ако непрекъснато се взираме в детайлите и дребните неща, ако непрекъснато си почистваме дрешките от всяка прашинка по пътя, много по-бавно ще стигаме до целите си

Много харесах дискусията между Орелът и Чучулигата 
А това че накрая те двамата се сдобряват и се изправят заедно срещу проблема е просто чудесно.
Мисля че това отличава форум за астрология от обичайния форум в който хората просто се чудят как по остроумно да се наплюят
Разбира се че е трудно без домове. И със сигурност може да бъде неточно. Въпросът беше въобще възможно ли е?....Защото съм сигурна че много астролози се изправят пред този проблем....
Благодаря на Марая и Стела за анализа  :58:

...ако намериш силите в себе си , ако тръгнеш към себе си..,ако търсиш вината в себе си...излизаш победител и новороден!

Цитат на: daisyline в Март 23, 2011, 02:33:15 am

Тази тема не е ли като новата "Желанията" 

може би не това е важно
важно е да потретваме, ако трябва, стига да достигнем до там, където ни е нужно

Капаните на Юпитер

Доскоро беше ретрограден – откровен и жизнерадостен, но неспособен да прояви проницателност и непредубеденост. Лесна обидчивост, раздразнителност по незначителни поводи, демонстрации на самодоволно превъзходство, замаскирано от ентусиазъм, ангажираност и уж неволно безцеремонно отношение.

Стационарният – догматичен като ретроградния, но припламва искрата за разширяване на съзнанието.

Вече е директен – негативната проекция е поставянето на бъдещите цели пред настоящите потребности, което по правило е свързано с лишения - лишения материални и духовни. И най-неприятната проява е фанатизмът – убеденост в собствената правота и чуждите грешки. Самообвиненията и страховете вървят със самооправдания.

А висшият Юпитер е постоянен стремеж към разширяване на съзнанието, към идеалите и към далечните простори на мисълта и вярата.
 

И тази тема не е необходима на никого. Благодаря ти много за положителната оценка, Марая! Признателната съм. Но нямам нужда от лична тема. Всички теми са на всички. Всеки е свободен да пише навсякъде. Такова изкувствено делене не се нрави на стелиума ми във Везни.

Цитат на: abroad в Април 17, 2011, 01:06:37 am

Цитат на: strelicka в Април 17, 2011, 12:51:13 am

нашите мисли са нашето бъдеще, да бъдем позитивни

така ми се иска да интегрирам тази мисъл в ежедневна, а ми е толкова трудно :lol:

много е лесно веднага си казвам,колко по-зле има от това,или може да бъде и ми става едно леко и позитивно на душата, минимализма ражда оптимизъм

О...не случайно мъдрите ора са казали че хирурга и касапина имат една и съща карта...но пък душата не е тялото, егото и съзнанието...каквито и наранявания да получи Аза в земното си прераждане за да се наложи да убива мами и осъкатява....душата все си мисля остава неопетнена и чиста кат носна кърпичка :93:

Цитат на: Vision в Април 21, 2011, 04:28:26 am

въобще не става въпрос за суета и миене на зъби, а за това, че когато човек усеща че нещо не е редно, ако се насилва да мълчи, за да не си създава проблеми, постепенно светлината в него избледнява, докато настъпи тъмнина..

а как разбираме кое е редно и кое не ли??...във всеки има тази частица от Бог, която ни казва кое какво е- дух, съвест, както искайте го наричайте, но го има..дори и да е завряна в ъгъла, насметена под килима, или заключена в мазето с вериги, пак я има, защото е вечна, няма как да бъде убита..

хората ужасно мразят обаче някой да им посочва, че не са на прав път, когато са точно по средата на някоя глупост или грях /най- общо/, защото се чувстват засегнати и засрамени..тогава се започва едно врещене за това, че никой няма право да им казва каквото и да било, за кого се мисли този да ми говори така и т.н.

ами това е съдба- някои говорят, други галят с перце, трети бият с тояги, други подкокоросват да продължаваш, за да станеш като тях, да не са единствените в мизерията си..всеки си има номер..сигурно се вижда в хороскопа на кого какъв е..ако не си изпълняваш номера /репертоара/- не си си в съдбата..но крайната цел не е да сме актьори, а да сме творци- играеш, играеш, докато помъдрееш и накрая може и да станеш режисьор..или сценарист..защо не..не в манипулативния смисъл- спрямо други хора, а спрямо себе си- сам да си определяш живота, ролята и сцената, на която ще я изиграеш..

смирението е добро, но не винаги..понякога и гнева е добър..

а понякога някой си е толкова глупав, че няма смисъл да му се говори, или пък като в притчата с бисерите, които не трябва да се хвърлят пред свинете, защото ще ги стъпчат и после ще се обърнат да те разкъсат- с някои хора говоренето не само е безмислено, но е и опасно..във фейсбук и навсякъде..ако усещаш, че е важно да се занимаваш с тях, добре, но ако ли не, лиши ги от присъствието си и ела огрей насам..

Променяме отношението си към "околното",когато в нас се е зародил вътрешен конфликт ,което пък е показател ,че не сме в унисон със външните събития,което пък ни отвежда по пътя на познанието ,след което откриваме способности в нас,за които не сме знаели и така стигаме(не всички разбира се) до изразяване на потенциала си ,което ни прави завършени.Много дълго стана. Астрологически мисля,че така би изглеждало това-твърдите аспекти към Светилата (вътрешния конфликт) ни кара да извървим пътя(АСЦ) ,за да опознаем себе си и околните и открием способностите(с помощта на личните планети) да се интегрираме и реализираме в обществото(Юпитер и Сатурн) и да се издигнем на едно по-високо ниво,колективно(Уран,Нептун,Плутон),гледайки философски на съпътстващата ни болка през това време(Хирон).

За да си малко луд ,трябва и намесата на божествения Уран ,но между другото повечето хора които са надълбоко в психологията -са точно такива и е обяснимо защо ,и е факт-исторически.Има такава последователност :егоцентрик-гений-луд.

Преди бях много избухлива, основно жизнено проявление - избухливост, интегрирах, интегрирах, сега искам да владея света чрез мърдане на вежди...

абсурд е да си напреднал в астрологията, ако не си напреднал в духовното:)

и ако чрез астрологията не напредваш в духовното, значи се занимаваш с нещо друго, а не с астрология:))))

Значи аз на тоя етап имам убеждението, че крайната цел на развитието на човека е да създаде двойка от два самостоятелни и себедостатъчни си индивида.
Човешките двойки се създавата, защото на едната част и липсва нещо, на другата и липсва нещо и като се съберат, се надяват, че ще се допълнят.
Това е фалшива двойка.

Първо трябва хората да се изчистят, да станат самостоятелни и да си станат себедостатъчни. И тогава два себедостатъчни си индивида влизат в двойка, която е като птици в полет, тогава те не са заедно, защото на всеки му липсва по едно крило, а защото летят прекрасно и свободно като две влюбени птици в общ полет.

Дипломата е много ограничен начин за определяне на хората. Честно казано, по ми е интересно какво има да каже някой самобитен и самоук ум или талант, отколкото академичната общност, към която съм натрупал известни негативи и намирам, че има доста трески за дялкане - много его, много внимание към титлите и някакъв илюзорен елит, някои членове на който не виждат по-далеч от носа си и се оказват подвластни на сковаността и обремеността от собствените си методи, традиции и пр.

Когато някой дойде при мен с лице цялото в сътрешни кръвоизливи и подпухнало, аз търся причината на кръвоизливите и я отстранявам.
А вие, както виждам, го карате да се научи да се обича такъв, какъвто е....отгоре да се намаже с пудра и фон дьо тен и е готов...
Ако ти се спука апндиситът, докторът те учи как да живееш със спукан апандисит ли?

Очевидно за мен е, че вие не виждате вътрешните процеси и карате на козметични поправки.
Аз не съм се месила години с процесинг, нищо не ми пречи да не се меся и занапред. Хората си живеят с психични травми от много животи и до такава степен са свикнали с тях, че ги мислят за черта от характера си.

Конкретно на въпроса на Вещичка - винаги първо изтъргвам гнилото и после правя бяла лъскава пломба, която тя да харесва такава, каквато е. Не мога да я уча да се обича с гнили зъби и вмирисана уста и туй то.
Венера може, нека тя я учи. Аз дотук видях една единствена техника от психологията - позитивно мислене. Аз съм против да я оставям с лош дъх в устата, но харесваща се такава.