Моето Слънце е в съвпад със Сатурн и Плутон в 8-ми дом.
Всъщност, те са част от стелиум. Там са Венера и Меркурий също.
Дияна и Синухе са определили точно това, което и аз усещам за себе си, а то било следствие на аспекта с Плутон.
Може би мястото им в 8-ми дом е причина за многото трансформации, които съм преживяла в търсене на себе си и нуждата от надграждане на личността. Не се чувствам ограничена от нещо, дори напротив, чувствам, че трябва да премина понякога рамките, за да открия себе си.
Имам чувството, че всяко събитие, което сякаш е събаряло целия ми свят, всяка трудност са били с цел да ме направят по-силна и издръжлива, да ме накарат да съумея бързо да се пригодя към нова ситуация.
Не се чувствам ощетена от съвпадите със Сатурн и Плутон. Може би това е част от проработката, да не се впечатлявам от трудностите на повърхността, защото дълбоко в себе си знам, че ще се справя или ще намеря изход.
Иначе сигурно те са причината да съм много мнителна, недоверчива, да се старая сама да открия истината, до голяма степен и потайна, поне докато се чувствам спокойна да открия себе си пред околните. Но тези усещания са в дълбочина. На повърхността съм понякога дръзка, парадираща, предизвикваща. Само който пожелае да надникне под тази "маска"(условно казано, все съм аз и в двата случая, не е театър), само той може да ме познае изцяло.
Мога само да предполагам, че този стелиум в 8-ми дом с намесата на Плутон е отражение на факта, че много близки мои роднини са починали(баби и дядовци). И двамата ми родители са преживели животоспасяващи операции.
Имала съм трудни моменти от тази гледна точка, но съм се научила да приемам нещата по-философски, да ги надживявам.
Често след всеки етап от живота си се чувствам като новородена, но с една идея по-мъдра и все по-малко вглеждаща се в злободневните теми, които преди време са ме вълнували.
Дали е от влиянието на Плутон и Сатурн, но не чувствам живота си драматичен и труден, макар да звучи апокалиптично с тази смърт около мен.

Понякога се плаша, когато чета тежки прогнози за влиянието на тези две планети, за транзитите им. На мен само родителите ми останаха, за тях най-много ме е страх. При всяка апокалиптична тема за Плутон настръхвам.
Съвпад на Слънце и Плутон навярно ме предизвиква винаги да търся в дълбочина, да извижявам всичко в дълбочина.