Цитат на: Синухе в Ноември 09, 2009, 09:05:09 pm

Казваш респективно това че сме в дух в тяло ни прави духовни,но това не е истина

Не е "респективно", това е твърде буквално разбиране. Дори се учудих защо Марая си повтаря въпроса към мен. Очевидно думите ми не са били разбрани правилно.
Мисълта ми беше, че всички сме част от цялото, от безкрая, от единното духовно съзнание и в този смисъл всеки от нас индивидуално носи духовната искра, въплътена в конкретния живот и съзнание. В този смисъл сме духовни, а не само материални създания. Осъзнатата и въплътена в живота духовност не е цел, а избор и път и респ. не се реализира от всеки в рамките на един конкретен живот.

но всички сме дух в тяло, следователно духовни същества.  - може би това не съм разбрала .
духа коренспондиа с материата ,сиреч тялото. то , тялото затова и страда ,когато духа спе да върви по-пътя на духовността.....

От провокация имат нужда заспалите.

Вероятно защото всеки един от нас се е родил просветлен.

Вероятно защото всеки един от нас се е родил просветлен.

От просветление имат нужда тези които не виждат светлината в себе си-такава е и думата.Някои се раждат и виждат светлината в себе си и никой не ги е провокирал за това,ако не и за обратното.Пък и ако виждаш нещо в себе си ,света няма да изисква от теб да го видиш отвън,чрез някаква провокация.Само ще видиш че това ,което си видял отвътре се манифестира и навън,тъй като са едно цяло.

Просветлението-виждането-разпознаването-знаенето е само началото...по един много дълъг път,а пътя се свързва с действия,с отношение както и с техните липси в определени положения.

Всеки е част от Божественото съзнание, но далеч не всеки го осъзнава. Осъзналият го човек вече е стъпил на пътя на духовното пробуждане и в този смисъл не са му нужни провокации. Това ми е мнението за духовността, кратко и лаконично както винаги. 

но всички сме дух в тяло, следователно духовни същества.  - може би това не съм разбрала .
духа коренспондиа с материата ,сиреч тялото. то , тялото затова и страда ,когато духа спе да върви по-пътя на духовността.....

Аз разбрах Лили какво искаше да каже,но не това беше темата.Ако темата беше зараждането на съзнанието и устройството на човека-да всички сме създадени като божествени същества,с духовна искра.Но не всички живеят като такива-има дори престъпления срещу Духа.Избора кове не само съдбата, още по-зле-участта,а по-зла участ от обезличаване няма (заличаване на съзнанието).И макар че духовността е въпрос на избор-в начина на живот,то тя е смисъла на живота,тъй като живота е създаден да обслужва духовни-божествени цели,за които материята е само инструмент.И този смисъл-изконния не е избор,това е просто факт с който, които не се съобразят-губят,а тези които приемат осъзнато-намират истинският живот,а не просто съществуване.

Или с други думи-начини за съществуване много,за живеене-само един!

Не мога да разбера спорите ли или не 

Вечната дилема на Везните 

Не мога да разбера спорите ли или не 

говорим си

Не мога да разбера спорите ли или не 

не бе ти пък да спорят    Синухе пак се прави на дърт козел и размахва показалката докато обяснява    а другите требе да слушат     пък на мен ми е забавно 

Желанието да се поучават другите и да се вкарват "в пътя" е една от характерните черти на духовния егоцентризъм. Светът е пълен с псевдогурута и лъжеучители. Предпочитам да стоя с широко затворени очи, отколкото да ми ги отваря някой друг в загрижеността си да "прогледна".

Във връзка с желанието за промяната на околните искам да кажа един пример. От скоро живея с половинката ми, в началото започнах да се стремя да го променям, въпреки че го обичам. Много от чертите на характера му не ми харесваха. След известна борба, главно със себе си разбрах, че това което правя не е правилно. Просто си казах, че трябва да го приема такъв какъвто е, и че по-важното е това че е добър човек. И успях, сега не се дразня от тези негови черти. И съм доволна от себе си. 

Егоцентризмът е лицето на фалшивата духовност, по наличието му у човека ще познаете и фалша.

Това се откроява с точността и компактността си. Та ми се искаше да го повторя.

П.П.: В този ред на мисли, как ще приемете, ако някой дойде и каже: "Аз не съм егоцентрик" или "Аз нямам его"?

В този ред на мисли, как ще приемете, ако някой дойде и каже: "Аз не съм егоцентрик" или "Аз нямам его"?

Не всеки човек е егоцентрик, но няма човек без его. 

едва ли има точна дефиниция за духовност. по скоро когато даден индивид тръгне по своя си път и започне търсенето  то тогава може би започва да навлиза в дебрите на непознатото. развитието в нея насока продължава, докато съществува интересът му към търсенето.  духовността може би се появява тогава, когато започне осъзнаването ...

когато започне осъзнаването и приемането, то тогава ми се струва много трудно индивидът да преустанови и да се отрече от извървяният път, защото остатъка от битието вече едва ли би имал онзи блясък, който е имал преди да застане на пътя...

израстването според мен настъпва едва тогава, когато осъзнаването стане правопропорционално на извървяния път  

   Аз изцяло подкрепям Вещичка, защото начина по който тя обяснява нещата ми импонира най-много...Всички сме духовни същества, така е. Но малко са хората, които могат да се свържат със собствения си дух /не говоря за душа/...Живеят неосъзнато, па макар и духовно...Как усещам духовните хора ли ? Като ги видя и искам да се присламча към тях, без да знам защо...Имат излъчване по-силно от моето, хайде така най-просто да обясня моята гледна точка или моят личен опит....Просто ги усещам, без значение дали е осъзнат дух или неосъзнат духовен индивид. Но с първия вариант нямам спомен да съм се срещала все още...Освен по книги и писания...

Да, всеки е окован в его. Някои остават силно ограничени от оковите си, други ги разхлабват и все пак се движат, а трети заякват достатъчно, за да ги понесат...
Но друго имах предвид с ПП-то...

как ще приемете, ако някой дойде и каже: "Аз не съм егоцентрик" или "Аз нямам его"?

хъммм странно би ми прозвучало и сега ще се опитам да се обоснова:

значи принципно да вземем най-хубавият вариант: духовен човек, който напредва с бързи темпове в духовните неща. минава все на по-високи вибрации и става все по-просветен. хората отиват при него за съвет и той помага на всички. превръща се в гуру и учител на много хора. има последователи. не забравяйте, че тук визирам най-чиста същност, а не псевдо духовност. та стигаме до един момент на следното - пристига човек дето е идвал хиляди пъти за съвет при нашият гуру и той просто не му обърне внимание повече и дори го изгони например. та от гледна точка на повечето хора ходещи по тая грешна земя, постъпката на гуруто ще е прозвучала като възгордяване или навирено его или все тая, НО...  от гледна точка на абсолютно всички духовни книги /визирам тези, които съм чела/ постъпката на гуруто ще е нещо нормално.  и сега ще ви обясня защо - има един лаф "Господ дава, но в кошара не вкарва!" и е много точен в случая, защото един човек който търси помощ отвън и не се замисля изобщо какво прави и чака винаги някой страничен да му помогне - то той не е дорасъл да бъде духовен или да получи помощ. благодарение на човеколюбието и най-искреното намерение на гуруто да му помогне, въпросният човек е получил помощ. в случая бихме казали, че Провидението е действало в лицето на гуруто, но нашият човек не е проумял същността на помоща....

та в тоя ред на мисли под его какво визирате - гордост, себичност, егоизъм или лична себеоценка? защото ако са първите три - то такъв човек не може да бъде духовен! но ако е личната себеоценка - това е съвсем друго, защото всеки е роден с дадена мисия и тя може и да не е помоща на хората, а личното себеизрастване   

не бива да поставяте нещата под общ знаменател, защото за всеки човек пътя е различен въпреки, че води до една и съща цел 

^ Нещо такова имах предвид като мислене и отговор, като написах въпроса. Но естествено с уговорката, как гуруто отпраща човека.

За мен духовен е всеки човек, който е задълбал в себе си, търсейки собствения си път, собствената си истина, цел, посока...В същото време, мисля че, за да е духовен един индивид, той трябва, освен да се стреми към себепознание и познание, да е достатъчно отворен към различното, да не съди, а да приема, че неговата "истина" може да не е общовалидна. Защото крайната спирка може да е една, но начините и пътищата за достигане до нея са силно индивидуални и да отричаш един от тях, без да го познаваш, не ми изглежда никак духовно.

его винаги има. въпросът не е в това дали го има, а как го използваш  

отново давам пример: Майка Тереза - грижила се е до последно за хората с любов и уважение! някои хора обаче биха казали, че си е чесала егото така, но всъщност не е така. има хора, за които просто е в същността им да помагат на другите и дори и под това да се визира личната себеоценка, това не прави тяхната дейност по-малко добра. когато някой човек уважава себе си и същевременно помага на останалите - той просто си е такъв. егото се намира във всеки един от нас. то е част от нас. друг е въпроса обаче кой как го използва и дали го поставя на преден план в живота си или не...  

отново давам пример: Майка Тереза - грижила се е до последно за хората с любов и уважение! някои хора обаче биха казали, че си е чесала егото така, но всъщност не е така.

И аз не вярвам да си е чесала егото. Да се грижиш за тежко болен човек и да носиш подлоги е голяма саможертва, жертваш личните си потребности, принасяш в жертва егото си, служейки безкористно и всеотдайно на другия и не очаквайки нищо взамяна. Какво от това, че не се е занимавала с духовни практики и не е била езотерик? Нима е по-малко духовна? Напротив!

според мен тук не става въпрос за жертване на его, а за промяна на приоритети на егото - просто от първостепенно значение за егото става благото на ближния... 

ако трябва да бъда честна вътре в себе си знам какво искам да кажа, но сега като се налага да го пиша и някак не мога да го обясня    Нухето си пада по обясненията на сухата теория па и му се отдава - де си бре 

в случая единствено мога да кажа много висока вертикална преработка на толкова недолюбвания от вас Нептун