Тук опираме и до въпроса за снобизма и суетата.
Същите тези хора,които сега отминават цигуларя без да забелязват големия му талант,поставени в Метрополитън,платили по 100 долара ,биха аплодирали бурно и продължително,при все,че половината от тях изобщо не оценят таланта,а само факта,че са на престижно място,срещу престижните 100 долара.
Който има сърце за красивото, го оценява при всякакви обстоятелства. Независимо под какъв стрес е, колко работа, грижи има, или колко се е забързал за някъде.
А според експеримента в Метрото май само един човек е оценил красивото
Може би наистина си иска времето и мястото,за да се насладим на нещо хубаво.С :(поред мен,когато сме затрупани от сиви и досадни грижи,най-малкото което забелязваме е уличен музикант.
Освен за да му дадем монета,с което си мислим,че сме проявили съчувствие.А може и така да е,защото в повечето случаи на свирещи по улиците музиканти именно това се иска.
Сещам се за едни музиканти,които лятото свиреха на площада в центъра.Приличаха на мексиканци-толкова прекрасно свиреха,че непрекъснато имаше тълпа,която ги слуша,при все,че бяха там няколко дена.
Но те бяха застанали в центъра на града,където хората се разхождат,а не в Метрото,където по правило всеки бърза.