Понастоящем кутрето се смята за белег за парвенющина, меко казано.
При мен някак непроизволно се получаваше като бях малка. Никого не съм имитирала, нито съм била учена на обноски.
Спомням си, че още когато бях трети или четвърти клас ученичка, бях поканила веднъж за рождения си ден в нас няколко мои съученички. И така бях сервирала приборите за хранене, сякаш съм чела книги за етикета във висшето общество. Съученичките ми се изсмяха, оставиха настрани "излишните" чинии и прибори с обръщение към мен "Лили, тук да не ти е Франция? Давай всичко в една чиния с една вилица!".

А понастоящем като видя мъж с дълъг нокът на кутрето, направо червата ми се обръщат. Не знам това за какво е белег, но съм го виждала и при някои успели хора - юристи, нотариуси...