Карма и прераждане
                                                             Хироши Мотояма

Д-р Мотояма непоколебимо вярва, че целта на съществуването е духовната еволюция на човека. Той поддържа тезата, че на този еволюционен процес е универсална и че има абсолютно съществуване, което надхвърля и все пак обхваща всички настоящи и някога съществували традиционни религиозни и духовни пътища. Вместо да създават нова идеология, той и неговите две майки са предпочели да вникнат в процеса на духовната еволюция по начин, който да може да бъде приложен за всеки човек.

ПРЕДГОВОР
Главният факт от цялата история на съществуването е, че всяко нещо, живо или неодушевено, се появява и после изчезва.
Това важи на всички нива. Самата галактика невинаги е съществувала. Тя се е родила преди около десет милиарда години и в някой момент от бъдещето ще умре. През времето на своето съществуване нашата Вселена постепенно е създала Слънцето, Земята и среда, способна да поддържа живота такъв, какъвто го познаваме. Сравнително скоро, преди най-много 5 милиона години, тя е родила и човешката раса. За това време, в което са живели и умрели много човешки същества, ние колективно сме развили цивилизация, успяла да изпрати човек до Луната.
Кое е това, което управлява раждането и смъртта, растежа и развитието? Съвременните учени са склонни да се осланят на различни теории. Аз самият съм учен, с докторат по психо-физиология, но чувствам, че научният подход към тези въпроси крие сериозни недостатъци.
Главният проблем е, че научните теории за еволюцията се занимават единствено с материалното измерение, което е само аспект на доста по-сложна реалност. Когато и ако някога бъдат доказани, тези теории не ще могат да обяснят каквото и да било извън фактите на физическото развитие. Къде остава тогава доста по-важният въпрос за еволюцията на човешкия ум, на човешкия дух?
Освен учен аз съм и шинтоистки свещеник. Годините религиозна дисциплина успяха да събудят в мен състояния на съзнанието, които ми позволяват да виждам отвъд ограниченията на времето и пространството. В ролята си на духовен наставник и лечител съм надзъртал в развитието - минало, настояще и бъдеще - буквално на хиляди хора, идвали за помощ В нашето светилище в Токио през последните 50 години. Едно от многото научени от мен неща е, че - колкото и да е изненадващо - човешкият ум не е еволюирал кой знае колко през последните 10 хиляди години. Съществува доста по-малка разлика, отколкото би могло да се очаква, между съвременния човек и неговите по-примитивни предци.
Моят опит като свещеник потвърждава древните теории за еволюцията, особено тези, които тъй изчерпателно обясняват хиндуистката йогийска традиция. Накратко - според това учение целта на съществуването е продължителна еволюция, която завършва с достигане на Абсолютното (или обединяване с Бог), и всички човешки същества многократно умират и се прераждат, докато не постигнат тази цел. Принципът, който управлява целия този процес на прераждания, е законът за причината и следствието, по-популярен под името „карма".
Тази книга не е довод за или против истината за кармата и прераждането. Тя е по-скоро обяснение на тези механизми от теоретична и практическа гледна точка. Информацията е събрана от целия ми живот и преживявания, свързани с миналото и бъдещето, от които формулирах някои общи принципи за кармата. Вярвам, че те са универсално приложими.
Все по-силно усещам, че най-важното нещо в бъдещето на човечеството са не постоянно нарастващите блага на охолния, материалистичен начин на живот, а духовната ни еволюция. Освен това вярвам, че една от основните предпоставки за ускоряване на духовната еволюция е задълбоченото разбиране на действителността за нашето съществуване. И не мисля, че това би било възможно, без да се разбира процесът на прераждане и кармичният закон в детайли. Едва тогава ще се научим как да се освободим от оковите на кармата, да надхвърлим границите на материалното измерение и да еволюираме до просветеното същество, което ни е съдено да станем.

ВЪВЕДЕНИЕ
Духовна консултация
МОЯТА ДУХОВНА МАЙКА Одаисама беше изключително даровита учителка и лечителка. Зае се с духовното ми обучение, когато бях на 5 години. През 1933 година тя основа светилището Тамамицу, в което сега съм главен свещенослужител. Светилището е посветено на Тамамицу-Оками, едно от проявленията на Абсолютния Бог. Той изпратил на Одаисама божествено видение с пророчества за бъдещето на света, включително за избухването и изхода на Втората световна война, и я насочил да работи за мира. По време на това откровение тя чула думите: „Бог няма нужда от име или ранг; Тамамицу е само името, което ти давам, за да се обръщаш към Мен. „Тама" е „скъпоценност", „мицу" - „светлина", а комбинацията от двете означава едновременно „божественост, мъдрост и състрадание".
Одаисама беше натоварена да въведе за енориашите ни служба, която ние наричаме „духовна консултация". Одаисама я извършваше в продължение на много години и сега аз продължавам тази практика. Духовната консултация е пряко общуване с Висшето същество за проблема, който енориашът има в момента. Чрез медитация и молитви аз постигам единение с Висшето същество, което ми позволява да видя подробно причината за проблема и начините, по които човекът може да го преодолее.
В преобладаващата част от случаите се оказва, че коренът на проблема се крие в минало прераждане. След хиляди такива преживявания мога спокойно да заявя, че всички сме имали минали прераждания и настоящите ни проблеми са пряко свързани с тях. Именно нашите действия от минали животи ни правят такива, каквито сме сега.
Карма
С този пример исках да демонстрирам, че болестта и семейната ситуация при г-ца И. са пряко свързани с нейния минал живот. Тя не е същество отделно, ограничено само в рамките на настоящия свят. Никой от нас не е. Както много религии са ни учили през вековете, нашето съществуване е много по-дълбоко и широко, отколкото личи в това измерение. Ядрото на Аз-а, душата, наподобява шевовете на дреха, едната страна на която представлява животът, а другата - смъртта. Както конецът минава ту от едната, ту от другата страна, така душата продължава да съществува от един живот в следващия.
Аз-ът е нещо постоянно, ръководено от закона за причината и следствието, от кармата. Всяко действие предизвиква отговор. Както положителните, така и отрицателните ситуации в живота ни са причинени от кармата, а също и от общата характеристика на личността. Когато са разбрани добре, кармичните закони обясняват как едно невинно дете може неочаквано да израсте в деспотичен възрастен. Кармичните закони ни помагат да разберем защо някой прекрасен човек има само страдания, а друг с отвратителен характер успява във всичко. Очакваме добрите дела в този живот да дадат добри резултати. Когато това не стане, трябва да се вгледаме в дългия, продължаващ много прераждания процес на индивида, за да открием причината.
Макар кармата да контролира всеки аспект от живота ни, важно е да се знае, че човек е в състояние да промени своята карма и да повлияе на начина, по който тя се проявява в настоящето. Смисълът на духовната консултация всъщност е да научи човека как да разреши дадена карма, която се проявява чрез проблемите.
Израснал съм с вярата, че сме се родили на Земята, за да работим върху разрешаването на различните видове карма, които ни задържат в това измерение. Това ще ни позволи да стигнем до момента, в който ще се издигнем над закона за кармата.
Всеки човек се ражда в мрежа от взаимно свързани кармични влияния. Всеки е повече или по-малко подчинен на пет категории карма: лична (индивидуална), семейна, местна, национална и световна. Ще обясня всяка от тях и как точно си взаимодействат. Също така ще видим, че проявлението на кармата зависи от начина, по който човек живее живота си. Не е задължително дадено действие, извършено в миналото, непременно да донесе, да кажем, стотици плодове в този живот. Не е толкова просто. В зависимост от сегашното състояние на съзнанието, начина на живот и степента на вярата едно минало действие може да се прояви само с един плод, със сто, хиляда или с нито един.
Указанията, давани в една духовна консултация, помагат на човека да намали тежките кармични прояви или напълно да преодолее кармата в някои случаи. Тези указания обикновено са в три насоки: промяна на поведението, молитви и медитация.
Даваните указания и упражнения често са трудни, защото имат за цел да отменят напълно кармата. И всеки човек трябва сам да разреши кармата, която си е създал; той е абсолютно отговорен за нея. Няма леки пътища. Учителят може да му помогне да стигне от точка А до точка Б, но не може да извърши пътуването вместо ученика. Учителите не могат да носят учениците си на гръб от началото до края. Те могат да подскажат посоката, да посочат най-лесния път, но индивидът трябва да направи пътуването сам.
Това пътуване води човека до момента, в който чрез емоционално откъсване и размиване той успява да надрасне кармата, въпреки че живее в управлявания от нея свят. Този момент е голяма крачка към състоянието на просветление.
Намирам, че светът, в който живеем, е едно изпълнено с чудеса място. Не престава да ме учудва фактът, че всичко тук се появява от нищото. И според мен всяко съществуване, дори и това, което изглежда лошо или зло, трябва да бъде ценено. В бягащите океански вълни постоянно се сменят високото и ниското. Но ние не наричаме високото „добро" и ниското „лошо", а признаваме, че ако ниските места не съществуват като основа, високите също няма да ги има. Върхът на планината не би могъл да съществува без подножието. Цялото се състои от части. Когато схване кармата такава, каквато е, човек осъзнава вътрешната връзка между всички същества. И докато все още е в този свят, може едновременно да преживее и съществуването на по-висшата реалност.
И още веднъж - вярвам, че целта на живота е да отменим кармата си, всички видове карма. Човек е отговорен не само за своята лична карма, но и за националната и световната. Цялостният живот прилича на река, която тече към света на просветлението. Реката минава покрай планини, препуска през тесни дефилета и пада от стръмни стъпала. Да си представим, че капките от реката са отделните човешки същества. Свободното движение на реката зависи от това доколко чиста е всяка капка. Когато индивидите разрешат и пречистят своята лична карма, националната и световната ще отпаднат от само себе си. През вековете Абсолютното се е проявявало на Земята в множество свещени форми, за да ни покаже как да направим това. Аз например вярвам, че бог Тамамицу работи чрез нашето светилище, за да помогне на Слънчевата система в нейното придвижване към съвършенството. Подобни божествени проявления има по целия свят.
В огромната съвкупност съществуват индивиди. Всяко човешко същество е от значение и има вътрешен дълг към това съществуване. Общото цяло, съставено от частите, е онова, което движи нашия свят. Ако не се пречисти всяка част, не може да се пречисти и цялото. Смъртта на дори едно малко човешко същество засяга живото цяло. Всеки човек съдържа в себе си ядро от божествена сила и неограничени възможности. Когато всеки осъзнае този потенциал, ще стигнем окончателния момент във времето, в което всички ще станем едно с Бога.
Мое искрено желание е информацията, съдържаща се в следващите страници, да ви помогне да разберете собствената си карма и начините, по които можете най-добре да я разрешите.

ПЪРВА ГЛАВА
индивидуалната карма: живот и смърт
Трите измерения
КАРМАТА И ПРЕРАЖДАНЕТО на индивида действат в структурата на една многоизмерна реалност. Като човешки същества ние съществуваме едновременно в три измерения: физическо, астрално и причинно. Това са трите измерения на съществуване, пряко включващи земята. С течение на времето нашите тела и души се прераждат в и извън тези измерения чрез процеса, който наричаме „раждане" и „умиране".
Духът, проявяващ се като човешко същество, живее на земята в три тела: физическо, астрално и причинно. В астралното измерение той живее като астрално същество и има две тела: астрално и причинно. На причинно ниво се проявява като самия себе си и има само едно тяло: причинното.
Докато сме на земята, на всяко от трите тела отговаря съответният ум или съзнание. Комлексите „ум-тяло" се застъпват и проникват един в друг. Физическият комплекс е най-малкият, а причинният - най-големият от трите. Последният излиза извън рамките на физическото тяло като обграждащ го овал.
Всеки комплекс „тяло-ум" има в себе си седем енергийни центъра за контролиране на жизнената енергия и система от енергийни канали. На санскритски тези канали се наричат нади, а центровете, които ги контролират - чакри. Чакрите работят и като центрове за взаимен обмен между съседните измерения.
Астралното тяло/ум е хранилището на всички желания и емоции и несъзнателно определя голяма част от нашето поведение, докато съществуваме в нормалните човешки граници. Както физическото, така и астралното тяло се характеризират с двойственост, с привличане и отблъскване, с положително и отрицателно, физическото тяло привлича и приема въздух, храна - всички елементи, които го хранят и поддържат. При правилно функциониране то отхвърля всички вредни или излишни за неговата поддръжка вещества, запазвайки баланса с външната среда. Когато балансът се наруши, се появяват болести и аномалии. По подобен начин астралното тяло привлича това, което му харесва, и отблъсква нежеланото.
Причинното тяло се покрива с християнското понятие за дух (а астралното - с понятието за душа), понеже е най-висшата, най-близката до Бога част от нашата същност. В момента на сътворението си индивидът се отделя от Абсолютното и така се ражда причинното тяло. То е най-тясно свързано с Абсолютното и като такова му липсва каквато и да било двойственост. Съответно то не е нито женско, нито мъжко. Всички необходими за съществуването елементи при него са съчетани в съвършено равновесие от чиста жизнена енергия. Стремежът да осъзнаем тази своя част и да си възвърнем единството с Абсолютното поражда желанието за духовна еволюция. Въпреки че не е отвъд двойствеността, причинното тяло е индивидуално същество, в смисъл че притежава способността да се проявява в различни форми. Физическото тяло е грубата, а астралното - фината му форма. Когато се родим, ние съзнаваме само физическия свят. С развитието на съзнанието си постепенно започваме да усещаме и овладяваме и астралния свят. И когато напълно осъзнаем възходящите измерения на съществуване, ние най-сетне стигаме до осъзнаването на причинното си тяло. Това е трамплин към повторното обединяване с Абсолютното, с единното съзнание.
Трите измерения, в които съществуваме като индивиди, са част от една по-голяма действителност. Отвъд причинното измерение се намират различните измерения на Божественото същество, на Бога. И всяко измерение е част от Абсолютното, чийто творчески аспект поражда всичките форми и измерения на действителността, представени на диаграмата.
Преди да обсъдим подробно каква е връзката на материалния свят с другите измерения, да огледаме техните характеристики.
Астралното измерение: висше и низше
Астралното измерение е другата страна на живота; там преминават повечето хора след смъртта си. То има две нива - низше и висше. Низшето астрално ниво прилича на популярните представи за ад и чистилище. Висшето отговаря на общоприетата идея за рая.
 

Управляващият принцип на астралното измерение е умът, както материята е управляващ принцип тук, на земята. Астралното измерение е свят на идеи. В основни линии това означава, че там мисълта създава реалност. Умът има пряко въздействие върху външната среда - получаваш онова, което искаш. Астралните същества имат тяло, но то е доста по-еластично от скованите черупки, с които се разхождаме тук, на земята. Иначе астралните тела доста приличат на физическите, в които съществата са живели в материалния свят.
С развитието на съзнанието си човек добива способността да вижда астралното измерение и да общува пряко с онези, които живеят в него.
Основната разлика между низшето и висшето астрални нива е, че низшето е населено със същества, излъчващи свадливо отрицание и емоционална обвързаност, докато висшето се обитава от души, излъчващи хармоничен позитивизъм.
Низше астрално ниво
Низшето астрално ниво наподобява състоянието на сън тук, на земята. То прилича на постоянно повтарящ се кошмар, който съзнанието не е в състояние да спре. В низшето астрално измерение съществата живеят в кошмар и не могат да се събудят от него - вече не притежават силата на съзнанието от материалното ниво или разума, за да се откъснат от породените от съня емоции.
Духовете в низшето астрално ниво се намират в капана на силните емоции. Колкото по-отрицателно е състоянието на астралния ум, толкова по-окаяно е страданието. Обвързаността на духа с емоцията, била тя болка, гняв, омраза, отчаяние, физическа страст или нещо друго, го държи в плен. Може да минат много години, преди тази обвързаност да избледнее, и през цялото време отрицателните мисли продължават да влияят зле на съществото и заобикалящата го среда.
Познавам един г-н С, чийто баща е починал от рак на белите дробове. Докато работех с г-н С, имах възможността да се срещна и с баща му, който се намира в низшето астрално поле. Макар вече да не притежава дробове, той продължава да страда от белодробни болки. Все още насочва ума си към мъките, които е изпитал на земята, и това му причинява истинска болка. Той е заседнал и не може да се придвижи към висшето астрално ниво. Това състояние се среща често в низшето астрално поле.

Висше астрално ниво
Висшето астрално измерение също наподобява на света на сънищата тук, на земята. То е и свят на идеите; място, където мислите пораждат действителни промени в съществото и заобикалящата го среда. Ако е доволен от положението си, духът може да остане там много дълго време.
Ето един пример: Светилището и институтът ни в Токио са разположени върху парцел, до който има красив парк. След като купих земята, усетих присъствието на много стара душа, пазеща имота. Проучих я по-внимателно и открих, че това е душата на силен племенен вожд, живял на тази земя преди около 3500 години. През цялото това време след смъртта си той беше живял във висшето астрално поле. Издигнахме му малък параклис, за да подсигурим защитата на земята, и го почитаме като Джинуши Оками.
Този племенен вожд и неговите хора продължават да живеят в далечното минало. Техният свят е гъсто залесен. Дивите кучета тичат на свобода. Хората живеят в малки селца, изработват сами съдовете си и обитават жилища от времето на неолита. Вождът на това племе все още води охолен живот, глезен от многобройните си съпруги. И всичко това става на астрално ниво в същото време и на същото място, на което ние водим съвременния си живот в материалното измерение. На няколко пъти установявах контакт с душата на вожда и той успя да схване донякъде как се е променил светът, но е щастлив с древните порядки и не желае да променя нищо.
Просто му стига да живее в измерение, в което мислите творят действителност. Хората в подобно положение могат да решат да останат така стотици, дори хиляди години. Все пак там не им се налага да страдат от каквито и да било телесни желания - очевидно доста по-приятен начин на съществуване. Но както и духовете от низшето астрално ниво, които са заседнали в отрицателни емоции и не могат да помръднат, така и почувствалите се прекалено добре в горното астрално измерение не постигат никакъв напредък в еволюцията си. Те са толкова цялостно и субективно погълнати от собствените си идеи, че също засядат и все едно бягат на място. По този начин изобщо не напредват към просветлението.
Все пак голяма част от тях се връщат на земята веднага щом им се удаде възможност. Това не винаги означава, че смятат нашия свят за по-добър от онзи, в който са били, но е доказателство за силната им привързаност към материалната действителност. Рядко може да се намери някой, който наистина да мисли: „Дойде ми до гуша и никога повече няма да се върна". Дори и понякога да го казват, в крайна сметка пак се връщат. Повечето хора се прераждат отново, преди да са изтекли сто години от последната им смърт.

Раждане
Процесът на раждане като човешко същество е доста сложен и се подчинява на множество правила. Например е много по-трудно да отидеш в материалния свят от низшето астрално поле, отколкото от висшето.
В низшето астрално измерение на духовния свят има много същества, които искат да се родят на земята, но не могат. Съществува нещо като проучване, набор от условия, на които съществото трябва да отговаря, за да му се позволи да влезе отново в нашия свят. Макар да е поддържан и управляван от кармата, самият процес на проучване е божественото средство, което предпазва хората на земята от най-отрицателно настроените елементи. На съществата от низшето астрално поле, които биват отхвърляни при пресяването, не им остава нищо друго, освен да продължат растежа си там, колкото и бавен да е той, придвижвайки се сантиметър по сантиметър към истинското пробуждане.
В низшето астрално ниво често се натъквам на души, които наричам „духове ембриони" - същества, пометнати или премахнати чрез аборт и отново върнали се там. Духовете ембриони изглеждат доста чудновато - те са целите набръчкани, имат големи, изпъкнали очи и излъчват странно сияние. Много жени, които са правили аборт, носят в себе си дълбоко чувство за вина. В някои случаи обаче тази вина е неоснователна. Стигнах до това заключение, след като дълго и внимателно проучвах духовете ембриони. Индивидите, чиято карма е да се превърнат в духове ембриони, имат склонност към необикновен егоизъм. Те обикновено биха направили всичко за своя интерес, дори биха убили, за да получат каквото искат. Всъщност нашият свят може прекрасно да мине без такива хора. Но искам да поясня - това не означава, че съм защитник на абортите. Просто искам да изтъкна, че в своята необятна мъдрост Абсолютното е измислило начини да ни предпази от най-лошите същества и понякога абортът служи именно за тази цел.
Правилата за прераждане на земята са много по-широкообхватни от онези, които управляват индивидуалната карма. Това са принципи, регулиращи и поддържащи деликатното равновесие между материалния и астралния свят, и кармични принципи, едновременно ограничаващи и внасящи хармония. В основни линии те пресяват онези, които ще се родят тук. Самият факт, че сте живи, доказва, че отговаряте на основните изисквания.
И отново - повечето индивиди, на които не се позволява да напуснат низшето астрално ниво, са крайно отрицателни. Този негативизъм се дължи на прекомерната им, крайна себичност, която на земята наричаме „зло". Следвайки принципа, че мисълта поражда реалност, обитателите на низшето астрално ниво си създават съществуване, отговарящо на общоприетата представа за ада. Разбира се, съществата, които живеят на тези места, искат да се измъкнат оттам възможно най-бързо: те гледат на прераждането на земята като на начин за бягство. Използвайки силата на това завладяващо желание, някое такова същество понякога се провира през защитната преграда и успява да бъде заченато, но това рядко завършва с раждане. Обикновено тези същества биват помятани или премахвани чрез аборт и изпращани обратно в низшето астрално ниво, откъдето са дошли. Те може да повторят процеса много пъти. В някои случаи желанието да бъдат родени е толкова голямо, че успяват да се промъкнат през ситото и да постигнат целта си. Но в резултат от неестествения начин на влизане такива същества често се раждат с аномалии.
За щастие повечето деца се раждат от астралния в материалния свят като здрави мънички хора. И при това идват с пълен кармичен набор.
Много родители се чудят, че техните деца, макар да си приличат физически, имат така смайващо различни характери. В Япония имаме такава поговорка: „Жабата ражда жабчета". На английски се казва: „Какъвто бащата, такъв и синът". Но имаме и поговорката „Орлите мътят соколи", или в английския й вариант: „Черната кокошка снася бели яйца". Тези на пръв поглед противоречиви пословици всъщност са верни.
Често работя с компютър. Ужасно ми е интересно това, че една малка промяна в програмата може да даде съвсем различен резултат. По същия начин наследствеността зависи от една програма, от връзката между определен брой гени. Ако един от гените е увреден или подреждането се промени, роденото дете наследява тези промени. Начините да стане това са много и тогава дори общият модел да е същият, между двама индивиди се появяват огромни разлики. Макар това да е разумното медицинско обяснение за огромните различия между децата от едни и същи родители, то по никакъв начин не изяснява кое предизвиква тези миниатюрни промени в свързването на гените. Смятам, че те се получават в отговор на кармичния облик на индивида.
Между децата на едни и същи родители има разлики, но тези разлики стават още повече, ако човек разгледа, да кажем, един клас от началното училище. На този етап и странностите, и талантите на децата вече са се проявили. Малчуганите още не са натрупали достатъчно знания за този свят и съществуват по-скоро във вид на суровина. Много от характеристиките, които едно дете притежава, са продължение на уникалното му естество, придобито от предишните прераждания.
Няколко години след раждането си детето има спомени за астралното измерение, което току-що е напуснало. Спомените му са такива, каквито може да има един възрастен, след като се събуди от сън и все още е потопен в чувството от преживяването, но не може да си спомни подробностите. Астралната памет, която притежават децата, е една от причините за тяхната искреност и наивност. Те току-що са дошли от място, където желанията и визуализацията създават реалност. Понякога им е много трудно да приемат, че не е възможно да си пожелаят нещо и то тутакси да се сбъдне. Трябва да се научат, че тук са оковани във физическо тяло, което ги предпазва от проявите на пълен егоизъм и своенравие. Някои деца стават много мрачни и потиснати, когато най-сетне осъзнаят, че са затворени в своите тесни, малки черупки.
Смърт
Чувствата, емоциите и мислите, образуващи несъзнателното (манас на санскритски), са онова, което отнасяме със себе си в астралното измерение, когато умрем. Чувствата и емоциите на индивида в момента на смъртта му са ключовите фактори, които определят какво съществуване ще води той в другия свят. Важно е човек да остане спокоен, докато умира, да гледа отстрани как се освобождава от старата си самоличност. Ако умре в състояние на силна привързаност към плътта, е твърде вероятно да се озове в низшето астрално ниво. Хората, които си отиват, изпълнени с жалък страх, често изпадат в такова положение. Освен това умствената нагласа при смъртта може да се появи отново в засилена форма в следващото прераждане на този свят, както открих в случая с неизразимо нещастното дете.
Не е задължително обаче смъртта да включва страдание.
Чудесно е, когато човек успее да се прехвърли в божественото царство така бързо, както успя да го направи Одаисама. Но за голяма част от хората смъртта не е толкова лека.
Членовете на нашето светилище често идват да молят за помощ, когато умира някой от семейството им. Тогава влизам в медитация пред олтара и обикновено получавам ясно видение за умиращия човек. Ако положението е критично, ако пулсът на човека е спрял или температурата е много висока, душата обикновено се носи над тялото. Понякога с огромно съсредоточаване на енергията успявам да й помогна да се върне в тялото.
В по-голямата част от случаите обаче човекът е стигнал до края на кармично определената продължителност на живота си и действително умира. Ако не е, колкото и да е болен, неизменно се възстановява и живее, докато му е писано. Когато някой умира, аз и близките му можем единствено да помогнем на душата да премине възможно най-лесно във висшето астрално ниво.
Точно както са неосъзнати в живота, повечето духове не разбират и какво става в момента на смъртта. По-късно ще обясня подробно самия процес, но сега ще се задоволя да кажа, че повечето хора не разбират веднага, че са „мъртви" - дори и след като душата напусне тялото им. Духът все още има в себе си известно количество енергия, която е взел от материалния свят, и продължава да се стреми към този свят. Но след седмица-две тази енергия се изчерпва и започва труден период.
Духът често започва да страда от непоносим глад и жажда. Това е, защото той все още се мисли за жив, но не е в състояние да намери никаква субстанция. Често се озовава сам в нещо като дълбока, тъмна яма, и не може да проумее къде се намира или какво прави там. Виждал съм това мъчително състояние да продължава две-три седмици, дори до два месеца. После духът постепенно осъзнава какво се е случило и постепенно започва да приема факта на смъртта. Едва тогава е готов да се придвижи към следващото определено от кармата му място за съществуване.
По време на трудния период, преди душата да осъзнае новото си положение, роднините и приятелите могат да й окажат голяма помощ, ако се молят и принасят дарове. Траурните церемонии имат по-важна цел от тази да утешат опечалените. Те много помагат на починалия да се пробуди за новата реалност и за своето положение. Затова винаги ми е жал за хора, които умират, без да има кой да скърби за тях, защото за такива е особено трудно да се издигнат до висшето измерение. Онези, които са убити в битка или са загинали при неочаквани злополуки, преживяват особено трудни времена, защото обикновено се парализират от ужаса, обзел ги в момента на смъртта, и не са в състояние да се придвижат от страха към друго състояние. За такива същества е особено трудно да осъзнаят, че са мъртви. Застъпническите молитви, особено ако са отправени от духовно напреднали хора, могат много да помогнат на страдащото същество да премине в следващия етап.
Да бъдеш човек
След години работа започнах да смятам съществуването като човешко същество в материалния свят за изключителна възможност, която трябва да бъде високо ценена. Абсолютът е сътворил този свят в своите вселенски владения като специална арена, където може да се осъществи еволюцията на Съзнанието. Съществата, които използват максимално тази възможност и достигнат висока степен на развитие, могат да се придвижат до въплътеното причинно ниво или отвъд него, в божественото царство на чисто съзнание след смъртта; те са свободни да постигнат бърз духовен напредък на тези нива и по желание да общуват с по-долните. За астралното същество причинното изглежда безплътно - то го вижда като ослепителна сфера от светлина или сияен ореол. Причинните същества често играят ролята на ангели хранители на индивиди, с които имат кармична връзка, или като защитници на места или общности. Все пак за астралните същества е почти невъзможно да преминат директно в причинното измерение. За да осъществят това, те трябва да постигнат състояние на самоосъзнаване и необвързаност със своите мисли и чувства, което е трудно да стане в астралното измерение поради свойствената му структура. Тъй като то е измерение, управлявано от емоциите и мислите, съществата рядко успяват да се откъснат от маниакалната си обвързаност с тях. Астралната действителност е по-скоро субективна, отколкото обективна. В нея умът и материята са по-тясно свързани, отколкото са на земята, и е много трудно съзнанието да еволюира значително.
Именно тук се крие гениалността на материалния свят. Ние по необходимост се раждаме с физически тела и материалната действителност е лостът, който ни позволява да се откъснем от умствените си процеси. Ето един прост пример: Представете си, че гледате през прозореца, потънали в мисли за любимия, който ви е отблъснал, или за повишение, което не сте успели да получите. Но колкото и да сте завладени от тези мисли, рано или късно ще огладнеете. Когато стане по-настоятелен, гладът ви принуждава временно да забравите за положението и да се съсредоточите върху физическите действия, необходими за изпълняването на това желание. По подобен начин можем да използваме волята и разума си, за да се откажем от отрицателни модели на привързаност или лоши навици и в крайна сметка да се освободим от кармата, която ни връзва тук.
В сравнение с материята в астралния свят физическата материя, макар и свързана с ума, е до голяма степен независима от него. Ако се съсредоточите върху една лъжица, която лежи на масата пред вас и мислено й заповядате да се помръдне, тя най-вероятно няма да го направи. Умственото желание да преодолеете една болест няма да ви донесе незабавно изцеление. Когато желаем да овладеем материята в материалния свят, трябва първо да я опознаем умствено със сетивата си, а след това да й въздействаме по физически начин, с тялото си или някой материален инструмент. Тъй като материалното е много по-силно тук, отколкото в астралното измерение, разполагаме с повече възможности да се откъснем от обвързаността си с помощта на своите сетива и физическата и умствена дейност. За един ум е далеч по-лесно да постигне самонаблюдение и духовно израстване в материалния свят, отколкото в астралния. С други думи, Бог е създал този свят, за да улесни духовното ни развитие.
Ако четете това, значи сте имали огромния късмет не само да се родите в материалния свят, но и благодарение на родителите си да бъдете човешко същество, а не член на животинското или растителното царство.
Маймуните може и да са съвсем доволни, че са маймуни, Но те не притежават умствените способности да достигнат истинско самоосъзнаване. Опити, провеждани в САЩ върху шимпанзета, показват, че животните наистина притежават зачатъци на мисловен процес. Те могат да бъдат научени да натискат комбинация от бутони, за да помолят за сок или някой, когото не харесват, да бъде изведен от стаята. Това е полезно, защото доказва, че говорната и мисловната способности не са задължително свързани, но не доказва, че маймуните могат да контролират емоционалните си реакции.
Човешките деца се намират на приблизително същото ниво на умствени и емоционални реакции като маймуните. Главната разлика между децата и възрастните всъщност е, че възрастните умеят в по-голяма степен да владеят реакциите си. Ако срещне човек, когото не харесва, един възрастен би трябвало да може да потисне отрицателната си реакция и да се вгледа в чувствата си. За нещастие на обществото има индивиди, чиято неспособност да сдържат емоциите си и да ги анализират ги прави по-скоро животни, отколкото хора.
Как да не съжалиш горката крава. Преди изобретяването на машините е била впрягана и карана да оре полетата с часове. Пръстта може да бъде смазващо тежка - от сутрин до вечер да влачиш плуга през акри и акри земя. И наградата за всичкия този труд е да свършиш като говеждо на нечия маса. В сравнение с подобен живот повечето човешки същества са направо привилегировани.

ВТОРА ГЛАВА
Карма: определение
Зависимата природа на егото
В ОСНОВАТА си КАРМАТА е резултат от духовното невежество на егото, което се заблуждава, че е независима единица. Докато се намира в това състояние на невежество, то се върти в затворения кръг от смърт и прераждания в измеренията на реалността, управлявани от закона за причината и следствието.
Дори и на материално ниво идеята, че сме независими, е несъстоятелна. Ние не правим сами материята на телата си, а сме зависими от посредничеството на родителите си, които са ни създали. Не можем да съществуваме без въздух, вода и храна. Като бебета зависим от любовта и грижите на други хора. Способността ни да живеем като членове на човешкото общество зависи от съзнанието ни за дисциплина и социални морални норми. От генетична, физическа и интелектуална гледна точка е ясно, че човек не може да съществува самостоятелно, а постоянно зависи от други фактори.
От духовна и нематериална гледна точка съществуването на всяко създание на този свят е абсолютно зависимо от Божите действия. Именно това християнството нарича „делата на Светия дух". Самото съществуване на материалния свят се поддържа от взаимната зависимост между различните духовни измерения. А като човешки същества, независимо дали го съзнаваме или не, ние живеем в постоянна зависимост от астралното и причинното измерение.
Физическият ум и физическото тяло са взаимно зависими - единствено въз основа на този факт ние функционираме като цялостни същества. Умът и тялото в астралното и причинното измерение също са взаимно свързани, но контролът на ума върху субстанцията на съответното измерение е различен по степен.
Будизмът проповядва, че природата на действителността е суня, или пустота. Пустотата се отнася за факта, че нищо не е независимо, всичко е свързано. Няма разлика между субект и обект. Нищо, включително и егото, не може да съществува самостоятелно.
Невежото его сляпо изпълнява различните действия, необходими за поддържането и продължаването на неговото съществуване. На физическо ниво то се нуждае поне от храна, подслон и облекло. Егото желае, доколкото е възможно, да постигне успех в това и оттук се получава често срещаното желание за материално благополучие в обществото.
На интелектуално ниво егото също има лични интереси. Според индивидуалния си характер то може да навлезе в области като музика, философия, наука, технология, политика или изобщо онова, което задоволява и развива неговия ум.

Кармата започва, когато емоционалното удоволствие или неудоволствие като реакция на даден стимул става много лично. Емоцията, предизвиквана у всеки индивид от един и същи стимул, е различна. Една и съща музика не създава едно и също настроение у всички. Миризмата на тамян действа успокояващо на някои, но е отблъскваща за други (например в Япония, поради асоциацията с будистките траурни ритуали). Постепенно си създаваме емоционални модели на удоволствие или неудоволствие, включващи определени обекти и установени емоционални изрази на симпатиите и антипатиите ни. Когато определим един обект като приятен, ние се стремим към него. Когато го постигнем, се чувстваме щастливи, а когато не успеем, ставаме нещастни.
Установяването на тези емоционални модели създава различията между индивидите и е ключов фактор при определянето на характера и наклонностите на дадена личност. Именно тази установена привързаност, независимо дали е за добро или лошо, създава кармата.
В кармично отношение най-проблематичните емоции обикновено са силните и страстните като страх, омраза и радост. Ако внезапно се изплашите от нещо, което виждате в момента, би трябвало страхът да отмине, когато обектът изчезне. Ако са временни, емоциите като страх, радост или страст се изпаряват, когато всичко свърши, и не оставят никаква следа след себе си. Но ако се вкопчите в тези емоции, те се натрупват и настаняват в най-дълбоките кътчета на ума ви, откъдето продължават да упражняват влияние върху вас. Ако са заседнали достатъчно здраво, ще се пренесат и в следващия живот. Както беше при момчето с фобиите - съхранените емоции от миналото имат властта да влияят върху настоящето.
При работата си с душевноболни пациенти съм забелязал, че някои от страдащите от шизофрения в предишния си живот са умрели от насилствена смърт, страхът от която е първопричината за сегашното им състояние. По същия начин смятам, че много пациенти с маниакална депресия имат в себе си огромни натрупвания на любов или омраза от миналото. В много случаи виждам и похот, здраво втъкана в тези две емоции. Това важи с особена сила за депресивни болни, много от които в свой предишен живот са били безнадеждно заплетени в отношения любов-омраза, мъж-жена и които до ден днешен са завладени от сексуални мисли.
Страстните емоции могат да създадат дълбока карма, понеже притежават способността да блокират разума.
В Япония, когато някой обича да пие, казват, че в стомаха му живее „червеят на сакето" (саке - оризово алкохолно питие). Моят чичо сигурно е имал десет такива. Той пропи дома си, пропи нивите си и не можа да се насити. От гледна точка на кармата това е много лошо. Силното пристрастяване към алкохола, към временното усещане за благополучие, което той носи, и към самия неутолим копнеж по него хвърля съзнанието в смут и дълбоко засяга характера и личността на човека. Много трудно е да се освободим от карма, която е резултат от такава безразсъдна страст.
Трайните емоции също са основа за създаване на карма. Една такава емоция става проблемна, когато е насочена към егото и е оставена да избуи. Мощни кармични причинители тук са егоизмът, гордостта, суетата и амбицията.
Кармичните проблеми често са причинени от комбинирано обвързване и с двата типа емоции.
Карма се получава от привързаност към дадена емоция, колкото и идеална да е тя. Трайната любов например към знанията, истината или мъдростта създават продължителна карма.
Един човек може да е прекарал години от живота си в духовна дисциплина и да е придобил някакво ниво на мъдрост и просветление. Той учи другите според степента на осъзнаване, която е постигнал. Учените могат да попаднат в същия капан. След като веднъж установят една теория, те може да се вкопчат в нея с емоционална настоятелност, дори и когато се открият опровергаващи доказателства. Макар на пръв поглед да са се посветили на истината, такива учени се стремят по-скоро да защитят емоционалните си инвестиции.
Един мой познат в свой предишен живот през периода Едо (1600-1867 г.) е бил учен. Работата го поглъщала изцяло, но за нещастие по средата на изследванията си починал от белодробна болест. В този си живот отново е ревностен учен и е страдал от белодробна болест. Но между тогава и сега има разлика. Той знае за обстоятелствата от предишния си живот и е твърдо решен да превъзмогне кармата си. Макар все още да влага много сили в науката, страстта му е трансформирана в дълбока вяра в Бога. Това е отстранило неудовлетвореността му и е прекъснало кармичната връзка с белодробната болест.
Привързаност към мисли
Привързаността към инстинктивни желания и привързаността към емоции са двата главни фактора за създаването на карма. Привързаността към мисъл е третият.
Създаването на идеи има положителна, но и отрицателна страна. Положителното е способността за творческа мисъл и въображение, а отрицателното се проявява в идеализирани фантазии, чиято крайна форма е чиста заблуда.
Главната разлика между създаването на идеи и емоцията (макар и двете да са дейности на ума) е, че докато емоциите са състояние на вътрешния ум, създаването на идеи и въображението са функции на мозъчната дейност, свързани с външния свят.
И въображението, и фантазията първоначално се основават на външната действителност. Да разгледаме свързания с тях мисловен процес.
Да кажем, че някое пътуване много ви е харесало. Това преживяване - да го наречем преживяване А - е сбор от множество фактори: панорамата, климата, хората, които сте срещнали, храната, която сте яли. Можем да наречем тези фактори а1, а2, аЗ... Умът анализира преживяването във фактори А1, А2, АЗ... и го пресъздава още веднъж в себе си. Разглобяването и повторното съчетаване на тези разнообразни фактори за бъдещо ползване наричаме въображение. Ако повторното им подреждане е свързано с реалността и целта му се отнася до външния свят, процесът е градивно, творческо въображение. Но когато човек прави това преподреждане без цел и без връзка с реалността, то е празно фантазиране.
Независимо дали ще приеме формата на градивно въображение или на фантазиране, създаването на идеи в основата си все още е субективен процес. Ние постепенно установяваме дали съдържанието на въображението ни е полезно, като го прилагаме в реалния свят. Експериментите на учените потвърждават дали онова, което те са измислили или предполагат, е валидно в обективния свят. Например когато човек се загуби, това означава, че действителността не съвпада с неговата въображаема карта. Обикновено животът ни се състои от серии подобни едни на други повтарящи се действия, при които не правим много грешки. Но когато се натъкнем на ново преживяване, за което нямаме достатъчно информация, несъответствието между вътрешния ни пейзаж и външния свят става очевидно. Несъответствието е най-явно при хора, които живеят сравнително изолирано от реалния свят - предимно психичноболните, малките деца и старците.
Психичноболните пациенти се характеризират с неспособността си да правят разлика между обективната реалност и идеите и образите, създадени в ума им от силата на въображението. Те се намират в ненормално, илюзорно състояние, в което обективната и субективната реалност се смесват.
Тук е интересно да се отбележи, че гениите понякога изглеждат като психичноболни. Но между двата типа има огромна разлика. Гениите черпят знания от външния свят не само чрез простите сетивни механизми, на които разчитат обикновените хора, но и чрез трансценденталния си интелект и възприятия, позволяващи им да създават образи на обекти с помощта на едно по-освободено, разширено и задълбочено въображение, отколкото нормално използваното. Знанията, които получава по този начин геният, са така дълбоко свързани с реалния свят, че могат да предизвикат истински революционна промяна. Фантазиите на психичноболните не се коренят в този необятен интелект, нито пък са свързани с реалността и не могат да предизвикат такива промени в истинския свят.
Малките деца коренно се различават от психичноболните възрастни. Непълноценността на техния ум се дължи единствено на факта, че нямат достатъчно опит за света в този си живот и познавателните им способности все още не са напълно развити. Те възприемат много информация, но не са в състояние да схванат обективното й значение. Един ден най-малкият ми син посочи едно писалище и заяви, че то е някакъв супергерой от популярно анимационно филмче. Това показва не само че гледа прекалено много телевизия, но и че може да вземе един образ, видян по телевизията, и да го проектира върху предмет от реалния свят. Умът на детето съдържа смесица от образи от реалния и въображаемия свят, между които то не прави разлика.
Когато хората остаряват, слухът им започва да губи остротата си, зрението им се замъглява и те започват все по-малко да общуват с външния свят. Понякога си създават свой, измислен свят и се отдръпват в него. Например веднъж, когато бях на бдение, съпругата на покойника ми се оплака, че той би трябвало да е тук и да се занимава с многобройните им гости, а не да се разхожда сам някъде. В нейния въображаем свят старецът все още беше жив.
Здравият ум е способен да прави обективни преценки, сравнявайки създадените от въображението идеи с действителността, като ги свързва едни с други. Но ако някой забрави, че светът на идеите е само продукт на субективното въображение и го бърка с външната, обективна реалност, третирайки двете наравно, попада в сериозни кармични клопки. Такива хора започват да живеят във въображението си, сякаш се хранят със собствените си мечти. Веднъж попаднали в този капан, за тях е страшно трудно да се освободят.
Много са обектите, които могат да хванат съзнанието в плен - парите, сексът и властта са особено популярни тук, на земята. Но е много важно да се разбере, че обектът не осъзнава факта, че е в плен. Да се превърнеш в роб на някоя своя привързаност е голямо ограничение. Когато е свободно и спокойно, съзнанието може да разпери криле и да стане достатъчно голямо, за да обхване небесата. Но когато е в плен, потъва в дълбок, тъмен кладенец, където няма никаква възможност да се движи. Става му трудно да направи и една крачка, за да се разграничи от ситуацията.
Всичко в света непрестанно се променя. Човешкият ум - също. Един обект, който сега е А, може да се превърне в Б или може би В или дори да престане да съществува. Но когато попадне в плен на някакво състояние, човешкият ум си остава А, А, А... и по този начин се противопоставя на естествения закон за промяната. Представете си лодка, плаваща по течението на река. Човекът в нея взема кол и го забива в дъното, опитвайки се да спре движението й. И какво става? Тъй като е невъзможно да задържиш съд, който се движи по течението, лодката започва да се върти около кола. От нея тръгват вълни, които пречат на други преминаващи лодки. Ако състоянието на плен е много силно, тоест ако колът е забит здраво, може да се получи водовъртеж. Подобен водовъртеж може да се създаде и в човешкия ум - водовъртеж, който поглъща способността на ума да разсъждава безпристрастно.
Кармата не се създава от самите емоции и идеи, а от нашата привързаност към тях. Аз-ът, или его-то, е онова, което ни позволява да живеем. И все пак същият този Аз се заблуждава, че е отделно същество, противопоставено на останалата част от света. Умът се мъчи да предпази този Аз, обвивайки го с дебела кармична черупка, която изгражда чрез процеса на привързване.
Нашето съзнание е станало пленник на ограничаващата черупка или Аз-а. Как да се освободим? Един от начините да се освободим от кармата е да се научим на безпристрастност. Този философски подход се нарича „бездействие в действието". Ще го обясня подробно по-нататък, но накратко означава да действаш, разгръщайки живота си ден след ден, без да се привързваш към резултатите от действията си, а „просто да го правиш". Това е съзнателна работа, при която надхвърляш Аз-а си, като същевременно продължаваш да бъдеш себе си чрез постоянно откъсване от по-дребното, обвързано с желанията его. Това е много ефикасен начин за излизане от света на кармата и постигане на духовен прогрес.

ТРЕТА ГЛАВА
Разновидности на кармата: брачна и семейна карма
Никой НЕ СЕ ПРОЯВЯВА самостоятелно на земята. Човек се ражда чрез родителите си, обвързан в близки социални взаимоотношения. Нужни са много предварителни връзки, за да се роди човек на определено място и в определено време и дори изобщо за да се роди. Необходимо е да съществуват кармични връзки най-малкото с:
галактиката
земята
държавата
мястото
расата/религията
рода
родителите.
Разглеждано на фона на тези сложни и взаимно свързани задължителни предпоставки, съществуването на индивида изглежда като истинско чудо.
Но хора се раждат постоянно и ние за съжаление сме склонни да приемаме това за даденост. Струва ми се, че много от днешните ни проблеми се дължат на факта, че хората не съзнават и не уважават великите причини, които им позволяват да съществуват и функционират на земята. В тази глава ще разгледаме различните примери за страдания, предизвикани от неуважение към някои причинни фактори, каквито са земята и нашите предци.
Безчет взаимно свързани кармични нишки се вплитат, за да покълне „индивидуалната" кармична единица. Индивидите изглеждат отделни и различни, но не са. Ние сме свързани с безброй невидими връзки, физически телата ни сякаш са независими, но едно бебе би умряло, ако някой възрастен не се грижи за него. Между нас съществуват емоционални и психологични връзки, които науката едва сега започва да разгадава. Преди да разгледаме тези връзки, да видим кое ги прави възможни.
Основното е, че човешките същества могат да установяват връзки помежду си, защото всички водят началото си от Абсолютното; защото източникът и основата на нашата същност е един и същ. Всеки аспект от съществуването е проява на Абсолютното, на Бога. Осъзнаването на този факт от собствен опит води до повторно обединяване с Абсолютното, до пълно заличаване на индивидуалното. Ние наричаме това „просветление".
 Всяка връзка става възможна точно защото всичко е свързано с Абсолютното. Това е валидно независимо дали става дума за връзката между родител и дете, съпруг и съпруга, господар и куче или момче и камък. Основната връзка вече е налице. Всеки от нас през живота си открива, създава и прекъсва връзки, същевременно придобивайки знания за естеството на съществуването и еволюирайки към освобождаване от материята. Без кармата не бихме могли да съществуваме; тя е необходимо бреме, а разрешаването й - велик учител.

Кармичното свързване между индивидите, или човешките взаимоотношения, се осъществяват във физическото, астралното и причинното измерение. В зависимост от степента на свързаност във всяко от тези измерения отношенията са различни по дълбочина и сила. Тази разлика е особено отчетлива в сексуалните и брачните отношения, едни от най-силните връзки на земята.
Брачната карма: видове връзки
Сексуалното свързване между два индивида, които се посвещават един на друг като двойка, обикновено под формата на брак, е предпоставка за раждане и следователно - за създаване на семейна карма. Обикновено това става по пет различни начина:
1.  Две същества са свързани с кармични възли от предишната си връзка, независимо дали тези възли са причинени от паметта за съвместно щастие или съвместни страдания.
2.  Две същества се обединяват в по-висшите нива на своя индивидуален дух, в причинното измерение - ниво, чието състояние винаги си остава безупречно.
3.  Обединена единица от висше (божествено) духовно измерение се разделя на две, проявява се като мъж и жена на земята и двамата се оженват.
4.  Две същества се свързват временно поради материалистична, физическа страст.
5.  Две същества с дълбока религиозна вяра се обединяват с посредничеството на висша сила.
Основният принцип на „привързаността към его-то" има два главни аспекта. Първият е, когато его-то започне да вярва, че то е цялата същност. Вторият е, когато егото смята, че е уникално, и прави разграничение между „другите" и „себе си". Това е състояние на съзнанието, в което се намират повечето хора, и нивото, на което се осъществяват множеството брачни връзки.
Веднага щом индивидите започнат да действат от позицията на егото, се създава карма. Раждат се добро и зло, щастие и нещастие, както и безброй други особености. Всяка от тези особености се създава от егото - едно его, което залита слепешком напред, без изобщо да съзнава какво количество карма трупа. То се заблуждава, че има пълна свобода на действие, без да знае, че постоянно попада под закона за причината и следствието. Съзнание, попаднало в клопката на егото, е неспособно да постигне себеосъзнаване.
Двойки, свързани от минала карма Първата категория двойки са хора, които се събират, несъзнателно следвайки кармата, създадена от своя предишна връзка. Тъй като отношенията им са основани на привързаност към егото, атмосферата между тях често е наситена с проблеми и нещастие.
Всъщност открих, че много проблемни брачни двойки в минали прераждания са били не любовници, а врагове. В някои крайни случаи единият партньор е убил другия. Човекът, който е бил убит, е тласкан от жажда за отмъщение и женейки се за своя убиец, е в състояние да му нанесе най-големи вреди. Кармата на моите родители е добър пример за това.
Баща ми почина от рак на черния дроб през 1973 година. Работеше като началник на пощата в град Такамацу, на остров Шикоку. Освен това беше президент на Асоциацията на пощенските началници в префектура Кагава. В годината преди смъртта си беше награден с императорски орден за дългогодишната си служба. Извън себе си от радост, той дойде в Токио, за да получи наградата, и беше приет в императорския двор. Като дребен служител в Министерството на пощенските служби баща ми бе просто зашеметен от възможността да бъде в една и съща зала със самия император. На път за дома той дойде да ме посети и с радост ми описа преживяването си. През април следващата година отидох да чета лекции в Осака и отново се срещнах с баща ми. Не ми изглеждаше добре и забелязах, че има необичайно лош апетит. Два месеца по-късно той умря.
Родителите ми имаха ужасни отношения и се разведоха, когато бях много малък. След развода, когато майка ми тръгна с Одаисама, баща ми продължи да я тормози безмилостно. Все още имам ужасни спомени за кръвопролитията между тях в детството ми. Но дори и след като майка ми дойде да живее с Одаисама в Токио, втората съпруга на баща ми успяваше да й причинява доста неприятности.
На пръв поглед майка ми беше невинна. Защо трябваше да понесе толкова много жестокост от страна на баща ми? С течение на годините започнах да разбирам, че такива ситуации не се създават произволно. Винаги има конкретна, скрита в миналото причина.
Майка ми е дълбоко религиозна и разбира кармата. Постепенно започна да осъзнава, че сигурно е сторила нещо ужасно на баща ми в миналото и реши да предприеме 100-дневен период на пост и молитви в опит да пречисти кармата и по този начин да помогне на баща ми, на себе си и на техните потомци. Започна молитвите си през март. През април забелязах, че баща ми е болен.
В това време историята на моите родители се разкри на Одаисама по време на една от всекидневните й медитации. Ето каква е тя:
През царуването на императрица Джингу (201-269 г. пр. н. е.) майка ми е била мъж и е служела на императрицата като министър на външните работи. Това било по времето, когато императрицата се опитвала да асимилира Корея. Баща ми бил посланик на древната корейска държава Бекдже и се стремял да докара в Япония корейски занаятчии като тъкачи и зидари, които да научат японците на по-прогресивните си техники. Използвал влиянието си и за подобряване на отношенията между двете страни. Посланикът бил добре приет в императорския двор и живял там много години. За нещастие научил прекалено много за вътрешните машинации на правителството. Общото мнение било, че се е превърнал в заплаха за националната сигурност и трябва да бъде убит. Самата императрица смятала, че като награда за помощта му трябва да го пощадят и просто да го изпратят обратно в Корея. Но министърът на външните работи (настоящата ми майка) решил, че човекът представлява прекалено голяма заплаха, и заради Япония и двореца убил посланика на своя глава.
Миналата карма ясно обяснява сегашната ситуация. През юни, в годината, когато умря баща ми, бях на лекции на Шикоку, където живееше той. Беше много болен - имаше воднянка и коремът му беше подут. Като поговорих с лекаря, разбрах, че му остават само няколко дни живот.
Попитах баща си дали се бои да умре. Той призна, че много го е страх. Дадох му свещен амулет и му казах, че ако го стиска здраво и мисли само за Бога в момента на смъртта си, всичко ще бъде наред. Опитах се да му обясня, че е от огромно значение накъде ще насочи енергиите си, докато умира. Ако се насочи с цялото си сърце към Бога, ще отиде при Бога. Ако пък се вкопчи мисловно в някого тук, на земята, душата му ще се свърже с този човек и няма да й е лесно да се придвижи към следващото измерение. Важно е просто да изоставиш всичко. Баща ми ме изслуша внимателно и накрая кимна, очевидно разбрал.
Докато гледах лицето му, осъзнах, че го виждам за последен път. Започнах да насочвам духовната си енергия към рака. На следващата сутрин коремът му се изпразни от водата. Баща ми се престори, че приема това като знак за подобряване, но според мен знаеше, че ще умре.
Почина на следващия ден - на стотния ден от молитвите на майка ми.
Сякаш беше готов да умре, но не можеше, докато майка ми не помогнеше да се отмени кармата между тях. Подробностите около раждането и смъртта на човека са тясно свързани с минали събития. И когато трябва да бъде развързан, един кармичен възел има силата да отложи дори смъртта.
Друг вид двойки, свързани с отрицателна карма, са онези, които и в минали прераждания са имали брак, често изпълнен с прелюбодейства и омраза. Те се срещат, оженват се и проблемите им започват отново. Имат склонността да продължават безплодните си, безкрайни битки, които често обхващат много прераждания. Външните наблюдатели се чудят какво изобщо ги задържа заедно.
Всъщност, макар да е мъчително, за тези двойки е по-добре да бъдат заедно, защото така имат възможност да разрешат отрицателната си карма. Конкретната кармата не е нещо безкрайно - когато започне да се проявява, рано или късно се изчерпва. Тя е като да отвориш бутилка сода - изсъсква в началото и постепенно отшумява. Така че е добре да се работи върху отрицателната връзка, когато човек съзнава този принцип и полага активни усилия да разчисти миналата карма. Това се прави, като човек остави кармата да се изчерпи, без да я подхранва, позволявайки си да повтаря същите модели.
Обикновено работата върху кармата се подхваща от единия партньор, а другият му противодейства. Когато първият започне да работи върху освобождаването от кармата, вторият може да се почувства още по-здраво впримчен и да окаже силна съпротива. Ако вие сте инициаторът, в този момент е много важно да упорствате, докато содата престане да шуми. Нито за момент не забравяйте, че работите не само за себе си, но и за свободата на другия. Ако вложите в работата по освобождаването и на двама ви цялото си сърце, ви се удава възможност да надхвърлите границите на собственото си его и чисто личните съображения. Придобивате способността да виждате нещата и през погледа на другия. Тогава, уверявам ви, отрицателната карма ще се отмени. Искрените молитви са ефикасен начин за ускоряване на вашето освобождаване.
В тази брачна категория са и много щастливи двойки, които са свързани от създадена в миналото добра карма. Веднага щом отново се намерят, започват да им се случват хубави неща, в смисъл че получават каквото желаят. Такива двойки имат дълга, положителна връзка и може да се каже, че са си натрупали запас от добра карма, която се проявява, когато отново се срещнат.
Опасността за този тип двойки е да не се привържат към щастливото си положение. Положителната карма, както и отрицателната, не е нещо безкрайно. Ако двамата се радват на плодовете от миналото си, без да използват възможността да работят за взаимното си духовно развитие, добрата им карма просто ще се изчерпи. Колкото по-голяма е привързаността им към продължаването на тяхното щастие, толкова повече се отдалечават от Бога. Причината отново е, че тяхната връзка се основава на привързаността към егото. Колкото повече човек цени егото, толкова по-трудно му е да се постави в положението на „другия". Започва да действа само в полза на своето его. Ако това поведение продължи, добрата карма се превръща в лоша. В този случай най-добре е връзката да се приема с радост, но без да се вкопчваме в нея. Трябва да я използваме като възможност да работим за взаимното си духовно развитие.
Двойки, свързани в причинното измерение Следващата категория са духовните връзки. Те са налице, когато хората са в състояние да се свържат в причинното измерение чрез своите висши същности. Аз-ът на причинно ниво е тази част от нас, която притежава „целостта и чистотата на бебешкото сърце". Той е така неопорочен, както е бил получен от Бога. Затова връзката между двама души на това ниво е чиста и положителна. Дори само присъствието на такава двойка действа успокояващо и отпускащо: тяхното добро чувство има силата да укротява отрицателните вибрации около тях. Тези двойки са склонни да се женят отново и отново в много прераждания.
Хората, свързани в причинното измерение, се погаждат сякаш без усилие. Тяхната любов ги изважда от малките им Аз-ове и те винаги са в състояние да се поставят на мястото на другия; всеки от тях може да погледне през очите на партньора си и да вижда през тях така ясно, както и през своите. Ако тези двама души успеят да разширят способността си да станат „другия" и във външния свят, ще постигнат бърз духовен напредък. Все пак това чисто общуване понякога е ограничено само в рамките на брака и не обхваща други хора. В такива случаи може да се постигне духовен прогрес, но бавно. Ако връзката им като брачна двойка продължи много прераждания, шансовете им да преминат от света на кармата в по-висше измерение са по-големи, отколкото на другите типове двойки.
Двойки като божествено проявление
Най-духовният тип двойки е проявлението на същество от божественото измерение.
Едно обединено същество от божественото измерение (над причинното) може да слезе на земята като два индивида, които да изразят връзката си по множество начини, например учител и ученик или родител и дете. Най-често обаче се свързват като мъж и жена. Такива хора наистина са родени един за друг. Те могат да извършат велики дела по света, да разширят знанията и съзнанието на околните и да помогнат за придвижването на цивилизацията към мир и хармония.
В Индия, Китай и Япония има едно широко почитано божество, известно като Авалокитесвара (Ку-ан-ин, Канон) - богът или богинята на състраданието. Статуите на Авалокитесвара са хермафродитни, в смисъл че тялото е леко заоблено както при жените, но фигурата няма гърди. Това е израз на идеята, че Авалокитесвара съществува в едно божествено измерение на реалността, където ин и ян, женската и мъжката същност са едно. В това измерение съществува проявление, но не до степен на индивидуалност и именно това го отличава от причинното измерение.
Този тип двойки се срещат много рядко, но все пак ги има. Тъй като двамата имат обща карма и са свързани в измерение, което стои над половите различия и индивидуалността, те са едно цяло по дух и тяло. Често умират в приблизително едно и също време.
Двойки, свързани от физическа страст
Четвъртата категория двойки са тези, при които двама души се свързват на чисто физическа основа. Такива двойки нямат карма от минали животи, която да им влияе да се женят тук, на земята. Тях ги събира сексуалната, физическата страст - най-материалистичната от човешките характеристики.
Физическата връзка е временна, понеже в нея липсват духовната, умствената и кармичната основа на другите видове връзки. В съвременния свят виждаме много такива двойки и тяхната преходност се доказва от честотата на последвалите разводи. Преходната природа на физическата връзка е обезпокоителна, понеже е нихилистична. Човешката плът не трае и 100 години, така че всички връзки, чиято главна причина е плътта, са задължително краткотрайни. С увеличаването на броя на тези временни, мимолетни връзки нашият свят все повече се приближава към израждане и упадък.
Двойки, свързани от вярата
Съществува и друга, последна категория връзки. Тя се среща рядко, но е от голямо значение, понеже представлява още един - макар и положителен - пример за свързване без наличие на карма.
Ако има двама индивиди, които живеят в състояние на дълбока вяра, Бог може да се намеси и да ги събере. Това може да стане дори без да са кармично свързани - вярата е единственото общо между тях. Тази връзка е възможна, защото самото явление „свързване" произтича от факта, че всички сме с божествен произход. Всички вариации водят началото си от този общ източник.
Тази двойка представлява нова кармична разновидност. Когато се съберат, тези двама души започват да сеят семената на новата карма. Самите те са доказателство за факта, че не всичко се контролира от кармата. Човешките същества могат да създадат ситуации, при които Бог да се намеси, за да създаде несъществували досега връзки. Не винаги ни се налага да робуваме на кармата. Възможни са истинско творчество и свобода, когато се научим да живеем в света на кармата, без да потъваме в нея.
Всеки момент от живота ни предоставя да изберем дали да следваме сляпо повелите на миналата си карма или да си създадем нова. Създаването на нова карма е възможно, когато еволюираме до измерения, стоящи над кармата, когато живеем в тясна връзка с Бог.

Сексуалната карма - онази, която събира мъжа и жената - е много първична и много силна. Но самият пол не е особено важен - дали ще сте мъж или жена, не е от значение. Вашето причинно тяло е безполово. Понякога се прераждате във физическо тяло на мъж, друг път - на жена. Главният фактор, който определя какъв пол ще имате в даден живот, е това към какво имате привързаност в момента. Както от кармична, така и от психологическа гледна точка, привързаността към междучовешките отношения е повече женска черта, а привързаността към работата с външния свят - по-скоро мъжка, макар че и двата пола ги носят в себе си. Следователно индивид, който е по-привързан към междучовешките отношения, е по-вероятно да се роди като жена, и обратното.
Но в крайна сметка разделението на хората на мъже и жени е безсмислено. Дори съществува риба, която притежава естествената способност да променя пола си. Ако поставите група женски в изолирана среда, най-силната от тях се превръща в мъжка. Когато умре, друга риба се превръща в мъжка, осигурявайки по този начин възпроизводството.
Сред бозайниците разделянето на полове започва с основния женски модел. Едва с въвеждането на специален протеин, който води до образуването на тестикули, се появява мъжкият вид. Този принцип се наблюдава и във физиката. Ако едната страна на слаб проводник се електролизира със силен отрицателен потенциал, от другата страна се появява положителен потенциал. Когато едно неутрално вещество се зареди с електричество, се появява поляризация на плюс и минус.
Съотношението на инххяне. природен принцип и е необходимо да го разпознаваме, когато се проявява в природните явления. При хората обаче действията и привързаностите от минали прераждания, които определят пола и положението на човека, са по-важни от самия пол.
Мъжете и жените се свързват по различните начини, описани по-горе. Тяхната посветеност един на друг, на каквото и ниво да са се свързали, е прекрасна възможност да разчистят кармата си. Това е изключително важен факт от живота на много хора. Толкова важен, че едно от десетте предписания на храма Тамамицу е: „Когато се постигне брачна хармония, идва успех във всичко".
Това предписание отразява предпоставката, че коренът на всеки брачен съюз се крие в онова предразграничително състояние, в което всички сме едно. Най-важното, което може да направи една двойка, е да осъзнае своето основно единство. Един начин да се постигне това е винаги да се поставя Аз-ът на мястото на другия - да се правят опити да се гледа през очите на партньора. За тази цел човек трябва да може да излезе от тесните граници на егото и именно това излизане води до еволюция и съвършенство. Това важи за всички двойки, независимо на какво ниво са свързани.
Твърде много мъже и жени гледат на другия като на предмет. Когато една жена се отнася със съпруга си като с домашно кученце, което в края на месеца носи в зъбите си чека със заплатата, това не е щастлива връзка. Жената не цени нищо друго, освен собственото си его, и шансовете й да отмени кармата си са съмнителни. По същия начин мъж, който смята жена си единствено за домашна прислужница, не е в състояние да създаде истинска брачна връзка, споена от положителна карма.
Думата „хармония" в предписанието по-горе означава равновесие между две отделни личности, но всъщност тези на пръв поглед отделни личности постепенно се сливат в едно. Когато двамата надхвърлят сковаващите граници на егото и се освободят от тях, първоначалното единство отново става възможно. Постигайки такова единство, те се приближават още повече към нивото на божественото. А когато го достигнат, всичко става възможно. Мисля, че именно това се има предвид в предписанието. От личен опит и от наблюдения зная колко е трудно да се постигне брачна хармония. Но е възможно и познавам много двойки, които са получили помощ директно от по-висшите измерения, след като са се посветили искрено на духовното си израстване.

Родова карма
Семейството е основна единица в обществото от безброй поколения насам. То не е нещо случайно. Неговите членове обикновено са се познавали и преди, често - в много животи. Индивидуалните членове може да са имали връзка по множество начини - от най-положителните до най-отрицателните.
Кръвта наистина вода не става. Двама съпрузи могат да се разделят и повече да нямат нищо общо помежду си, но кръвните връзки остават до гроб. В мрежата от семейни връзки тази между родител и дете е най-здрава. Всъщност тя често е най-силната карма.
Връзката „родител-дете" е брънка от дългата верига на родовата карма, водеща началото си от някой незнаен момент в далечното минало. Връзката с вашето семейство ви позволява да се родите именно в него - това е връзка, която трябва да се разбира и уважава. В съвременната научна епоха за хората е много трудно да приемат факта, че са отговорни за своите предци, че действително могат да бъдат наказани за действията им, ако кармата все още не е разрешена. Според много хора е абсурдно делата на някой техен непознат прародител да имат нещо общо с онова, което им се случва днес. Постоянно обаче ми се случва при разследване на нечия карма да откривам проблеми, свързани с поколения назад. Духът на човека не е нещо индивидуално, той е и част от родовия дух, който му дава живот и се грижи за него.
Хората идват в едно семейство чрез раждане или брак, защото такава е тяхната карма и най-вероятно са били кръвно свързани със същите тези хора в предишни свои прераждания. Хората, които са работили заедно като семейство, често имат карма отново да се събират.
Субтропичните и умерени зони на Азия, включително Югоизточна Азия, Корея и части от Китай, от хиляди години са предимно земеделски райони. Много семейства обработват една и съща земя от поколения насам. В едно земеделско семейство оцеляването зависи от работата на всеки негов член, включително и на децата. Това често създава изключително силни семейни връзки, в които "душата на семейството” упражнява силен контрол над неговите членове в продължение на стотици години.
В Япония, както и в споменатите по-горе страни, имаме традиция да почитаме предците си. Родовите линии са ревниво пазени и много семейства могат да проследят родословното си дърво до петнадесето-двадесето коляно. Когато някой умре, той получава посмъртно име, което след това се гравира върху мемориална плочка. Много хора поставят тези плочки в семейния олтар в дома си и всеки ден им отдават почит. Имаме и множество празници, посветени на душите на мъртвите.
.
Кармата на вашите предци и рода ви не е вечна. Подобно на всеки друг вид карма, и тя някога ще свърши - и родът ви ще изчезне. Хората често се съпротивляват на тази реалност и правят какво ли не, за да продължат фамилното си име. В Япония, ако едно семейство няма мъжки наследник, намират подходящ съпруг на най-голямата си дъщеря и го осиновяват. Съпругът приема фамилното име на жена си и става следващият законен глава на семейството. Това все още е често прилагана практика.
От духовните консултации обаче разбрах, че това не винаги е най-разумният начин на действие. Когато в един род в продължение на няколко поколения се раждат само момичета, това е знак, че му е предопределено да изчезне.
На една фамилия може да й е писано да се загуби и в резултат от натрупана в миналото отрицателна карма. В един от случаите, които съм виждал, прародителят в усилието си да запази и подсигури благополучието на собствените си наследници, узурпира имотите на друго семейство и с това ги унищожи. Силната му привързаност към неговите собствени наследници остави след себе си кармична следа.
Други случаи на загубване на рода често стават поради объркани сексуални желания. Това важи с особена сила за фамилии, в които миналите поколения са били полигамни. Дисхармонията в домакинство, където има много жени и наложници, може да причини объркани взаимоотношения. Конфликтите между тези жени понякога се плащат поколения наред в едно семейство. Когато идват при мен, без да знаят, че са обременени с такава история, хората често съобщават за семейни проблеми в поколенията на техните родители и прародители. Ако подобна отрицателна карма не се ликвидира, фамилията най-често се загубва.
В нашия живот отношенията, върху които трябва най-много да работим, са тези с родителите и децата ни.
Обикновено отношенията „родител-дете" са дълбоко положителни. Отначало, когато започнах да правя духовни консултации, се изненадах колко често хора, които сега са родители и деца и се радват на прекрасни отношения, в предишни свои прераждания са били хармонични двойки. Някои от тях се прераждат като брат и сестра, които и сега са си много близки. И, разбира се, често откривам, че щастливи родител и дете някога са имали същата връзка. Или че ролите им са били разменени. Самият факт, че отново са тук и са заедно, им дава възможност да разрешат кармата си и да се справят успешно с външния свят.
Връзката „родител-дете" може да бъде и силно отрицателна. Медиите често привличат вниманието ни към ужасни случаи на насилие върху деца или стари хора. Нормалният ум трудно възприема престъпленията детеубийство и отцеубийство, но все пак ги има. Не мога да посоча обща кармична причина за тези мъчения; всеки от тези случаи трябва да бъде разглеждан отделно, според миналата си история. Но спокойно може да се заключи, че каквото и да свързва тези родители и деца, то е нещо крайно и много дълбоко.
И в двата случая кармата между родители и деца обикновено е най-трудната за отменяне. Ако човек успее да се справи с нея, постига голям напредък към освобождаването и просветлението. Следователно си заслужава да се опита.
Трудно е да се отмени кармата между родител и дете, понеже връзката е твърде близка, а привързаността - твърде голяма. Замесени са силни емоции. Хората с лекота правят за децата си жертви, каквито не биха си и помислили да направят за друго човешко същество. Един любящ родител искрено ликува от успехите на детето си и страда, когато то се измъчва. Но за родителя често е невъзможно да излезе от ролята на майка или баща. Трудно му е да гледа на детето си като на друго човешко същество, както и на детето - да се освободи от представата си за родителя като за родител. Именно поради това кармата между двамата е толкова трудна за отменяне
Ако успее да се освободи от прекалената привързаност към своите родители и деца в този живот, човек е постигнал много. По-нататък ще се занимая подробно с темата за отменянето на кармата, но първо да насочим вниманието си към другите видове карма.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Разновидности на кармата: национална, расова и географска карма

СЛЕДВАЩИТЕ ТРИ ВИДА КАРМА, които искам да разгледам - националната, расовата и географската, са повече или по-малко здраво преплетени с живота на отделния индивид. Те са тясно свързани и с родовата карма.
Национална карма
Когато наблюдаваме една държава с физическите си очи, виждаме само материалните й характеристики. Ако погледнем Япония, виждаме страна, съставена от четири големи острова, на които има планини, реки и растителност и които са заобиколени от океан. На природата й е отнело много хилядолетия, за да създаде това място. Тя е използвала земетресения, вулкани и цял набор от географски явления, за да извае тази земя такава, каквато е днес. По-голямата част от работата е била извършена още преди появата на човека.
Но когато погледна Япония с нефизическите си възприятия, пред мен се разкрива съвсем различна картина. Вместо планини и реки аз виждам огромен дух, лежащ в основата й. Това е духовното същество на страната, което е позволило на самата земя да се материализира на физическо ниво. Древните японци са усещали присъствието на това духовно същество и са го превърнали в свое национално божество.
Всяка нация на света има свой собствен дух и този дух има своя карма. Духът съществува преди материята и националният дух е причинил формирането на земята. След това той е предизвикал материализацията на живите същества, родени на тази земя, и накрая - появата на хората. Кармата на националния дух влияе на всеки, който живее в страната - независимо дали е роден там или е емигрирал от друго място. При нормални обстоятелства ние сме свободни да изразяваме кармичните си драми, където и да живеем. Но при извънредни обстоятелства, например война, повечето индивиди стават безсилни пред държавата - все едно са мравки пред парен валяк. Това важи за всяка ситуация, при която голяма част от населението среща смъртта по едно и също време: войни, глад, епидемии, и се дължи просто на факта, че националният дух е несравнимо по-голям от духа на което и да било човешко същество. Следователно повечето хора биват погълнати от всяко по-мащабно проявление на националната карма, което става около тях. И все пак винаги има неколцина индивиди, които успяват да оцелеят в националната криза, колкото и всеобхватна да е тя. Може би имат запас от по-добра карма или пък Бог ги е избрал за някаква друга цел. Спомням си огромното поражение, което понесе Япония през Втората световна война, след като никога в историята си не бе завладявана или побеждаваш от чужда сила. Мисля, че тогава нашето национално божество жънеше онова, което бе посяло в миналото. И като наблюдавам семената, които Япония сее сега, в благополучието си, се чувствам загрижен за потенциалните кармични последици в бъдещето. Където и да сте родени, е важно да съзнавате кармата, която ви свързва с вашата страна, и да се отнасяте с уважение към нея. Японците може да притежават склонност към упорита лоялност и патриотизъм, но това е тяхната карма и те трябва да я изпълнят.
Чувствам, че е важно да се работи първо за благополучието на собствената страна и нейния народ, а след това - за мира и благополучието на другите народи. Онзи, който се опитва да подпомага световния мир, но е без корени като цвете във ваза, скоро ще започне да линее. Ако не се интересувате от собствената си страна, но си придавате вид на глобално мислещ човек, нищо няма да излезе от усилията ви. Важно е да вдишваме с пълни гърди енергията на собствената си страна и народ, за да можем да надраснем националните разграничения, да започнем значими взаимодействия с другите хора по света и да станем истински интернационални личности. Тревата не може да расте без корени.
Расова карма
Расовата карма е друга мощна категория карма. Именно тя е причинила появата на всяка от расите. Съществуват големи вариации в силата, с която са свързани и се проявяват националната и расовата карма. В Съединените американски щати имах преживяване, което добре илюстрира мисълта ми.
Преди няколко години приех поканата на един мой американски ученик да посетя град Мендасино, на северното калифорнийско крайбрежие. Там той беше отворил йогийски център с около 200 ученици.
Наоколо се простираше местността Редууд - гъста гора от стари кедрови дървета, някои - по на 3000 години. Хората, които срещнах там, бяха най-вече дървари и живееха в нещо като комуна. Всичките бяха бели, повечето - от руски или английски произход.

Природата наоколо се оказа вълшебно красива и спокойна, но усещах в тези хора някакво скрито безпокойство и конфликт, които не можах да разбера веднага.
През първата си нощ там спах в малка хижа сред гората. В съня си бях заобиколен от духовете на местните индианци, които някога са населявали това място. Всичките бяха убити от заселници и колективно носеха в себе си бясна омраза към белите хора, особено към руснаците. После видях, че много от тях са били или в момента са родени като бели. Беше ясно, че групата от хора, които току-що бях срещнал, е съставена в по-голямата си част от такива същества и това е причината за тяхното объркване.
Тези хора сега бяха бели отвън, но индианци по душа - нищо чудно, че имаше проблем с културната идентичност. Мисленето и начинът на живот, който си бяха избрали, приличаше повече на тяхното индианско минало, отколкото на съвременното им американско настояще. Те колективно носеха вината, че са убили предишното си Аз.
На следващия ден по време на семинара поговорих за женските права с една активистка, която ми каза, че е осъзнала, че в свой предишен живот е била индианка. След това помолих моя ученик да направи проверка в историческите документи за заселничеството по тези места. Той наистина потвърди, че повечето бели хора, основали Мендасино, са били руснаци, унищожили местното индианско население.
В случай, когато имаме огромна, многонационална страна като Съединените американски щати, националният дух не е еднакъв с духа на расите в нея. Националният дух може да се прояви в различни расови форми и тези расови духове са подчинени на националната карма. В продължение на много векове националният дух на страната, която наричаме Съединени американски щати, е предизвиквал раждането на индианци върху тази земя и е пазил съществуването им. После, през последните неколкостотин години, е позволил емиграция на европейски и други раси на американска земя. Той е подсигурил тяхното благополучие според повелите на националната карма. Съветският съюз е друг пример за държава, в която националният дух е много по-мощен от която и да било раса.
Има обаче и малки, изолирани държави като Япония и Германия, в които националният и расовият дух са почти едно и също. Тази тъждественост дава сили на расовия дух и това води до пораждане на привързаност към расовата чистота, което се превръща в национална характеристика. В Германия тази характеристика е била подсилвана от годините спорове, които е имала със своите съседи. В Япония се е загнездила здраво, защото ние сме изолирана, островна държава. Японската раса прилича на единствено дете, което всички се стараят да опазят.
И понеже духовете на нацията и расата са много силни, процентът на японците, преродили се в други държави, е малък. Кармичното вкопчване на поколения японци, прераждали се тук отново и отново, е основата на нашата хомогенност. При духовните консултации обаче съм се натъквал на японци, които в предишни прераждания са били китайци или корейци. Това е станало, тъй като Япония има дипломатически отношения с тези две държави и те са расово подобни. Разбира се, срещал съм кармично по-свободни духове, които в своите прераждания са прекосили всякакви национални и расови граници.
Така че, ако едно семейство японци отидат в САЩ, родят си дете и го отгледат там, детето американче ли ще е или японче? Ние приемаме, юридически и другояче, че то все още е чист японец, но за мен това е под въпрос. Духът на детето ще бъде пряко повлиян от живота на американска земя, според повелите на американския национален дух.
Колкото до мен, аз съм се родил за пръв път в Япония преди около 3500 години и съм имал известен брой прераждания тук, както и на други места. Преди първото си прераждане тук съм живял в Китай и тогавашният ми интерес към медицината продължава и днес, с изследванията ми в областта на акупунктурата и меридианната система. Междувременно съм имал прераждания и в Индия, Гърция и Европа. Но усещам, че вече съм живял в Япония достатъчно пъти и това е последната ми среща с тази земя. Очаквам следващия път да се преродя в по-голяма, многонационална държава.
Повечето японци обаче ще продължат да се прераждат тук. Тъждествеността между националната и расовата карма пречи на индивида да се прероди в друга страна или друга раса. Разбира се, ние не сме единствената раса с такава склонност; всички страни и раси я имат в някаква степен.
Все пак е ясно, че японският национален дух има по-силна власт над индивидите, отколкото националните духове на повечето страни. Тук индивидуалното его е слабо, хората се затрудняват да показват своите способности, когато действат сами. Ние притежаваме онова, което социолозите наричат „групово съзнание". На Запад индивидът е главното нещо, докато в Япония човекът взаимодейства с външния свят като член на групата, към която принадлежи. Когато срещнете японски бизнесмен, той се представя, като първо казва името на компанията си и след това - своето собствено. Отношението му към неговата група наподобява верността на куче към стопанина му. Чувствам, че това има несъмнени недостатъци, но и означава, че японецът може бързо да промени посоката на действията си и съображенията му не се влияят от индивидуалното мнение.
Друг народ, чийто расов и национален дух са в съвсем тясна връзка, е еврейският. Евреите са преки потомци на първите Хомо сапиенс, които са се появили в днешната северозападна част на Индия и Иран преди около сто хиляди години. Климатичните промени са принудили тези хора да се разпръснат във всички посоки. Предците на евреите са се заселили в Ханаан, Израел, преди десет до тридесет хиляди години. След това са били принудени да се преселят в други места - в Месопотамия, а после и в Египет като роби. След разпването на Христос са загубили власт над страната си и са се превърнали в скитаща раса, разпръсната по целия свят. Такава е кармата на евреите още от древни времена. Въпреки това елитаризмът, гордостта и единството на тяхната вяра никога не намаляват или умират. Тази твърдост след Втората световна война стана причина за установяването на тяхна собствена държава. Евреите са ясно доказателство, че не е задължително националният и расовият дух да съвпадат един с друг. Расовият дух може да съществува и без националния.
Географска карма
Планетата Земя е материалното проявление на планетарния дух. Това идва да рече, че всички естествени предмети и географски местности са пропити със свой собствен дух. Древните хора са знаели този факт, съвременните са го забравили. Погрешно е да се мисли, че можем да правим каквото си искаме с природата около нас. Земята, камъните, дърветата, мъничките насекоми - всички неща, които живеят заедно на тази планета, имат свой дух.
В общество с дълги традиции като нашето кармата на земята и родовата карма обикновено са тясно свързани. Понеже народът ни от векове се занимава със земеделие, много фамилии все още притежават земя, на която живеят от поколения насам. Понякога ми стига само да попитам дошлия за консултация къде е роден и неговата родова и индивидуална кармична история мигом се разкрива пред очите ми.
Имах подобно преживяване с една индийка, която беше дошла от Бомбай на посещение в нашия институт. Беше член на управата на медицински колеж и искаше да обсъди идеята за обединяване на акупунктурата с аюрведическото лечение като профилактична практика в нейната организация. Освен това страдаше от някои здравословни проблеми и търсеше облекчение в акупунктурата. При прегледа установих, че тя се нуждае и от духовна консултация, тъй като причината за нейните проблеми не се крие в материалното измерение.
След медитация в светилището видях духа на покойната й свекърва. Духът все още не се беше освободил от този свят и страдаше. Нуждаеше се от помощта на снаха си, за да се измъкне. Видях и огромно старо дърво в някаква градина. Дървото растеше близо до къщата на жената. В дървото имаше дух, който пазеше околността. То хвърляше много сянка и от него падаше толкова шума, че съседите на жената искаха да се отсече. Тя единствена се съпротивляваше. Виждах, че духът на дървото е натъжен от предстоящата си участ. И двата духа влияеха върху здравето на жената.
Когато й разказах какво съм видял, тя ми съобщи, че здравето й е започнало да се влошава скоро след смъртта на свекърва й. Посъветвах я да се помоли с някой надежден свещеник от направлението джайнизъм, което тя изповядва. Двамата трябваше да помогнат на духа да разбере, че всичко на този свят е преходно и начинът да се постигне освобождаване е да насочи съзнанието си към Абсолютното.
Колкото до дървото, тя се притесняваше, че съседите й ще го отсекат, използвайки нейното отсъствие. Посъветвах я да ги помоли да не го правят. Тя се обади в Индия и беше изненадана, когато научи, че предишната нощ дървото е било повалено от циклон. Подсказах й да посади на същото място ново дърво, пак с енергия ян, за да може духът, който пази околността, да продължи да живее там.
Хората, които съзнават божествеността на природата, са внимателни в постъпките си. Г-н К., член на нашето светилище, споделя това разбиране. Той е президент на голяма корпорация, която строи нова сграда. По едно време г-н К. намери пролука в претоварения си график, за да дойде при мен. Току-що беше научил, че на мястото на обекта има голям кладенец, в който преди 50 години една жена се е удавила след скарване с по-големия си брат. Искаше да разбере дали може да разруши кладенеца, или трябва да го остави непокътнат. Посъветвах го да се помоли духът на жената да бъде освободен от болката и да отправи ритуални благодарности към водния дух, който е помагал на хората в околността. Казах му, че кладенецът не трябва да бъде изцяло засипван и че над него не бива да има нищо замърсяващо, например тоалетна. Контактът между кладенеца и външния свят беше подсигурен от една тръбичка. Г-н К. построи на обекта малък параклис, посветен на водния дух, и строежът продължи нормално.
Водата, както и всичко останало, е нещо повече от онова, което се вижда в ограниченото материално измерение. Това обяснява защо ритуалите с поднасяне на храна и вода толкова резултатно облекчават страданията на съществата в астралното измерение, особено душите на починалите наскоро хора. Когато поставим дарение на олтара, ние не очакваме да изчезне, защото знаем, че починалият не може да яде материална субстанция. Ако обаче разширим полезрението си до по-висшите измерения, действително виждаме как духовете консумират даровете. Те поемат ки (още ци или чи) енергията на водата и храната, астралната енергия на предметите, съществуваща още преди появяването им в материалния свят.
В материалния свят ние сме в състояние да възприемем само физическите явления, които улавяме със сетивата си. Усещаме съществуването на електричеството, когато то се прояви като светлина. Когато не се проявява, ние не сме в състояние да го възприемем. Зад материалната действителност се крие монументална сила, която предизвиква появата на физическите явления. Някои философски системи като гръцката и хиндуистката разделят тази сила на основни елементи и ги наричат земя, вода, огън, вятър и въздух. Всеки от тези елементи е нещо повече от физическо явление; всеки от тях си има свой дух. Големият дух се проявява чрез по-малки духовни същности и така ние обясняваме същества като планинския и водния дух.
Кармата на мястото
Местата също си имат духове. Разбрах го преди години, когато започнах търговия с недвижими имоти, за да събера пари за основаването на Института по религиозна психология. Преди да реша дали да купя някой парцел, заставах на него и започвах да медитирам, за да проверя нивото на духовната му сила. Това ми разкриваше потенциалната стойност на земята. В резултат земята, в която влагах пари, винаги се включваше в някой план за ускорено развитие - жилищен или търговски. В друг случай един човек дойде при мен, за да разбере какво мисля за решението му да установи бизнеса си на определено място. Влязох в самадхи и се опитах да усетя кармата на парцела. Стори ми се, че духът на земята е слаб и парцелът е изложен на отрицателни духовни влияния. Посъветвах го да си потърси друго място. Той се вслуша в думите ми и сега бизнесът му процъфтява. Както и очаквах, първото място далеч не носи благополучие на хората, които са го купили.
Всяко материално място е повлияно от кармичната си история. Може там на астрално ниво все още да стават събития, невидими за човешкото око. Изпитах това на собствен гръб, когато основах нашия център за отдих в Небукава, югозападно от Токио. Самата земя е прекрасна, намира се високо на един склон с изглед към Тихия океан. През първите няколко години, докато центърът се строеше, често изпитвах силно безпокойство - понякога до такава степен, че чак ми се повдигаше, когато медитирах там. Един ден по време на медитация видях следната сцена:
Двама воини се биеха на живот и смърт. Бореха се от часове. Нощта падаше, а още никой не беше надделял. Двамата се скриха един от друг и си легнаха, напълно изтощени. Разбрах, че единият от мъжете е военачалник в армията Генджи и се казва Йоичи Санада. Другият мъж беше с по-висок чин от него, от противниковата армия Хайке. След това видях как няколко подчинени на Йоичи идват да го търсят. Спънаха се в него в тъмното и вземайки го за врага, по погрешка го намушкаха. Както вече споменах, предводителят на победилата армия Генджи е Йоримото Минамото, който е основал шогуната Камакура, управлявал обединената Япония от 1185 до 1333 година.
Йоичи беше мъртъв от 800 години, но измъченият му дух все още успяваше да ми влияе, когато започнах да строя центъра за отдих. Започнахме да се молим за душата му в светилището. След три години молитви негодуванието му се стопи и вече не усещах никакви отрицателни влияния. Най-сетне се почувствах достатъчно спокоен, за да доведа в центъра членове на светилището и ученици по йогийска медитация.
Този пример показва колко силна може да бъде привързаността към мястото на смъртта. Йоичи не беше душа, за която да не са скърбили: поколения наред неговата фамилия и другари бяха правили всичко възможно за него, дори бяха построили в Небукава малък параклис, за да облекчат душата му. И все пак му бяха нужни 800 години, за да се освободи.
В Небукава се случи и нещо друго. Както вече споменах, в онези ранни дни по време на медитация понякога започвах да усещам гадене като при морска болест. Когато използвах ясновидските си способности, за да открия причината за проблема, видях, че на дъното на морето лежи цял влак. Телата на пътниците бяха безредно натрупани из вагоните. Видях и много други хора - фермери, млади и стари - да викат, погребани под земята.
Съобщих всичко на старейшината на селото. Той ми каза, че след смъртта на Йоичи в околните поля се случило нещо странно. Грудките на всички кореноплодни растения - репички, моркови, репейник - при изваждането се оказали разкривени. Местните отдавна били кръстили този участък „Кривите полета".
Каза ми също, че другите две сцени са от ужасната трагедия, случила се по времето на голямото земетресение в Канто през 1923 година. Село Небукава било напълно разрушено от свлачище и много хора загинали, затрупани от пръстта. По същото време един влак, който бил спрял на гара Небукава, се катурнал от скалите и паднал в морето. И днес продължава да си стои там. Докато слушах всичко това, усетих връзката между духа на Йоичи Санада, кармата на някогашното бойно поле и трагедията през 1923 година.
Как така бяхме избрали такова духовно замърсено място, за да построим своя йогийски почивен център? Близо до Киото има планински връх, смятан за едно от най-свещените места в Япония. Казва се връх Коя и е седалището на шингонбудизма - популярна езотерична школа. В планината има стотици храмове, много от които приемат поклонници, търсещи духовно усамотение. Преди около 30 години бях отседнал в такъв храм, за да обучавам лидера на едно от по-новите направления. Тогава по време на медитация видях Йоримото Минамото и неговия син Иорийе да се появяват пред мен и да ми се покланят дълбоко в знак на вежливост. Бях само на 30 години и имах едва няколко години опит в съгласуваната духовна практика, така че не знаех как да разтълкувам видението. На следващия ден разказах за това на свещеника, който живееше в храма. Той ми отвърна удивено, че от всичките храмове, разположени на връх Коя, само в неговия били почитани Йоримото и Иорийе Минамото. Всъщност дори гробовете им се намирали там. Това беше интересна информация, но все още не обясняваше появата им пред мен.
Отговора открих 20 години по-късно. Провеждах духовна консултация за един човек и в светлината на разкритата ми информация разбрах, че по онова време съм бил важна фигура в шогуната. Аз бях човекът, удостоил по молба на Йоримото сина му Йорийе с титлата „шогун" като негов наследник. Тогава разбрах защо ми се явиха в храма на връх Коя преди 30 години. И защо в известен смисъл беше моя карма да избера Небукава, за да мога да пречистя земята, в която Йоримото е събрал своята армия и където много от неговите войници и офицери, включително Йоичи Санада, бяха намерили смъртта си.
Околностите на Небукава бяха видели много битки през годините. Както става ясно от множеството примери, Япония през цялата си история е била разкъсвана от войни. Ето още едно преживяване от времето, когато търсехме земя, на която да построим нашия център за отдих: Разучавахме територията около Небукава - в градовете Изехара, Ниномия и Одавара. Нашето светилище в Токио привличаше вниманието на медиите и много хора от тези места изведнъж започнаха да идват в него за духовни консултации.

Една сутрин медитирах както обикновено в светилището, а зад мен медитираха още десетина души. Вратата на вестибюла се отвори и някой влезе вътре. Седях с лице към олтара във вътрешната част на светилището, а другите бяха зад мен във външната част, също с лице към олтара; виждах с вътрешното си зрение какво става там. Беше влязла една жена. Когато се поклони пред олтара, видях ужасяващ на вид воин с окървавен шлем да стои точно зад нея. Това страховито видение ме изненада, но аз се вгледах още по-внимателно.
Оказа се, че привидението е самурай от клана Такеда, загинал на бойното поле. Подробностите постепенно започнаха да ми се изясняват. Пред мен изплува красивата гледка на връх Ох, централния от веригата Танзава в префектура Кангава. Едновременно виждах жената в храма и духа на воина точно зад дясното й рамо. Макар че никога не съм изкачвал връх Ох и съм го виждал само от разстояние на път за Небукава, зърнах, че подножието му е хълмисто. Точно под хълмовете имаше зеленчукови градини вместо обичайните кални оризища. В единия ъгъл на полето видях гробна могила; после забелязах, че цялата местност е осеяна с такива. Една от тях беше отворена. Внезапно осъзнах, че воинът на Такеда, който се въртеше около светилището, е бил погребан в този гроб, впоследствие осквернен. Видях, че домът на тази жена се намира в подножието на връх Ох и че преди много години нейният баща е купил полето с гробницата, в която почивал духът на самурая, и я е разкопал. След тази негова постъпка броят на побърканите както в семейството му, така и в селото, се увеличил. Видях, че синът на жената в момента е обладан от духа на воина и страда от тежки психически проблеми.
Когато медитацията приключи, казах на жената, която още не беше проронила и дума, какво съм видял. Тя остана слисана. Най-сетне измънка в отговор, че родният й дом наистина бил в Изехара, в подножието на връх Ох, и че е чула нещо за тази история. Каза, че синът й се разболял през третата година от прогимназията и че сега бил приет в болница с диагноза „шизофрения". Беше дошла в светилището за консултация по проблема. Обясних й, че кармата е доста дълбока и не може да се разреши веднага, но че ще се моля за това през следващата седмица и ще видя какво мога да направя. След това я накарах да си отиде у дома.
Тя обаче веднага хукнала във фамилното им имение в Изехара, за да пита по-големия си брат, който сега бил глава на семейството, за гробницата. Той й разказал същата история. Очевидно в същото село имало семейство, известно като „разрушителното семейство", понеже всеки, който купел нещо от тях, си навличал неприятности. Големият брат казал на сестра си, че техният баща е купил полето с гробницата от тях. Тъй като бил много стиснат, той разкопал гробницата и я превърнал в оризище. Оттогава насам всяка година множество хора от фамилията им и от селото заболявали душевно. Жената ми разказа всичко това на следващия ден, като спомена и факта, че когато започнал да се разболява, синът й написал в тетрадката си: „Аз съм васал на клана Такеда..." Тогава тя нямала представа какво означава това.
В продължение на една седмица се молих на Бога да прости и да даде покой на духа на воина. В края на тази седмица жената се върна в светилището и дълбоко развълнувана, ми каза, че се е случило нещо необикновено. Синът й най-сетне бил изписан от болницата и се чувствал толкова добре, че започнал да й помага още щом се прибрал у дома. Духът на воина най-сетне беше освободен от страданията си.
Когато един човек загине от насилствена смърт, той здраво се свързва със страха, страданията или омразата, които е изпитвал, докато умира. Тази връзка му пречи да осъзнае, че е мъртъв, което е първата стъпка към предстоящото пътуване. Ако човекът не осъзнава това, страданието му може да продължи стотици години.
Както вече споменах, молитвите са един от начините да помогнем за осъзнаването на тези души. По тази причина всяка година през юли в светилището правим служби за неоплаканите мъртъвци. Доскоро с дни след службите усещах неуловимо отрицателно влияние от страдащите духове, затова решихме да оставяме дарове от външната страна на оградата на светилището като мемориална церемония за онези духове, които са твърде омърсени, за да могат да влязат в двора ни. Положението вече се подобрява и ето какво мисля, че става:
Тихоокеанската война свърши преди 40 години. По време на конфликта много хора загинаха в неистов гняв и страх. Техните души имаха нужда от помощ, за да се издигнат до по-висшите нива на съзнанието. Оттогава много хора отправят искрени молитви, за да помогнат на тези духове. С духовното си зрение виждам, че много от японците, загинали на японска земя, вече са свободни. Все пак някои, които са срещнали смъртта си на чужда земя, особено в Южния Пасифик, като че ли все още преживяват неописуеми страдания. Тези мъже са намерили ужасна смърт от изгаряне или глад и за тях е особено трудно да се освободят от състоянието на силен страх или омраза, в което са били през всичките тези години.
Колкото по-силни са страданията или омразата, толкова по-оковани са тези същества в материалното място, на което са загинали. Беше трудно да им се помогне от разстояние. Но след години съгласувани усилия на повечето шинтоистки религиозни групи духовете, заседнали в Южния Пасифик, постепенно се пречистват.
Думата „пречистване" може да звучи странно, но е подходяща, понеже привързаността омърсява духа. Това замърсяване упражнява отрицателно влияние върху другите същества, с които духът влиза в контакт. Хората, които идват за духовни консултации, често „мъкнат" със себе си такива страдащи духове. Понякога попивам влиянието им и известно време се чувствам зле.
Това явление, което обикновено се нарича „обсебване", е много по-често, отколкото хората съзнават. Ние биваме „обсебвани", или сме прикрепени един към друг, по множество начини. Това става както в нашето измерение, така и отвъд него, и може да бъде положително или отрицателно в зависимост от връзката между двете същества.
Наскоро един непознат за мен човек, който имаше отрицателно духовно излъчване, дойде за консултация. По време на утринната си медитация преди деня за консултации видях покрива на голям храм, свързан с човека, а по време на консултацията разбрах, че непознатият има дълбока връзка с някакво шинтоистко светилище. Под влиянието на свързаната с това карма здравето му започваше да се влошава. Помолих Бог да отмени кармата и господинът беше пречистен. Веднага и аз се почувствах освободен от отрицателното му влияние. Същият този механизъм на пречистване и освобождаване ми помогна да усещам по-слабо отрицателното влияние след нашите служби за мъртвите. Много от омърсените души, които бяха привлечени от светилището, вече са се пречистили и не се нуждаят от помощта ни.
По света има места, например заличени от бедствие градове или бойни полета, където има особено голям брой страдащи духове. Земята там е нечиста, това са лоши кармични области. Винаги предупреждавам моите ученици да не медитират на такива места, тъй като повишената им психична чувствителност би ги направила лесна плячка за страдащите духове. По такива места често стават нещастни случаи, а развитието им като търговски средища е трудно.
Разбира се, кармата на земята не е само лоша. В момента разширяваме някои сгради от комплекса на светилището. До нас също започнаха да строят, а на отсрещната страна на улицата току-що завършиха нова къща. Даден тип дейност често предизвиква подобни дейности в съседство. Почти по същото време, когато почина Одаисама, наоколо починаха и други стари хора.
Явления като раждане, смърт и стопанско развитие в един участък се получават като резултат от кумулативния ефект на кармата на самото място и индивидуалната карма на живеещите там.
Бих искал да завърша този раздел с разясняване на кармичната история на моите родители, която илюстрира колко тясна може да бъде връзката между естествената, географската и родовата карма. Години след като научих, че майка ми е убила баща ми в свой предишен живот, предизвиквайки настоящия тормоз от негова страна, пред мен се разкри една много по-завършена и сложна история.
На 8 април 1984 година беше тридесетата годишнина от построяването на светилището Тамамицу в Митака, Токио. Организирахме голяма церемония, за която се подготвяхме месеци. Когато събитието наближи, се разболях сериозно. Страхувайки се, че няма да мога да изпълня задълженията си, направих духовна консултация за себе си и ми бе дадена следната информация:
Двамата с Одаисама също сме били високопоставени членове на правителството Ямато, когато баща ми е бил посланик на Корея, а майка ми - министър на външните работи, както бях описал в „Двойки, свързани с минала карма" в трета глава. Правителството било колонизирало една южнокорейска държава на име Имхара и се намирало в приятелски отношения с Бежке - държава в югозападната част на Корея. През V век много силни и образовани семейства от Кудара дошли в Япония, за да внедряват нови технологии сред японците. Те донесли със себе си уменията за производство на желязо, които се разпространили бързо из цялото общество. Било започнато широкомащабно строителство на обществени сгради и водоснабдителни съоръжения. Корейците въвели и нови начини за масово производство на керамични изделия, отглеждане на добитък и производство на коприна. Донесли ни и прогресивните знания по аритметика и китайските йероглифи. Всъщност приносът на корейските емигранти чрез предаването на толкова много знания от континента предизвикало нова епоха в цивилизацията на Япония.
В същото време корейците спечелили силно влияние в политиката, което японското правителство започнало да приема като заплаха. Ситуацията ставала все по-напрегната и се взривила, когато външният министър убил корейския посланик. Смятало се, че емигрантите от Кудара знаят прекалено много за Япония, за да им се позволи да се върнат в Корея, затова набързо ги заточили на едно място далече от Ямато, тогавашната столица. Това място сега се нарича Митака и е част от Токио. Тук много неща носят названието „Муре" (думата е древнокорейска и означава „село").
Навярно комплексът на нашето светилище в края на парка Инокашира се намира точно в центъра на някогашното село Муре, където корейците изстрадвали заточението си. Ние „избрахме" мястото за светилището 30 години преди да получа тази информация. Тогава живеехме и се молехме в едно временно жилище в Хараджуку, Токио. Славата на Одаисама се разпространяваше и в къщата постоянно идваха хора. По онова време посещавах институт за специализация и доста ме беше яд, че в цялата къща нямам свое местенце, където да уча на спокойствие.
Една пролет дойдох в Митака, за да се поразходя в парка Инокашира. Минах през бамбукова горичка с полянка в средата. Легнах да си почина и си спомням как си мислех колко чудесно би било да имаме къща на такова спокойно място.
С това започна процесът, който в крайна сметка доведе до построяването на нашия дом, светилище и изследователски институт на същото това място. Там, където някога бях лежал в горичката, сега се намира нашият кладенец за пречистване на входа на светилището. (Изплакването на устата и измиването на ръцете преди влизане в шинтоистки храм е общоприет ритуал.)
След като купихме земята за светилището, ми беше разкрито, че съм живял тук по време на първото си прераждане в Япония, преди около 3500 години, но сега научих, че кармичната обвързаност на семейството ми с това място е далеч по-дълбока. Корейците, които сме заточили в Муре, са били горди и образовани хора; внезапната загуба на богатство и власт, придружени с буквалното затворничество на чужда земя, са им причинили големи страдания. Много от тези души все още не бяха намерили покой; кармата не бе разрешена.
Получих указание да извършвам мемориална служба за тези души всеки 17 март в продължение на пет години. Навярно 17 март е била датата, на която древните корейци са правили годишните церемонии за своите предци. Освен това ми бе казано, че разрешаването на кармата на корейските души най-вероятно ще подпомогне и подобряването на отношенията между Япония и Корея.
Извършвахме церемонията всяка година от 1984-а до 1988-а. Последния път видях официално облечен мъж, който с радост наблюдаваше действията ни отгоре. Върху бяла копринена дреха носеше подобна на престилка роба, косата му беше събрана в два възела зад ушите. Той ми показа с жест, че е много доволен, и аз усетих голямо облекчение сред страдащите духове.
Не зная каква е връзката, ако изобщо има такава, но отношенията между Япония и Корея оттогава постоянно се подобряват. Южнокорейският премиер посети официално страната ни за пръв път от много години. Самата Южна Корея се радва на своето наскоро зародило се благополучие и стана домакин на олимпийските игри през 1983-а.
Друг интересен факт е, че за пръв път в историята на парка градът реши да драгира и почисти езерцето в Инокашира. Сякаш пречистването на духовно ниво има властта да пречиства и на политическо и материално ниво. Макар да говорим за различни видове карма, те всъщност са взаимно свързани и преплетени една в друга.
Световна карма
Сътворяването на среда, способна да поддържа живота, е страшно сложна и внушителна задача. А и Земята очевидно е единствената планета от Слънчевата система, на която има живот. Как е станало възможно това?
Според геофизическата и астрономическа теория Земята се е появила преди около шест милиарда години. По онова време Слънчевата система се е състояла от междузвезден прах, част от който започнал да се сгъстява в маса. В тази маса започнали да стават чести експлозии, причинени от ядрени реакции. В резултат веществата с по-лека маса се издигнали към повърхността, а по-тежките потънали към центъра. Така Земята от газообразна постепенно се превърнала в твърда субстанция.
Около сто милиона години по-късно се появили континентите и океаните. В океаните постепенно започнала да се образува органична материя. Появили се протеини, микроби и амеби. Земята започнала да поддържа атмосфера на основата на кислорода, подобна на днешната. Едноклетъчните организми се преобразували в по-сложни същества, в крайна сметка еволюирайки до по-висши форми като животни и растения. Рамапитекът, за който се предполага, че е прародител на човека, се родил преди около шест милиона години. След като претърпял различни промени, той еволюирал до Хомо сапиенс, родоначалника на днешните човешки същества, появили се на земята преди приблизително сто хиляди години.
Според съвременната физика масата и материята са форми на сгъстена енергия, но науката все още не е обяснила дали материята има способността да сгъстява енергия и да й придава форма. Все пак от нефизическа гледна точка е ясно, че духът е по-висш от материята. Духът създава материя, но не и материята - дух. В серия от експерименти в Института по религиозна психология открихме силни доказателства в подкрепа на идеята, че умствената енергия е способна да сгъстява физическата, да я превръща в маса и да й придава форма.
Планетите, които са в състояние да поддържат живот на себе си, са по-напред в материалната еволюция. Такива има и в други галактики, докато планети като Марс и Венера още се намират на по-низши етапи от развитието си. Ако успеем да стигнем до Андромеда, там ще открием планети, които някога са поддържали форми на живот, подобни на нашите, но вече са приключили тази фаза.
Всички планети имат духовни измерения, населени с живот дори и когато на тях няма физически живот. Съществата в духовното и астралното измерение не се нуждаят от планета с дървета, защото могат да живеят без кислород; те могат да съществуват и на дъното на ада, без дори да се опарят.
Еволюция
Всички неща съществуват първо в духовното измерение, а след това постепенно се реализират и в материалното. Това е еволюция. Бъдещето на материалния свят, събития, които ще се случат след милиони и милиарди години, вече съществуват в духовното измерение, в света на идеите.
Според теорията за еволюцията сложните форми на живот се развиват бавно, в непрекъсната последователност, от първите, най-прости форми като амебата. Съгласен съм, че еволюцията напредва от най-простото към най-сложното, но не и че процесът от по-нисши към по-висши форми на живот е непрекъснат. Смятам, че напредването става на еволюционни скокове, мутации, ако щете. Не виждам постепенен еволюционен процес от маймуната към човека, а по-скоро внезапен скок, който ги е разграничил един от друг. Първоначалната човешка форма е съществувала в духовните светове и когато материалният свят е преминал през необходимата подготовка и човешките форми са дошли до подходящия момент, еволюцията се е намесила, направила е скок и са се появили човешките същества.
Еволюционният процес може да изглежда непрекъснат, когато се разглежда от материалистична гледна точка, но аз съм напълно сигурен, че не е. В някой момент всеки етап от еволюцията сякаш се прекратява. Вярвам, че духът стои зад тези прекъсвания, като подкрепя и поддържа процеса. Амебата не еволюира в човешко същество. Духът в нематериалното измерение създава амебата, дава й живот, а след това продължава със създаването на други форми. Той прави това, като създава форми, подходящи за желаните от него проявления. След това влиза във формата и така се ражда живото материално същество. Духът и материята са две съвсем отделни неща.
Умът и тялото също са отделни. Еволюционният етап се определя от това до каква степен умът е независим от тялото и е в състояние да управлява материята. В това отношение човешките същества са достигнали висок етап от еволюцията си в сравнение с другите форми на живот на планетата. Повечето животни са способни само на спонтанни реакции на даден стимул от заобикалящата ги среда, в съответствие с ограниченото количество знания, получени чрез минал опит. Човешкият ум притежава въображение и абстрактна мисъл, макар при обикновени обстоятелства да е скован от ограничената информация, която получава от физическите си сетива. И все пак има способността да надхвърля границите на човешкото тяло и заобикалящата го среда. В астралното и причинното измерение той може да функционира, свободен от зависимостта и ограниченията на физическото тяло и материалната вселена.
Ум, който поне отчасти се е освободил от материалното си проявление, след смъртта си отива в съответното нефизическо измерение. Духовете на мъртвите образуват различни нива в астралния и причинния свят според нивото на духовната си еволюция. Макар и нематериални, тези две измерения все още са подчинени на кармичния закон. Съществуват и още по-висши измерения. Това са божествените измерения, които не се управляват от кармата. Те контролират първичната енергия, която предшества всяко проявление, и са отговорни за сътворяването на материалната вселена.
Следователно Земята се състои не само от материалната планета, но и от астралния и причинния светове, които са неразделна част от нея. Човешките същества, които до някаква степен са освободени от властта на материята, влизат и излизат от тези измерения от десетки хиляди години. Всеки престой в материалния свят обикновено трае от 50 до 100 години и стотици години - в другите. Причината за цялото това движение от един свят в друг е вроденият и инстинктивен стремеж към духовна еволюция.
На планета, на която има условия за живот, каквато е Земята, физическото и духовните измерения са тясно преплетени. На планетите, където няма живот, не е така; там между духовното и материалното съществува бездна. На Земята ние живеем във взаимна свързаност с всички елементи на природната среда, както и със света на душата, който съществува зад тях. Разбирането на тази взаимна свързаност подчертава нуждата да съществуваме в хармонично равновесие с природната среда и другите измерения. Когато равновесието се наруши, законът за кармата определя възмездието.

Днес виждаме как природата си отмъщава за разрушенията с физически явления като наводнения, глад и земетресения. На човешко ниво обществото все още страда от непрестанни раздори, понеже някое племе или нация се облагодетелства за сметка на друго. Това важи не само на Земята; има дисхармония и между обществата в астралното измерение. Дисхармонията и небалансираните отношения са знак, че цялата сфера има още много път в духовната си еволюция.
Въпреки че ще е нужно известно време, за да се постигне мир, и дотогава мнозина ще пострадат, виждам как Земята се развива към съвършенство, а не деградира към световен холокост. Човечеството все повече ще се освобождава от материята. Когато успее да установи над нея пълен контрол, ще придобие вечен живот и истинска духовна мъдрост. Едва тогава ще се установи царството Божие тук, на Земята. Чувствам, че трябва да се подготвим и да очакваме, че тогава ще има една световна религия. Предвиждам, че това състояние на земен рай ще продължи стотици и може би хиляди години. След това нашата Вселена, включително Земята, ще умре, оставяйки след себе си само света на чистото съзнание и божественото измерение. Всичко в крайна сметка ще се върне към Абсолютното.

ПЕТА ГЛАВА
Към теорията за кармата
ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ И ОПИТЪТ МИ, свързани с кармата и прераждането, ми показаха, че тези явления се управляват от ясно определени принципи. Вярвам, че те се регулират от природни закони не по-малко от научно доказани явления като гравитацията и електромагнетизма. Тъй като способността за пряко възприемане на нематериалните измерения е предпоставка за пълното разбиране на кармата, от много векове насам наши източници на информация по въпроса са по-скоро мистиците, отколкото учените. Упанишадите и будистките ръкописи например предлагат доста описания и разяснения за кармата, някои от които могат да помогнат днес, а други са просто ехо от чужди преживявания, без да се основават на пряк опит.
Предвиждам, че с еволюирането на човечеството ще се появи единна теория за кармата, която ще бъде приета и от науката. Вярвам, че това знание ще окаже дълбоко въздействие върху морала, религията и всички аспекти от човешката организация. Надявам се работата, която върша в този си живот, да се окаже принос към тези усилия.
Една жизнеспособна теория за кармата трябва да засяга множество основни въпроси: Наистина ли се прераждат човешките същества? Какво се случва в момента на смъртта и къде отиваме след това? Как и къде се съхранява кармата? Кои условия карат кармата да се прояви и да предизвика прераждането на човека?
Позволете ми да разгледам всеки един от тези въпроси поред, в добавка към вече изложения материал.
Наистина ли се прераждат човешките същества?
Хиндуизмът и будизмът недвусмислено проповядват, че всеки се преражда, докато душата му не еволюира до състоянието, в което повече няма да има нужда да се проявява на земята. Моята работа по духовните консултации определено потвърждава този принцип. Дори за някои случаи, например този с г-ца И., може да се намерят исторически доказателства.
Забелязвам, че все повече клинични психолози, особено в САЩ, използват в практиката си лечение чрез връщане в минали животи. Известни личности пишат книги за предишните си животи. Има доста психолози, които сериозно документират случаи на прераждане. Едно от светилата в тази област е д-р Ян Стивънсън, професор в Медицинския факултет на университета във Вирджиния. През 1966 година той публикува своя печелещ уважение труд, озаглавен „Двадесет случая, които говорят за прераждане". Д-р Стивънсън има документирани случаи на прераждане в множество различни култури и е открил, както твърди, примери за прераждания в коренно различаващи се страни - например Индия, Турция, Тайланд, Англия, Канада и инуитския народ от Аляска.
Д-р Стивънсън посети моя институт на път за дома си, след като беше правил проучвания в Индия и Тайланд. Разказа ми за един случай, който ми се стори особено интригуващ.
Докато бил там, при него дошъл индиец, мъж на около 50 години. Твърдял, че ясно си спомня едно свое прераждане - като британски офицер през Първата световна война. Бил убит в битка от куршум, който пронизал гърлото му. Тази информация била интересна, понеже индиецът имал две еднакви рождени петна от двете страни на гърлото си, които, както забелязал д-р Стивънсън, наистина приличали на белези от куршуми. Д-р Стивънсън ми показа снимка на човека. Белезите се виждаха ясно.
След това мъжът разправил с подробности фактите от предишния си живот. Спомнял си името на своя роден град в Шотландия, особени думи и изрази от местния диалект, имената на своите родители и местоположението на къщата си. Описал и други особености от пейзажа - например един хълм извън града, на върха на който имало останки от стара църква.
Д-р Стивънсън потвърди, че индиецът никога не е пътувал до Шотландия или Англия и практически не е имал никакъв начин да получи тази информация. След като го разпитал подробно, д-р Стивънсън отлетял за Шотландия, за да провери автентичността на разказа му. Доколкото успял да провери, всичко казано от мъжа било вярно. Градът наистина съществувал. Видът му, чак до имената на улиците, отговарял точно на описанията на индиеца. Думите и изразите от местния диалект звучали, както мъжът ги бил изговорил, и имало семейство с името, за което твърдял, че е било негово.
Проучванията убедили д-р Стивънсън, че британският офицер се е преродил в онзи индиец. Той проверил по всички възможни начини и установил, че няма начин човекът да знае толкова много за британския офицер, неговия малък шотландски градец и неговото семейство. Това очевидно е автентичен случай на прераждане.
Някои парапсихолози биха оспорили това, отдавайки предполагаемите случаи на прераждане на ясновидство и способността да се вижда в миналото или бъдещето. Биха казали, че индиецът има ясновидската способност да види града в Шотландия и така да получи информацията. В случая с г-ца И. някой парапсихолог би решил, че съм успял да надзърна в бъдещето и да видя, че тази жена ще отиде в Сува, ще влезе в определена библиотека и ще получи въпросните сведения. Би могъл да каже, че след това съм й подсказал това-онова, за да подкрепя бъдещите й действия. По този начин би отхвърлил случилото се, без да му се налага да повдига въпросите за прераждането и душата, и би останал заседнал в науката, ограничена до материалистичните разбирания.
Но за хора, които виждат и в нематериалните измерения на действителността, знанието за прераждането на душата е неизбежно. За индиеца, който е знаел, че е бил британец, прераждането е факт, а не въпрос. Все по-голям брой хора започват да усещат, че са живели много пъти, и аз вярвам, че осъзнаването на прераждането ще намери своето място в човешкото познание.
Механизмът на смъртта
Великият индийски светец Яджинаварга живял в епохата на Упанишадите (800-500 г. пр. н. е.) Той пръв формулирал ясно обяснение за кармата, трансмиграцията и смъртта, което можем да намерим в Упанишадите под заглавие „Брхадаранияка".
Той обяснява етапите на смъртта по следния начин, използвайки санскритския термин джива, с който нарича индивидуалния дух в причинното измерение.
1.  Индивидът престава да функционира в материалното измерение, когато сърцето му спре да бие.
2.  Астралното тяло, което е завършило задачата си да запише резултатите от действията в този живот под формата на кармични „семена", се премества в сърцето на физическото тяло (чакрата анахата на астралното тяло).
3.  Джива влиза в астралношо тяло и „Светлина заблестява от върха на сърцето му".
4.  Джива се изплъзва от трупа „през очите, темето или някое друго място". С това той има предвид чакрата аджна, чакрата сахасрара или някоя друга чакра.
5.  Когато джива напусне тялото, жизнената сила отива с него. Във Ведите се казва: „Органите на съзнанието следват джива''. Това означава, че умът, който работи съвместно с физическото тяло, и онзи от астралното измерение напускат физическото тяло заедно с джива. Когато джива напусне физическото тяло, енергията и органите на съзнанието от другите нива тръгват след него.
6.  Джива сега е затворен от „знанията и поведението си от минали прераждания". Това означава, че кармата на джива определя към кое духовно измерение ще отиде той, как ще живее и кога ще се прероди отново на този свят.
Одаисама получи тежък инфаркт през 1966 година. Лежеше в безсъзнание в Токийската университетска болница. Докторите казваха, че не са сигурни дали ще живее. Седях до нея, хванал студените й ръце, и непрестанно се молех и й изпращах енергия. След 24 часа тя за пръв път отвори очи и беше в състояние да отпие глътка вода. Когато се възстанови напълно, ми описа преживяването си така: „Докато лежах в безсъзнание, видях от сърцето ми да излиза красива златна светлина, която се оформи в сияйна, въртяща се топка. Топката се придвижи през рамото ми, надолу по вътрешната страна на ръката ми и увисна на върха на кутрето. Докато я наблюдавах, осъзнах, че ако топката се отдели от пръста ми, ще умра. Реших да не се съпротивлявам, да изтека от себе си заедно със светлината. В същия момент чух един глас да казва: Не бива да отиваш. Топката от светлина внезапно се върна по същия път, влезе отново в сърцето ми и изчезна. Тогава се събудих и те видях да се молиш така искрено до мен".
Можете да си представите изненадата ми, когато години по-късно прочетох в Упанишадите описанието, което толкова много наподобяваше преживяването на Одаисама, но с две големи разлики. Първата очевидна разлика е, че тя не умря. Процесът на смъртта е бил прекъснат и тя успя да продължи живота си. Тъй като джива не е влязъл напълно в астралното тяло, тя е била в състояние да наблюдава движението на последното.
Втората важна разлика е, че джива на Одаисама не се е опитал да излезе от чакрата на сърцето, а е тръгнал надолу по меридиана, управляван от същата тази чакра, до върха на кутрето й. На илюстрацията е даден сърдечният меридиан. Както сами ще видите, двата пътя са еднакви.
 

Когато напускам тялото си по време на самадхи, го правя през чакрата сахасрара, която се намира на темето. Когато лекувам хора, изпращам енергия направо от чакрата аджна между веждите или я излъчвам от дланите или върховете на пръстите си. Но преди това не бях виждал връзката със смъртта.
Последвалите години наблюдения на процеса на смъртта ми показаха, че душата наистина влиза в астралното тяло и след това напуска трупа или през някоя чакра, или през крайната точка на меридиана, управляван от тази чакра. Кармичният облик на човека определя от коя чакра или меридиан ще излезе. Това на свой ред влияе върху това къде ще отиде душата след смъртта.
Хората очевидно натрупват карма на всичките си нива на съществуване, докато живеят на земята, но има един доминиращ кармичен отпечатък, който почти изцяло формира характера и поведението на индивида. Това се отразява на нивото на неговата духовна еволюция и на чакрата, която е най-активна в момента на смъртта.
Хората обикновено напускат телата си по следния начин:
Душата и астралното тяло на човек, създал карма от силни сексуални или материалистични обвързаности, се придвижват от сърцето към чакрата свадхиштхана, която се намира под пъпа. Чакрата свадхиштхана управлява несъзнателното и урогениталната система по меридианите на бъбреците и пикочния мехур. Тези пътеки продължават надолу по краката и свършват на върха на кутретата. Душата и астралното тяло се придвижват надолу по същия меридиан и излизат от една от тези крайни точки.
Душата остава в астралното тяло и се ражда в низшия слой на астралния свят, където животът й е пълен със страдания. Както видяхме от примерите, за съществата в такова състояние е характерен егоизмът. Тяхната обвързаност е толкова силна, че те обикновено не се прераждат още дълго време.
Душата и астралното тяло на човек с карма от силна привързаност към емоциите и въображението се придвижва от сърцето към чакрата манипура, която се намира над пъпа. Тази чакра управлява емоциите и храносмилателната система през меридианите на стомаха и далака, които също продължават надолу по краката. Душата и астралното тяло излизат от една от крайните точки на пръстите на краката.
Тези души продължават да обитават астралното тяло. Ако не са в състояние да владеят емоциите или въображението си чрез самоосъзнаване, те са орисани да страдат в долните астрални нива. Душите, които осъзнават своите емоции и въображение и са способни да ги владеят, живеят приятно във висшите слоеве на астралния свят. Независимо дали попадат във висшите или нисшите астрални измерения, тези души имат тенденцията да се прераждат доста често. Те желаят физическо тяло, което да им помага да се учат да контролират емоциите и въображението си и да улеснява духовния им растеж.
Духът и астралното тяло на човек, който е посветил живота си на подобряването на света, а не на личното си благосъстояние, който е постигнал висше състояние на любов и състрадание, излизат направо през чакрата анахата (сърдечната) надолу по сърдечния меридиан, минаващ по вътрешната страна на ръката и излизащ през върха на кутрето. Духът отива право в причинното измерение.
Душата на човек, който е постигнал истинска мъдрост и който вече не е обвързан с нищо на земята, минава през сърцето и чакрата аджна между веждите и отива до чакрата сахасрара на темето, откъдето излиза и отива право в причинното измерение.
Когато едно същество попадне в причинното измерение, астралното му тяло също „умира". Все пак семената, които му дават възможност за бъдещи материални и физически проявления, се съхраняват в причинното тяло.
Причинното измерение е рай, изпълнен с любов и разум. Обитателите му живеят дълго и в отлично здраве, освободени от разликите между половете. Атмосферата е наситена с жизненост. В тази щастлива среда душите полагат усилия да придвижат напред духовното си развитие.
Когато имат контакт с духовете от причинното измерение, тези от астралното ги възприемат като същества от светлина, а не като фигури. Причинните същества често действат като ангели хранители за индивидите или общностите, с които са свързани в астралното или материалното измерение.
В Бхагавад Гита се казва: „И онзи, който в края на своето време напуска тялото си, мислейки за Мен (Висшето същество), той наистина идва при Мен, той наистина идва в Мен, Защото за когото си мисли човек в последния момент от живота си, при него и ще отиде, чрез симпатията, която има". Мислите и идеите в последния момент от живота играят важна роля в определянето къде ще отиде и как ще се прероди следващия път индивидът.
Кармата: механизъм на съхранение
Когато мислим за прераждането, ние имаме предвид само този свят, но може да се каже, че има прераждане и от страната на астралното измерение. Там съществата смятат, че когато умират, те отиват в материалния свят и остават там до момента на новото раждане в астралното измерение. Същото, което ние мислим за смъртта, само че в обратна посока. Индивидът отива и се връща, отива и се връща, без нито за момент да напусне измеренията на проявената карма.
Какво всъщност става с кармата от всичките действия, извършени в толкова много прераждания? Всичките ли постъпки се записват или само някои от тях? Къде и как се съхранява кармата? Кое кара кармата да се проявява по определен начин в определено време?
Започнах официално изследване, за да намеря отговорите на тези въпроси, като проучих съществуващата литература по проблема, но разбрах, че личният ми опит общо взето надделява над теоретичните описания.
Пример за това е въпросът за записваната и незаписваната карма. Ранните будистки теолози са вярвали, че резултатите от действията се съхраняват в латентна, или семенна (самскара) форма. Моят опит сочи, че това е вярно. Но теолозите са твърдели и че не всички действия се записват, не всички постъпки дават семенни форми, които ще се проявят по-късно. Будистите са разделяли постъпките на две категории - неумишлени и умишлени. Неумишлено е всичко от чисто физическо, привично или ритуализирано естество. Умишлена е всяка постъпка, направена в резултат на лична преценка.
Доводите им са се основавали на учението на Шакямуни Буда за кармата, в което той подчертава моралистичните й аспекти. Набляга на необходимостта да се постигнат измерения на действителността, които да стоят над доброто и злото. Той учи, че след като умът определя дали една постъпка е добра или лоша, самият ум е проявената карма. От това теолозите са заключили, че само действията, извършени по своя воля, се записват в кармата, тоест само умишлените постъпки могат да се превърнат в семена, които да се съхранят в причинното съзнание. Те смятали, че когато едно нещо, например едно физическо упражнение, няма връзка с доброто или злото, и понеже не е нищо повече от движение; не може да произведе ефект, който ще остане, тоест ще бъде записан.

Будистката теория поддържа тезата, че всички кармични семена се съхраняват в причинното съзнание. За мен обаче е ясно, че семената могат да се съхраняват и в чакрите на астралното тяло. Отсяването като че ли става по следния начин:
Когато един човек е емоционално обвързан с резултата от едно действие, произтичащата от това карма се съхранява като семе в астралното тяло. Когато обаче не е, кармата се съхранява в причинното тяло. Кармичното състояние на всяка чакра е отразено в меридианната мрежа, която контролира циркулацията на енергията ки във физическото тяло.
Ще опиша в най-общи линии как различните видове карма се съхраняват в астралното тяло и кои меридиани биват засегнати.
Чакрите муладхара и свадхшитхана Семената на сексуалната обвързаност, една от най-мощните и проблемни за човечеството, се пазят в чакрите муладхара и свадхиштхана на астралното тяло. Тези две чакри контролират функционирането на урогениталната система, сексуалното желание и несъзнателното. Свързаните с тях меридиани са бъбречният, на пикочния мехур и на тънкото черво.
Чакрата манипура Семената на кармата, образувани поради обвързаност с емоциите и въображението, се съхраняват в чакрата манипура. Тази чакра управлява функционирането на емоциите, въображението и храносмилателната система. С нея са свързани меридианите на стомаха и далака.
При много хора емоционалният стрес предизвиква стомашни проблеми. От гледна точка на меридианите това важи и в двете посоки. Смущенията в храносмилането също могат да причинят емоционална нестабилност.
Чакрата анахата Семената, породени от обвързаност с любовта и състраданието, се съхраняват в чакрата анахата, която управлява кръвообращението и силата на любовта и състраданието. Тя е свързана с меридианите на сърцето и перикарда.
Чакрата вшиудха Чакрата вишудха съдържа семената, породени от привързаност към пречистването. Тази чакра поддържа съществуването на физическото тяло чрез контрол върху дихателната система и кожата. Свързаните с нея меридиани са на белите дробове и перикарда.
Чакрата аджна Семената на кармата, породена от привързаност към знанията и мъдростта в дейности като научни изследвания и духовна практика, се съдържат в чакрата аджна, която контролира мозъка и следователно - тялото. Тази чакра е тясно свързана със задния среден меридиан, меридианите на пикочния мехур и тънкото черво.
Когато има привързаност към явления като сексуално желание, любов или знания, те са съпътствани от емоции и въображение. Съдържанието на емоциите и въображението е причина съответната карма да се съхрани в астралното тяло.
Когато човек действа умишлено или непредумишлено, но без привързаност към резултата от действията си, кармата се съхранява в причинното тяло, стига човекът да смята своето его за отделено от другите.
В тази категория попадат физическите характеристики и привичните жестове. Това веднага се вижда при контакт с астралните същества, които често имат голяма прилика със земните си съответствия чак до такива подробности като усмивката.
Много астрални същества продължават и след смъртта да правят същите характерни жестове, които са имали като хора на земята. Случва се по време на духовна консултация да питам живия роднина дали познава някого, който да жестикулира по определен начин, и той ми отговаря нещо от рода на „Ами да, това беше навик на покойната ми майка". Когато говорят, астралните същества често запазват характерната интонация, която може да помогне за разпознаването им. При повторно прераждане на земята те носят в себе си потенциала за подобни навици и жестове. С течение на времето се убедих, че в този или другия свят всички действия, колкото и да са незначителни, се записват и съхраняват в причинното тяло и носят в себе си потенциала да се проявят в някой момент от бъдещето.
Кармата: механизъм на проявление
Съхранена под формата на семе, кармата остава в латентно състояние, докато не възникнат условия да се прояви. Моята работа ми помогна да формулирам няколко общи хипотези за проявяването на кармата.
Проявената карма е онова, което функционира активно във всички измерения по което и да е време, тоест проявлението на резултати от минали постъпки (обикновено често повтаряни действия или поведение). В материалния свят постъпките вследствие на силна привързаност стават пораждащи фактори за настоящото прераждане. Резултатите от миналите действия се проявяват и са активни в този живот. Кармата вече не е латентна под формата на семена в чакрите на астралното или причинното тяло. В случая с г-ца Й. настоящото преживяване на резултатите от привързаността и мъката, които е изтърпяла в предишния си живот, се проявяват като депресия и емоционална нестабилност. Когато се прояви в този свят, когато функционира, кармата е в процес на осъществяване.
Осъществяването на кармата носи възможност за освобождаване от нея. Ако човек се привърже към дадено сегашно обстоятелство и се опита да потисне промените, кармата ще продължи. Но ако просто преживява проявленията без обвързване, същевременно полагайки максимални усилия за доброто на другите и обществото според положението си, проявената карма постепенно ще оттече и ще изчезне. Ще напомня казаната и преди метафора: то е като да отвориш бутилка газирана вода - отначало се чува силно свистене, но след малко то затихва и изчезва. Ако човек се разтревожи от силното свистене и се опита отново да запуши бутилката, все едно иска да върне кармата, която е на път да се разреши чрез проявление, обратно в първоначалното й латентно състояние. Такова потискане означава, че човекът ще продължи да изпитва на гърба си резултатите от кармата в продължение на още прераждания, вместо да се отърве от нея сега.
Карма, която е отворена за изява, дава сведения; карма, която е латентна - не
Понякога се натъквам на случаи, в които кармата на човека не се разкрива лесно. Когато духът е замесен в някое особено силно кармично обстоятелство и не е свободен, не винаги ми е лесно да видя подробности за него. Преди няколко години г-н Т., който практикуваше прилежно йога и медитация в продължение на няколко години, се премести в ново жилище. Наблизо имаше голяма могила, която бе стара гробница. В деня, в който се нанесъл, той вдигнал висока температура и започнал да повръща. Здравето му рязко се влошило и близките му много се уплашили за него. Те започнали да се молят заедно и ме повикаха на помощ. Отидох в светилището да се помоля. За няколко часа успяхме да стабилизираме състоянието на г-н Т.
Докато се молех в храма, пред мен се появи духът, живеещ в старата гробница. Имаше лице като маска от театъра но и беше облечен в древна бяла роба. Той ме погледна остро и изчезна. Повтори това два или три пъти, но не ми даде никаква информация. В продължение на няколко дни след това лежах на легло с висока температура. Знаех, че съм се натъкнал на изключително силен и отрицателен дух.
Когато г-н Т. се отби да ме види и по-късно, когато дойде в светилището да медитира и да се помоли, се опитах да разбера кой е духът, кога е живял и какво е направил. С помощта на Висшето същество влязох в самадхи и всичко ми се изясни. Преди около 1000 години този човек бил изпратен от столицата Нара до Мусаши, където се намира въпросната гробница. Заемал поста имперски чиновник, отговарящ за отглеждането на коне - изключително влиятелна длъжност по онова време. Обвинили го, че приема подкупи и с тези пари се опитва да разшири влиянието си, и правителството го наказало жестоко. Мъжът умрял със силна ярост към правителството. Живееше в астралния свят с това негодувание вече 1000 години. През този период беше развил определени окултни способности и можеше да упражнява силно влияние върху другите. Дори беше добил способността да прикрива своята самоличност, за да пречи на другите да го разкрият.
Общо взето, кармата на духовете, които са обвързани с дълбоко насаден яд или страх в резултат от делата си и са живели дълго в астралното измерение, без да се преродят, не се разкрива лесно. Духовете не обичат опитите да се разбере кармата им и правят всичко възможно да попречат на това. Когато някой иска да ги принуди да разкрият кармата си, могат да възникнат различни нещастия или злополуки, в зависимост от силата на духовете. И обратно - карма, породена от действие без обвързаност, обикновено е открита и дава сведения. Когато вляза в самадхи, ми е лесно да видя подробностите за причинните връзки в кармата на такива същества.
Когато знанието за дадена карма е открито и достъпно за мен, тя обикновено се проявява в това прераждане или най-късно в следващото. Влиянието й върху индивида, групата или средата е толкова по-силно, колкото по-фундаментална е връзката й с техния живот.
Примери за това кога кармата може да се прояви в този живот, в следващия или да се потисне за дълго време
Една жена желае да влезе в добър университет, затова учи усилено. След няколко провала тя най-сетне успява да издържи приемния изпит. Един мъж иска да бъде повишен в работата и полага големи усилия в тази насока. Това са прости примери за начина, по който резултатите от делата в този ни живот се проявяват в настоящето.
Усилията, положени в този живот, могат да се съчетаят с усилия, положени в минали прераждания, което улеснява резултатите. Често става така с духовното пробуждане. Когато един човек се посвети на някоя духовна дисциплина и постигне достатъчно просветление, за да учи и направлява други в духовните им търсения, това обикновено е резултат от множество прераждания, насочени към тази цел.
Раждането на дете е друг често срещан резултат от комбинирането на карма от сегашния живот и минали прераждания. Раждането е резултат от сексуалното сливане на родителите и силната лична връзка на бебето с единия или двамата родители от някое предишно прераждане.
Действията, към които сте най-привързани в един живот, обикновено стават причина за следващото проявление. Примери за това бяха г-ца Й. и командирът на танка.
През последното прераждане на г-ца Й. любовта е била онова, което най-много я е засягало и интересувало. Имала е толкова силна обвързаност, че са й били нужни 400 години, за да се върне отново в този свят. Командирът на танка пък се е преродил само няколко години след смъртта си. Той е нямал обвързаност с лични емоции, макар да е бил част от една битка на живот и смърт, която е продължил и след смъртта си. Неговата постъпка е била извършена за благото на дадена нация и стои над личните облаги. Затова се е преродил бързо като гражданин на същата държава, за която е дал живота си. Трябва обаче да се отбележи, че от глобална гледна точка идеята една нация да се облагодетелства за сметка на друга показва егоистичния характер на националната карма и не е препоръчителна.
Човек се преражда много пъти, понякога - стотици. В някои животи се ражда като мъж, в други - като жена; веднъж се ражда на изток, друг път - на запад. През всичките тези прераждания той натрупва доста карма.
Най-важното за човека във всеки момент от живота му е най-значимата карма, която действа в момента. Но всички действия се записват, така че ние носим в нас семената на по-маловажната карма, които постоянно се проявяват покрай доминиращите теми. Тези по-дребни семенца могат да останат в латентно състояние много дълго време, защото са потискани в астралното и причинното измерение от енергията на по-влиятелните кармични семена. Когато се снабдят с достатъчно енергия, те най-сетне се проявяват.
Кармичното семе с най-силна енергия има приоритет в проявяването
Едно семе, съхранено в астралното или причинното измерение, се състои от енергията на това измерение. Колкото по-силна е привързаността, която го е породила, толкова повече енергия има то. Семената с най-много енергия имат най-висок приоритет в проявяването и обикновено определят характера на получилия се в резултат индивид.
Резултатите от дейности, насочени например към добиването на знания относно истината за вселената и за това как човечеството да стане по-добро, се съхраняват в причинното измерение. Получилият се в резултат индивид с такава доминираща карма обикновено е високоинтелигентен, с добра интуиция и често със свръхестествени способности.
Когато доминиращата карма е от астралното измерение с ориентация към манипура, получилият се в резултат човек обикновено е много емоционален, но сдържан, и има активно въображение. Това описание важи за много хора на земята. Когато доминиращата карма е от астралното измерение с ориентация към свадхиштхана, човекът в повечето случаи е материалист, егоист и му е трудно да владее емоциите си. За съжаление и този тип хора са много.
Астралната енергия е много по-силна от физическата. Следователно колкото повече енергия има в дадено семе, толкова по-напред е то в реда за проявяване. Количеството на астрална енергия в едно семе се определя от емоционалното и умствено внимание, посветено на резултатите от дадено действие. При максимална степен на привързаност процесът се обръща. Подобна силна привързаност заключва семето в състояние, от което му е трудно да се прояви.
Когато кармичните семена от астралното и причинното измерение притежават силна енергия, взаимодействието между семейната, социалната, националната и друга карма определя приоритета на проявяване. Но като общо причинните семена са от по-висше измерение в сравнение с астралните, тяхната енергия е по-силна в количествено и качествено отношение и затова те имат приоритет при проявяването.
Докато доминиращите кармични семена се проявяват, определяйки цялостната структура на живота, хиляди семена с по-малко енергия се проявяват и изчезват едно след друго през цялото времетраене на живота. Резултатите от тях могат да влияят на човека в продължение на дни, месеци или години в зависимост от тяхната сила.
Техники или знания, придобити в един живот, е твърде вероятно да се проявят и в следващия
От ранна възраст някои хора проявяват естествени, ярки таланти в области като музика или математика. Понякога ми се удава възможността да надникна в предишните прераждания на такива хора и да открия, че тогава са имали огромен принос за развитието на съответната област.
Семената на знанията или техниките, усъвършенствани в предишен живот, са съхранени в някоя чакра на астралното или причинното тяло и е твърде вероятно отново да се проявят като таланти или знания. Неща, с които човек не се е занимавал в предишен живот, са му по-трудни за усвояване в този.
Същото може да се каже и за духовната практика. Онези, които са се занимавали с йога или са прекарали живота си в молитви като монаси или духовници, вероятно ще бъдат привлечени към същата религиозна практика и ще се посветят на подобни дейности. Такива хора обикновено постигат бърз духовен напредък. В сравнение с тях онези, които не са се занимавали с такива неща, в този си живот напредват по-бавно.
Проявлението на кармичния резултат се различава в зависимост от характера на индивида
В случаи, когато един иначе добродетелен човек неочаквано извърши престъпление поради необичайни обстоятелства като нещастие или алкохолно опиянение, плодът от действието вероятно ще се прояви в този му живот и с кармата ще се приключи. Но когато един системно зъл човек, който често е причинявал неприятности на другите, извърши същото престъпление, плодът от постъпката му ще се превърне в мощно отрицателно семе в резултат от натрупването на други подобни деяния. Семето ще доведе до живот на страдания в астралното измерение и действието му вероятно ще продължи и в следващото прераждане.
Това е предпазният механизъм на кармата. Резултатът от едно и също действие се проявява по различен начин, в зависимост от природата на извършилия го. Смятам, че това е част от универсалния принцип за спъване на порока и насърчаване на добродетелите.
Прераждане
Бъдещите родители често ме молят да избера име за тяхното дете. Понякога правят това още в началото на бременността, с което ми докарват истинско главоболие, понеже дори и да успея да установя контакт с духа на плода, все още не знам с положителност дали ще е момче или момиче. Това, че душата е мъжка, все още не означава, че този път няма да се роди като жена, и обратното. А и душата на този етап не винаги е в плода, понякога витае около него, направлявайки растежа му.
Има случаи, когато духът на плода започва да ми говори. Казва ми кой е бил в предишния си живот и какви кармични причини са го накарали да избере именно тези родители. Причинните и астралните ум и тяло на духа определят физическото му формиране. Отначало духът избира родителите си съгласно неизбежността на кармата или по своя свободна воля. Родителите са такива, че да му подхождат кармично по характер, телосложение и способности. В момента, в който стане сливането на сперматозоида с яйцеклетката, решава кои гени да приеме, поглъща хранителни вещества от тялото на майка си и формира собственото си тяло. С нарастването на плода той създава вътрешните му органи и съответни характеристики съгласно своята карма. Ще отбележа още веднъж най-често срещаните модели. Душите със силно сексуална или материалистична карма си създават характерна чакра свадхиштхана и урогенитална система, които ще се проявят в предстоящия живот като трудности в контролирането на сексуалните пориви и функционирането на несъзнателното. Хората с карма на силни емоции и въображение пък ще си създадат характерна чакра манипура със съответните й функции в контролирането на емоциите и апетита.
Индивидите обикновено се прераждат чрез комбинация от личните желания и взаимодействието на различните видове карма като родовата или груповата. Но понякога личните желания са достатъчни.
Виждал съм примери, в които прераждането се диктува от желанието за брак със същия човек като преди; за продължаване на изследванията в дадена област; за водене на удобен, заможен живот; за живот като мъдър и справедлив политически лидер; за религиозно водачество. В такива случаи привързаността към такова лично желание е главната причина за прераждането и другите видове карма нямат никакво влияние. Прераждането е демонстрация на личната сила.
Повечето хора обаче се прераждат, след като сложното взаимодействие между личната, родовата, расовата, груповата, националната и кармата на средата са определили точните условия за проявяване-то на индивида. Има много духове, които отчаяно искат да се преродят на земята, но не са в състояние да осъществят желанието си поради липса на необходимата среда.

Някои хора се прераждат много бързо. Нещо, което виждам доста често по време на духовна консултация, е човек, който в предишен живот е бил съвсем съвестен по отношение на работата, семейството и общността си, но някъде е допуснал голяма грешка - обикновено свързана със секс, пари и власт. Тези хора умират в дълбоко съжаление за грешката си и искрено желание да я поправят в следващия си живот. Такъв индивид често може да се прероди до няколко години след смъртта си. Децата, които умират малки, също имат склонността да се прераждат бързо, както и младите войници, които жертват себе си за своята нация или племе. Мотивиращият фактор на прераждането в горните случаи е личното желание, подпомогнато от други кармични фактори, освен в случая с войниците, при които националната или племенна карма става доминираща над личната. Понякога на хората им отнема прекалено дълго време да се преродят. Както вече видяхме, това важи с особена сила, когато индивидът е изключително привързан към емоциите и въображението. Двата случая, които вече споменах, са на божеството пазител на нашето светилище и на древния правителствен чиновник, отговарящ за отглеждането на конете. Те и двамата са живели в астралното измерение над хиляда години: единият - привързан към щастието си, а другият - към гнева си. И двамата са придобили силни духовни способности и са в състояние да влияят на околните както на астрално, така и на физическо ниво. Влиянието на пазителя е положително, а на чиновника - отрицателно и всяващо смут.
На онези, които умират трагично, при злополука, им е много трудно да се преродят, ако се вкопчат за преживените болка и страх. Цитирали сме безброй случаи на войници, заседнали в това мъчително състояние, и сме заявявали, че с молитви и жертвоприношения може да им се помогне да осъзнаят, че са мъртви, и да продължат нататък.
Наскоро имах особено труден случай. Духът, за когото става дума, беше войник, едва не умрял от глад, криейки се от врага в един окоп. Врагът го открил и го овъглил с огнехвъргачка. Съчетаните терзания от глада и изгарянето бяха твърде много за тази бедна душа. Успяхме да му помогнем да се издигне до висшето астрално измерение, но ще мине дълго, много дълго време, преди да се прероди отново тук.
Географската, националната и световната карма могат да направят прераждането на определено място трудно или невъзможно. Трудно е например да се преродиш в място, което много пъти е било използвано за бойно поле, защото когато един материален участък е духовно замърсен, става доста неудобен за живеене.
Преди хиляди години в Сахара номадите са можели да живеят в тревисти области, където от най-северните части на западната екваториална област от време на време е идвал дъжд. Сега обаче тези най-северни части са се преместили доста на юг и там вече не вали. Превърнали са се в пустиня. На такова място не е възможно да се прераждат хора. Тази невъзможност е част от географската и националната карма.
Да предположим, че Слънцето постепенно охладнее или се нажежи още повече и експлодира. Няма да я има слънчевата енергия, която достига Земята, и поддържащата живота среда ще бъде унищожена. Макар че астралното и причинното измерения ще останат, човешките същества вече няма да могат да се прераждат на материално ниво. Астрономията предвижда такива възможности в бъдещата съдба на Земята и Слънцето. Това е част от световната карма. Когато това се случи, онези, които още не са надраснали материалното ниво в еволюцията си, ще трябва да продължат духовната си еволюция без предимствата на материалното измерение.
Човек обикновено се преражда в културна и материална среда, доста наподобяваща онази, в която е живял последния път. В този смисъл е вярно, че ние сме продукт на своята култура. Именно по тази причина японците се прераждат най-често като японци, европейците - в Европа, африканците - в Африка, а индийците - като индийци. Кармичните връзки на расата, нацията и географията се обединяват, за да постигнат това.
Индивидите неизбежно действат като част от група и връзката с дадена група може да привлече някой да се прероди. Нашата г-ца Й. е пример за това. Тя се преражда в ситуация, в която хората, които са били нейни майка, баща и любим в предишния й живот, вече са се преродили и са едно семейство поради привличането на груповата карма.
Често виждам, че всяко действие на даден човек се натрупва в груповата карма и това по-късно води до подобни връзки в следващия живот. Един индивид се преражда, за да постигне духовен напредък, изпълнявайки своята карма във връзка с груповата, която е била определяна в рамките на много животи. Съществуват и случаи на отрицателна групова карма, при които привличането на индивида в нея работи за спирането на духовното му развитие. Следователно трябва винаги да основаваме връзките си със своите близки хора (връзки винаги кармично определени) на основата на любов и мъдрост.
Забелязал съм интересна разлика във влиянието на груповата и семейната карма върху азиатците и европейците. В Азия хората са исторически свързани със земеделието. Азиатците се установяват да живеят на места, които благодарение на обилните дъждове са много плодородни. Те създават селски общности, състоящи се от техните семейства и роднини. След смъртта азиатците имат склонността да живеят в роднински общности в астралното измерение и след това да се прераждат в същото семейство на земята. Техният паралелен начин на живот в двете измерения упражнява силно влияние, когато се решава къде и кога ще се преродят.
При европейците обаче често откривам, че повече значение се отдава на избраната от индивида общност, отколкото на семейството му. Европейските души обикновено живеят с духовете на своите семейства за кратко време след смъртта, но по-късно се преместват в общности от индивиди с подобни убеждения. Техните прераждания отразяват по-скоро кармата на общността им, отколкото на семейството им. Общностите често са свързани във всичките измерения. Ако една общност в астралното измерение е силна и упражнява силно влияние върху даден индивид да остане там, за това същество е трудно да се прероди.
Накратко казано, индивидът обикновено остава в астралното измерение за период от десетки до стотици години, макар че някои хора се прераждат по-бързо или по-бавно в зависимост от обстоятелствата.
Ами духовете, които живеят в причинното измерение? Как и кога се прераждат те?
В основни линии тези кармично по-свободни духове имат властта да се прераждат по своя воля. Ако решат, могат да останат в причинното измерение и по-дълго, живеейки в най-висше ниво на любов и мъдрост. Душата от причинното измерение може да бъде подтикната да се прероди на земята поради някаква алтруистична причина, която ще направи човечеството по-добро - например желанието да води другите към просветление, да установи някоя научна или художествена истина или да управлява голяма нация. Когато реши да се прероди, такъв дух избира родителите и обстоятелствата, които ще са най-подходящи за целта му.
Отвъд причинното измерение се намира божественото измерение (пуруша на санскритски), което изцяло стои над индивидуалната карма. Ако едно същество от онова измерение реши да слезе на земята като месия, това, разбира се, би било акт на свободна воля, а не резултат от кармични обстоятелства. И няма да бъде прераждане, а раждане на Божие дете.

ШЕСТА ГЛАВА
Надрастването на кармата
ОБВЪРЗАНОСТТА С ЕГОТО създава карма. Необвързаността с егото отменя кармата. Как да постигнем тази необвързаност? Тя става възможна с осъзнаването, че крайната природа на егото е празна; егото не съществува като нещо отделно. Това трябва да се проумее напълно; едно обикновено разбиране на понятието не води до освобождаване. Разработени са много методи, с които се помага на човешките същества да постигнат това осъзнаване. Тези методи попадат в две основни категории, едната от които можем да наречем „необвързано поведение", а другата - „духовна практика". С усърдно прилагане на тези методи индивидът може да се освободи от оковите на кармично определеното съществуване. Просветлението е нещо реално и постижимо.
Чосаку
С разказването на различни кармични случаи от моята практика се опитах да демонстрирам, че всички измерения на съществуване са взаимнозависими - онези, които можем да възприемем, и онези, които не можем. Нищо проявено не съществува от само себе си; съществуването на индивида става възможно само чрез вродената му връзка с всичко останало, фактът, че се проявяваме в тела, ни прави склонни да се заблуждаваме, че съществуваме като нещо отделно. Ние силно ценим своето Аз; искаме да е щастливо и здраво и да води живот, който да го удовлетворява. Това Аз желае да се издигне в света, дори и това да е за сметка на другите. То иска да живее вечно. То е невежо за истинската си природа.
Това невежество обикновено бива наричано „духовен мрак". Първата стъпка към събуждането от мрака отново е да се осъзнае, че независимото его не съществува; то не е вечно; то ще умре. Когато бъдем в състояние да гледаме на егото обективно, ще можем да предприемем стъпките, необходими за освобождаването ни от властта на кармичния закон. Теоретичното и концептуално разбиране на природата на егото не е достатъчно, за да се осъществи такова освобождаване. Човешкото същество извършва действия с физическото си тяло и ума, които с течение на преражданията създават запас от карма. Цялата тази карма трябва да бъде отменена чрез сегашни и бъдещи действия, за да може човешкото същество да се освободи от нея. Същевременно индивидът трябва да постъпва така, че да не си създава допълнителна карма в резултат от тези необходими сегашни и бъдещи действия.
Будистката дума за поведението, което не създава карма, е чосаку. Трудно е да бъде преведена. Означава действие, извършено без сметки или привързаност към неговия резултат. Понякога се превежда като трансцендентално или необвързано действие, но и двете звучат доста тромаво. Във всеки случай чосаку е нещо изключително трудно за постигане.
Извършването на едно действие поражда резултат. Обикновено ние постъпваме преднамерено, целейки някакъв резултат, като разчитаме на него. Егото желае резултата от действието. Това желание създава привързаност, а привързаността - карма. Тъй като вярваме, че егото съществува, смятаме, че то е единствената действаща сила във всичко, което предприемаме. Тази вяра продължава съществуването на егото и го подсилва. И докато основаното на егото поведение продължава и извършените от егото действия се натрупват, твърдата кармична черупка, която го обгражда, става още по-здрава, давайки му илюзията за вечно нарастваща самоличност, за отделност и независимост на индивида.
Когато един човек извърши действие заради резултата му, егото задължително присъства и действа. Егото е причината, пораждаща резултата, кармата. Алтернативата е действието да се извършва, без егото да е пораждаща причина, като се отказваме, като се отричаме от него, докато извършваме действието. Когато егото отсъства, чрез индивида се проявява едно негово по-висше измерение. Това висше съзнание действа на принципа, че истинско добро за индивида е онова, което е добро за всички. Когато егото не действа, няма желание или привързаност към резултата и следователно действието не създава карма.
Това е главният ключ към отменянето и надрастването на кармата. Досега създадената карма се грижи индивидът да се сблъсква с поредица от събития, на които трябва да реагира. Когато индивидът достигне състояние, в което просто ще постъпва според силите си, без привързаност към резултата от което и да било действие, той по-скоро ще успее да отмени проявяващата се карма, отколкото да създава още. В края на краищата личната му карма ще изчезне: той ще надрасне кармичните ограничения и ще се съедини с по-висшите нива на съществуване.
Когато добие способността да отрича и се отказва от съществуването на егото, човек автоматично се слива с все по-висши нива, които се проявяват чрез действията му. С усъвършенстването на чосаку индивидът постига абсолютното осъзнаване, че всяко действие всъщност е проява на Божията милост, на Абсолютното. Осъзнава, че Бог стои над кармичните ограничения и осигурява пълна подкрепа и грижи на всички живи същества. Бог е управляващият принцип на вселената. При пълно постигане на чосаку тялото става средство за изразяване на висшия принцип, на Абсолютното. Резултатът от такова поведение, независимо дали то изглежда положително или отрицателно, се определя от волята на Абсолютното. По дефиниция резултатите от подобно поведение подпомагат хармонията на цялото: те носят полза на света и вселената, както и на индивида.
В светилището Тамамицу главната ни свещена книга е озаглавена „Тама но Хикари". Оригиналният текст, от който е взет цитатът, е бил намерен да лежи от неколкостотин години в земята на главния храм на будистката школа джи - фуджисава Шоджокоджи. Оригиналът представлява 20-томен труд, написан на класически китайски. Според разпорежданията на бог Тамамицу ние отидохме и взехме текста от храма. Избрахме някои важни откъси от него, както ни беше наредено, преведохме ги от класически китайски на японски и така се получи свещената книга „Тама но Хикари".
В свещената книга има десет предписания. Те са:
1.   Бог е властелинът на безбройните духове.
2.   Когато няма его, може да бъде чут гласът на божественото.
3.   Животът и характерът ти са дар от твоите благородни предци.
4.   Пречисти старите грехове, които се предават от поколение на поколение в семейството ти.
5.   Не оставяй да те поглъща мъка или обзема тревога.
6.   Нищо в света на човеците не е съвършено.
7.   Когато се постигне брачна хармония, идва успех във всичко.
8.   Посвети се на възложената ти задача, без да очакваш награда.
9.   Положението ти е плод на твоите действия.
10. Леността привлича всякакви демони и зли духове.

Предписания 2. и 8. се занимават точно с онова, което обсъждаме в момента.
„Посвети се на възложената ти задача, без да очакваш награда". „Възложена задача" тук означава просто дългът на човека във всяка създала се ситуация. Когато се присъедини към някоя общност, дългът му е да работи за нейното благо. Когато се ожени, поема задължение към жената като неин съпруг. Когато им се роди дете, на раменете му се стоварва и дългът на баща. Негово задължение е и да реагира с отговорност на всичко, с което го сблъска животът, например да помага на болния и изпадналия в беда, когото срещне. Задълженията не изчезват, когато, да кажем, се пенсионирате. Винаги има какво да се прави. Най-важното, което трябва да правите в момента, е сегашната ви задача. Обикновено тези неща ни се струват объркани поради претоварените ни мозъци, но всъщност са доста прости.
Посвети се с цялото си сърце на възложената ти задача. Това означава не да действа егото, а да се направи възможно най-доброто. Наставлението съветва човека да приема открито нещата такива, каквито са, а не да се привързва към резултата. То ни учи да се откажем както от егото, което извършва действието, така и от егото, което желае даден резултат, и ни сочи пътя към свободата.
Когато се освободи, индивидът може буквално интуитивно да се слее с действителността на друг човек и да разбере чувствата и условията на неговото положение. Той е в състояние да постъпва от позиция на истинска мъдрост, а не на собствен интерес. Когато индивидът гледа на всичко, мислейки само за своите интереси, неговата мъдрост не надминава ограничените рамки на егото. Тази „мъдрост" е с доста стеснен обхват. Но когато човек изостави егото и се превърне в самото действие, егото, което действа (субектът), и обектът на действието стават едно. Субектът и обектът се обединяват. Получаващото се в резултат съзнание, надхвърлящо както обективната, така и субективната гледна точка, е по-висше; то поражда и обхваща и двете.
Няма значение каква е задачата, която трябва да се свърши, колко „незначителна" или „важна" е тя. Независимо дали се налага да прекопаете градината или да подредите обувките в антрето, светът се движи от хората, които вършат нужните неща във всеки един момент. Колкото и досадна да е задачата ви, нещата, които трябва да се свършат, трябва да се свършат. Причината нещо да ви е досадно е, че гледате на нещата от позицията на привързаност към материалния свят. От гледна точка на Абсолютното всички действия са едно и също.
Понякога тълкуват чосаку като напускане на света и влизане в манастир. Това е заблуда, понеже е наивно да се смята, че с монашеството човек автоматично скъсва всички кармични връзки с външния свят и отлита право в очакващите го обятия на Буда. Има да се свърши още много работа. В Бирма и Тайланд от всеки млад човек се изисква за известно време да напусне света и да се отдаде на будистки практики. Но обличането на жълтото расо в никакъв случай не означава, че човекът е добил способността да действа според чосаку. Много хора, които приемат външно вид на монаси и монахини, продължават да вършат дела, служещи само на егото.
Все пак монашеската традиция се основава на много верни принципи, тъй като много хора действително се нуждаят от някаква форма на продължителна духовна практика, която да им помогне да надраснат егото. В течение на вековете религиите са разработили безброй методи за ускоряване и направляване на духовното израстване. Смятам, че психо-физиологичният еволюционен процес, през който преминава човешкото същество, е универсален; човешкото тълкуване на процеса е онова, което варира във времето и пространството. Една характеристика на процеса, която ми се струва невероятно ясна и изчерпателна, е предложена преди хиляди години от индийския светец Патанджали в йогийските сутри. Тези сутри са съставени някъде между II в. пр. н. е. и V в. от н. е.
Йогийският процес
Индийската йога е нещо много повече от физическите упражнения от хата йога, с които обикновено я свързват на Запад; тя е внимателно замислена система за духовно развитие. Индоевропейците от хилядолетия се мъчат да разберат природата и развитието на съзнанието. Преди две хиляди години, когато се е родил Патанджали, в Индия вече имало множество клонове и учения, основаващи се на опита на безчет мистици и йоги. Основният принос на Патанджали е в подбирането на основните факти от психо-физиологичния процес на трансформация и подреждането им в осем етапа. Той е успял да изхвърли много вторична информация и субективни тълкования на процеса, създавайки описание, което е сбито и изненадващо лишено от догми. Тези етапи съществуват в някаква форма във всяка система за духовно развитие, независимо дали е будизъм, християнство, таоизъм, шинтоизъм, кабализъм, шаманизъм или каквато и да е.
Осемте етапа, както ги е формулирал Патанджали, са:
1.  Правила за въздържание (яма)
2.  Морални предписания (нияма)
3.  Физически пози и упражнения (асана)
4.  Регулиране на дишането (пранаяма)
5.  Самонаблюдение (пратяхара)
6.  Съсредоточаване (дхарана)
7.  Медитация (дхяна)
8.  Единение (самадхи)

Първите два етапа, въздържание и наставления, учат на самоконтрол; те помагат на човека да започне откъсването от властта на егоцентричните желания. Двете функции, взети заедно, подтикват търсещия да овладее отрицателните мисли и действия. И двете се откриват в една или друга форма във всички религиозни системи, точно както Десетте Божи заповеди образуват основата на юдео-християнската етика: „Прави това и не прави онова".
От кармична гледна точка стремежът да се въздържаме от отрицателни действия и да водим добър живот е най-логичното поведение. Поради кармата човек е отговорен за всички свои действия. Отрицателното действие не може просто да изчезне; то поражда евентуални отражения чрез закона за причината и следствието.
Макар да е вярно и във всекидневието, това става крайно важно за човека, който се готви да надхвърли обичайните човешки граници. Без основно ниво на самоконтрол и стабилност е трудно да се поддържат необходимите усилия за събуждането на други състояния на съзнание. Тъй като подобно пробуждане носи със себе си по-висши форми на възприятие и сила, егоцентричното им използване води пропорционално тежки кармични последствия. Понеже тези възприятия и сила идват от по-висша власт, е опасно човек да си мисли, че те са негови, и да ги използва в свой собствен интерес. Духовното пробуждане води със себе си необходимост от морална безукорност.
Асана
Третият етап от описанието на Патанджали, асана, се състои от физически пози и упражнения, които обикновено свързваме с йога. Често позите траят дълго време. Когато тялото е съсредоточено в една и съща поза, умът може да се обърне към областта на съзнанието. Друг важен аспект от тези упражнения е, че те съдействат за поддържането на гръбнака изправен и балансират протичането на ки през тялото.
Двете пози, най-широко използвани за медитация, са лотос и полулотос. Когато се изпълняват правилно, те позволяват на човека да държи гръбнака си възможно най-изправен, да освободи всяко излишно напрежение от врата, раменете, кръста и ръцете и да поддържа, без да се напряга, центъра на тежестта в една точка на два пръста под пъпа.
Психологически погледнато, безпокойството, заключено като физическо напрежение в тялото, представлява загуба на енергия и пречи на човека да се съсредоточи. Позите за медитация спомагат за отпускане на напрежението. Открито е, че мускулното напрежение в поза лотос е по-слабо, отколкото в която и да било друга поза, освен тази в легнало положение. Когато всички органи на тялото са по местата си и не е необходимо никакво усилие за поддържането им, нервните импулси, кръвта и енергията ки могат да се движат свободно. И когато активното съзнание се освободи от задължението да контролира всякакви физически процеси, идва дълбокото отпускане. Всички други йогийски асани също са предназначени да подпомагат прочистването на кръвообращението в тялото, като освобождават енергийните блокажи на определени места.
Пранаяма
Както тялото се укротява, като го задържаме в една и съща поза дълго време, така дишането се успокоява чрез упражнения за регулиране. Учението на йога гласи, че ако се движи умът, се движат и сърцето, и дишането. Когато сме ядосани или развълнувани, дишането ни се ускорява; когато спим, дишането се забавя. Като забавяме съзнателно дишането и го правим ритмично, така че да не пречи на съзнанието, можем да постигнем състояние на покой.
Типичен метод за пранаяма е да вдишаме бавно, като броим до 4, да задържим въздуха в областта на корема, като броим до 16, и да издишаме, отново броейки до 4. Този метод, както и повечето от многобройните типове пранаяма, учи човека да диша с корема. Коремното дишане успокоява и тялото, и ума и помага на ума да се обърне навътре към себе си. Пранаяма увеличава и количеството ки, което се поема и съхранява във физическото тяло. Заедно с асаните то подобрява циркулацията на ки през меридианите. Това подпомага прочистването и равновесието на тялото и ума в материалното и астралното измерение. Повишаването на ки е необходимо за интензивната концентрация, която е ключова в процеса на медитация.
Много различни системи използват регулирането на дишането като техника за разширяване на съзнанието. Таоистите например проповядват метод, наречен тенпорин, т.е. „циркулация на светлина". Ученикът се съсредоточава или върху бавното поемане на дъх от опашната кост до главата и обратно до опашната кост (шошутен, т.е. „по-малкият кръг"), или от стъпалата на краката до главата и обратно (даишутен, т.е. „по-големият кръг"). Някои християнски мистици също споменават практики, еквивалентни на практиката пранаяма. Например в „Метод за молитва и съсредоточаване" Симеон, Новия теолог (около 1250 г. пр. н. е.), наставлява монаха: „Сетне седни в тиха, усамотена килия и започни да правиш онова, което ще ти кажа. Затвори вратата, издигни ума си над всичко суетно и преходно. После притисни брадата до гърдите си и насочи окото на тялото и заедно с него целия си ум към центъра на корема си, тоест над пъпа; потисни вдишването на въздух през носа, така че да не дишаш с лекота, и мислено изследвай всичките си вътрешности в търсене на сърцето, където обичат да се спират всички сили на душата". Притискането на брадичката към гърдите е обичайно йогийско средство за задържане на дишането.
Пратяхара
Индийската традиция често отъждествява сензорния интелект с дива маймуна. Както животното се мята от дърво на дърво, пищейки и бърборейки, така и обикновеният ум неистово се мъчи да се справи с настъпващия прилив сетивни стимули от външния свят и надигащите се спомени, емоции и фантазии от несъзнателното. Важна стъпка към осъзнаването и на другите нива на съзнание е накъсаното ни внимание да се обедини.
Във връзка с укротяването на ума, необходимо за разширяване на съзнанието, Майстер Екхарт казва: „Душата с всичките нейни сили се е разделила и разпръснала по външни неща, всяка част според функциите й: силата на зрението - в очите, силата на слуха - в ушите, силата на вкуса - в езика. И така те могат по-малко да работят за вътрешното, защото всяка сила, която е разделена, става несъвършена. Затова, за да работи за вътрешното, душата трябва да свика всичките си сили и да ги обедини".
Начините за „свикване на всичките сили на душата" варират при всяка система, но всяка от тях изисква човекът да се постави в среда и психо-физиологическо състояние, които да го правят по-малко уязвим към външни стимули. Мистиците по традиция са се изолирали възможно най-пълно от света, като са се оттегляли в пещери и манастири или са пътували до планински върхове и пустини. Но такива крайни мерки не са необходими. Всяко чисто и тихо място, където човек може да поседи необезпокояван, ще свърши работа.
Насочването на сетивата към интроспекция автоматично помага за временното преустановяване на дейността на обикновеното съзнание. Много от ефектите от сензорното изключване могат да бъдат потвърдени и измерени физиологично. Например една от най-често срещаните техники на пратяхара е да се затворят очите. Електроенцефалограмите показват значителна промяна в дейността на мозъка дори и при просто отваряне и затваряне на очите. Алфа-вълните зачестяват при затворени очи; бета-вълните се появяват веднага щом очите се отворят. Алфа-вълните отговарят на спокойното състояние на ума, а бета-вълните - на умствената дейност. Една обикновена светлинна стимулация също предизвиква много промени в ума и тялото. Стимулирането на ретината със светлина предизвиква изпращане на електрически импулси до тилния дял на мозъка, който управлява зрителното възприятие. Импулсите се спускат към центъра на паметта в слепоочния дял, после - до предните дялове, където са центровете, позволяващи ни да различим например дали един цвят е червен или син. След това мозъкът изпраща нервни импулси до тялото, предизвиквайки множество неуловими и сложни реакции като повишаване на секрецията на гликоген (вещество, произвеждано от черния дроб и необходимо за движението на мускулите). Накратко, когато светлината влезе в очите, мозъкът и цялото тяло започват автоматично да реагират. Ако намалим постъпващата светлина и поддържаме източника на стимулация постоянен, можем временно да преустановим действието на механизма „стимулация-реакция".
Умът, който се е зареял някъде във външния свят, се връща. Сега може да започне работата по истинското съсредоточаване.
Дхарана
Съществуването на индивидуалното несъзнателно е официално определено от западните мислители чак в средата на XIX век, но е признато от философските и духовни традиции на Изтока от хиляди години насам. Опитът отдавна е научил източните мислители, че обикновеният, зависим от сетивата ум има две части - онази, която активно съзнаваме, и другата, която не съзнаваме. Индивидуалното несъзнателно е складът за всички егоистични желания - егоистични, защото са продукт на илюзията, че егото съществува отделно от другите.
Източната (а особено хиндуистката и будистката) традиция не само признава съществуването на индивидуалното несъзнателно, но и осъзнава невероятната му комплексност, дълбочина и сила - неговата власт да влияе върху мислите и действията ни по начин, който поддържа илюзията за егото като отделно от другите - и по този начин предотвратява обединението с несетивните възприятия. Индивидуалното несъзнателно е най-голямата пречка, която човек трябва да преодолее, за да пробие създадената от сетивата черупка, пречеща ни да участваме по-пряко в реалността. Съсредоточаването и медитацията подпомагат преодоляването на тази пречка и подкопаването на властта, която индивидуалното несъзнателно и неговата карма имат над нас.
Съсредоточаването представлява приковаване на вниманието в един постоянен източник на стимулация. Патанджали го определя като „фиксиране на мисълта в една точка". Избраната точка е обектът, с който медитиращият се опитва да се обедини. Може да бъде какво ли не, в зависимост от вида практика. Аз обикновено препоръчвам някоя определена чакра или някакъв образ на Абсолютното (може би някое божество).
Умът и тялото обикновено показват различни степени на активност в зависимост от количеството и типа на получаваните стимули, но самата дейност е непрекъсната. Тази активност пречи на несъзнателните елементи да завладеят областта на съзнанието, макар че те са свободни да влизат в него. Когато човек избере една-единствена точка, в която да се съсредоточи и да задържи вниманието си върху нея, съзнанието спира своя бяг насам-натам.
Насочването на цялото внимание в една точка предизвиква временно опростяване на мозъчните операции и съответното сетивно съзнание. Така съзнанието се освобождава от обичайното си занимание - да отговаря на безбройни стимули, което пък е бариера за намесите на несъзнателното. Веднага щом съзнанието се укроти, претъпканото с енергия съдържание на несъзнателното започва спонтанно да се излива. Това наблюдаваме всеки път, когато е преустановено нормалното функциониране на съзнанието, например когато човек е пиян или хипнотизиран.
Факторът, който позволява на индивида да осъзнае несъзнателното, често бива наричан „наблюдателят" или „съзнанието свидетел": това е способността да наблюдаваш потока, излизащ от индивидуалното несъзнателно, без да ставаш участник в драмата, иначе казано - способността да се дистанцираш. Наблюдателят е спонтанен резултат от практиката на съсредоточаването и медитиращият често бива съветван да укрепи наблюдателя, като насочва вниманието си към обекта на съсредоточаване и оставя всичко да влиза свободно в съзнанието му. Наблюдателят става все по-способен да гледа мълчаливо как през успокоеното му съзнание протичат различни неща.
В началните етапи от всяка практика на съсредоточаване наблюдателят още не е добил силата да устоява на пороя, идващ от несъзнателното. Той скоро изчезва, когато полето на съзнанието се запълни със спомени, мисли и чувства. После медитиращият си спомня своята задача и отново насочва вниманието си към обекта на съсредоточаване, оставяйки подсъзнателното съдържание да минава покрай него, без да му обръща внимание. Този процес обикновено се повтаря, докато се постигне контрол над съсредоточаването.
В процеса на освобождаване, съдържанието на подсъзнателното започва да губи потисканата си енергия. Постига се състояние, при което през полето на съзнанието рядко преминават идеи и спомени. Тогава умът наистина притихва. Такова абсолютно мълчание в началото се поддържа за съвсем кратки периоди (секунда-две), но с упражненията продължителността им се увеличава. Тази тишина се съпровожда от усещане за дълбоко спокойствие и показва, че практикуващият е навлязъл в първоначалния етап на медитация - спонтанно духовно продължение на съсредоточаването, което не изисква някаква нова техника. Обичайната физиологична проява на този етап е, че дишането, което при нормални обстоятелства е 16 вдишвания в минута, автоматично се забавя, най-често около 10 вдишвания, но понякога слиза дори до 2-3. Света Тереза го нарича „молитвата на спокойствието" и го поставя, съвсем като Патанджали, след „религиозната медитация" (волевото съсредоточаване) и преди „молитвата на обединението" (самадхи).
Отбелязахме, че Патанджали определя медитацията като „поток обединена мисъл". Един по-късен тълкувател, Вяса, разширява леко това определение, като казва, че медитацията е „серия от умствени усилия за асимилиране на обекта на медитация без каквото и да било усилие за асимилиране на други обекти". Постигането на състояние на медитация води след себе си промяна във връзката на субекта с обекта и се получава сливане между двете.
В ранните етапи на съсредоточаване е трудно да станеш едно с обекта, понеже постоянно ти се натрапват разни мисли и емоции. Но с упорити упражнения човек постепенно постига обединяване с обекта за кратки периоди от време, а мислите и чувствата се стопяват. Да станеш едно с обекта в астралното измерение, дори и за кратко, е отричане на физическото его, което противостои на астралния обект. С това етапът на съсредоточаване е завършен.
В след вашите етапи от медитацията егото е отстранено и отъждествяването с обекта се засилва за все по-дълги периоди от време, достигащи до 2-3 минути. На този етап може да започне установяване на контакт със същества от астралното измерение. В тази фаза е възможно да се получи обсебване от духове, затова е препоръчително човек да медитира под ръководството на квалифициран учител. Друго доказателство, че е достигнат този етап, е екстрасензорното възприемане на събития в материалното и астралното измерение.
Първите седем етапа от йогийския процес прочистват първо материалния, а след това астралния комплекс „ум-тяло". Физическите желания, например за храна и секс, могат да бъдат овладени. Човек се освобождава, в смисъл че става способен да владее желанията си, вместо те да го владеят. Друго физическо въздействие от това пречистване е, че физическите сетива се изострят. Когато се пречисти астралното Аз, човек установява власт над емоциите и въображението. Постепенно започва да овладява някои несензорни начини на възприятие и поведение („свръхестествени сили") като екстрасензорното възприятие и психокинетичните способности. Когато овладее тези способности, човек губи привързаността си към тях, както е направил и с физическите сетива.
Самадхи
Съзнанието, вече съсредоточено и спокойно, се опитва чрез продължително активно съзнание да общува пряко с обекта. На този етап от медитацията става и осъзнаването, че обектът може да бъде опознат пряко, без помощта на сетива и умствени категории, но все още е останало някакво усещане за Аз-а, или отделност на субекта и обекта. Сякаш черупката около индивида, т.е. черупката на егото, е пробита на множество места и през тези дупки субектът успява да се слее с обекта и да го преживее пряко. Колкото по-дълго се поддържа това състояние, толкова по-големи стават дупките, докато накрая черупката се стопи и стане тотално обединяване между субективното съзнание и другото. Човек не може да завърши този процес сам, а трябва да разчита на по-висши източници. (Ще разгледам това в следващата подглава - „Покоряване".)
Патанджали изброява множество степени на самадхи, всички от които са състояния на обединение, но все още съдържат някаква недоловима илюзия за егото като отделно от другите. Последният етап се нарича асампраджната самадхи, за което Мирсеа Илиейд казва: „Йогата, който постигне това самадхи, осъзнава мечтата, завладяла човешкия дух още в зората на историята - да се обедини с Цялото, да възстанови Единството, да си върне първичната недвойственост, да премахне времето и сътворението (т.е. разнообразието и разнородността на космоса) и най-вече да премахне двойственото разделение на действителното на обект и субект".
Постигането дори на частично единство с някой обект от причинното измерение означава, че отричането на егото и отъждествяването с обекта на астрално ниво вече е постигнато и завършено. Когато човек продължи чрез упражнения да пречиства причинното си Аз, се получава самоотричане на причинно ниво. Това води до окончателно освобождаване в измерението на чистото съзнание, което съществува над границите на кармата. Няма по-голямо постижение за човешкото същество.
От кармична гледна точка душата се освобождава по следния начин: Преди причинният ум/тяло да започне да се пречиства, резултатите от действията, извършени в материалното и астралното измерение, се съхраняват като семена в чакрите на причинния ум/тяло. Тези кармични семена неизбежно се проявяват и стопяват в живота на материално и астрално ниво. Но когато причинният ум/тяло започне да се пречиства, стават значителни промени. Енергията на съхранените семена може да бъде неутрализирана чрез чосаку и йогийския процес, преди още да се е проявила. Това страшно улеснява отменянето на кармата, понеже щом не се прояви, едно семе не може да предизвика създаването на нова карма за индивида. Накрая всички семена, които биха могли да се проявят като кармични окови, изразяващи се в прераждане, се отменят и вече няма нужда индивидът да се проявява като човешко същество. Душата е достигнала някакво ниво на просветление и е свободна да се придвижи в божественото царство на чистото съзнание, неспъвана вече от кармични ограничения.
Покоряване
Научаването на някои йогийски техники като стоене на глава, контролиране на дишането и медитация ще ви направи по-здрави физически и може би ще излекува някои ваши емоционални нарушения. Но докато тези действия се изпълняват от заблуденото его, те почиват върху привързаността и земните желания. Истинската практика се започва с цел надрастване на привързаността и отменяне на кармата. Дори и по време на медитация, ако постоянно се държи за егото, което извършва съсредоточаването, човек не може да очаква, че ще постигне духовен напредък или еволюция. Нуждата от съзнателно практикуване на чосаку важи с еднаква сила както за всекидневието, така и за духовните практики.
В йогийския процес индивидът може да стигне със собствени сили само дотам. Човек, пречистил се на физическо и астрално ниво, е като шише, което някога е било пълно с мръсна вода, а сега е напълнено с чиста, или което някога е било пълно с вода, а сега е празно. Самото шише все още го има. Черупката, обграждаща егото, макар и чуплива, все още съществува.
Невъзможно е човек да пробие тази черупка със собствените си сили. Той трябва да разчита на сили от по-висшите измерения. Това изисква признаване и пълно покоряване на висшите сили - пословичния скок във вярата. Когато се покори, индивидът получава отгоре сили, за да пробие ограничаващата го черупка. Това е диалектичен процес, който се повтаря многократно в процеса на духовна еволюция.

Тъй като ценят високо егото си, хората се плашат от подобно преживяване. На индивида такова покоряване може да се стори като скачане в бездна, като смърт. Това е, защото още не е постигнал пълно доверие и вяра в Бога, абсолютната убеденост, че когато егото бъде изоставено, съществото автоматично се слива с едно по-висше ниво на съществуване, което задължително е готово и очаква да го приеме. Това е универсален закон, той не се променя, няма начин процесът да не действа. Гмуркането в Бога е все едно да се гмурнеш в океан. Водата е от всичките ти страни и те поддържа, докато ти плаваш блажено отпуснат. В момента на покоряването цялата същност на индивида се слива с определено висше проявление на действителността, с което той се е свързал на този етап от своето развитие.
Покоряването, този преход от разчитане на собствените сили към зависимост от други, често се преживява като състояние на молитва. Истинска молитва, а не користна, в която молим за решаване на даден проблем. В истинската молитва егото, което се моли на Бога, е забравено и индивидът се превръща в самата молитва. Бог нахлува в молитвата и душата, която е успяла да отрече егото.
Мантрите са молитви, които действат по същия начин. Всяка мантра е свързване с някой аспект на Абсолютното, с едно проявление на божественото. При истинската практика на мантруване човек забравя факта, че припява егото, превръща се в самата мантра и постига състояние, в което не съществува нищо друго, освен мантрата. Тогава същността му се свързва с висшето същество, което представлява мантрата. Много японци членуват в будистката школа Чиста земя, посветена на Амида Буда. Те практикуват мантра, наречена нембуцу. Когато успее да се освободи от егото и да достигне истинско нембуцу, практикуващият усеща как от Амида Буда в него започва да струи безмерна светлина. Тогава се е осъществила истинска връзка.
Абсолютното в своята доброта е дало на хората следните средства за освобождаване: чосаку, духовна дисциплина, механизма на покоряване и молитвата. Насърчавам ви да ги практикувате.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ВЯРВАМ, ЧЕ КОГАТО материалното, астралното и причинното измерение достигнат равновесие, този свят ще изчезне. Предполагам, че това ще отнеме няколко милиарда години. Всички кармични измерения, материални и нематериални, се раждат, развиват се и когато постигнат целта си, се разтварят в първоначалния Абсолют. Като част от този процес се е родила нашата Вселена, появило се е нашето Слънце и Земята е започнала да съществува. Крайната цел на съзнателната духовна еволюция е да ускори универсалния процес, в който ние като раса постигаме повторно единение със Създателя на Вселената. Желая ви благодат в усилията ви към просветление.

ПОСЛЕСЛОВ
Има някои идеи, които бих искал да отбележа накратко, понеже попадат в темата за кармата и прераждането.
Ако погледнем назад в историята на човечеството, ще видим, че върху индивида са упражнявали влияние различни видове карма. Когато хората са живеели в малки, до голяма степен изолирани общности, личната, семейната и природната карма са били преобладаващи. С процъфтяване на груповите връзки са започнали да действат племенната и географската карма. Когато населението на света се е увеличило и е започнало да се установява в по-големи общности и градове, расовата и териториалната карма са добили голямо влияние. Започнали са масови войни. С появата на феодални владения и прерастването им в съвременните национални държави националната карма е започнала да засилва влиянието си върху индивида. В настоящето националната карма е много силна, а войните продължават.
От гледна точка на икономиката, комуникациите и заобикалящата среда е ясно, че светът е готов да надрасне националните системи и да премине към по-ефикасна, обединена световна система. От кармична гледна точка това означава, че световната карма постепенно ще стане по-активна. Примери за тази тенденция изобилстват: постоянно нарастващата взаимна зависимост в световната икономика и екосистеми; все по-обединяващите се системи за сателитно и фиброоптично предаване на информация, засилващата се глобална загриженост от замърсяването на океаните и атмосферата, както и от изтъняването на озоновия слой.
Съвременната международна политика се основава на теорията, че равновесието на националните сили е ключ към световната сигурност и просперитет. Тази теория не действа. В момента реални конфликти има навсякъде: разцеплението между сунитите и шиитите в исляма, израело-палестинският проблем и апартейдът в Южна Африка са само някои от тях. Подобни конфликти водят началото си от религиозни, расови и териториални спорове, в които съответната карма продължава да упражнява голямо влияние над замесените индивиди. Земята произвежда достатъчно храна, за да ни храни, но всеки ден по 26 000 деца умират от глад, защото храната не достига до тях, главно по политически причини. Очевидно тук нещо не е наред.
Вярвам, че когато световната карма стане доминираща, светът ще надрасне остарялата идея за баланс на силите и ще премине към политическа позиция на истинско сътрудничество и хармония. Предвиждам, че тази утопия ще настъпи след около 250 години, но и че земята ще продължи да търпи големи страдания и конфликти, преди да се осъществи този следващ етап. Опасността от ядрена война продължава да съществува, макар вече да не ми се струва толкова възможна, колкото беше преди няколко години.
Докато се придвижваме, политически и културно към една световна федерация, ще се появи и една по-глобално ориентирана религиозно-философска система. Всъщност вярвам, че ще се осъществи еволюционен скок в онова, което наричаме „религия", защото според мен традиционните религии са прекалено обвързани с регионалната карма, за да дадат средствата, необходими за масово духовно пробуждане.
Направих проучване върху регионализма. Религиозните историци отдавна разискват различията в религиите, проповядвани в пустинята, т.е. на запад, и в горите, т.е. на изток. Някои аспекти от тази дискусия подкрепят становището ми, че никоя от съществуващите сега религии не може да се развие в универсална.
Първоначалният спор между двете категории религии се основава на първичната човешка зависимост от водата. Ние сме запазили древната океанска вода в телесните си течности. Хранителните вещества, които поемаме, се разтварят в тези течности и биват отнасяни до клетките, които процъфтяват от тях. Шестдесет до седемдесет процента от телата ни се състоят от течности; тялото на един човек с тегло 68 килограма съдържа приблизително 41 до 50 килограма вода. Всеки ден отделяме по различни начини по около 2,3 литра вода, която трябва да бъде заменена.
В пустинните райони водата е малко. Търсенето и добиването й са били най-главната задача на ранните пустинни племена. Начинът на живот и идеологията им водят началото си от това търсене. Там хората действително са познавали по цвета на пясъка, мириса на вятъра, влажността, видовете храсти, начина, по който са растели, и други географски белези къде може да се намери вода. Щом се вземело решение по въпроса за местонахождението на водата, пустинните хора се отправяли в тази посока без никакво колебание.
В среда, в която няма алтернативна преценка, естествено се е развило разделението между егото и другите, ума и обекта, човека и Бога. Това може да бъде формулирано като логическото твърдение, че А е А, но не и Б. Двете основни характеристики на религиите, произхождащи от пустинята, например юдейството, християнството и исляма, са, че има разграничение между човек и Бог и че човек никога не може да стане Бог.
В контраст религиите, които са се появили в богатите с вода земи на Югоизточна Азия, например будизмът, учат, че човек може да стане Буда. В хиндуизма, таоизма и шинтоизма расовите герои и предци са били почитани като богове. Човек може да стане Бог.
В тези райони редовно и в определени периоди от годината падат обилни дъждове, дърветата са с разкошни корони и има много плодове и храна. Хората живеят и обработват земя, удостоена с благословията на дъжда. Те усещат външната жизнена сила на природата и вселената, с които живеят в хармония. Тази жизнена сила отглежда хората и се грижи за тях, затова те виждат Бог в постоянните проявления на тази пищна природа. Всичко в основата си е Бог.
Обратно на логиката, която изведох по-горе, логиката на горските религии може да бъде формулирана така: А е А, А е Б и А е В. Всичко съществува в недуалистична хармония, която стои над всякаква конфронтация. Друг начин да го формулираме е: А не е нито А, нито Б, нито В. Това стои в основата на махаянабудисткото твърдение, за пръв път изказано от Нагарджуна през II в. от н. е., че същността на съществуването е суня, или празнота. Субектът и обектът не могат да бъдат разграничавани, следователно имаме не-нещо.
Религиите от пустините и горите характеризират Абсолютното с думи, съответстващи на техните идеологии. Пустинните религии рисуват един всемогъщ Бог, който притежава човешки качества и на който се гледа като на Създател на Вселената. Много юдео-християнски мислители се занимават с помиряването на тези човешки и всемогъщи качества и съвместното им съществуване.
Да живееш сам в сурова среда като пустинната означава големи трудности и затова хората естествено са се групирали в племенни общности. За да може общността да функционира добре, трябвало да се установят правила, най-основните от които са Десетте Божи заповеди. Онези, които нарушавали правилата, били жестоко наказвани от патриархалната власт.
Ранните патриарси били харизматични личности, които поемали пълната отговорност за благополучието на общността. Те се посвещавали с цялото си сърце на грижите за своите хора. В замяна членовете на племето били дълбоко предани на водача си. С помощта на това взаимно уважение и подкрепа общността успявала да поддържа своята сплотеност и стабилност. В подобна социална структура, основана на принципа „давам и получавам", хората са виждали Бог като продължение на патриарха; Той бил човекоподобен Бог, който притежавал съвършените атрибути на Абсолютната власт и Абсолютната любов.
Нека да разглеждаме отново Бог като Създател във връзка с дъждовната аналогия. Имаме суха, безлюдна пустиня, пустиня с малко следи от живот. Неочаквано пада дъжд, съживявайки земята и обитателите й. На Бог се гледа като на градивната сила, която дава живот, и следователно като на Създател. Бог е създал всичко и властва над своето творение.
Извод от теорията, че Бог е създал вселената, е, че тя си има начало и край. Християнството учи, че един ден ще дойде краят на вселената и на хората им предстои Денят на Страшния съд. Ако човек води морален живот и вярва в Бога (или Исус Христос като Спасител), ще получи достъп до рая. Тези водещи принципи са служели за обединяване и стабилизиране на християнските общности през вековете.
Горските религии пък характеризират Абсолютния принцип като Абсолютна пустота, която стои над всичко. Абсолютната празнота, или Нищото, се проявява в цялото съществуване, включително и в един деистичен пантеон. На съществуването се гледа като на нещо постоянно променящо се. Цветята цъфтят, дърветата раждат плодове и листата падат в един безкраен цикъл. За тези религии природата и животът вечно се прераждат. Те не говорят за край на вселената. В контраст произхождащите от пустинята религии проповядват, че животът на индивида е еднократно събитие - те отричат метем-психозата (пътешествието на душите). Горските религии пък вярват, че човекът и всичко живо във вселената се преражда отново и отново и че животът е един вечен процес.
Вариациите в човешкото поведение и обстоятелствата също се обясняват различно от двете идеологии. В действителност представата за злото и неравенството се оказва доста проблематична за пустинните религии. Бог, бидейки всеведущ и всемогъщ, представлява съвършенството на истината, добротата и красотата. Патриархът в своята мъдрост отразява качествата на Създателя. Смята се, че неговите действия, както и действията на всички хора, са съзидателни и са станали възможни благодарение на подкрепата на всеведущия и всемогъщ Бог.
Това повдига много въпроси: Поради каква причина ни е дадена свободна воля? Ако всички сме създадени по Божи образ и подобие, как тогава да обясним неравенството в способностите, средата, физиката, богатството и социалното положение? И най-вече - как е възможно хората, създадени от Бога на съвършената доброта, да вършат злини?
В горските религии на тези въпроси се дават отговори, както видяхме на много места в текста, чрез теориите за кармата и прераждането - функции, управлявани от Абсолютната пустота. Индивидът е отговорен за своите постъпки и резултатът от тези постъпки определя настоящите и бъдещите обстоятелства в живота му. „Зло" ние наричаме всяко действие, което цели да запази егото в ущърб на другите. Добрите постъпки спомагат за хармонията в Абсолютното, а злите - за разделение. Кармичната теория спокойно дава обяснение за различията и неравенствата сред нас.
Исторически погледнато, друга съществена разлика между регионалните идеологии е начинът, по който се гледа на връзката между ума и материята, между духовното и физическото. Пустинните религии учат, че в началото Бог е сътворил небето и земята, а след това е създал човешкото тяло по Свой образ и подобие. После е вдъхнал живот, или дух, на човешкото тяло, за да създаде човешкото същество. Така че от самото начало на ума и материята се гледа като на две различни неща, които се намират в дуалистична връзка. Природата съществува, за да бъде завладяна. Това противопоставяне между обект и субект, напоследък оспорвано от елементарната физика, е довело до огромно развитие на естествените науки, което е било от съществено значение за материалната еволюция на расата. Но разделението е довело и до нарастващо разцепление между духа и природата, между науката и религията и това е основният източник на страдания в съвременната епоха. Очевидно напоследък има нужда да се поучим от недуалистичните, трансцендентални философии на горите. Възможно е да се получи някаква форма на синтез.
Вярвам, че еволюцията на една глобално ориентирана религиозно-философска система ще бъде подкрепяна едновременно от научни изследвания и трансцендентални духовни принципи. Струва ми се, че такава система трябва да обединява в себе си четири основни хипотези:
1.  Абсолютното е пустота. То стои над цялото съществуване и е свободно от него. По този начин е в състояние да създаде вселената.
2.  Кармата и прераждането са организиращите принципи на съществуването.
3.  В основата на материалното стои нематериалното; в основата на науката стои религията.
4.  Човешкото освобождаване е повторното единение с Абсолютното. Човек може да стане Бог.
Това съдбоносно повторно единение с Абсолютното изисква фундаменталното разбиране, че такова обединяване действително е възможно, че човешкото същество може да стане Бог. То зависи и от съзнанието, че Абсолютното е пустота, че то стои над и обхваща всяко едно проявление на Бога, което човешкият дух може да преживее. Следователно сама по себе си системата, която предстои да се появи, е неизключваща. Доктрините на днешните религии ще бъдат признати като валидни, но неуниверсални изрази на Абсолютното, каквито са ги преживели в определено време и на определено място основателят на религията и неговите последователи.
Очаквам, че предстоящата система на духовна еволюция ще признава кармата и прераждането като факт и че нейните проповедници ще продължат да проучват подробностите за това как се осъществяват тези явления. Мисля и че научните изследвания все повече ще доказват единството на битието и така ще обективизират принципите на действителността по начин, който ще ги направи по-приемливи за нашия материалистично ориентиран свят. Когато науката започне да признава нематериалната основа на материалната реалност, старото разцепление между „научното" познание (разделението на субект и обект) и духовното познание (единството на обекта и субекта) най-сетне ще зарасне.

ПРИЛОЖЕНИЕ  А
Въпроси за кармата и прераждането
Следните въпроси ми се задават често, когато чета лекции за кармата, затова си помислих, че ще е полезно да ги представя в този им вид.
1. Една от основните будистки теории гласи, че поради непостоянната природа на съществуването няма такова нещо като Аз, като его. Това очевидно противоречи на кармичната теория, според която индивидуалното его съществува, има минало, настояще и бъдеще и създава начина си на съществуване със своите индивидуални действия. Как помирявате тези две теории?
Шакямуни Буда проповядва едновременно теорията за несъществуването на егото и теорията за кармата, без да обяснява как са свързани двете. Ожесточени дебати по този въпрос е имало стотици години, чак до появата на Нагарджуна. Той е успял най-сетне да потуши диспута, изяснявайки съществуването на причинно ниво на съзнание. Това е ключът към помиряването на двете теории.
Колкото и разпалено да твърди един будистки теоретик: „Няма его, няма его!", факт е, че всеки от нас притежава нещо, което наричаме Аз. Ние имаме его. И фактът, че сме се вкопчили така упорито в него, ни кара да се превъплътяваме толкова много поколения наред.
Хората обикновено са дотам погълнати от света на кармата, че не са в състояние да усетят самата карма. От гледна точка на висшето съзнание може да се види, че в процеса на многократни прераждания индивидът бива веднъж мъж, друг път - жена; веднъж - добър, друг път - лош. В този смисъл е вярно, че непостоянното его, което съществува в кармичното измерение, има в основата си едно непроменливо Аз, което ние наричаме „причинен ум/тяло".
Ако трябва да повторя, причинният ум/тяло е душата, която първоначално сме получили от Бог. Тя наподобява сияйната слънчева сфера. Будистите я наричат алая, а хиндуистите - джива. Тя е Адам преди грехопадението. Причинната същност се различава от Абсолютното по това, че е индивидуализирана и е навлязла в кармичните измерения. Но макар да е индивидуализирана, тя няма своя собствена природа, защото съществуването й е изцяло поддържано от вечното Абсолютно. В основата си тя няма его. Докато не получи просветление, не изостави своето его и не слее същността си с Бог, индивидът е заседнал в цикъла от раждания и смърт. Просветлението в крайна сметка означава да се върнем там, откъдето сме дошли, от Бога. За да постигне това, индивидът трябва да се отрече и надрасне причинното си Аз. Причинното Аз изглежда непроменливо от гледна точка на кармичното измерение, но то също трябва да се слее с Абсолютното. Когато се слее, става Абсолютното нищо или Абсолютното не-его. Ето как решаваме привидното противоречие между фактите за не-егото и кармичната действителност.
2. Ако всички явления са непостоянни, това не означава ли, че явленията мигновено се разпадат? Как се установява приемствеността?
Думата „карма" идва от глагола „кри" - действам. „Карма" означава, че дадена постъпка или действие става причина, която дава определен резултат. Самият резултат също става причина, получава се още един резултат и така - във верига от повторения. За да действа това, трябва да има универсален принцип, който да стои в основата както на причината, така и на следствието. Ако всеки път, когато се случи, явлението изчезва напълно, законът за причината и следствието не би могъл да съществува.
Все пак в будизма категорично се заявява, че всички явления са непостоянни. Това всъщност означава, че цялото съществуване, всички явления, всички дейности непрестанно се променят. Нищо не остава в същата форма дори за момент. Ако е роден, човекът непременно ще умре; самата земя някой ден ще изчезне. От по-микроскопска гледна точка се вижда, че безброй клетки от телата ни се раждат и умират във всеки момент. Жизненоважните функции на сърцето и дихателната система също са променливи във всеки момент. Ако следваме този ход на мисли, къде ще ни отведе той?
Сега съм пред вас и ви говоря. Първо се обръщам надясно и говоря, после се обръщам наляво. Вие наблюдавате как се обръщам. Ако поддържаме мнението, че „всички явления са непостоянни", някои будисти биха казали, че аз, обърнат наляво, и аз, обърнат надясно, сме две различни лица. С други думи, когато се обърна наляво, обърнатото ми надясно Аз мигом изчезва и се появява нещо съвсем различно. За всички подобни явления в този ред на мисли би могло да се заключи, че двете не са едно и също, че А не продължава да бъде А, а се превръща в поредица от различни неща като Б, В, Г и Д.
Ако продължим до крайност идеята, че „всички неща са непостоянни", ще стигнем до теорията за „мигновеното разпадане". В тази идея има нещо доста странно. Макар да виждаме единството, теорията твърди, че нищо не остава едно и също дори за момент. И все пак трябва да има нещо, което да ни принуждава да разпознаваме аспекта на единството. Фактът, че казваме, че явленията винаги се променят, предполага зад тях да съществува нещо, което не се променя. За пример може да се даде връзката между циферблата и стрелките на един часовник. В състояние сме да видим движението на стрелките, защото зад тях съществува неподвижният циферблат. Ако цялото се промени, няма да сме в състояние да видим промяната.
Ако беше вярно, че всичко се разпада и се създава наново миг след миг, секунда след секунда, нямаше да има постоянно действащ обединителен принцип. Идеите за кармата и причината и следствието предполагат, че между причината и резултата от нея трябва да има връзка. Чрез добития от духовното пробуждане опит откриваме, че определено съществува процес, в който всяка една душа претърпява превъплъщения в съответствие с действията си (причините) от минали прераждания. Струва ми се, че едностранчивите възгледи за „непостоянството на съществуването" и „моменталното разпадане" се дължат на непълна осведоменост; те нито помагат да се разбере въпросът с кармата, нито отговарят на реалността.
3. Каква е разликата между кармата и съдбата? Ако всичко е кармично определено, какъв е смисълът да правим усилия за каквото и да било? Този въпрос наскоро ми бе зададен по време на духовна консултация. Ето отговора, който дадох:
-   Когато сте гладен, не желаете ли да хапнете нещо?
-   Разбира се.
-   А сега, да кажем, че поставя вкусна храна на някоя висока лавица. Ще чакате ли кротко храната да падне сама или ще се протегнете, за да я стигнете?
Какво би направил всеки от вас в такава ситуация? Разбира се, че ще се изправите, ще протегнете ръка към лавицата и ще грабнете храната. Това е кармично действие. Ако решите, че храната може да падне и сама, може би просто ще седите под лавицата с отворена уста и ще чакате. Но ако лавицата не се счупи, може да си чакате така и стотици години. И междувременно ще умрете от глад. Това е действие, породено от вяра в съдбата. Човешките същества трябва да действат, за да се нахранят. Едно от нашите десет предписания гласи: „Положението ти е плод на твоите действия". Това означава, че положението на човека в живота, границите на неговото съществуване се определят от неговите действия. Ако той нищо не направи, нищо ново няма и да започне.
Действието е необходимо за живота. Идеята за съдбата противоречи на разбирането за кармата с това, че проповядва отказване от действие. Съдбата е мързеливо верую - вие сте решили, че вселената се движи в дадена фиксирана посока, предопределена от Бога, и ще се оставите Той да ви придвижи в тази посока. Понякога положението ще бъде добро, друг път - лошо. Няма причина да се прави каквото и да било. Състоянието, до което водят подобни нагласи, е по-скоро сън, отколкото истински живот. Все едно сте песъчинка, носена от водите на голяма река.
Ако нямате приоритети, ако чакате храната да падне, животът ви ще остане без стойност и значение. Няма да има човешко поведение - например да направим света по-добър, да се усъвършенстваме и утвърдим съществуването на индивида. Ако вярвате в предопределението, няма да успеете да откриете значението на собственото си съществуване.
4. Често се казва, че когато умрем, наш родител, дядо или някой друг идва да ни вземе. Вярно ли е, че любимите ни хора ни чакат в отвъдното?
Ако предположим, че въпросният индивид още не се е преродил и продължава да съществува в духовното измерение и че имате кармична връзка с него, е твърде възможно да дойде да ви отведе. Но не винаги ще се зарадвате на онзи, който ви чака.
5.  Познаваме ли кой идва да ни вземе?
Да. Дори и да не вярвате в духове, в момента на смъртта, когато съзнанието ви отслабне, започвате да виждате най-различни неща. Това става, когато умирате от естествена смърт, но не и когато се самоубивате например със свръхдоза лекарства.
6.  Имам няколко въпроса за причинното съзнание. Първо, вярно ли е, че човек не може да има мистично преживяване, без да влезе в причинното съзнание?
Да, вярно е, защото измерението на причинното съзнание е единственото, от което е възможно да се осъществи пряка връзка с Абсолютното и да се получат истински мистични преживявания. В астралното измерение е възможно да имате свръхсетивни преживявания като обикновено ясновидство или екстрасензорно възприятие; те са от различно и по-низше естество от истинските мистични преживявания.
7.  Когато човек има мистични преживявания в причинното измерение, кармичните семена все още ли продължават да съществуват?
Да.
8.  Обикновено забравяме разни неща, които са станали в миналото с нас, но когато ни се предостави удобен случай, неочаквано си ги припомняме. Така ли е и с кармичните семена?
Спомените от този живот се съхраняват в причинното измерение и пак от него могат да бъдат извадени в паметта ни. Когато спомените са необходими или когато обстоятелствата са подходящи, те изникват в съзнанието ни. Този процес действа сравнително лесно, също както при работа с компютър. Все пак спомените от минали животи са друго нещо. При повечето хора връзката между сегашното тяло и причинното съзнание не е активирана. В някои редки случаи обаче тя работи и хората могат да разказват истории от предишните си прераждания.
9. По време на духовна консултация вие често говорите за дадена карма, която се проявява в момента. Все пак не е ли вярно, че освен проявяващата се в момента карма има много карми, които се проявяват, без изобщо да ги усетим?
Разбира се. Пример за това е, че когато се изтощите напълно и загубите обичайното си самообладание, може да преживеете необичайни промени в настроението и начина, по който мислите и се държите. В този случай се намесва карма, която е извън проявяващата се в момента. Има много карми, които влияят на поведението ни, без да го съзнаваме.
10.Не разбирам как така чосаку може да се охарактеризира като действие без желания. Струва ми се, че бивайки живи, човешките същества задължително трябва да имат някакви желания. Следователно не е ли вярно, че когато решите да се приближите до Абсолютното или да спазвате чосаку, в известен смисъл упражнявате волята си и желаете определен резултат?
Този въпрос показва, че вие се спирате само на едно условие от чосаку - да не желаете определен резултат от действията си. Ние обаче имаме предвид, че не бива да желаете резултати, които да носят полза на вас като на индивид, понеже смисълът на чосаку е да се издигнете до ниво на съзнание, което е по-висше от индивидуалното. Целта на чосаку е духовна еволюция. В крайна сметка обаче индивидът се слива с Абсолютното, където не съществува понятието „резултат" - в Абсолютното има не-действие, не-причина и не-резултат. Чосаку може да ви отведе в този свят и в този смисъл чосаку има цел. Тази цел е да надраснете нивото на индивидуалната карма.
11. Има книги, които описват подробно различни начини за осъществяване на целта на съществуването. Например според някои трябва постоянно да държим в ума си образа на своето реализирано състояние и естествено ще го постигнем. Какво мислите за методите за реализация на желанията с помощта на намеса в подсъзнанието?
Методите на психокибернетиката и визуализацията са популярни средства за самопомощ. Струва ми се, че с тях може да се постигне известен успех, но те по начало са методи, основаващи се на предизвикано от желание действие. Те използват силата на индивидуалното несъзнателно и въображението, чиято ефективност е ограничена в рамките на индивидуалното ниво.
12. Когато се прераждаме, цялото ни същество ли се преражда или част от него естествено се разпада в този процес?
Никой резултат от предизвикани от желание действия не се разпада. Те следват закона за причината и следствието и се повтарят отново и отново. Това положение продължава, докато съществуват двете нива на проявление - материалното и духовното. И вярвам, че когато те изчезнат, семената на предизвиканите от желания действия остават при Бог. Когато Той създаде нова вселена, семената поникват и целият процес се повтаря.
13. Може ли причинното съзнание да изчезне, докато Вселената все още съществува?
Вселената се състои не само от материалния свят, но и от нематериалните нива. Когато всички тези нива се разпаднат, причинното измерение естествено ще изчезне. Но това ще отнеме много милиарди години. Можете ли да почакате толкова дълго?

Реинкарнация-11 годишно момче

Един интересен случай 

 :blink:

прочетох темата на Марая 'защо водата ме привлича'' и реших да отговоря,но в последствие се оказа,че мнението ми е по-подходящо за тази тема.Винаги съм изпитвала подсъзнателен страх от водата и морските обитатели..не ям риба,а октопода е най-страшното нещо за мен,просто като го видя и ме полазват тръпки...Когато застана на most,а под мен има вода /не говоря за малките поточета/,ме обзема чувство на неистов страх,сърцето ми се свива в този момент и се 'окопитвам'' едва когато се махна.



Комичното е,че ако си наплискам лицето с повече вода-пак се задушавам.За секундите,в които водата се 'блъска'' в лицето ми,спирам да дишам,а пулсът ми се ускорява..чудна тръпка,казвам ви :lol:..Ако съм в морето-границата на допустимото при мен е задните части.Навляза ли по-надълбоко,започвам да се кашлям и задушавам..



Иначе в басейните си кисна до позеленяване на косата,нямам никакви проблеми..



p.с.пускам мнението в тази тема,защото имам подозрения,че в последния си живот съм умирала във вода..






 

   А аз имам подозрение, че може би в този живот ще умра в окена. За първи път като видях морето, изпитах оргазъм...влюбих се. Водата някак си неистово ме влече. Два пъти щях да се удавя до сега, но игнорирам този факт и продължавам упорито. В сънищата си много често сънувам всякакви водни пространства.