Милки, дори и да си подготвена за това, никога не можеш да приемеш нещата спокойно и философски, докато не мине известно време. Няма да спре да те боли никога за нея, поне при мен е така, въпреки че татко си отиде преди 6 години. Най ми беше тежко, че не можех да му облекча боките и страданието...Само като го видех безпомощен и краката ми се подкосяваха и започвах да плача неконролируемо. Исках да дам част от моя живот за да има още малко той, но.... това не зависи от нас. Та исках да кажа, че винаги ше те боли, само че с годините болката се притъпява, не е толкова остра. В началото мисълта ти е заета само с това, а с времето другите проблеми я изместват малко по малко...Липсва ми въпреки времето не само когато имам проблем да споделя и помоля за помощ, а и в щастието...искала съм да види, че съм добре, да се зарадва на хубавите неща около мен.
Спомените не избледняват, само приемаш новия си период на живот - без него ( в случая при мен ).
Само искам да ти кажа със сигурност, че ТАМ на другото място те са много по-добре. Там нямало болка, а само чувство и усещане за любов!
И още нещо - когато тялото страда, душата вече не издържа и иска да го напусне! Дано си отиде в спокойствие баба ти!
Трябва да си силна, защото никой, който не го е преживял няма как да те разбере, сама трябва да си изстрадаш болката.( по повод съпруга ти) - сами се раджаме, сами страдаме, сами се радваме, сами се справаме - хубаво е, ако има някой до теб, но това наистина е рядкост.
Желая ти сила да издържиш!