Тя страда,  на мен това ми тежи. Не стига това ми тя се раздели с приятеля си, понесе го много тежко, сега е сама и това пак върху моята психика ляга.

Ох, Кайли! И аз най-много страдам, когато детето ми страда. Болката, която изпитвам тогава, не може да се сравни с никоя друга. Като съм я раждала не ме е боляло толкова, отколкото като виждам, че се измъчва емоционално. Затова казвам: "Винаги има по-лошо от това ти да страдаш. И то е детето ти да страда." Това беше и една от причините да се разведа; баща и беше нещо пощурял (Уранова опозиция върху натална опозиция Слънце-Уран) и ни потискаше психически с постоянни избухвания и скандали (най-вече нея).

Моля те, направи всичко възможно да стоплиш отношенията между нея и баща и. Ако трябва преглътни някои неща, разговаряй с него в името на нейния емоционален мир. Аз така направих и сега говоря само хубави неща на нея за баща и. Стимулирам я тя да бъде активната страна в комуникацията си с него и неговите родители. Казвам и, че семейството е важно, независимо, че ние сме се разлелили (с причините, за което тя е наясно от малка). Тя трябва да знае, че родителите и са приятели. Сега, когато урановата му опозиция се размина, вече не е същия, успокои се. А и се поразболя - бъбреци, диабет и преосмисли някои неща. но дъщеря ми беше свидетел на това как аз се обаждам, интересувам се за здравето му, подкрепям го морално. И всичкото това го правех, защото исках тя да има жив и здрав баща (т.е. пак заради нея)

Не става, Небесна, няколко години опитвах. Те като си говорят и той най-често я обвинява и я кара да страда още повече. Аз им правех връзката, той с мен не смее да се държи по тоя начин. Обаче като и се обади и веднага почва да я обвинява и тя страда още повече. При всеки техен контакт на мен ми се изправя косата, защото не знам той какво ще измисли и тя за какво ще плаче. Така че дали ще комуникира с него или не, все страда. Само че сега не и се нанасят извънредни рани. Много тежко го преживява, имах проблеми с нея зимата и заради гаджето и, и заради баща и.
Не ми стигат моите проблеми и моя баща на легло, но наистина нейните ме нараняват най-много.
Абе станало е така, че за психическа подкрепа се държат двете с майка ми само за мен.

Цитат на: kaily в Май 06, 2010, 07:57:23 pm

Тя страда,  на мен това ми тежи. Не стига това ми тя се раздели с приятеля си, понесе го много тежко, сега е сама и това пак върху моята психика ляга.

И аз най-много страдам, когато детето ми страда. Болката, която изпитвам тогава, не може да се сравни с никоя друга. Като съм я раждала не ме е боляло толкова, отколкото като виждам, че се измъчва емоционално. Затова казвам: "Винаги има по-лошо от това ти да страдаш. И то е детето ти да страда.

Нищо друго неможе да ме срути освен това!  Когато нещата не са наред при децата ми физически се разболявам.

кайли, достойно за уважение е това че ,след всичко което си преживяла имаш си ла да бъдеш опора за хората около теб,защото аз не успях ,предадох се и в момета не мога да се мотивирам дори заради децата да продължа напред и да порещна трудностите.

може те ли да ми направите и на мен прогноза,

Ками, не си посочила областта, която те вълнува и какви отговори търсиш. Така ще улесниш, който може да се включи по твоята карта.

Не става, Небесна, няколко години опитвах. Те като си говорят и той най-често я обвинява и я кара да страда още повече. Аз им правех връзката, той с мен не смее да се държи по тоя начин. Обаче като и се обади и веднага почва да я обвинява и тя страда още повече.

Разбирам те напълно. моят знаеше, че ахилесовата ми пета е детето и постъпваше по същия начин. Изискваше от нея, понеже знаеше, че не може да изисква от мен....И понеже не успяваше да подчини мен, ми го връщаше, чрез дедето опитвайки се да подчини нея. Но с напредването на възрастта, осъзна, че тя е самостоятелен човек и трудно може да я манипулира, и че за него е по-добре да бъдат приятели, а не да градят отношенията си на принципа "власт и контрол".

о с напредването на възрастта, осъзна, че тя е самостоятелен човек и трудно може да я манипулира, и че за него е по-добре да бъдат приятели, а не да градят отношенията си на принципа "власт и контрол".

Боже, моят точно като осъзна, че тя е самостоятелен човек и тогава я отсвири. Като беше дете, трепереше за нея, обаче тя като почна да проявява самостоятелност и да си избира сама пътищата в живота и той се нацупи, обиди, засегна, идея си нямам какмо, бе мъжете в днешно време масово изтрещяват.
Всъщност основният му довод да се разсърди е че тя избра да учи не това, което той искаше и избра да живее не там, дето той искаше (забутано село на 30 км от София).
Ако беше станала неговата, сегя тя щеше да пасе кравите сигурно там и да прескача отвреме навреме в София за някой изпит.
Може ли баща да се разсърди на детето си заради това? А тя досега се справя отлично, пу пу пу да не и е уроки, много тежка специалност, 5 и 6 изкарва. И той не и помага грам, пари не дава, все няма.


Ками, то и аз по едно време бях изпаднала в период, в който нищо не ме мотивираше. В крайна сметка пък и дъщеря ми не е на 15, сама може да се оправи, стигнала е донякъде. Пък майка ми така и така е в провинцията ,не мога на тая безработица и безпаричие да си позволя да ходя и да я виждам често, по телефона най-вече.

Ама всяко слизане надолу е временно, така си мисля, всичко се движи по синусоида, нагоре, надолу, така е устроена вселената. Само търпение му е майката. Аз с тия тежки и дълги транзити изпадам в летаргия и ми се иска да изкарам един дълъг зимен сън преди запролетяване.

проблемите ми са от материално естество,захванах се снещо което претърпя пълно фиаско,тотално се срината защото с необмисленото си решение п ричиних на семейството си само страдания,изпаднала съм в дълбока депресия, децата ми имат нужда от мен,а аз нямам сила да им обърна внимание,и това още повече ме смачква.

Kami,просто приеми,че сме хора и понякога всички правим грешки.Не се чувствай виновна да се оттеглиш за малко,да събереш парчетата от себе си отново и да бъдеш пълноценна и полезна на децата си.Просто си почини-опитала си нещо и не си успяла,о.к.,това са уроците,които всички ние получаваме.И запомни,че един неуспех,не означава непременно втори Когато си готова ще опиташ отново-този път няма да е необмислено,както казваш и вс ще е наред.Кураж!

Всичко това са опитности, Ками.
Необходими. На всеки са му необходими различни опитности. Ако страдаш от чувство за вина е едно, ако страдаш от чувство за мотивация, е съвсем друго. Какво точно изпитваш?

иизпитвам безнадежност,не мога да се хвана за нищо което да ме мотивира да продължа напред.

Преди месец - два и аз бях така.
Никога преди не ми се беше случвал такъв дълъг и дълбок етап на тотална липса на мотивация.
Тогава ми беше подадено чрез Кабала знание, че това е обичайно явление при извървяване и приключване на един етап. След всеки етап следва потапяне в тъмнина. Преди да се появи новата светлина, осветяваща следващото желание и следващия етап. Задържах се и все още се държа само за тънкия лъч светлина, проникващ до мен. Отдолу нагоре, от тъмнината наобратно май се минава само по тънкия лъч светлина, който се усеща, не се вижда и не се ментализира. Прегърнала съм лъча и се уповавам на него.

Ками, доста от нас са демотивирани, в това число и аз. Поне като астролог можеш ли да си обясниш състоянието, в което се намираш? Хвани се там за нещо - за Сатурн, за Плутон, за възлите  :wink2:  Мен също няма нещо, което да ме движи напред. Но живота е да се живее. Никой от нас тук няма да спечели нобелова награда или да измисли лекарство срещу рака, но можем да прекарваме добре време заедно споделяйки общата ни страст.

Мен много взе да мъчи прогресията на Луната през Скорпиона. Премина IC-то. Имам чувството, че изживявам постоянно дадена емоция отново и отново и отново и не мога да се отърва от нея  :unsure:. Как ли се живее с такава Луна в натала  :rolleyes: В допълнение транзита на ЮЛВ в съвпад с наталната Луна - така съм се чувствала при транзит на Сатурн през нея. Да не дърпам ония за опашката, но като че ли тогава беше по-гадничко като състояние, защото направо не ми се жевееше. Крепеше ме мисълта, че ще отмине....след една година . А и беше зимата в допълнение - няма слънце, няма птички...зле беше. Така, че Ками, прицели се в някоя планета и й тегли една майна!  :wub:

Мен примерно често ме мотивира желанието да видя какво аджеба има да се случва в тия интересни времена около 2012...то просто не си струва да си роден точно сега и да се ометеш точно преди да се случи каквото е писано да се случи.

Мен примерно често ме мотивира желанието да видя какво аджеба има да се случва в тия интересни времена около 2012...
то просто не си струва да си роден точно сега и да се ометеш точно преди да се случи каквото е писано да се случи.

АаааапЦолютно съм съгласна с тебе!  :57:

Ками, прогресивната ти Луна е била в опозиция с наталната по оста 3/9. Луна е управител на МЦ и неминуемо тази опозиция е засегнала живота ти като цяло. Събитията свързани през този период са изиграли своята роля. Прогр. Луна в Стрелец дава желание за действия, подбужда за реализиране на отдавна планувани цели. Позицията й пък в 3 дом провокира за спонтанност в комуникацията и вземане на бързи решения. Имайки предвид, че в наталната ти карта всичко това е заложено (ти си холерик), и в крайна сметка ти е „помогнало” да си в сегашната ситуация. Хубавото е, че аспекта вече е отминал и Стрелец ти дава възможността да се научиш да бъдеш по-гъвкава и да приемаш ударите на съдбата извличайки в бъдеще полза от това.
Не се притеснявай за финансовото ти състояние. Управителят на 2 дом е Плутов, който в наталната карта е силен по знак и прави хубави аспекти – тригон с Нептун, който е управител на 6 дом – ще изкарваш парите си от работа и тригон с Венера, която е управител на 8 дом – ще онаследиш имущество ... Имайки предвид, че Плутон е в 12 дом попадайки точно в градусите на скритата сила трябва да знаеш, че дори и да имаш финансови проблеми ти ще си достатъчно силна, за да ги преодолееш. Соларната ти година е започнала с големи отговорности ( сол. Сатурн в 1 соларен дом) и тежки  трансформации (сол. АЦ. в 12 натален дом  в съвпад с нат. Плутон), но всичко това в крайна сметка ти дава възможността да направиш нужната смяна във всички области от живота ти, защото това е края на една част от него, и началото на нова (сол. Плутон в 4 сол. дом).
Кураж Ками! Не се предавай!

Само търпение му е майката. Аз с тия тежки и дълги транзити изпадам в летаргия и ми се иска да изкарам един дълъг зимен сън преди запролетяване.

Аз се чувствах така с Плутон на Асцендента - засегна ми  целия хороскоп. Обърна ми живота с хастара навънка. Точно така казвах и аз "Искам да заспя вечен сън и да се събудя, когато всичко приключи." Самата аз нямах представа кое е това "всичко", защото нямах представа какво точно ме очаква, но имах предчувствието, че нещата не зависят от мен.

Точката през асцендента ми е много чувствителна, защото в рамките на гокленовата зона ми прави аспект с всички управители на домове. Така Плутон при транзита през 12/ 1 -ви дом направи:
-квадрат с Меркурий (У7, У9) находящ се в 3-ти;
-квадрат с Венера (У5, У10) находяща се в 3-ти;
-сестил с Луна (У8) находяща се във 2-ри;
-секстил Слънце (У8) находящо във 2-ри;
- квадрат с Плутон (У11), находящ в 9-ти
-квадрат с Уран (У2); находящ в 9-ти
-квадрат Сатурн (У2); находящ в 3-ти.

И това в периода от 1997 насам. Положението се влоши през 2000-2003 г., когато Плутон пресече асцендента.
Облегчението настъпи, когато Плутон влезе в Козирог (тогава и последния аспект се разпадна) и нодалната ос премина в земно-водни елементи. (моята рождена е такава).

Сега имам глътка въздух до навлизането на Плутон във Водолей, га ще ми мачка светилата.  

Баси, Небесна, ногу дълго бе! 

Kami, аз не виждам картата ти.( не, че разбирам)Качила ли си я в някоя от темите?

Kami, аз не виждам картата ти.( не, че разбирам)Качила ли си я в някоя от темите?

Данните на Ками са: 05 декември 1968, 02:00 АМ, Каварна