Здравейте,

Преди два дни катастрофирах и по този повод се замислих дали това по някакъв начин е отразено астрологически. Катастрофата уж не беше много тежка, но всъщност колата е абсолютно помляна и двамата които бяхме в колата /аз и моят приятел/ бяхме откарани в Пирогов с линейка, т.е. не всичко е абсолютно безобидно. Всичко се случи извън нашия контрол - другата кола беше неуправляема за шофьора и се пързаляше срещу нас по заледената улица.
И си мисля, че планетите по някакъв начин трябва да са го отразили/предсказали. По какво в картата според вас може да се прецени за подобно събитие?

много неприятно, но все пак вие сте живи и здрави...

гледай Марс, Уран, Плутон, 6-ти, 8-ми, 12-ти дом...Управителите на лошите домове виж - може да са ранени в момента...

виж и арабските точки на пътуване /Асц.+ Луна-Меркурий/ и на злополуки и произшествия /Асц.+Юпитер- Марс/....

и ако е и кармично...-  всички неприятни събития трябва да се проверяват дали не са кармични...- тогава гледаме Сатурн, възлите...

Благодаря АН,

Ще ги разгледам внимателно.
А иначе сме живи, но не абсолютно здрави - леко сме натрошени и гипсирани, но можеше да бъде и по-лошо. Като цяло смятам, че имахме късмет. И си мисля, че това е някакъв урок, но не знам какъв все още.
Как точно се изчисляват тези арабски точки? Опитвала съм се да ги изчисля, но изглежда взимам неверни стойности и не се получава. <_<  

Приятелят ми има прословутия съвпад на транзитен и натален Сатурн и то в 6 дом, които всички 29-годишни хора във форума обсъждат.  Дали това няма нищо общо?!  :unsure:  Имайки предвид, че той пострада по-лошо и още е в Пирогов.
А сега открих, че и двамата имаме едни и същи аспекти: Уран опозиция с Венера, Уран квадратура с Марс и Сатурн квадратура с Юпитер. Това сигурно има значение.

по бавните планети като Сатурн, Уран, Плутон съдим за предпоставки за събития, но продължителността е голяма- месеци или даже година...

А за конкретния инцидент трябва да видим бързите транзити - Слънцето, Луната, Меркурий, Марс - може да са на радикална точка /Асц.; Дсц.; ИЦ; МЦ/ или пък на куспидата /върха/ на домовете на пътуванията /3-ти или 9-ти/ или пък на "лошите" домове /6-ти; 8-ми; 12-ти/

Арабските точки се изчисляват по следния начин:
напр.
Асц- 5 Телец - това са 35градуса
Луна - 10Рак - това са 100гр
Меркурий- 10 Близнаци - това са 70гр

35+100-70=65 - това е 5 Близнаци, т.е. твоята точка на пътуване е на 5 Близнаци.

Но да свържем с няколко по-силни аспекта инцидента, е само началото...
Важно е да осъзнаем случилото си, т.е. да си дадем отговори на въпросите : "защо на мен"; "защо това"; "защо сега"...Можем да си търсим отговорите и без астрологията, но решим ли да я ползваме, то можем да огледаме избраните аспекти /свързани със събитието/ по следната схема: -  причините ги търсим по рождените домове на планетите, включени в аспектите, а следствията от събитието - по домовете, които планетите владеят...

Ако става въпрос за кармично събитие, то трябва да го подложим на проверка - и без астрология, за да е кармично, то обикновено е неприятно, след това е повтарящо се, след това се вписва в някаква схема /напр. има все отношение към пътувания или коли /, ако е кармично, то обикновено няма как някой да помогне кой знае колко или събитието да бъде лесно избегнато /тук както сама казваш, вината не е ваша, пък се е случило/, ако е кармично ще си срината енергийно и психически...

И независимо кармично или не, то може би е важно да си даде човек сметка какво в живота му се променя след събитието - напр. преоценка на ценностната система /в смисъл сега можеш да видиш по друг начин важните неща в живота ти, важните хора, приятели, близки/; или пък няма да си в състояние да реализираш някой твой план, но пък ще си починеш, ще погледаш филми, ще четеш книги и т.н.

Искам да кажа, че събитието може да носи много по-сериозно послание за теб, от видимия на пръв поглед инцидент

 

Приятелят ми има прословутия съвпад на транзитен и натален Сатурн и то в 6 дом, които всички 29-годишни хора във форума обсъждат.  Дали това няма нищо общо?!  :unsure:  Имайки предвид, че той пострада по-лошо и още е в Пирогов.
А сега открих, че и двамата имаме едни и същи аспекти: Уран опозиция с Венера, Уран квадратура с Марс и Сатурн квадратура с Юпитер. Това сигурно има значение.

I tova ima neshto obshto(saturn v 6-ti na priqtelq ti), pri teb li tranzitniq saturn minawa6e prez 12-ti?
kvadraturata uran mars i  sigurno dava vzrivoopasni sybitiq

I tova ima neshto obshto(saturn v 6-ti na priqtelq ti), pri teb li tranzitniq saturn minawa6e prez 12-ti?
kvadraturata uran mars i  sigurno dava vzrivoopasni sybitiq

Не - моят тр. Сатурн е в 9-ти.
А за тази квадратура - може би дава взривоопасни събития, но лошото е, че продължава дълго време. Това не звучи добре...

Важно е да осъзнаем случилото си, т.е. да си дадем отговори на въпросите : "защо на мен"; "защо това"; "защо сега"...

Ако става въпрос за кармично събитие, то трябва да го подложим на проверка - и без астрология, за да е кармично, то обикновено е неприятно, след това е повтарящо се, след това се вписва в някаква схема /напр. има все отношение към пътувания или коли /, ако е кармично, то обикновено няма как някой да помогне кой знае колко или събитието да бъде лесно избегнато /тук както сама казваш, вината не е ваша, пък се е случило/, ако е кармично ще си срината енергийно и психически...

И независимо кармично или не, то може би е важно да си даде човек сметка какво в живота му се променя след събитието - напр. преоценка на ценностната система /в смисъл сега можеш да видиш по друг начин важните неща в живота ти, важните хора, приятели, близки/; или пък няма да си в състояние да реализираш някой твой план, но пък ще си починеш, ще погледаш филми, ще четеш книги и т.н.

Искам да кажа, че събитието може да носи много по-сериозно послание за теб, от видимия на пръв поглед инцидент

Благодаря АН,

Мисля, че доколкото ми стигат астрологичните познания /което не е твърде много :huh: / успявам да си обясня събитията.

А иначе по отношение на посланието, което ми носи цялата случка...много си мисля за това. Т.е. аз смятам, че винаги подобни събития /а и всички други/ носят някакви послания и поуки. Идват ми наум много неща, макар че не знам какво точно ще ми остане като извод. Наистина съм склонна да преоценя разни хора и ситуации и дори ценности в живота си.
Имам усещане, че е нещо кармично, въпреки че не съм сигурна какво точно влагам в термина "кармично" в този момент.  Но наистина сякаш се повтаря. Преди около година и половина пак катастрофирах - тогава по моя вина, но нямаше пострадали. И макар че беше официално моя вината, всъщност някак беше извън моя контрол ситуацията. Тогава караше едно момче на 19 г., беше с колата на майка си. Сега подобна ситуация, но по вина на другия шофьор, който е само на 18 г. и кара колата на майка си. Само, че сега е по-тежко, защото има пострадали /т.е. ние/. Но дори и ударът беше почти същият, само че обърната ситуация. И не мога да преценя защо на мен се случва толкова често. При това аз съм добър шофьор, повечето хора, когато се возят с мен се впечатляват, че съм момиче, имам книжка само от три години и карам толкова добре.
Преди една седмица също за малко да ме ударят - бяха ме притиснали 2 коли, и двете караха със супер висока скорост /над 120 със сигурност/, отново без аз да съм в каквото и да е нарушение, и тогава по чудо не ме удариха.    Много се уплаших и го приех като някакво предупреждение на съдбата /или както и да се нарече/ и си казах, че трябва много да внимавам. И въпреки че внимавах, пак ми се случи.
Не мога да разбера какво е посланието.  :blink:  Все е свързано с коли, но ми се струва, че изводът е по-генерален, а не се ограничава само с шофирането и колите.  Но въпреки всички тези случки, не мога да си представя живота си без кола, т.е. не съм склонна да се откажа от този вид "свобода", която колата дава. Но определено има някакъв извод, до който трябва да достигна, а не ми се иска да стане насила, защото уроците стават все по-болезнени.
А по повод на това, което пишеш, че ако е кармично ще съм срината - всъщност не се чувствам срината. Вярно е, че ми е много тъжно от всичко, което стана и продължава да става /напр. приятелят ми още е в Пирогов и ще му оперират ръката скоро/, но това някак не ме срива, защото вярвам, че всичко ще се оправи и също така мисля, че можеше да бъде много по-зле и съм един вид доволна и благодарна, че не стана по-страшно.
И също така си мисля, че когато всичко в живота започне да става много розово и прекрасно, идва едно "напомняне", неочаквано и брутално, да не се опияняваш много от щастието. Т.е. тъкмо всичко при мен изглеждаше прекрасно - взех си гадните държавни изпити, в работата ми увеличиха двойно заплата, преместих се в нов апартамент, най-накрая си избистрих любовните неясноти и въобще бях много щастлива и всичко беше само цветя и усмивки, и ми се случи това. Даже имах усещане, че всичко е твърде хубаво, за да е за дълго, и това се случи. Логично ли е да се случва така?  :ph34r:

 

Привет адаш!

Радвам се, че наистина си жива и здрава. И твоят приятел също!

След последният ти постинг се зачудих...
Преди катастрофата даваше ли си реално сметка за това, че всичко в живота ти на този етап се е подобрило.
Т.е. тогава би ли направила безпричинно подобно заключение и би ли била така благодарна както сега - след катастрофата...?

Мисълта ми е, че понякога ни се случват тези неща /като катастрофата/ не за да ни се напомни, както ти казваш, да не се опияняваме от щастието, а за да ни се напомни да оценяваме достойно всичко, което имаме и да му се радваме.

Това, което на теб ти се е случило и в работа, училище и личен живот направо си е страхотно!!!!
Има хора, които в такава ситуация пак не биха изпитали щастие от постигнатото и биха намерили причина за недоволство, че например заплатата им е можело да бъде увеличена не 2-но, а 3-но да речем...

Е, тогава ни се дават някои събития, застрашаващи целия ни мир - самите нас...
И целта им е да ни накарат да сме благодарни за всичко, което имаме в настоящето и да сме щастливи с него.

Това бе само възможен пример.
Нямам прадстава дали твоят инцидент иска да ти каже точно това...  

Преди катастрофата даваше ли си реално сметка за това, че всичко в живота ти на този етап се е подобрило.
Т.е. тогава би ли направила безпричинно подобно заключение и би ли била така благодарна както сега - след катастрофата...?

Е, тогава ни се дават някои събития, застрашаващи целия ни мир - самите нас...
И целта им е да ни накарат да сме благодарни за всичко, което имаме в настоящето и да сме щастливи с него.
 

Здравей Лин,

Мисля, че преди катастрофата оценявах, че всичко в живота ми се подобрява. По принцип смятам, че съм от хората, които оценяват хубавото, което им се случва и даже мисля, че това е една от основните причини да ми се случват често добри неща - защото мога да съм благодарна за тях.
Много често си мислех колко съм щастлива, колко много неща ми се дават, за които мога да съм доволна и т.н. Мислех си, че малко са нещата, които могат да ме съкрушат, защото истински важните  за мен неща са подредени така, както искам и се чувствах много силна от този факт. И сега продължавам да мисля, че съм много щастлива, че имам късмет. Тези важни за мен неща все още са си наред, така че, въпреки всичко не се потискам истински от събитията.
Но си давам сметка, че за един миг всичко може да се промени и мога наведнъж да загубя всичко най-важно и стойностно.  :blink:  И от тази гледна точка малко ме е страх, че както съм си така щастлива и си мисля, че нищо не може да ме срине, защото уж всичко ми е наред, така изведнъж всичко може да се промени. И то от най-малкия повод - в конкретния случай ние просто отивахме до видеотека близо до нас, за да върнем една касета, която бяхме взели предишния ден. И си мисля, че в някакъв следващ момент може да отиваме до магазина да си купим хляб или нещо още по-банално, и всичко да се срине неочаквано. Някак не можем да се предпазим от случайностите и не можем да бдим постоянно и това е малко плашещо... Иска ми се да знаех какво да направя, за да не заслужавам в бъдеще подобни уроци.

Уроци ще имаме винаги - колкото си щем...
Неизбежно е!

А като не можем да видим причината за урока, който ни се дава, можем да елиминираме възможностите една по една.

Аз имам приятелка, която също катастрофираше периодично като тебе.
Беше падала в пропаст и благодарение на 2 дървета не се разби... :ph34r:  
И до ден днешен шофира... а катастрофите изведнъж секнаха... трябва да я разпитам за нейното й обяснение за това.

pri teb li tranzitniq saturn minawa6e prez 12-ti?

Na Men!!!
:wacko:  Na Men!!!
Na Men!!!  

И до ден днешен шофира... а катастрофите изведнъж секнаха... трябва да я разпитам за нейното й обяснение за това.

Лин,

Би ми било много интересно, а предполагам и полезно, ако разбера обяснението на твоята приятелка.

Предполагам, че едва ли ще е универсално приложимо, но ми е любопитно.

Но пък и в близко бъдеще няма да имам шофьорски терзания   , защото колата е абсолютно неизползваема и вероятно няма дори да се опитаме да я оправим. И докато не се появи някой свеж финансов полъх, който да доведе до купуване на нова кола, само ще си разсъждавам над проблема.
Което от своя страна не е толкова лошо...    

чудя се....

изпитите, работата, заплатата, колата и т.н. са много важни, но това, което си имаме като знания и умения, си го носим в главата, ръцете, т.е. във физическото тяло...
И докато сме живи и на земята, трябва да се грижим и за тялото си...
Да не би покрай всички други важни неща да си позабравила за него....

Направи нещо за него  

Цитат

pri teb li tranzitniq saturn minawa6e prez 12-ti?

Na Men!!!
:wacko:  Na Men!!!
Na Men!!!

Jeni,

ти къде изчезна, как си  

:rolleyes: Za Mnogo Godini AH!!!
  Az zasega sym mnogo dobre ,Blagodarq!!!
Oddyrjah polojenieto - za malko da se razboleq i ,vzeh merki i veche po-skoro sym otnovo syvsem zdrava!
I sys zapochvaneto na novata godina zapochnah mnogo da synuvam,no synishtata sa tolkova realni!
Nqkoi synishta zapochvat prikazno ,no zavyrshvat kato koshmari,
nooo  posledniq zapochna malko kato koshmar i zavyrshi po edin mnogo prekrasen nachin:
- edno golqmo hubavo slynce ,koeto po mnogo priqten nachin me zgrq s lychite si  :rolleyes: ,
otdavna ne bqh synuvala neshto toolkova hubavo! Priznavam ,estestvena reakciq za men e strahyt ot neizvestnoto ,ot tova ,koeto predstoi prez predstoqshtata godina ,no ...taka ,ili inache ,koeto trqbva da stane shte stane ,i edva li shte moga da go predotvratq i nqma smisyl da se trevoja tolkova  
A ti kak si ,AH ? :rolleyes:
 
 

Jeni,

малко ти завиждам, че толкова сънуваш

Аз почти не си спомням сънищата от новата година. Но снощния сън си го спомням - изкачвах се по някакви стръмни стъпала и то много неуверено...Носех с мен разни шарени дреболии, които не ми бяха особено нужни, но ми се щеше да са с мен, пък това затрудняваше изкачването...Изпуснах някои от тях, съжалявах малко, но все пак се изкачих. И естествено пак имаше някакви превозни средства в съня Но силни емоции нямаше.

А ти защо  чак страх изпитваш от неизвестното през предстоящата година?

И докато сме живи и на земята, трябва да се грижим и за тялото си...
Да не би покрай всички други важни неща да си позабравила за него....

Направи нещо за него

АН,

Имаш предвид физическото тяло ли? В най-първичен смисъл? Звучи логично, но не мисля, че е така в моя случай.
Аз до скоро не правех много неща за тялото си, дори, когато се чувствам зле, много трудно се решавам да ходя на лекар. Малко съм безотговорна по отношение на тялото си.

Но от няколко месеца това се промени. Първо, започнах да спортувам - не прекалено редовно, но с постоянство. Също така - до преди няколко месеца, не бях ходила никога на козметик, но и това започнах да правя редовно. Не ходех и на фризьор, но преди няколко седмици отидох и за първи път в живота си /с изключение на абитуриенския си бал / имах професионално направена прическа.
Един от коледните ми подаръци беше голяма карта за солариум, която сама си поисках. Ходя на сауна и парна баня. Върхът в моята грижа за тялото беше, че отидох на разни лекари по повод на хронични проблеми, които отлагам от години.

И така преди катастрофата тялото ми беше "излъскано" отвсякъде. Даже съм склонна да си мисля, че в някакъв смисъл може би започнах да отделям прекалено много внимание на тялото си, а всъщност няма нужда.

Все още не мога да почувствам, че съм открила посланието от инцидента и това, някак си, ме измъчва.    

Цитат

И докато сме живи и на земята, трябва да се грижим и за тялото си...
Да не би покрай всички други важни неща да си позабравила за него....

Направи нещо за него

АН,

Имаш предвид физическото тяло ли? В най-първичен смисъл? Звучи логично, но не мисля, че е така в моя случай.
Аз до скоро не правех много неща за тялото си, дори, когато се чувствам зле, много трудно се решавам да ходя на лекар. Малко съм безотговорна по отношение на тялото си.

Но от няколко месеца това се промени. Първо, започнах да спортувам - не прекалено редовно, но с постоянство. Също така - до преди няколко месеца, не бях ходила никога на козметик, но и това започнах да правя редовно. Не ходех и на фризьор, но преди няколко седмици отидох и за първи път в живота си /с изключение на абитуриенския си бал / имах професионално направена прическа.
Един от коледните ми подаръци беше голяма карта за солариум, която сама си поисках. Ходя на сауна и парна баня. Върхът в моята грижа за тялото беше, че отидох на разни лекари по повод на хронични проблеми, които отлагам от години.

И така преди катастрофата тялото ми беше "излъскано" отвсякъде. Даже съм склонна да си мисля, че в някакъв смисъл може би започнах да отделям прекалено много внимание на тялото си, а всъщност няма нужда.

Все още не мога да почувствам, че съм открила посланието от инцидента и това, някак си, ме измъчва.

съвсем във физически смисъл имах предвид
При това е чудесно, че си му обръщаш внимание

Ами нямаме бърза работа с изясняване смисъла на инцидента, та чак да се измъчваш...То ако беше толкова видно и ясно, нямаше да има инцидент...Ще продължиш да си го търсиш и то вече ще си с отворени сетива, с будно внимание и в един момент все ще се изясни...

А да се върна пак на физическото тяло...Всъщност не само на него...Има една максима, че тъкмо когато почнем да имаме някакви успехи или постижения в някаква област и всички зли сили се обединяват и изправят срещу нас :ph34r: - проверяват ни дали сме достойни за успехите си

 

Jeni,

малко ти завиждам, че толкова сънуваш

Аз почти не си спомням сънищата от новата година. Но снощния сън си го спомням - изкачвах се по някакви стръмни стъпала и то много неуверено...Носех с мен разни шарени дреболии, които не ми бяха особено нужни, но ми се щеше да са с мен, пък това затрудняваше изкачването...Изпуснах някои от тях, съжалявах малко, но все пак се изкачих. И естествено пак имаше някакви превозни средства в съня Но силни емоции нямаше.

А ти защо  чак страх изпитваш от неизвестното през предстоящата година?

Здравей АH,
Ами дори съня ти да изглежда малко подтискащ ,май е с добро значение , все пак си се изкачила  
Някои стълбички много трудно се изкачват ,но пък точно затова са интересни.  :rolleyes:
Аз немога да разбера защо толкова започнах да сънувам след Нова Година ,като преди това въобще нямах сънища .Имах един особено разтърстващ сън -сънувах покойните си баба и дядо ,пристигнаха у дома и в съня ми празнувахме Коледа с тях ,много се смяха ,и дядо ми като една двойна Везна (сл. и луна) си беше преживе малко човек  на изкуствата ,нищо ,че бе и боксьор ,и хубаво рисуваше ,а в сънят ми ми направи от сняг един голям Дядо Коледа    ,та до тук е като в  приказка.В съня ми дойде време да си вървят ,и аз настоях да се кача с тях в колата ,умолявах ги да не си тръгват и те стана сериозни и ми казаха ,че така трябва и ,че предпочитат да са мъртви.От прозорците на колата ми посочиха един голям стар замък и ми заръчаха да отида там ,да изровя всички скелети включително и техните и да ги изгоря.  :blink:  После се озовах в някакв малка статичка и знаех ,че  е тяхна.Вътре имаше две походни   :blink:   легла.На едното лежеше кучето ми ,а на другото някаква котка.Исках да си взема кученцето и котката скочи и ме нападна.Трудно я отскубнах от себе си ,и реших да не и правя нищо ,защото знаех ,че баба ми я обича.хихи и това беше cъня.Снощи пък сънувах че ми пада зъб  :ph34r: ,отново тези зъби ,та има и неприятни сънища ,затова предпочитам ,ако сънувам ,то да са само по-приятни сънища .


"А ти защо  чак страх изпитваш от неизвестното през предстоящата година?" Ами ,АH ,защото съм станала малко в повече песимистка ,правя си разни планове и все си мисля ,че нищо няма да се получи ,или ,че ще се случи нещо много лошо ,което ще ме довърши ,и вместо да мисля за успехи ,мисля само за провали ,и ако продължавам така нищо чудно ,мислите ми да се материализират ,или най-малко да си докарам язва  :Д .Мислех си ,че лятото ,когато този ..Сатyрн излезе от Рак ,уж ще е по-добре ,но ми направи впечатление ,че имам много повече неща в Лъв ,от колкото в Рак ,та да не би да стане и по-зле..е,събрах малко инфо ,и дори преведох доста текстове от нета ,но все още не ми се избистря много ,и продължавам да се ровичкам тук там ,преди да си докарам някое финално заключение.Хе-хе ,аз все си намирам за какво да се тревожа ,ако не е това ,ще се тревожа постоянно за близките и ,затова реших да елиминирам по-малко тези черномислия и да се отпусна и спокойно да се радвам на живота .Че вече на няколко пъти ми казаха ,че съм станала мнго сериозна ,дори на празници.Дори и по-малко страх ,че ,ако започна да се радвам ,ще си заплатя после за радостта .Случват ми се  хубави неща ,но някак не ги усетих ii те всичките ми тревоги идват от главата ми ,така ,че взимам мерки да си върна душевното равновесие ,защото е вредно едно такова постоянно черногледство   V kraina smetka -da stava tova ,koeto trqbva da stava!
AH,ti kak se spravqsh s  trevogite? :rolleyes: