Маската – необходима ли ни е?
Маската е измислена преди хиляди години. Древните гърцки акт?ори са слагали маски, за да играят различни роли. Днес маската е символ на желанието на хората да се скрият, да не бъдат себе си. На някой, който не познава нашата цивилизация, ще му е трудно да разбере защо ни трябва да се крием зад маски и какво ни кара да бягаме от самите себе си. Има много причини, които биха накарали човек да сложи маска (и в преносния и в буквалния смисъл)- дали поради някакъв недъг, заради ниско самочувствие или може би за да измамим някого. Във всеки случай, сблъскаме ли се с възмобността да „сложим” маска изниква въпросът необходима ли ни е всъщност тя.
За мен отговорът на този въпрос е ясен – „Не”, тъй като човек, за да живее пълноценно, трябва да бъде себе си, да е искрен и да се старае да не намесва лъжата в живота си. Но има и много хора лицемерни, с които се сблъскваме всеки ден и чиято единствена цел е да се възползват от нас като ни накарат да повярваме на тяхната лъжовна искреност. За тези хора маската е ежедневие, тя като че ли се е сраснала с тях.
Лицемерието е старо колкото света. То е описано още в първите глави на Библята. Дяволът, сложил маската на змия, излъгал Ева, че ако отхапе от забранения плод ще стане могъща колкото самия Господ, като по този начин предизвикал грехопаденито. Змията е първият пример за лицемерието, така дълбоко вкоренено в някои човешки души. То е един от най-големите грехове, за което свидетелсва и така ранното му появяване на страниците на Библията. Неслучайно Данте е определил шестата подяма на осмия кръг от ада за лицемерите. Измамниците не само се възползват от нас, но и ни карат да загубим доверито си към хората, след като веднъж сме попаднали в техния капан. А веднъж случи ли се това, постепенно човек спира да вярва на всичко останало, което е страшно, защото вярата е онова чудо, което крепи човека и в най-трудните моменти от неговия живот.Затова лицемерието е нещо толкова страшно за човека, не само от материална, но и от духовна гледна точка.
Не само Библията разказва за лицемерието. Едно име изниква в главата на повечето хора, когато става дума за измамници- Тартюф. Забележителното едноименно произведение на Молиер разкрива с изключителна точност , през призмата на класицизма, поведението на хората, сблъскали се с лицемерието. Комедията ни показва до каква степен може да се предовери човек, поради глупост, на този, който най-малко заслужава. Тя сякаш ни учи да нямаме доверие в хората, но само на пръв поглед, тъй като човек трябва да има вяра в другите, но трябва и да знае в кого. Доверчивостта не е слабост, а необходимост, за да общуваме, въпреки че понякога може да бъде опасна. Но за да предпази човека, Бог му е дал разум, с който да си служи. Решението на проблема не е да станем враждебни и затворени, а да използваме ума си, за да не позволяваме да станем жертва на злоупотреба. По време на класицизма( когато и се развива действието в комедията) хората са тачели особено много разума и неговите възможности, живели са в епоха, белязана от абсолютната власт на монарха. Идеалният човек е бил разумният, способен да скрива чувствата си човек. Хората са слагали маската на безчувствеността и безразличието, само и само да се харесат на околните и да влязат в елитните кръгове на обществото. Дали това е правиелно е въпрос на личен избор. Аз лично смятам, че не е. Но в живота рядко се срещат хора, съгласни с моето мнение. Всеки ще каже: „Понякога се налага на човека да сложи маска” , но това, че се налага, означава ли, че е правилно? Някога може да ни се наложи да излъжем или да откраднем, но от това не произтича извода, че щом нещо е наложително, то е оправдано. Човек винаги може да избере дали да излъже или не; дали да открадне или не; дали да си сложи маска или не. Ние сме свободни да избираме какво да правим с живота си, но трябва и да понесем отговорността за действията си. Това, че в някои частни случаи казвайки истината, човек трябва да понесе по-голяма отговорност, изобщо не означава, че да излъже е правилното решение. Когато човек бъде нечестен, излъже, се нарушава баланса в природата, всичко започва да се движи надолу, докато в един момент се случи нещо, което да възстанови равновесието. Това е момента, в който човек си плаща за изречената лъжа, за стореното зло, момента, в който поема отговорност за своите действия, момента, който е доказателство, че човек е свободен. Защото правото на собствен избор ни се дава в замяна на задължението да отговаряме за този избор. Няма свобода без отговорност. Произведението на Молиер ни го доказва. Тартюф сам избира пътя на лъжата и лицемерието и до един момент тази формула работи за него, но в крайна сметка той си плаща за злините. Хората винаги са знаели, че лицемерието не води до нищо добро, но защо толкова често избират този път, за да постигнат целите си? Най- често поради някакви лични интереси. Сещам се за един чудесен пример- Лувъра- мястото, от което е произлязла прословутата фраза „И стените имат уши”. Лувъра е пословично известен със заплетените интриги на свойте обитатели. Неведнъж тези интриги са предизвиквали смяната на цели династии. Лъжите и лицемерието, така добре скрити зад стените на пищния дворец са предизвикали и Вертоломеевата нощ- събитието, около което се върти повествованието в един забележителен роман на Александър Дюма- „Кралица Марго”. Майстоството, с което авторът описва случките в двореца ни кара да вярваме, че всичко е станало именно така, както той ни го описва. Лицемерието и лъжата в крайна сметка не остават ненаказани-равновесито се възстановява.
Маската е нещо толкова старо, колкото и самото човечество. Нерядко човек прибягва до нея-бива лицемерен, крие се. Въпреки, че двуличието не е помогнало на никого по пътя към истинското щастие, хората не спира да слагат маски и да крият собствената си същност. Според мен това не ни е нужно, защото смисълът на живота е самоусъвършенстването и постигането на истинското щастие, а то не може да стане, ако човек не е искрен и добър.
Лицемерието
Свят, истина, пространство без пътека, време и безвремие. Раждаме се и търсим. Търсим брод и светлина, търсим мястото си- създаваме себе си. Избираме посока. Но някои се изгубват. Защо ли?
Само осъществените с достойнство истини преодоляват празнотата и пустотата, за да облагородят трайно реалното в неговата материална и духовна същност, запазвайки се в измерението на вечното, където подлостта и двуличието не могат да бъдат нищо повече от малоценен обект на порицание, служещ за окачествяване на жестока безпринципност, която безкомпромисно довежда до падение- било то морално, практически или и двете.
Лицемерието е личният избор на немалко хора, които, по различни причини, желаят да бъдат на всяка цена, но съумяват единствено да изглеждат и то пред определен кръг личности, готов да бъде огледало на тяхното безличие. Разликата между мисли и действия е прокобата на доброволно изгубилите себе си, на глупците, които, стремящи се да залъгват околните, мамят повече дремещото си Аз.
Лицемерието е алтернатива за слабите и безхарактерните. Силните личности не биха прибегнали до него- те нямат такава необходимост, тъй като добиват желаното чрез собствените си качества. Но не е достатъчно човек да е само способен и влиятелен, а и с утвърдено достойнство и непоклатими ценностни убеждения, защото за постигането на нещо винаги съществуват два начина. На кой от тях ще принадлежи изборът ни- отсъжда съвестта, изпълнител на нейното решение е волята. От техните сила, твърдост и постоянство зависи дали човек ще отстоява себе си, или ще предаде идеалите си, а негов път ще бъде лесният привидно.
Подбудите, подтикващи към двуличие, могат да бъдат толкова разнообразни, колкото са различните хора и ситуациите, в които попадат. Лицемерието се явява приоритет на подмолните, стремящи се да достигнат целите си, без да се влияят от начина за постигането на намеренията си и евентуалните последствия от измамните си действия. Преструвката може да бъде и средство за прикритие на лични недостатъци, но тогава човек изпада от недобро в много по- лошо положение- разкриването на истинското му лице, често дело на самия лицемер, го залива със светлината на реалната му, вече изкривена, същност, която дава право да се заяви: „…той не е двуличен, но единственото му лице е така отвратително.”(Чарлз Сноу). Антипатични са и тези, които използват подлост, за да вредят на някого, подстрекавайки го към определени действия или държейки се най- дружелюбно с този човек, докато същевременно говорят зад гърба му и му подготвят клопка и то не за друго, а поради удоволствието от мерзката си постъпка, от чиста злоба- всяко оправдание на поведението им би звучало нелепо.
Уважаващите себе си хора не могат да приемат лицемерието като свой приоритет, то е черта на жалки и фалшиви същества, неспособни да реализират себе си, които надяват маски, за да скрият безличието и нищожеството, прозиращи от натурите им. Продавайки същността си, лицемерът почерня собствената си особа; веднъж излъгал, човек се заплита в мрежа от измамите, чиито причинител е, и колкото повече продължава да ги множи, толкова по- надълбоко затъва в блатото на собствените си интриги, а възможността за очистване от тинята залязва зад хоризонта на детронираните идеали.
Хората, прибягващи до средствата на измамата, са обречени на постоянни съмнения. Съзнавайки собственото си двуличие, те не могат сами да убедят себе си кой всъщност е човекът срещу тях. Така те не смеят да се доверят и да допуснат някого до себе си, което предопределя самотата им.
Лицемерието наранява, ощетява- то накърнява достойнството на човека, срещу когото е насочено, и низвергва честта на двуличника. Един лицемер може да бъде такъв и дотолкова, доколкото това му е позволено от хората, към които е насочено притворството му. Всеки човек е различен, а отношението на хората притежава силата да променя. Как са възприемани лъжите от тези, пред които са предназначени да послужат, е изключително важно с оглед на това, че, при вероятен успех на подмолните действия, те могат да се умножат и да пуснат корен, а тогава плодът, който дава тартюфщината, се превръща в порок на обществото. Жертва на лицемерието стават наивни, непрозорливи хора, склонни да проявяват безразсъдна доверчивост. Необходимо е да се преценява с бистър ум, за да не се достига до нежелани последствия, тъй като не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Така, както „не всяко злато сияе” и се налага да се вгледаме под повърхността, за да открием чистия блясък, съществуват и множество дела и намерения, прикрити зад красиви думи, но коравосърдечни и грешни. Някои обаче могат да се оставят съзнателно да бъдат излъгани. Това може да стане като запазят безлично отношение към изреченото и го оставят да премине покрай тях, без да осигуряват благотворно поле за развитие на жлъчни кълнове слово, но трябва да бъдат внимателни, защото злобливите думи, изречени от решителен и способен човек, лесно се превръщат в действия с пакостни последици- в друго отношение не си струва да се занимаваме с жалките опити на нещастниците, решили да привлекат внимание чрез най- долни средства.Човек трябва да се противопоставя по възможно най- адекватния начин спрямо конкретната ситуация, за да отстранява фалша и разрухата в и около себе си. Тъй като лицемерът е морално ненадежден- само външно се подчинява на правата на етиката, но не вярва в тях, за да се опазим от неговата участ, трябва да запазим стабилни ценностните си опори. Страшно е обаче, когато желанието за опълчване на грозното и пошлото е притъпено или удавено в безразличие или твърде много изкуственост и пустота. Само силна морална воля, подплатена с решителност и деятелност, е способна да развенчае изградените от лицемерите илюзии, снемайки булото на лекомислието от очите на заблудените наивници.
В разноликостта на живота успоредно съществуват лицемерието, със съпровождащата го наивност, и истината, като комплексна идея, и красотата. В сложното преплитане на реалности, където се смесват достойно и безчестно, високо и подло, доблестно и злонамерено, но само безкористното и добросъвестното оцеляват, въпреки че не всеки го съзнава, човек решава каква позиция да заеме относно избора, който неминуемо се прави- „да бъдеш или не” себе си.
Ива Едуард Николова
А вие какво мислите?
източник- амии източници колкото си щеш !!!
