цитат на Дейзи в темата за транзитите,които носят болка .
(ако има проблем заради личната информация,която е споделила,ще махна цитата :blink:)
Да обобщя всичко казано до тук със една много стара мъдрост: "Страданието прави човека или светец или зъл"...В дъното на религиите е залегнало Страданието и Състраданието, само чрез тях човек расте и става Човек.
Беше ми болно навремето, но не за мене си, а за родителите ми, защото с рискованата си постъпка - да избягам с непознат и чужденец и да се скитам 9 месеца немила-недрага по чужбини. А родителите ми били подложени на добросъседски приказки и мълви....И за капак се прибрах - без мъж, без багаж, без пари и с надут корем - 5-6 ти месец....Мен въобще не ме боля от това, че бях изоставена /бях изпаднала в шок вероятно - Господ е искал да ме предпази/, но ми беше много болно за родителите ми. Не съм се оправдавала, само казах случи се, така е трябвало, защото си бях казала: "Нека да е волята ти Господи" - и явно това беше волята му. Замисъла на това, прозрях след 10-летие. Та, както каза Стреличка - боли ни, при осъзнаване на това, че незаслужената болка е заслужена....защото сме изгоряли много ценна жизнена енергия, за да се погубим напразно. Ноооо, всичко е Уроци и ако гледаш с очите на ученик и знаеш, че зад всяки театър има замисъл, по-лесно ще преминеш през този живот.