Тази сутрин сънувах, че съм ученичка в училище. Седя в стаята и до мен още няколко млади и хубави, също като мен, момичета. Докато имахме час виждах през прозореца абитуриентите отвън. На нас ни оставаше още една година преди да завършим. Хем млади, хем животът е пред нас и имаме още много години в младост и борба за успех.
Когато се събудих си мислех, че вече съм на 26 години.

Аз завърших училище на 17, защото съм тръгнала на 6 години и по наше време завършмвахме след 11-ти клас. И си мислех, че след 1 година ще са минали 10 години, откакто съм завършила училище. Първо - вече съм стара.

Второ, не съм изпълнила това, което планирах да изпълня, когато бях в училище и сега на стари години съм се наела да наваксам пропуснатото.
Иначе аз имам такова чувство още откакто съм ученичка - че годините минават, пък аз не изпълнявам това, което трябва!!! Мисля, че имам това чувство още от 16-годишна. Обаче след 20-те си мислех, че все има време. Но сега съм малко дърта, а на тези години можех да постигна повече от целите си!
Някой друг от вас да има такова чувство?

Между другото, на рожденния ми ден ми се падна едно късметче - от онези завити листчета, които дават с кафето, та там ми се падна "Хубавото на младостта са не глупостите, които можем да извършим, че все още можем да поправим грешките си". Нещо такова.
В този смисъл - още съм млада и мога да наваксам пропуснатото. Обаче и вече не съм много млада, а за тези 9 години можеше да постигна някои от целите си. Ама всеки си има съдба.
От друга страна, в последните две години съм много по-щастлива, отколкото когато бях ученичка и студентка. Може би причината е в Сатурн в 1-ви дом, който в ранни години дава неудовлетвореност, а в по-късни вече е по-добре.
Сега съм много по-щастлива, но пък и годините минават, а за целите, които човек има трябва да се труди много, за да ги изпълни!