това звучи невероятно красиво, магически
- не бях чела нищо от Novalis - на кое в теб импонира тая прекрасна поезия 
...
Този, който чува смеха на пеперудите,
той знае какъв е вкусът на облаците,
Страхът на него няма да попречи,
Той ще открие нощта, в светлината на Луната. ...
Той ще се превърне в цвете, когато пожелае,
в животинче, в шут или в мъдрец,
И може за един единствен миг,
Вселената безкрайна да обходи. ...
Този знае, че нищо не знае,
защото никой нищичко не знае,
Но той единствен знае,
какво трябва да бъде научено. ...
Този, който чувства в себе си далечни брегове,
И има смелостта да се протегне,
Страхът него никога не ще го спре,
И постепенно себе си той ще открие.
Този, който поглежда нагоре,
към върховете на своето аз,
със спокойствие, без страх,
ще приеме той борбата,
с оставащия долу свят. ...
Този, който в мир със себе си живее,
Той така ще си отиде,
и от всеки свой наследник,
ще бъде той тогава по-жив.
( Новалис)
п.с. Мила, АН , радвам се, че ти е харесало стихчето, и аз съвсем наскоро открих този Новалис, но много ме впечатли, ето го цялото стихотворение, което "успях" да сътворя при превода ми от немския оригинал. Колкото до мен - имам си един много сложен стелиум Нептун-Юпитер-Меркурий, който ме влече към какво ли не...