Всичко започва и свършва с надеждата”. Пълна безсмислица. Надеждата е безцелна емоция, защото се предполага, че ще дава плодове винаги в бъдещето и никога в сегашно време. Надеждата е като въртележка с кончета – няма значение колко бързо се въртите, защото никога не се приближавате до тези, които се въртят пред вас. Идеята всъщност е да ви убеди да останете на мястото си върху кончето, въпреки неизбежното разочарование, но пък с надеждата, че нещата ще се променят. Те обаче си остават същите, защото системата е така изградена, че промените са невъзможни.
Точно надеждата се използва от подлеците и лъжците:“Трайте си, задето ви давим в помия, но имайте надежда, че положението ще се подобри (макар да знаем, че няма да стане)!Просто правете каквото искаме, а в замяна Господ ще ви вдъхнови да имате надеждата, че ще ви отведе до Обетованата земя. Не че ще го направи, но когато го осъзнаете, вече ще е късно.”
Това, което ужасява манипулаторите, е, че хората ще изоставят надеждата, тъй като е обречена проекция за бъдещето, и ще започнат да изискват честност, справедливост и свободи в настоящето. За да избегнат този кошмар, манипулаторите се стараят да поддържат тези изисквания като вечни стремежи, а не като нещо, с което може да се разполага сега.
Политиците продават надежда, което е диверсионна тактика, начин да се смиряват тълпите. “Нямаме работа, нямаме храна на масата и домът ни е ипотекиран, но поне си имаме надежда. Уха, да сме благодарни за това! ”
- Гладен съм, мамо, може ли да хапнем малко надежда?
- Много съжалявам, миличко, но не може днес да ядем надежда. Тя е за утре. Надеждата винаги е за утре.
- Това значи ли, че ще се храним утре, мамо?
- Днес можем само да се надяваме, скъпо дете, но когато дойде утре, можем пак да се надяваме, че няма да се отложи за вдругиден.И така нататък. Така работи надеждата.
Или по-скоро така не работи.Най-честата мантра на политиците е думата “промяна”. Определящо за успеха им, съответно и на техните господари, бе никога да не дава точни определения на “надежда”, “промяна”, а и на другата психологически въздействаща дума – “вервайте”. Надежда за какво? Промяна на какво? Вервайте в какво? Отговорите на тези въпроси щяха да са фатални за призивите на политическия елит.Те означават онова, което вие предположите, че означават, или искате да означават. Целта е да проектирате в тях всичко, на което държите, и така думите стават символ на вашето собствено светоусещане. Всяко разяснение би убило посланието “аз съм всичко, което искаш да съм”, така че не очаквайте подробности, а само се надявайте, променяйте и вервайте.
Няма по-могъщ начин за манипулиране на хората от този да им кажеш каквото искат да чуят, докато си траеш за онова, което не биха харесали. Пътуващите търговци се обучават как да влизат в разговор на общи теми с набелязаните клиенти, за да разберат какво харесват и какво не харесват. Така получават представа какво потенциалният купувач би желал да чуе като качества на продавания продукт.Ако се дистанцирате от темите, за които говорят, и не влагате емоция в чутото и видяното, ясно ще забележите техниките, които се съзнателно прилагат. Хипнадежда е вид сила.Хитлер е обещавал промяна, надежда и нещо, в което да се вярва, и то в тежките следвоенни времена на финансов колапс. Той е говорил пред многолюдни тълпи от обожатели и не след дълго възниква движението в подкрепа на хитлеристката визия за нови бъднини “вервайте ми”. Те просто знаят, че ги искат . И едва по-късно, за свой ужас, виждат в какво са се забъркали.Дори да оставим необяснените надежди, промени и вервания настрана, малцина са наясно че са манипулирани без да могат да реагират въобще. Общественото мнение се формира на базата на създадения “образ” и личните проекции, а не от същността на посланията, независимо дали са изказани директно, или по-завоалирано.
Надеждата е най страния феномен създаден от човешкия ум и изглежда като че ли за добро. НО КОЙ ЗНАЕ ДАЛИ Е ТАКА ВСЕ ПАК?.....