Имам един сън, който ме тормози от години вече и се повтаря през някакъв не точно определен интервал от време.

Сънувам, че се събуждам в леглото ми (виждам си всичко от първо лице), но не мога да движа тялото ми. Само мога да движа очите ми.

И на пръв поглед, всичко си е нормално, само дето започва да ме обзема някаква необяснима за мен неконтролируема паника.

И започвам да се мъча да крещя, за да се събудя (осъзнавам, че сънувам ). Това се повтаря няколко нощи постоянно.

В момента, в който прекъсна съня и след това заспах отново, това се повтаря. И след това, спирам да го сънувам това за два - три, та даже и шест месеца и после съня ми пак се връща.

Всеки път си казвам, че няма да се панирам и ще изчакам да вида какво се случва точно, да дочакам да вида какво може да предизвика тази паника и това лято го постигнах.

Отново сънувах съня. Беше ме пак адски много страх, но си казах, че ще издържа и го направих.

В един момент, се появи бяла фигура, която беше седнала леко с гръб към мене на земята и се беше облегнала на леглото.

Когато го видях, страха ми стана неконтролируем и все пак се сдържах да не се развикам.

Говореше ми нещо, но абсолютно нищо не разбирах и след това си завъртя главата към мен и ме погледна.

От чисто бяло, премина в абсолютно черно и се развика, но отново не можах да разбера какво се опитва да каже и в този момент бях събуден.

След този прогрес и след като видях това нещо, вече не издържам изобщо на съня, даже понякога съм се будел през нощта и съм си мислел, че пак сънувам (чак когато успея да раздвижа тялото ми разбирам, че съм буден).

Не знам как да го разбирам това и какво да правя по въпроса.

Много лошо и плашещо!

По принцип невъзможността човек да се движи в съня си, поне според учените, е в резултат на естественото състояние, в което човек изпада по време на сън - той не може да се движи, за да не се самонарани, докато сънува. Открит е този дял от мозъка, който отговаря за поддържането на тялото неподвижно по време на сън и когато е бил отстранен този участък от мозъка при животни, те започват да се движат по време на сън - да преследват жертва, да бягат от някого, да си играят, като през цялото време сънуват.

Да не гледаш страшни филми или четеш фентъзи?

Неподвижността по време на сън е характерна за тези, които сънуват, че ги отвличат извънземни и наистина вярват, че това е станало.

Може би трябва да отидеш някой да ти бае или да ти лее куршум.

Ами чета фентъзи,филми почти не гледам,но и за книги рядко ми остава време ии не мисла че е причинено от това а за извънземните не ми се вярва..не съм и сънувал да ме отвличат извънземни..а обмислял съм и вариянта за леене на коршум ама не съм мн запознат - предполагам че съня ми ще изчезне,а за да го сънувам от толкова време значи трябва да го разбера..

 Не си ли мислил, че ти сам проектираш или пожелаваш този сън и не е свързан с бъдещо лошо събитие? Може да е свързан с някакъв твой страх от детството или преживян емоционален шок- примерно когато за първи път си видял сакат човек ( травмиращо е), или си гледал нещо страшно и подъзнателно се страхуваш да не се случи и на теб.
Понякога сънуваме подобни кошмари и когато физически не сме разположени- висока температура, проблеми с някои органи.

   Алукард, познавам те отнякъде, но няма значение. Писала съм мисля за подобен сън. Всъщност на турски има термин, който е непреведим на български, "kara basti" - да те налегне тъмата. То е състояние между съня и будността. Някои хора, изпадат в див ужас, защото усещат как някаква тъмна сила, черна сянка или въобще нещо ги парализира, а те не могат да реагират, крещят от ужас, но нищо не излиза от гърлото им. На мен ми се случи веднъж, но аз си бях чисто будна, но под силен стрес заради ужасите, които сина ми изживяваше и явно когато тялото е заспивало, пък съзнанието е будно се случи така. Бях блокирала тотално, исках да помръдна, казвайки си, че само трябва да измъкна ръката под одеалото и енергията ще се върне към мен- усилието изглеждаше нечовешко, не мога, като парализирана, но поради твърдо голямото си любопитство, вместо още повече да изпадна в ужас, аз просто го отчетох, че това е онова състояние, в което изпадаш в ужас и тогава почнах да усещам всяка клетка в тялото си как се затопля и започва да мърда и как енергията нахлу чрез краката ми, стигна до ръката ми и така....

    Исках да намекна, че това се случва на хора, които са много сензитивни. Някъде искат да кажат, че това е състояние - един вид осъществяване на връзка с невидимите за нас тъмни сили, нещо такова. Имам приятел, който често го е изживявал. Впоследствие сина ми също. А аз само веднъж. Предполагам, че в случая за тези неща - положението на Луната към деня, както и положението в нат.карта оказват силно влияние...

   Значи има две тълкувания на това състояние. Едното е това дето е посочила Хело, от чисто научна гледна точка. А извън науката, това е състоянието, когато трите тела не са успяли да се съберат - етерно, астрално и физическото, в момента на събуждане и едното - етера или астрала е все още извън физ.тяло. Виждаш всичко, викаш, крещиш, но всъщност крещи астралното ти тяло. А виденията сигурно са проекции от сънищата, попаднали в момента на това състояние между физическия и астралния свят.

И аз мисля,че това не е сън а особено състояние.Бях чела преди доста години нещо подобно но за съжаление ми изневерява паметта.В редките случаи когато сънувам нещо по особено и плашещо и го осъзнавам,  си казвам " Господи моля те пази ме" и обикновенно веднага след това се събуждам.

Благодаря на всички за помоща и особено много на daisyline която ми помогна да науча доста работи.

Всъщност на турски има термин, който е непреведим на български, "kara basti" - да те налегне тъмата. То е състояние между съня и будността. Някои хора, изпадат в див ужас, защото усещат как някаква тъмна сила, черна сянка или въобще нещо ги парализира, а те не могат да реагират, крещят от ужас, но нищо не излиза от гърлото им.

Да, и на мен често ми се е случвало, и на друга моя близка.
Сещам се, че и тук вече сме коментирали този феномен, в друга тема. Админът също може да се  включи, има какво да каже по въпроса.  :blink:
Обикновено се случва, когато се намираш в полусънно/полубудно състояние, т.е. нито си напълно буден, нито все още заспал дълбоко. Усещането е за парализа и животински страх, паника те обзема, а ако искаш да изкрещиш, не можеш да обелиш и дума. Търсеше се и научно обяснение на този феномен, някъде бях чела за т.нар. сънна апнея /парализа/. За мен това по-скоро е енергия, идваща от отвъдното, т.е. от други, невидими за очите ни светове, а защо пък и да не са от тъй наречените "духове". Който в каквото вярва... С майка ми често си говорехме за това, ако пък го кажа на някой друг, или няма да повярва, или ще ме сметне за луда. 

Сънната апнея е ето това:

Проблем при възрастните е ако между хърканията спират да дишат за 10 или повече секунди. Това се нарича сънна апнея и се среща в 4% от мъжете и в 2% от жените. Тоест честотата на сънната апнея е сравнима с честотата на бронхиалната астма, но докато болшинството астматици се лекуват, повечето болни от сънна апнея не знаят за това. Най-често причината е допиране на срещуположните стени на отпуснатите дихателни пътища и тяхното запушване (обструкция). Това е обструктивен тип сънна апнея. През тези паузи, пациентите не дишат, не защото не се опитват, а защото не могат да поемат въздух поради затворените горни дихателни пътища. Тази дихателна пауза води до частично събуждане на болния, повишаване тонуса на дихателната мускулатура и отваряне на пътищата. Следва ново заспиване, нова дихателна пауза, ново частично събуждане и т.н. десетки пъти за една нощ. Сутринта пациентът става недоспал, с главоболие, уморен понеже не е получил нужната доза сън. През деня заспива на работното си място, не дай си боже на волана.

През паузите през нощта, през които не диша, се повишава белодробното и артериалното налягане и тези хора често развиват белодробно заболяване или артериална хипертония.

Е, аз не хъркам. 
Значи другаде е причината, надали ще е сънна апнея това...

   Висока сензитивност  :72:

А усещането е за енергия от чужд произход, неорганична, както веднъж спомена jinom, сива... Посивява, след като свикнеш с нея, в началото наистина е много стряскаща, все едно непрогледна черна тъма се спуска... И определено не са същества от светлина, самата енергия не излъчва тази вибрация, макар че образ няма.

А усещането е за енергия от чужд произход, неорганична, както веднъж спомена jinom, сива... Посивява, след като свикнеш с нея, в началото наистина е много стряскаща, все едно непрогледна черна тъма се спуска... И определено не са същества от светлина, самата енергия не излъчва тази вибрация, макар че образ няма.

Можеш ли да обясниш още

Всъщност не съм сигурна какво е и кои са, откъде са...
За "сивите" да си чувал? Не знам дали са те, но усещането като че ли е такова. Неорганична енергия, хладна, с метален "вкус". За произхода на тази енергия  казват, че е от друго измерение, измерения да искаш, много са... Стига да вярва човек, че това наистина е възможно да съществува...
Но напоследък спя заобиколена от пет котки и вече никакви духове не идват при мен.  :blink:

В един момент, се появи бяла фигура, която беше седнала леко с гръб към мене на земята и се беше облегнала на леглото.
Говореше ми нещо, но абсолютно нищо не разбирах и след това си завъртя главата към мен и ме погледна.

Веднъж ми се случи и на мен.
Фигурата не беше бяла, нито черна, просто бе заобиколена от тъма или по-скоро мъгла...
Седеше полуобърната, леко с гръб към мен на ръба на леглото ми и говореше нещо с равен, спокоен глас. Само се сещам, че беше мъж... Сякаш разказваше нещо, може би за живота ми... За съжаление нямам никакъв спомен какво ми е говорил, тъй като на сутринта се събудих с "форматирана" памет, само споменът за съня бе останал... А дали е било сън?