Ауровил

 Ауровил е развиващ се международен град с около 2 000 жители от 35 страни, разположен на югоизточния бряг на Индия, на десетина километра северно от град Пондичери. Основите на града са положени на 28 февруари 1968 г. по време на тържествена церемония, на която представители на 124 страни (включително и от България), положили по шепа пръст от родината си в урна с формата на лотос - като символ на единение. Различни аспекти на Ауровил могат да бъдат открити и в други проекти и комуни по света, но Ауровил е първият и единствен международно признат експеримент за реализиране на единство между хората, който в същото време провежда практически изследвания в областта на културните, екологични, социални и духовни нужди на човечеството. Неговата глобална значимост се подчертава и от факта, че бива подкрепян от UNESCO, Европейския съюз и много правителствени и неправителствени организации от цял свят, като се развива под егидата на правителството на Индия, страната-домакин.

 

Концепцията за универсален международен град, посветен на единството между хората, произлиза от писанията на бележития индийски политически лидер, проницател, йогин, поет Шри Ауробиндо (1872 - 1950). Именно неговият духовен съратник, Мирра Алфаса (1878 - 1973), известна повече като Майка, е тази, която първа даде конкретна форма на тази концепция (през 1965 г.), наричайки я "Ауровил" (букв. Град на Зората) и заявявайки:
 

    "Ауровил иска да бъде универсален град, където мъже и жени от всички страни са в състояние да живеят в мир и прогресираща хармония, над всякакви вероучения, над всякаква политика и националности. Целта на Ауровил е да реализира единство между хората."

 

Днес Ауровил е изправен пред редица предизвикателства, сред които:

    *

      планиране и изграждане на град за идеално общество на бъдещето;
    *

      подпомагане на местното тамилско население от биорегиона на Ауровил, за да еволюира съвместно с града;
    *

      възпитаване на младите хора по начин такъв, че да се позволи пълноценна изява на тяхната съкровена вътрешна идентичност;
    *

      организиране на колективен живот без йерархия и авторитарни структури;
    *

      проявяване на красота във всички аспекти на живота;
    *

      съзнателно, мъдро и справедливо боравене с голямото разнообразие от налични ресурси;
    *

      лекуване и пробуждане на лечебни енергии;
    *

      закупуване на разпокъсаните парчета земя, включена в границите на Ауровил, чиято цена непрекъснато расте и на нея се спекулира със строителство на недвижими имоти, и т.н.

Но най-голямото предизвикателство си остава постигането на единство между хората, без да се жертва многообразието и без да се прибягва до налагане на каквото и да е. Само посредством изменение в съзнанието, само чрез надрастване на индивидуалното его и разбирането, че в основата си всички ние сме ЕДНО, може да бъде постигнато единство в многообразието. За да постигне целта си, Ауровил трябва да обхване всичко най-добро от Изтока и Запада, съчетавайки древното знание и духовна мъдрост на Изтока с материалните възможности на Запада, за да създаде нови интегрални решения. Както и с всичко останало, Ауровил има да извърви дълъг път, докато постигне това. Но авантюрата определено е започнала!

Ауровил

 Ауровил е развиващ се международен град с около 2 000 жители от 35 страни, разположен на югоизточния бряг на Индия, на десетина километра северно от град Пондичери.

За да постигне целта си, Ауровил трябва да обхване всичко най-добро от Изтока и Запада, съчетавайки древното знание и духовна мъдрост на Изтока с материалните възможности на Запада, за да създаде нови интегрални решения.

Еййй, измислиха и тези начин да печелят от наивни или просто заблудени хора, които търсят духовно просветление и вътрешна хармония. Трябва и аз да измисля нещо подобно някой път.

         Намерих още малко инфо по темата



 
 

За някои хора съвременното общество не е притегателен, а отблъскващ фактор. Те не могат да се примирят с неговите недъзи и се дистанцират. Така възникват малки общности, в които се съблюдават старинни наглед принципи и представи. Това могат да са селища на острови, в планината или в пустинята. Необятните азиатски степи и южноамериканските джунгли също са удобно място. Важното е да има географско разстояние. Вторият ключов фактор е нестихващата борба с природата, която сплотява тези малки групи хора.


Това е спокойно място, където човек се отдава на труд, обич и размисъл. Тук расовите, религиозните и обществените различия са забравени. Децата, които израстват тук, не знаят за пороците и насилието извън пределите на Ауровил.
Живеещите тук хора се опитват да насочат човешката еволюция в друга посока.

Тук няма бедност, алкохолът и цигарите са забранени, както и политиката. Всеки доброволно внася излишъка от доходите си в общ фонд. Местните жители сами строят къщите си, от природосъобразни материали, и се грижат за земеделието и животновъдството. Те имат голяма обща ферма, наречена Аурогрийн. Нуждите от вода на селището се задоволяват от дигите, които жителите са построили. Повечето от стоте къщи имат генератори за слънчева енергия. Градът е опасан от зелен пояс от 405 хектара гори.



                                    АУРОВИЛ-ГРАД НА БЪДЕЩЕТО
 
                                   март 29, 2009  От purpledance


Забелязах я още първия ден, когато приветливите й искрящи очи ме посрещнаха на рецепцията. Красива германка, на видима възраст около 45 години. По-късно от разказа й си направих груба сметка, че е прехвърлила петдесетте.

Живее в Ауровил от 23 години, почти от самото начало. Станала е свидетел на построяването му, на засаждането на дърветата, на заселването му. Иска да прекара остатъка от живота си тук, където е нейният дом, и тук да посрещне края на земните си дни.

Земята в Ауровил била купена от Ауробиндо и Майка. Всеки, който иска да стане жител на града, идва тук за две години на изпитателен срок, за да види дали именно това е, което търси, и дали наистина иска да бъде част от общността. Междувременно сам покрива разноските си. След това става постоянен жител на града, работи, дава своята лепта за развитието му и на идеала, заложен в него, като срещу труда си получава парче земя, на което може да построи свой дом.

„Крайната визия на Ауробиндо и Майка е град, в който няма пари като разменно средство, всичко необходимо е на разположение на всеки и всеки човек допринася с труда си за общото благоденствие. Този идеал не може да се постигне лесно и бързо, но вярвам в него, той е единствената възможна реалност за мен; работим и живеем в неговата посока. Затова сега хората, които сме се установили тук, сме го направили, за да можем да осъществим тази мечта. След като човек стане пълноправен гражданин на Ауровил, срещу труда си той започва да получава скромно възнаграждение, по-скоро джобни пари, но всъщност по-голямата част от усилията ни се влагат в идеала, в който искаме Ауровил един ден да се превърне – място, където няма да има нужда от пари, всеки ще бъде член на равноправно общество без расови и религиозни ограничения, в което ще работиш и допринасяш според таланта си и няма да си лишен от нищо. В Ауровил има 2000 души от цял свят, които изповядват най-различна вяра, но това не ни пречи да живеем като едно семейство“, сподели Уте.

„Не всичко върви лесно и гладко. Отначало беше много трудно, бяхме бедни, имахме само ентусиазма и вярата си. Индийското правителство гледаше на нас острани като на шепа западняци-откачалки. Сега, когато Ауровил стана реалност и започнахме да добиваме облик, изведнъж решиха, че трябва да ни наблюдават отблизо и да ни контролират. Но знам, че това е част от процеса, част от ударите, които съдбата ни поднася, за да ни напомня защо сме тук. А и коя съм аз, че да съдя? Какво знам аз? Нещата са такива, каквито са, и с всеки ден се чувствам все по-благодарна за изборите, които направих. Вече нямам нужда да се боря, ежечасно създаваме своя малък свят. Родих и отгледах тук децата си. Те не познават расово и национално разделение, те са деца на света.“

„Работя в Quiet Healing Center от самото му създаване. Майка обичала да се разхожда по този бряг, защото усещала, че мястото е заредено с позитивна енергия и сама го нарекла Quiet. По-късно, след смъртта й, нейни приятели събраха средства, за да построят този лечебен център.  Преди четири години ни заля цунами. Имаше много жертви в околните села, но не и в Quiet. Гледах как вълната връхлита, чувах страшния тътен на природната сила и не знаех какво се случва. Вълната връхлетя върху всичко около мен, но не и върху рецепцията, а виждате колко близо до брега е. Сякаш се разцепи на две и ме заобиколи. Ауровил беше основна движеща сила в спасяването на хората от околните села, веднага събрахме дарения от цял свят. Ако трябваше да се чака реакция от страна на правителството на Индия, така и щяха да си умрат. Нашият акт силно обезоръжи много хора, които все още се съпротивляваха на идеята Ауровил.“

„Въпреки всички търкания и препъни камъни по пътя вярвам, че Индия е единственото място на света, където може да се случи това, което се случва тук.“

Разговорът ни с Уте продължи около два часа. От нея се излъчваше спокойствие, светлина и озарение. Три сродни души се бяха срещнали по силата на случая. Не усетих как времето мина, а и Уте не възрази, че я отклоняваме от задълженията й. Благодаря ти, живот, за безценните срещи по пътя!



Източникhttp://purpledance.wordpress.com/2009/03/29/%D0%B0%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BB-%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%BD-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0/

Еййй, измислиха и тези начин да печелят от наивни или просто заблудени хора, които търсят духовно просветление и вътрешна хармония. Трябва и аз да измисля нещо подобно някой път.

За съжаление Хей НЛО, за пореден път доказваш , че не си дорасла не само за такъв начин на живот, но и до това съзнание, защото тези общности нямат нищо общо със събрани разноцветни племена или нации, ако Водолея се стреми към колективизъм, то някоя съумяват да го направят реалност,а ти като представител на земна зодия , може би е хубаво да осмислиш идеята на този и други подобни проекти, защо се привеждат от идея в реализация.

Ако някои са решили да забогатяват от тази идея, това си е за тяхна сметка. Само се замисли, повечето от нас ставаме рано , пием си кафето сутрин,  закусваме някаква тестена закуска и отиваме на работа, завираме се в някаква кутийка наречена офис, а навън Слънцето те приканва за една приятна слънчева баня, за една разходка сред природата, но ти си затворен и не можеш да мръднеш, става шест часа и е време да си ходим вкъщи, пътуваме минимум 30 мин за да се върнем обратно в друга кутийка, и така ден след , от едната кутийка в другата кутийка.

навън Слънцето те приканва за една приятна слънчева баня, за една разходка сред природата, но ти си затворен и не можеш да мръднеш, става шест часа и е време да си ходим вкъщи, пътуваме минимум 30 мин за да се върнем обратно в друга кутийка, и така ден след , от едната кутийка в другата кутийка.

Наистина звучи тъжно, но е факт... за повечето от нас. 

За съжаление Хей НЛО, за пореден път доказваш ........

          

Вторият ключов фактор е нестихващата борба с природата, която сплотява тези малки групи хора.


Това е спокойно място, където човек се отдава на труд, обич и размисъл.

Тук няма бедност, алкохолът и цигарите са забранени, както и политиката.

Всеки доброволно внася излишъка от доходите си в общ фонд.
 
Местните жители сами строят къщите си, от природосъобразни материали, и се грижат за земеделието и животновъдството.

Те имат голяма обща ферма, наречена Аурогрийн.




                                    АУРОВИЛ-ГРАД НА БЪДЕЩЕТО
 
                            

Земята в Ауровил била купена от Ауробиндо и Майка.


 Всеки, който иска да стане жител на града, идва тук за две години на изпитателен срок, за да види дали именно това е, което търси, и дали наистина иска да бъде част от общността.

Междувременно сам покрива разноските си.

След това става постоянен жител на града, работи, дава своята лепта за развитието му и на идеала, заложен в него, като срещу труда си получава парче земя, на което може да построи свой дом.

„Крайната визия на Ауробиндо и Майка е град, в който няма пари като разменно средство, всичко необходимо е на разположение на всеки и всеки човек допринася с труда си за общото благоденствие


След като човек стане пълноправен гражданин на Ауровил, срещу труда си той започва да получава скромно възнаграждение, по-скоро джобни пари, но всъщност по-голямата част от усилията ни се влагат в идеала, в който искаме Ауровил един ден да се превърне – място, където няма да има нужда от пари, всеки ще бъде член на равноправно общество без расови и религиозни ограничения, в което ще работиш и допринасяш според таланта си и няма да си лишен от нищо. В Ауровил има 2000 души от цял свят, които изповядват най-различна вяра, но това не ни пречи да живеем като едно семейство“, сподели Уте.

Отначало беше много трудно, бяхме бедни, имахме само ентусиазма и вярата си.

Родих и отгледах тук децата си. Те не познават расово и национално разделение, те са деца на света.“

Ногу яко! Няма бедност, няма и пари! Всеки сам построява дома си и работи в голяма обща ферма! Рай!!!

За съжаление Хей НЛО, за пореден път доказваш , че не си дорасла не само за такъв начин на живот, но и до това съзнание, защото тези общности нямат нищо общо със събрани разноцветни племена или нации, ако Водолея се стреми към колективизъм, то някоя съумяват да го направят реалност,а ти като представител на земна зодия , може би е хубаво да осмислиш идеята на този и други подобни проекти, защо се привеждат от идея в реализация.

Ако някои са решили да забогатяват от тази идея, това си е за тяхна сметка. Само се замисли, повечето от нас ставаме рано , пием си кафето сутрин,  закусваме някаква тестена закуска и отиваме на работа, завираме се в някаква кутийка наречена офис, а навън Слънцето те приканва за една приятна слънчева баня, за една разходка сред природата, но ти си затворен и не можеш да мръднеш, става шест часа и е време да си ходим вкъщи, пътуваме минимум 30 мин за да се върнем обратно в друга кутийка, и така ден след , от едната кутийка в другата кутийка.

Вече измислих! Сдобивам се с парче земя в Индия или Тибет, понеже тези дестинации най се котират, правя ферма, лозя и бостан и те вземам да копаш на нивата, редом с другите сектанти. Така по цял ден слънчевите лъчи ще те галят, ще си сред природата, сред дървета, цветя, галещ кожата вятър, на тиферич. В обстановка за задушни разговори (докато копаете и садите), веселие и обща радост, вие се наслаждавате на прекрасната природа, сред която живеете. В 12 часа на обед - обедна почивка за хранене с кълнове и време за изразяване на благодарност към Майката-Природа, заради даровете, с които ни дарява. После, време за медитация. В 5 часа край на трудовия ден, който завършва с нова медитация. От 5:30 следобед до 7:30 сутринта - време за размисъл.

Аз ще се нарека Голямата Майка и ще съм предводителка на Голямата Задружна Общност (ГЗО). По-близките до мен ще ме наричат Баш Майката.

Би било прекрасно, не мислиш ли! Сигурна съм, че вече съм те убедила да се присъединиш към нашата ГЗО, където ще живеем в мир и хармония, без пари (които аз ще пазя вместо вас, тъй като на вас няма да ви трябват) и ще живеем в прекрасни, построени от вас къщи от естествени материали, като тази:




Не мислете повече! Присъединете се към нас и елате в Рая!!!!!!!!

нямам думи просто