Правя специална тема,за това явление в картата-кой как го усеща,какво мисли по въпроса дори и да го няма,какви са възможните решения и начин за баланс-с цел да разберем повече от самият живот 

Говоря за съвпадите на планети с противоположни качества,посоки и функции,тъй като за разлика от другите аспекти,само при съвпада се търси абсолютният баланс и равенство,едновременното включване и отработване на двете енергии в една посока,пример:

Изключвам полярните двойки по знаци,тъй като те се допълват и имат естествен мост за съвместно примиряване.

Юпитер/Сатурн- разширение/свиване, познание/опит , вяра/реализъм , даване/вземане , дхарма/карма

Сатурн/Уран - минало/бъдеще , статукво/промяна , рационалност/ирационалност , старото/новото , задържане/освобождаване , градеж/разруха 

Уран/Нептун - независимост/зависимост , индивидуален образ/колективен образ , собствен път/течението , озарение/заблуда , самостоятелност / обвързване

Слънце/Плутон - личната воля/божествената воля, съзнание/подсъзнание , светлината/мрака

За сега се сещам за това,като проява на силен антагонизъм,а не за обикновени противоположности.

Как ги изразява и съвместява съзнанието и ги реализира едновременно като принципи в живота си в дадената сфера ? 

Слънце/Луна - Още един възможен вариант, който не е изразен чрез полярна двойка в хороскопа - мъжки/женски , отдава/отразява , дух/душа , баща/майка , разум/ чувства , активен/пасивен

Ми аз имам широк съвпад Юпитер Сатурн във втори, на върха на втори стрелец, вътре двата в козирог.
Немам си идея как се реализират, според мен самосиндикално.
На Юпитер като му щукне, дава по нещо, на Сатурн като му щукне, запецва.
Зависи кой е на кеф в момента. 

Аз има същият съвпад,работят си в симбиоза по принцип,макар че от време на време изпадам в крайности-но както е и при Ин и Ян-едното като кулминира-идва на власт другото .Но през по голямата част от времето са в баланс,макар че в съзнанието ми нещата са с превес на Сатурн тъй като е по-силен в знака на съвпада.

Оф,абе някой друг няма ли да се включи или никой няма подобни аспекти или наблюдения? 

А няма ли да включим опозициите? Понякога планетите в опозиция действат като в съвпад.

За съвпадът Юпитер - Сатурн е много важно коя планета е първа. Ако е Сатурн - песимизмът предхожда оптимизма, което е сравнително по-добрия вариант, понеже човек е обмислил критично всичко, преди да предприеме някакво действие. Ако Юпитер е първи в редичката може да даде твърде оптимистичен поглед върху нещата, след което Сатурн "да срине въздушните кули".

това го четох някъде. Как мислите, дали има нещо вярно?
Аз не мога да преценя, защото при мен титаните са в тригон. Според мен истинския баланс е в тригона.

А няма ли да включим опозициите? Понякога планетите в опозиция действат като в съвпад.

Няма такъв момент-иначе щяха да са си в съвпад.Което не значи,че не могат да са балансират ако са в опозе.Но има съществена разлика в изявата,обстоятелствата и много други,Хело което явно още ти е рано да разбереш.

Опозиция може да се доближи до действие на съвпад само при взаимна рецепция,но пак ще има елемент на дисонанс,тъй като все пак знаците на планетите са опозиционни.

За съвпадът Юпитер - Сатурн е много важно коя планета е първа.

При мен Сатурн е 30 мин преди Юпитер,което явно в случая е добре.Но той е и в екзалтация,за това пак е по-силен.
Добре де-ами ако съвпада беше в Стрелец,Рак или Риби-Юпитер нямаше ли да поведе хорото,независимо дали е отпред или отзад?

Няма такъв момент-иначе щяха да са си в съвпад.Което не значи,че не могат да са балансират ако са в опозе.Но има съществена разлика в изявата,обстоятелствата и много други,Хело което явно още ти е рано да разбереш.

Моите Плутон и Меркурий в опозиция съжителстват мирно и тихо заедно и са досущ като в съвпад. Едната планета е на асценднета, другата на десцендента - ето ти още един антагонизъм.

независимо дали е отпред или отзад?

Както се разберат помежду си.
 

Цитат на: Синухе в Октомври 08, 2009, 08:41:12 pm

Няма такъв момент-иначе щяха да са си в съвпад.Което не значи,че не могат да са балансират ако са в опозе.Но има съществена разлика в изявата,обстоятелствата и много други,Хело което явно още ти е рано да разбереш.

Моите Плутон и Меркурий в опозиция съжителстват мирно и тихо заедно и са досущ като в съвпад. Едната планета е на асценднета, другата на десцендента - ето ти още един антагонизъм.

Не се учудвам, че "съжителстват" мирно и тиихо. Опозицията не предизвиква към действие. Почакай да видиш какво става, щом тежка транзитна планета направи тао-квадрат....Може и да те омъжим, Хело.

Що бе, нали Сатурн освен да спира, и изпълнява.
Може пък първо Юпито да се вихри, а после Сатурн да даде реализацията. 

Според мен са важни преди всичко домовете, които попадат под управлението на въпросните планети, образуващи съвпада. Сферите на управление на тези планети ще бъдат винаги свързани и ще се задействат едновременно. Това е основният принцип на действие на съвпада. Природата на планетите привнася допълнителни нюанси.

Що бе, нали Сатурн освен да спира, и изпълнява.
Може пък първо Юпито да се вихри, а после Сатурн да даде реализацията.  

Или да те полее със студена вода и големите ти очаквания да отидат на кино.....във всеки случай отрезвяването е полезно. Предполагам, че се свиква с времето.

Или да те полее със студена вода и големите ти очаквания да отидат на кино.....във всеки случай отрезвяването е полезно. Предполагам, че се свиква с времето.

Това е като при вица:

При астролога

Астролог - до 30 годишна възраст ще живеете в бедност и ще срещате пречки в живота

Клиент притеснено - А после?

Астролог - После пак, но вече ще сте свикнал!

 

Аз имам съвпад на Слънце и Плутон. В четвърти дом, във Везни - но имам и рецепция Плутон-Венера . Двойката е фокус на т-квадрати и йодове от почти всичко останало тежко в картата. Не съм сигурна, че при този съвпад може да се говори въобще за балансиране. Това си е овладяване чрез бой. Бой, докато ти уври главата, че шеф е Плутон и е за твое добро  . Мисля, че тук съвпадът действа по-скоро с характеристиките на транзитния съвпад.  Това е подмяна на принципа на основната планета - на Слънцето в случая, а агресорът, кацнал върху Слънцето, винаги печели. Това е симбиоза, но по-скоро тип паразитизъм, отколкото баланс. След такава среща слънцето трябва да се поогледа, да си подреди отново перушината и да се преквалифицира в някакв  различно качество. Не мисля, че е хартисало много от Слънце във Везни, тоест.

Четвърти дом не е много уютна място, особено за Слънце в падение. Отнема от виталитета и жизнените сили, нали така. Но пък с едно рамо от Плутон, го научава да намира все отнякъде ресурс за презареждане и устойчивост в критични ситуации. Освен това дава безсмислен инатлив кураж, воля и честолюбивост, което пък е добре дошло като компенсация на изначално комплексарския светоглед на един страхлив рачешки Сатурн/ЮЛВ на Асц. откъм 12-ти. С последните между впрочем двойката е в прилично точна квадратура. Така че, няма спестена битка или спестено поражение. Накрая обаче все някак печелиш войната.
 

Познавам двама човека с такъв съвпад Слънце/Плутон -единия е мъж и при него са във Везни (даже мисля Плутон е в казими),другият е на жена и съвпада е в Дева.Отстрани,а и доколкото го познавах Везната беше толкова мил и хармоничен,че не е истина.Но факта,че се интересуваше живо от психология и психоанализа освен цялата езотерика,явно говори за това че отвътре го гори студения огън на Плутон...т.е. Слънцето постоянно и осъзнато търсеше вътрешно разплитане,постоянна метаморфоза.При него явно този аспект беше по-осъзнато интегриран,така че да си живее спокойно с този аспект.От време на време ставаше неузнаваем и неоткриваем (дори и сега е хи хи),при все че има АСЦ Водолей и Луна в Стрелец и в цялата му карта нищо не говореше за прикритост и много дълбока, почти неуловима,но много твърда воля-само с този аспект си го обяснявам това.Дали заради Слънцето в падение-веднъж не съм го видял да възроптае срещу каквото и да е-асимилиране и имплозиране от всякъде!  Мисля,че някъде тука му се губеше баланса, то е ясно,че Плутон поне на психологическо равнище,винаги ще ощети Слънцето. Работата е там,че хора с такъв съвпад ако е много осъзнато използван и развит-дава магическа власт над собствената и чужди съдби!?Или с други думи Аза става проводник за масова трансформация...

При жената,дали защото е такава-този аспект се разиграва от мъжете в живота и,но и в нея виждам същото това поглъщане и имплозиране.Интересно ми е Diyana какво още ще споделиш за себе си,още повече че за жена това е по-труден аспект (в смисъл по трудно се свързва със Слънчевата страна)-но по отношение на баланса само?

Аз имам Слънце в 28-мия градус на Лъв,който според Глоба се управлява от Плутон-това броим ли го за антагонизъм или само чист планетен съвпад
п.п.Като чета долния пост на Синухе май работи и такъв вид съвпад

Аз има същият съвпад,работят си в симбиоза по принцип,макар че от време на време изпадам в крайности-но както е и при Ин и Ян-едното като кулминира-идва на власт другото .Но през по голямата част от времето са в баланс,макар че в съзнанието ми нещата са с превес на Сатурн тъй като е по-силен в знака на съвпада.

Оф,абе някой друг няма ли да се включи или никой няма подобни аспекти или наблюдения? 

Аз имам съвпад на Марс и Венера но там Марс е на трон-Скорпион и не смтам,че енергиите на двете Планети са в хамония.Венера е жертвата.  така ми се струва

Изключвам полярните двойки по знаци,тъй като те се допълват и имат естествен мост за съвместно примиряване.

Синухе, ако може би ли обяснил защо мислиш така. 

Ами как защо-защото са полярности,а полярностите се допълват по естествен начин,както е при Ин и Ян-в крайна сметка могат да работят като едно цяло.

Луна/Сатурн- мекота/твърдост , безгрижен/отговорен
Меркурий/Юпитер-  знание/познание , нисш ум /висш ум

и т.н. те са единия и другият край на един процес,функция или каквото е там т.е. са свързани по принцип .

А антагонизма,не е просто борба на противоположности където те са една срещу друга-в опозиция,а на принципи които може да са разнопосочни, паралелни или перпендикулярни ако щеш т.е. влаковете им нямат общ трафик и директен равен сблъсък на взаимно изравняване на силите (нулиране или връщане към кръга-нула-0-цялото).

Примерно Сатурн и Юпитер в графичен пример биха били спирали-едната се навива навътре,другата навън-но тъй като центъра им на завихряне не лежи на една плоскост,няма взаимно да се намотаят и изравнят,може да зациклят като две преплетени една в друга пружини,всяка опъната в различна посока.

Сатурн и Уран-времето тече назад,другото напред и се получава безкрайно опъване на ластици.

Слънцето е избухване,радиация,а Плутон имплозия т.е. бомба която се самоизяжда с енергия супресираща сама себе си- а кажи ми как се балансира такова животно   

Интересно ми е Diyana какво още ще споделиш за себе си,още повече че за жена това е по-труден аспект (в смисъл по трудно се свързва със Слънчевата страна)-но по отношение на баланса само?

Трудно е да се отдели какво е от този съвпад, и за кое е виновна останалата част от картата, Синухе. Още повече на предимно психологическо ниво и още повече, ако сам си правиш дисекция.
Основното е, че този аспект, както и цялата карта се развива и разкрива и постоянно. И планетата не се интегрира отведнъж. В детството според мен слънчевият принцип е абсолютно неосъзнат, нежели пък противоборството на двата принципа. Тогава "обучението" от Плутон идва основно чрез външни събития, обстоятелства и срещи. Не точно "тежко" детство, но "гранични" случки, които подмолно и упорито компрометират фриволния и лековат везнишки светоглед, че всичко е изначално добро и справедливо или непременно може да се поправи.

След това го имаше и етапа на огледалото - прехвърлянето на това, което е трудно да интегрираш, тоест Плутон - в Другия. Лелеее, как си падах и как привличах скорпионски, потайни и мистериозно-опасни типове. Много от връзките ми се разиграваха точно с такъв готически мизансцен. Но при това влизах във филма все пак с ясно съзнание и хладен разум - точно кой какво прави и какъв е, как ще свърши всичко и кой пръв ще свали маската.   

Етапът на милото и хубавко девойче, "most popular girl", любимка на класа и на класната - също типично везнишка роля, го преминах сравнително бързо, и отново с подкрепата на Плутон - Фройд, Юнг и популярна психотипология и патология бяха екзотична подправка, неочаквана от хлапе в ранна тийн възраст и едва наболи гърди.

Етапът на емплозиите го приключих най-осъзнато, когато осъзнах, че ме разболяват. Чисто физически - Плутон ми управлява 6-ти, все пак. И престанах да избягвам директните конфронтации и да търся победи чрез манипулация и игрички на власт. За това обаче помогна и порастването след Сатурновия възврат. Пак казвам, има много фактори за интегриране в картата, и всички заедно трябва да израстват. Например, в картата на сина си съм представена от Луна в Козирог в четвърти и от Венера и ЮЛВ в 12-ти във Везни. Не е за хвалба, но явно когато се е появил в живота ми, Плутон вече си е свършил работата и е минал във фонов режим, а е пуснал най-накрая Слънцето и Сатурн да си развяват коня. Моят съвпад Слънце-Плутон при него се е превърнал в едно хубаво, точно, огнено тригонче.

Имам инстинкт за мотивите и намеренията на хората, с които общувам, малко цинично отношение към прекормерното афиширане на емоции и сълзливата сантименталност. И въобще съм си циник отсекъде .
Сега от Плутон имам и други дарове - любим ми е сарказмът и злъчната самоирония - никой не ми знае кривиците по-добре от мен и никой не може да ме засегне повече отколкото сама мога да се нахокам. Но понеже хокам и себе си, хората около мен приемат мнението ми за техните действия, без излишно тръшкане и без сръдни – просто като факт. Освен това съм авторитарна, но пък съм стълб за фамилията в критични ситуации - имам предвид цялата фамилия, и преди, и след моето поколение. И рядко Плутон ме е подвеждал относно решенията при криза.

Какво друго - питай.
Но си мисля пак, че всичко туй не е само от този съвпад. Венера/Луна в Скорпион, съвпад Уран/Меркурий във Везни. Можеш ли да кажеш кое от къде е...