В много книги (на Блаватская, Мулдашев, Друнвало, и други) се говори за 4-то измерение. Но какво представлява всъщност то? Говори се, че след 21  декември 2012-а година ще преминем в 4-то измерение, но какво всъщност означава това както психически, така и ФИЗИЧЕСКИ?
ПП: Много неща съм чел по тази тема, но ми се иска да се допитам за мнение и другите (нали си имам Марс във Везни  ).

Говори се, че след 21  декември 2012-а година ще преминем в 4-то измерение, но какво всъщност означава това както психически, така и ФИЗИЧЕСКИ?

"4-то измерение"

Хмм... Нещо не мога да видя картинката. 

Май ще трябва да си отворим третото око колкото се може по-бързо и да можем да изпадаме в сомати, за да можем да се спасим. 

Не знам доколко може да се вярва на подобни статии. Иска ми се да разбере вашето собствено мнение и виждане за нещата, а не да си копираме разни статии. И аз мога да намеря и прочета много, но трябва и малко да се опитаме да обясним нещата.
ПП: 4-то измерение не е ли всъщност времето?

Моето мнение е, че нещата са обяснени твърде мъгляво и неясно, за да мога да си направя изводите какво  реално ще се случи. Вярвам, че може нещо да стане тогава, ясно ми е, че хората трябва да си променят съзнанието, но вярвам, че това би могло да стане и без разрушение. Нали знаеш, че разрушението може да доведе само до друго разрушение, не на нещо конструктивно.
В личен план се опитвам да се отърся от отрицателната енергия, натрупана в мен, а също и от тази, идваща от другите, както и да преборя страха си. Отдавна съм разбрал призивите за Добро и Любов и напълно вярвам, че само така можем да спасим света, а не чрез разрушаване на всичко старо, за да го заменим с ново. Това по никакъв начин не гарантира, че новото ще бъде по-добро от старото, напротив, всички книги сочат за регрес на човечеството в всяка една следваща раса.
Колкото до 4-то измерение, според мен това е по-скоро илюзия - по-точно един вид подсказка: "Пригответе за края на Земния си  живот", т.е. "Разделете се с реалния, физическия свят, за да се преселите на Онзи свят". Това е моето мнение, сега чакам вашето.
Всъщност, ако под преминаване в 4-то измерение се има предвид това:
http://indigota.com/index.php?topic=235.0;wap2
по-скоро бих предпочел пак да се върна на Земята. 

Само до четвърто ли говорят? Защото дори и според физиката може да са повечко - 11 според струнната теория, но са малки и не се виждат с тези очи. 

Само до четвърто ли говорят? Защото дори и според физиката може да са повечко - 11 според струнната теория, но са малки и не се виждат с тези очи. 

Така и така спомена физиката - я разясни според физиката какво представляват тези 11 измерения ясно и подробно, моля те!!!

Мисля, че това не е лошо обяснение - виж тук.

Основен проблем на физиката като цяло е несъвместимостта на двата свята - (1) Айнщайновият и Теорията на относителността, при който нещата са закономерни и подредени, и (2) светът на квантовата механика, при който имаме хаотичност и непредвидимост. Това е спънка, защото един вид се губи връзката микрокосмос-макрокосмос. Целта е да се обединят, да има една Теория на всичко, с което да се обяснява всичко. И Струнната теория е една от възможностите, която е доста красива и елегантна игра на въображението и научната мисъл, но си остава само теория, т.е. може да е напълно грешна. При нея идеята е, че всичко е изградено от различни струни, които носят специфична вибрация и са оформени и "огънати" в тези допълнителни измерения, които не можем да видим. Гравитацията е най-слабата сила и наличието на други измерения, в които се "губи", е едно възможно обяснение за това. Има предположение и че гравитацията е обща за паралелните вселени и че ние всъщност живеем на една мембрана, като покрай нас има други мембрани. Проблемът е, че засега няма как да се приложи научният метод и тези неща да бъдат проверени емпирично.

Преди време си представях (и още си представям така) физическата вселена като мехурче, в което са галактиките. Т.е. тя един вид е крайна по диаметър, но безкрайна, както когато вървиш по Земята, та в един момент стигаш до същото място - така се завърта пространство-времето. Стивън Хокинг вижда вселената по подобен начин - като мехурче. Вероятно има други мехурчета, т.е. други вселени около нас, различни, може би с различни закони - някои може да са пълни с живот, а други да са като гробници. Интересен въпрос е дали може нещо да се прехвърли в паралелна вселена... Предположенията клонят, че това по-скоро не може да стане и че не може да се напусне пространство-времето, от което е част самият обект, без той да спре да съществува. Това би било и нарушаване на Закона за запазване на масата и енергията. Ако наистина той може да бъде "нарушаван", значи или има нещо неизвестно, или може би пък Вселената не е напълно затворена система...

Оптитие с големия ускорител на частици в CERN може би ще дадат някои отговори... 

На мен лично не ми се нрави особено това условно разделение на "жива" и "нежива" природа -  има някои бъгове. Дори търсенето на живот в Космоса ни става жертва на тях, защото търсим нещо, което се вписва в ограничените ни до момента представи и познания за живо - кислород, вода, ДНК... Не виждам закономерна причина други "живи" форми да не отговарят на тези условия.

Благодаря ти за разясненията и най-вече за изразеното си собствено мнение. 
Нека обаче се върнем на темата за 4-то измерение. На мен лично НЕ ми се нрави да попадна в  свят, където всичко, което си пожелаем, ще се случва. Тогава я няма тръпката, няма го стремежът към постигане на целта. Нищо на този свят не пада наготово и аз никога не се радвам на нещо, което ми идва наготово, а само на това, което аз съм постигнал със свои собствени усилия.  Искам си този живот в нашия материален свят, само че без да се стремим към материалното.
А вие?