Сънрейн.. :kissd:..много ти благодаря..
не се бях сетила, че и преди това е била там луната..на рожденият ми ден 1984-та година е влязла, т.е., станала съм на 13..предната година сме се преместили в сф и живота ми се е променил коренно..може би 84-та ми е бил първият цикъл, но други събития не помня сериозни..първи любовни тръпки помня, но наистина скорпионщина- харесва ми някой, мълча като пукъл и го гледам с периферното..това си ми е останало и след това май..

..харесваше ми да преживявам нещата вътрешно, струваше ми се много по- истинско и силно..обикновен пубертет, но си спомням, че обичах и да се кипря и все ми казваха, че съм се замомяла..явно съм имала някакви лолитски проблясъци..стихове прописах, всичко, което преживявах ми се струваше ужасно важно и значимо, като всеки пубер- възрастните бяха закостенели мозъци, които се опитваха всячески да спрат волният устрем на душата ми..

сега осъзнавам колко е било смешно всичко това отстрани..помня първото стихче, което написах на хартия:
не искам да съм нестроена къща,
недялан камък, недопята песен..
не искам да съм мъртва птица,
измръзнала от студовете есен..
не искам никой да ме съжалява,
със смут в очите, с поглед състрадален..
не искам никой да ме споменава,
и името ми да се казва с трепет жален..
с тъга си тръгвам аз от тук,
за днес, за утре и навеки..
и само старият, зелен капчук,
изпраща ме в житейските пътеки..
имаше и още един куплет, но съм го забравила..това го написах точно като се бяхме преместили в сф, бях отишла първата ваканция при баба и с нея пътувахме с автобуса към един по- голям град на пазар..и тогава за пръв път осъзнах реално, че завинаги съм напуснала родното си място, детството и хората, които толкова обичам..и че живота ми никога повече няма да ме събере с тях и няма да е същият..в автобуса се роди това стихотворение и веднага като се прибрах го записах..врязало ми се е в съзнанието..скорпионска луна просто, сега го осъзнавам..
след това се промених..в последните класове на гимназията вече мразех силните душевни драми, но не мога да свържа промяната в мисленето ми с някакво събитие или време..сигурно като е влязла пр. луна в стрелец и си казах- абе я си ***** майката всичките..така съм си и досега..

..затова сега ти като ми насочи вниманието /много правилно/ в посока на скорпионската луна и чувствителност, и ми се изправи косъма, защото още не съм готова да изживявам пак нещата силно и дълбоко..кофти, к'во ше прайме, как ще се спасяваме..

аз лесно ще споделя впоследствие, ама дай да мислим как да има най- малко поражения за споделяне..

и наистина тао-то става голям квадрат..само лични планети и възли..колкото повече мисля, толкова повече се сещам колко силно изживявах тогава всичко..не може пак да е по същият начин, знам и съм преживяла толкова много от тогава, няма как да съм пак същата овца..мисля, че вече съм се научила как да не изпускам нещата от контрол..не че държа на контрола толкова, но що се отнася до моите лични чувства искам да съм сигурна и спокойна, че имам власт над тях..ти кога влизаш??..ще трябва първа да споделяш..в този смисъл съм привилегирована.. :blink:
п.с. докато спах се сетих един куплет, но дали е от това стихотворение и защо има 5 реда, а не 4, не знам.. :blink:
това от тебе пожелах..
дали ми стига??
май пак ме питаш като чужда..
частици от сърцето си събрах,
че може друг да има нужда..
...звучи оптимистично, типично за мен..
