята.
Освен в Азия , Америка и Австралия лемурците се заселили на т.н. континент Му (намирал се в Индийския океан)
След катаклизма предизвикан от атлантите , тези от Му тръгнали и те та се разселват пак , щото и техния континент (т.е. континента Му) потънал както Атлантида . Една част от тях се срещнала с една част от атлантите в Египет и основали първото Египетско царство



още инфо:

Счита се, че тази раса е обитавала огромен континент, наричан Лемурия. По това време - преди около 18 милиона години, по-голямата част от днешната суша била под водата. Африка, Америка и Европа почивали на дъното на океана. От днешна Азия съществувала съвсем малка част. Покрай екватора се простирал гигантски континент, обхванал голяма част от днешните Тихи океан и Индийски океан. За останки от този древен материк в наше време се считат днешните Австралия, о-в Мадагаскар, част от Южна Америка и др. Тази раса е била раса на гиганти, притежаващи свръхчовешка сила. Сила, която им давала възможност да се защитават от гигантските чудовища от Мезозойския и Ксенозойския период. За внушителните размери на лемурийците свидетелстват статуи с размера на телата им, вероятно издигнати от тях. Гигантските статуи, открити на Великденския остров, някои от които с височина от 6 до 9 метра, много от т. нар. мегалитни паметници, открити в Африка, на някои Тихоокеански острови и Южна Америка, са най-красноречивите и поразителни паметници на тези първобитни великани. Загадъчни, поразяващи с внушителните си размери и хармонични пропорции, те мълчаливо ни подсказват как приблизително е изглеждал древния лемуриец.

Цветът на кожата  на тази раса е бил предимно черен, с нюанси към червено, челото - ниско и тясно, носът - широк и сплеснат, а челюстите - силно издадени напред. Интелектуалното развитие на представителите ú е било на ниско стъпало, но въпреки това третата коренна раса успява да създаде развита цивилизация, защото нейни ръководители и наставници са били напреднали същества - Посветени, завършили своята еволюция през предходни вселенски епохи.

Основната задача на тази раса е била да развие и  усъвършенства, а по-късно - и да се научи да използва и контролира физическото тяло, създавайки възможно най-добър “дом” за духа, съобразен с условията за живот, които в онези далечни времена планетата предлагала. Съзнанието е било фокусирано именно върху тази най-инертна и груба дреха на душата. Нашият далечен прародител бавно овладявал най-плътния си носител и неговия двойник - етерното тяло, подчинявайки се най-вече на инстинктите си за оцеляване и продължаване на рода. Самосъзнанието на тогавашните хора е било слабо развито - човекът е бил потопен в общото съзнание на рода и племето. Притежавал е неясни, инстинктивни ясновидски дарби и си е служел широко със силата на низшата магия.  Необходимостта от оцеляване развила у лемуриеца висока степен на агресивност - качество, което до голяма степен му е било необходимо, като се имат предвид и представителите на животинското царство с гигантските си размери, с които той е трябвало да съжителства и да поделя жизненото пространство. Силно развитият полов нагон, необходим за оцеляването и продължаването на рода, довел обаче до ексцесии, сексуални злоупотреби и извращения. Тези фактори постепенно предопределили упадъка на лемурийската раса.

Раждането и гибелта на основните раси винаги са били съпътствани и от геоложки промени на земното кълбо, предизвикани от изменението в наклона на земната ос. След като трета раса достигнала апогея си, тя постепенно започнала да запада. Древният континент Лемурия започнал бавно да потъва. Разрушен под действието на вулканите, той е бил залят от вълните в резултат на земетресения, подземни огньове и разтваряне дъното на океана. Най-големият остатък от него сега е Австралия.

Остатъци от древните лемурийци днес са народите от т. нар. етиопски тип - чернокожите: негри, бушмени, австралийци и т. н.

Мисля,че Мулдашев пишеше че китайски гарнизони са се опитвали да заловят хора в сомати.

Мисля,че Мулдашев пишеше че китайски гарнизони са се опитвали да заловят хора в сомати.

Не хора, а останалите живи от Атлантида и други раси от други континенти. И не само са се опитвали, но и са ги намерили в пещерите, извадили са телата и са ги обесили.

Което според мен е пълна глупост.

Цитат на: proserpine в Септември 13, 2009, 07:59:45 am

Мисля,че Мулдашев пишеше че китайски гарнизони са се опитвали да заловят хора в сомати.

Не хора, а останалите живи от Атлантида и други раси от други континенти. И не само са се опитвали, но и са ги намерили в пещерите, извадили са телата и са ги обесили.

Което според мен е пълна глупост.

В пещерите е имало Атлатиди лемурийци и предтсавитеи на наща раса в състояние на сомати.Не мога да коментирам дали е вярно....

В пещерите е имало Атлатиди лемурийци и предтсавитеи на наща раса в състояние на сомати.Не мога да коментирам дали е вярно....

Ето ви едно описание на човек ,който е виждал атланти-
 Откъс от книгата на Т. Лобсанг Рампа-''ТРЕТОТО ОКО''

                                         ПОСЛЕДНОТО ПОСВЕЩЕНИЕ

След като бях присъствал вече на половин дузина балса¬мирания в различни ламазри, един ден бях повикан от абата на Шакпори.
-  Приятелю - ми каза той, - ще получиш посвещението на абатите по личната заповед на Най-дълбокия. От твоето желание зависи дали ще продължиш да носиш, както Минжиар Дондуп, само титлата "лама". Предавам ти думите на Безценния.
Ето как в качеството си на Признато превъплъщение получавах статута, който съм имал, когато съм напуснал зе¬мята преди шест века. Колелото на живота беше направило едно пълно завъртане.
Малко след това един стар лама дойде да ме види в ста¬ята ми и ми съобщи, че трябва да премине през церемонията на Малката смърт.
- Защото, сине - ми каза той, - докато не си минал през Вратата на смъртта и не си се завърнал, не би могъл да зна¬еш, че наистина няма смърт. Астралното ти обучение те за¬веде много далече. Тази церемония ще те отведе още по-далече: ще идеш отвъд царствата на живота и на смъртта и ще стигнеш до миналото на нашата страна.
Подготвителната тренировка беше дълга и мъчителна. В продължение на три месеца трябваше да спазвам много строг режим. За нещастие към всекидневното ми меню бяха добавени ужасни ястия от билки. Заклинаха ме да съсредо¬точа духа си само върху това, което е "чисто и свято". Като че ли човек имаше голям избор в един ламазри! Цампата и чаят също бяха в намалени количества. Накратко - една бе¬зупречна суровост, една строга дисциплина и дълги, много дълги часове на медитация.
След три месеца астролозите заявиха, че поличбите са благоприятни и че моментът е дошъл. Гладувах двайсет и четири часа, докато се почувствам празен като барабан от храма. След това ме поведоха по тайни стъпала, които се намираха под Потала. Слизахме дълго. Другарите ми носе¬ха факли, аз нямах. Минахме по коридори, които вече по¬знавах. Стигнахме до дъното пред една скала. Един блок от нея се завъртя и се намерихме в тъмен и тесен коридор, в който цареше миризма на затворено, на подправки и на та¬мян. На няколко метра по-навътре се спряхме пред тежка, позлатена врата. Тя се отвори много бавно със скърцания, като че ли протестираше, и ехото й потъна в далечината. Факлите бяха заменени с маслени лампи. Вървяхме в един подземен храм, преди векове издълбан в скалната маса от вулканични явления. Някога течащата лава беше минала по тези коридори, за да стигне до изригващата муцуна на вул¬кана. "Сега жалки хора минават по този път и се мислят за богове. Но трябва да се съсредоточа върху церемонията, още повече, че сме пред Храма на тайната мъдрост" - си помис¬лих.
Трима Абати ми посочиха пътя. Останалата част от гру¬пата се беше стопила в тъмнината като спомен от сън. Оста¬нах сам с тримата мъдреци, изсъхнали от годините и очаква¬щи спокойно да ги повикат в Небесните полета; трима стар¬ци, може би най-големите метафизици на света, които щяха да ми наложат последното изпитание на посвещението ми. Всеки от тях носеше в дясната ръка маслена лампа, а в лява¬та - запалена пръчица от тамян. Беше студено, много студе¬но, необикновено студено, като че ли студът не беше от тази земя. Тишината беше дълбока и редките шумове, които дос¬тигаха до нас, бяха особено впечатляващи. Кечените боту¬ши не издаваха шум, можехме да бъдем и сенки. Само кади¬фените раса на монасите с цвят на шафран леко пошумоляваха. За мой голям ужас усетих, че по мене преминават тръпки като че ли от електричество. Ръцете ми блестяха, изглежда нова аура ги осветяваше. Видях, че същото е и с абатите. Су¬хият въздух и триенето на расата ни бяха произвели статич¬но електричество. Един от моите другари ми подаде златна пръчица и ми каза тихо:
- Вземи тази пръчица в лявата ръка и я опирай по стена¬та, когато вървиш. Мъчителните ти усещания ще изчезнат.
Подчиних се. След първия електрически товар, който за малко не ме накара изскоча от ботушите си, всичко се оп¬рави.
Една след друга просветваха маслени лампи, запалени от невидими ръце. Когато виждах по-ясно, забелязвах в по¬трепващата светлина гигантски статуи, покрити със злато. Някои бяха наполовина заровени в скъпоценни камъни. Един Буда се появи в тъмнината. Беше толкова висок, че светли¬ната не надминаваше кръста му. Едва се виждаха и други форми: статуи на демони или представи на страстите и изпи¬танията, които човек трябваше да преодолее, преди да реа¬лизира своето Същество.
Приближихме до стена, на която беше нарисувано Ко¬лелото на живота, високо пет метра. Под потрепващата свет¬лина то като че ли се въртеше. Продължавахме да вървим. Бях сигурен, че ще се блъснем в стената. Но абатът, който вървеше пред мене, изчезна. Това, което бях взел за сянка, беше една скрита врата.
Зад вратата тръгнахме по безкраен наклонен коридор. Беше тесен, много наклонен и криволичеше. На места сла¬бата светлина на лампите правеше тъмнината още по-дълбо¬ка. Слизахме колебливо, хлъзгахме се и се спъвахме. Въздухът беше тежък и потискащ. Като че ли цялата тежест на Земята лежеше върху раменете ни. Имах чувството, че прониквам в сърцето на света. След една чупка на коридора пред очите ни се отвори пещера, блещукаща от злато. Между скалните слоеве се виждаха цели златни слоеве. Високо, много високо над главите ни, когато отразяваха светлината на лампите ни, те блещукаха като звезди на тъмно небе.
В центъра на пещерата имаше къща, черна и така лъска¬ва, че ми се стори построена от абанос. Странни символи и диаграми, приличащи на тези, които бях видял по стените на подземното езеро, покриваха стените. През една широка и висока врата влязохме в къщата. Вътре видях три ковчега от черен камък, украсени с гравюри и необикновени надпи¬си. Бяха затворени. Когато погледнах вътре, дъхът ми спря. Почувствах се много слаб.
- Гледай, сине - ми каза доайенът на абатите. - Те живее¬ха като богове в нашата страна по времето, когато още ня¬маше планини. Те крачеха по земите ни, когато морета къпеха бреговете ни и когато други звезди блестяха по нашите не¬беса. Гледай добре, защото само Посветените са ги видели.
Подчиних се. Бях едновременно и очарован, и ужасен.
Три голи тела, покрити със злато, лежаха пред очите ми. Двама мъже и една жена. Чертите на всеки човек бяха точ¬но предадени от златото. Но те бяха огромни! Жената беше над три метра и по-високият от мъжете - не по-малко от пет метра. Имаха големи глави, леко изострени на върха, тясна челюст, малка уста и тънки устни. Носовете им бяха дълги и фини, очите - дълбоки и тесни. Не можеше да са умрели, изглеждаха като заспали. Ние вървяхме на пръсти и гово¬рехме тихо, като че ли се страхувахме да не ги събудим. Огледах капака на един от ковчезите. На него със странни звезди беше гравирана карта на небесата. Обучението ми по астрология ми позволяваше да познавам положението на звездните тела, но това, което беше пред очите ми, наи¬стина беше различно.Доайенът на абатите се обърна към мене и каза:
- Ти ще станеш Посветен. Ще видиш миналото и ще по¬знаеш бъдещето. Мнозина не оцеляват и мнозина се прова¬лят, но никой не излиза от това място жив, без да е минал през това тежко изпитание. Подготвен ли си и съгласен ли си да го понесеш?
Отговорих, че съм готов, и ме заведоха до каменна пло¬ча, поставена между два ковчега. Според инструкцията им, седнах на нея в позата на Лотос, със свити крака и с длани на ръцете, обърнати нагоре.
Запалени пръчици от тамян бяха поставени върху всеки от ковчезите и върху плочата, на която аз бях седнал. Един след друг абатите изчезнаха, след като се снабдиха с по една маслена лампа.
Затвориха тежката врата. Бях сам с тези същества от друга ера. Времето минаваше. Медитирах. Лампата, която бях донесъл, потече и угасна. За няколко секунди все още виждах червеникавия край на фитила и усещах миризмата на изгорял плат, но сетне даже и това изчезна и нямаше нищо повече.
Легнах на плочата и започнах да дишам по специален начин, както ме бяха научили. Тишината на мрака ме потис¬каше. Бях наистина в гробна тишина.
Изведнъж тялото ми се вдърви, стана "каталептично". Леден студ обхвана вцепенените ми крайници. Имах чувство¬то, че на повече от сто метра под слънчевата светлина умирам в този стар гроб. Усетих вътре в тялото си силно раз¬търсване, което ме остави целия задъхан. Усетих също така шумолене и странен пукот, които излизаха от втвърдената ми кожа, която се развиваше.
Малко по малко бледа синя светлинка освети гроба как¬то при пълнолуние, когато луната се показва зад върха на планината. Едно полюшване, изкачване, падане...За секун¬да помислих, че отново танцувам в края на едно хвърчило. Истината просветна в духа ми: плавах над тялото си от плът. Нямаше вятър и се носех като струя от дим. Над главата си видях светлина - излъчване, което приличаше на позлатен ореол. От средата на тялото ми тръгна синьо-сребърна връв, която потрепваше от живот и чийто блясък свидетелства¬ше за жизненост. Наблюдавах неподвижното си тяло - труп между труповете. Започнах да различавам малките разли¬ки между него и гигантите. Беше страшно интересно. Мис¬лех за днешните претенции на днешното човечество: как материалистите могат да обяснят присъствието на гигант¬ските трупове? Размишлявах...Изведнъж осъзнах нещо, ко¬ето смущаваше реда на мислите ми. Като че ли не бях сам. До мене достигаха откъслеци от разговори, фрагменти от изразени мисли. Пръснати картини преминаха през полето на умственото ми виждане. Имах впечатлението, че в дале¬чината се чува камбана с дълбок звук. Звукът бързо се при¬ближи и силата му като че ли искаше главата ми да експлодира: капчици от цветна светлина и светкавици от непоз¬нати цветове преминаха пред очите ми. Астралното ми тяло се полюшваше и се носеше като лист в буря. Вихрушка с огнени точки разкъса болезнено съзнанието ми. Усетих се сам, изоставена отломка сред поклащащата се вселена. Чер¬на мъгла слезе над мене и ми донесе спокойствие, което не беше от този свят..
Дълбокият мрак, който ме обгръщаше, се разсея бав¬но. Чувах бучене на море и звука, който издават морските камъни, когато вълните ги търкалят. Дишах въздух, из¬пълнен със сол, и усещах силна миризма на водорасли. Пей¬зажът ми беше много близък: небрежно лежах върху топ¬лия от слънцето пясък и гледах палмите. Но една част от мене протестираше: никога не бях виждал море и не знаех, че съществуват палми! Глъч от гласове и смях излезе от храсталака. Гласовете се приближиха и се появи весела група от хора, почернели от слънцето. Гледах ги: аз също бях един "великан" В "астралния ми мозък" впечатленията след¬ваха: преди хилядолетия земята беше по-близо до слънце¬то, но се въртеше в обратна посока. Дните бяха по-къси и по-топли. Създаваха се грандиозни цивилизации и хората бяха по-учени от днешните. От вътрешното пространство изникна блуждаеща планета и удари напречно земята. Тя се завъртя назад, вън от орбитата си, и започнала се върти в обратна посока. Ветровете повдигнаха моретата, които от силата на различните гравитации се изсипаха върху зе¬мята. Водата покри земята, която се разтърсваше от земет¬ресения. Едни области потънаха, други се издигнаха. Тибет беше изхвърлен на около четири хиляди метра над мор¬ското равнище и престана да бъде топла и приятна страна, една почивна станция.
Могъщите планини, които бълваха пушеци и лава, го заградиха. Много надалече, в сърцето на Високите земи, зе¬мята беше разкъсана от пукнатини, в които флората и фау¬ната от миналите времена продължиха да съществуват. Има много неща още да се кажат по този въпрос, но една част от моето "астрално посвещение" е много лична и свята, за да бъде публикувана.
След известно време картините потъмняха и изчезнаха. Малко по малко загубих съзнание и астрално, и физически. По-късно усетих страшен студ, защото лежах върху каменната плоча в ледената тъмнина на този гроб. Мислите ми "звъняха" в мозъка ми като струни.
- Да, той се върна между нас. Пристигаме! Минутите изминаха. Слаба светлинка се приближаваше към мене. Забелязах маслени лампи, тримата стари абати...
- Ти триумфира над изпитанието, сине. Три дена стоя над тази плоча. Сега видя. Умря. Живя.
Когато се изправих с вцепенени крака, слабостта от по¬свещението ме разклати. След като излязох от тази стая, ко¬ято никога нямаше да забравя, отново се намерих в ледения
- Битие (VI, 4). "В онези времена великани бяха на земята, след като синовете на Бога отидоха при момичетата на хората и те им дадоха деца: ето тези герои бяха прославени в античността."
въздух на коридорите. Гладът ме беше изтощил и бях сма¬зан от всичко, което бях видял, от всичко, което тукашният опит ми беше поднесъл. Ядох й пих до насита. През нощта, след като си легнах, разбрах, че предсказанията щяха да се сбъднат и че скоро щях да напусна Тибет, за да ида в чужди страни. Истината е, че сега ги познавам. Мога да кажа, че те ми изглеждаха - и още ми изглеждат - по-странни от това, което можех да си въобразя за тях.

Линк към книгата-http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=2&find=%F2%F0%E5%F2%EE%F2%EE+%EE%EA%EE