миии кво да ви кажа... и днес сигурно сте прочели сънищата ми... както винаги се филмирам нощем - така е било през целият ми живот...
преди малко лежа на дивана и зяпам в пространството. по едното време фокусирам нещо мъничко и черничко /с големина на малко мишле/ да бяга на 10 см над фруктиерата ми във въздуха

докато се поокопитя и то изчезна...
тръгвам за нещо до другата стая и като стигна там /това са има няма 5м/ и съм забравила за какво съм тръгнала и че изобщо съм тръгнала за някъде и са пуля кво правя в другата стая...
седя и зяпам и мислено си прехвърлям сънищата за една седмица назад и кво става - не мога да различа реалност от сън - всичко е по-реално от реалността...
спи ми се. ама адски много ми се спи постоянно. и спя. и сънувам. че съм будна и върша домакинската работа из къщи

като се събудя се чудя защо е кочина навсякъде....
седя на дивана и зяпам прозореца. ей тъй щот ма мързи да мърдам. и виждам как прозореца потъва в някъв тунел в пространството и се образува нещо като коридор... мигам, клепам и докато са усетя прозореца е отново на мястото си...
абе хора ся кво

то бива транзити бива, но мозъка ми отказва изобщо да работи в тази реалност напоследък... самата реалност ми забавя мисленето и реакциите. все по-силно го усещам това и се вбесявам... и нищо не мога да направя... вие наред ли сте си или аз нещо откачам :41: :41: :41: