Тази нощ сънувах, че чакам рейса за София, за да ида на работа, само че не на автогарата, ами съвсем близо до нас, а гишето за билети е на ъгъла между две съседни улици. Отивам да си купя билет, обаче като че ли си бях забравил парите. Връщам се у нас, взимам ги, обаче на  тревата наблизо си изпуснах очилата и не мога да ги открия.  Междувременно съм изпуснал вече няколко рейса. При това не съм сигурен къде точно спира рейса, за да го хвана. Започвам да си търся очилата, като в същото време мисля да не изпусна рейса. От блока до нас излиза едно момченце, Гопето, и ме пита: "Весо, какво правиш?", а аз му казах: "Чакам рейса за София". Гопето отиде нанякъде, а аз намерих в тревата много различни очила, ама не и моите. Накрая ги открих, обаче се оказа, че много ми стискат на носа,а преди не беше така. Оказах се с купен билет и отидох на гишето, за да питам къде да чакам рейса да спре. А касиерката пък беше тази, дето по принцип продава билети в София, а не в Пловдив. Тъкмо бях готов да ѝ се скарам, задето не знае къде спира рейса, и той мина покрай мен и спря наблизо. Беше от най-скапаните рейсове, при това двуетажен. Виждам как хората се качват в него и бързам и аз да се кача. В това време усещам, че може би се събуждам от сън. Мислех да ида на по-предната врата да се кача, обаче накрая реших да се кача на задната. Вече съм буден, но все още някакси виждам рейса и МОЖЕ БИ се качих през задната врата. 
Какво мислите за този сън? Мен ме навежда на мисълта, че може би ще пропилея всички шансове да се спася през 2012-а година. 

Какво си се вторачил в 2012 год?
Я си живей живота...
Може и изобщо да не стигнем до 2012 ,а може и да я задминем.
Я по оптимистично я карай

може би ще пропилея всички шансове да се спася през 2012-а година. 

Поизмъчил си се на сън с него, но пък си се качил на автобуса  .
Виж, "спася" може да не е в настоящите ни представи. А може просто нищо да не се случи. Накаква крайна дата в календара може и да има, но тя зависи от първоначално зададената да не говорим за изчисленията по принцип. Ако тя е неправилно поставена, значи и последната не е на мястото си.  То трябваше вече и планетата Нибиру да се появи в обективите на телескопите, но още я няма.

    Весо, аз често сънувам такива сънища. При мен значат, че нещо ме мъчи и нямам отговор за това. Чувствам се залутана. Някои сънища проектират вътрешното ни състояние и в повечето случаи са неосъзнати страхове. Погледни на съня си от този ъгъл, а очилата - може би е предупреждение че не искаш да видиш нещата, такива каквито са, а живееш в някаква заблуда.

Какво си се вторачил в 2012 год?
Я си живей живота...
Може и изобщо да не стигнем до 2012 ,а може и да я задминем.
Я по оптимистично я карай

Това е може, защото си обичам живота, независимо дали е добър или лош, а откакто разбрах за тази дата, оптимизма ми се поразклати малко. 
Иначе съня може да няма нищо общо с 2012-а година.
Това за очилата може би наистина показва някаква заблуда. 
Сигурен съм обаче, че Нибиру не съществува, или ако я има, то тя няма нищо общо точно с 2012-а.

Сигурен съм обаче, че Нибиру не съществува, или ако я има, то тя няма нищо общо точно с 2012-а.

Не съм казала, че има връзка. Просто го дадох за пример - още едно предсказание, което не се случва. 

   Весо, по някакъв странен начин се оказах в подобен като твоя сън, но на - убий ме нищо не си спомням. Освен че по някое ти време в полусъница си казах - аааа, виж това като съня на Весо, единственото което ми остана в главата е че на очилата ми едното стъкло падна ...

   Весо, по някакъв странен начин се оказах в подобен като твоя сън, но на - убий ме нищо не си спомням. Освен че по някое ти време в полусъница си казах - аааа, виж това като съня на Весо, единственото което ми остана в главата е че на очилата ми едното стъкло падна ...

Между другото, разказах съня си на един мой приятел и той ми каза, че според него става дума за битови въпроси и може би съня ми показва, че трябва да избирам между два пътя. Може би това с очилата наистина показва някаква истина, която може би не искам да видя.  Истината е, че работата в София ми омръзна много, не толкова ежедневните пътувания, колкото самата София ми опротивя толкова много, че отдавна мисля да се махна от там. Това, което засега ме спира, е най-вече т.нар. криза и това, че в Пловдив в момента няма кой знае колко търсене. Иначе  дори и по-малко да ми плащат, съм навит да се върна в родния си град (то всъщност никога не съм го напускал де  ). Та може би съня ми по-скоро има връзка с това, знам ли.  Това, че не мога да  разбера къде ще спре рейса за София, е може би неувереността ми дали да продължа да работя там или не.