Цитат на: Kaya в Февруари 01, 2010, 10:43:14 pm

остана ли някой с ненаранена луна? да си каже как е :rolleyes:
 виждала съм  големи тригони с луни в тях и нещастни емоции навръх тригона

да де, точно за тригон става въпрос, обаче аз обичам да страдам, не че го търся, но обичам да ми се случват силни неща, нямам против и да е тъга или нещо със знак минус, само от щастие бих затъпяла тотално..предполагам, защото не ми се е случвало, но мразя застоя, а пълното щастие си е такъв..какво да правя, като луната квадратира някакви струпвания по някаква ос, това ме прави Оникална..може да умра от разбито сърце, но няма да умра от запек, лениви черва или хемороиди, а това за мен е по- важно  

п.с. уф, не е тригон, а тао квадрат, ама се объркАх 

    Май и аз съм от този отбор - от силно неРанените Луни  . Често като трябва да реша нещо, си казвам - "To be, or not to be?" и Защо пък да не бъде - и атакаааа с главата напред -  :93: как иначе ще разбера - нали така!

Цитат на: abroad в Февруари 01, 2010, 11:19:19 pm

утре, ма не астрологично, а практично :bedtime2:

Аброуд, вече е Утре..  :blink:

Не съм в кондиция...
Много съжалявам

Цитат на: Kaya в Февруари 01, 2010, 11:19:43 pm

  много зависи къде, как ти е луната и какво изразява: понякога я препработваме ние, понякога го правим чрез партньорите си,  защо не и чрез близки приятели ( тук необлагодетелствани са предимно пълнолунията- но те и без друга знят,че няма угодия)

моята явно е толкова зле ранена, че прилича на геврек, нали знеш, дето децата викали ''геврече, геврече...'', не знаейки, че питката е смъртно ранена.. :57:

даже не мога да осъзная за какво е луната, толкова е зле, но хубавото е, че въобще не ми пука, като оня, дето бил до шия в ла*ната...

 
    Вижън, ще ме убийш -ахахаха. Значи, нямам възможност да преглеждам цялата тема, но да си направя изводите : Ранена Луна - кви емоции, кви пет лева. От толкова наранявания, тя не може да изрази емоциите си, вместо да викне от болка, тя ще се захили като ненормална. Вместо да тръгне да се оплаква, аман заман, ще си стисне ченето и ще продължи напред, ако трябва и през трупове....Когато трябва да плаче, тя ще се смее, а когато трябва да се смее, ще плаче /ще се смее през сълзи/. А и ранените Луни, няма как да ги чуете да се оплакват - осакатени са тотало от емоции /само привидно де/. А на дълбоко вътрешно ниво - не питайте как се отработват. Не се отработват. Вместо да се хвърли на врата ти от радост, че те вижда, тя ще блокира тотално и ще изтърси нещо глупаво. Та, такива ми ти работи, само не знам кога и защо се е натрупал всичкия този кармичен дълг по нея, че да бъде толкова наранена, как да се освободи от тези наранявания....Ако има някой с такава отработена Луна - да ми се обади.

Ранена Луна - кви емоции, кви пет лева. От толкова наранявания, тя не може да изрази емоциите си, вместо да викне от болка, тя ще се захили като ненормална. Вместо да тръгне да се оплаква, аман заман, ще си стисне ченето и ще продължи напред, ако трябва и през трупове....Когато трябва да плаче, тя ще се смее, а когато трябва да се смее, ще плаче /ще се смее през сълзи/. А и ранените Луни, няма как да ги чуете да се оплакват - осакатени са тотало от емоции /само привидно де/. А на дълбоко вътрешно ниво - не питайте как се отработват. Не се отработват. Вместо да се хвърли на врата ти от радост, че те вижда, тя ще блокира тотално и ще изтърси нещо глупаво. Та, такива ми ти работи, само не знам кога и защо се е натрупал всичкия този кармичен дълг по нея, че да бъде толкова наранена, как да се освободи от тези наранявания....Ако има някой с такава отработена Луна - да ми се обади.

 С половината от извода ти съм съгласна, но с другата половина - не. Който ме е виждал и ме познава знае, че съм много емоционална и винаги показвам чувствата, каквито и да са те. Ако човекът ми е много близък ще му се хвърля на врата,ако не съм го виждала доста време. Но не мисля,че е приятно при всяка среща да се хвърлям на врата на някого. Виж, ако на него му харесва това,няма проблем да го правя всеки път. Но има хора,които са по-студени и не обичат лигавене /както биха го нарекли те/. Та,това съм аз с прияетели и близки хора. Когато става дума за делови отношения,там вече е друго - дистанция и сдържаност в емоциите.

[quote author=daisyline link=topic=3994.msg81310#msg81310  А и ранените Луни, няма как да ги чуете да се оплакват - осакатени са тотало от емоции /само привидно де/. А на дълбоко вътрешно ниво - не питайте как се отработват. Не се отработват. Вместо да се хвърли на врата ти от радост, че те вижда, тя ще блокира тотално и ще изтърси нещо глупаво.
[/quote]
Дейзи, това е точно попадение. Скорпионската  ми луна е в опозиция със Сатурн.   И при мен е така- трудна изява на емоциите на външно ниво. Много трудно казвам на глас "обичам те" , въпреки че в душата ми знам, че много обичам примерно даден човек- не мога да го изрека наглас. Същото е и обратното, когато някой казва, че ме обича и знам, че е искрено , толкова съм скована, че не мога да му отговоря адекватно  или изтърсвам някоя глупост. Не говоря само за обич между мъж и жена.  Това прави и тази трудна изява на емоциите да изглеждаме студени и надути, но внъщност изобщо не е така.

Също така трудно мога да споделя с друг човек най-съкровените за мен емоции или чувства, които е породила дадена ситуация, дори и с най-близкия ми човек/сестра ми /. С майка ми никога не съм споделяла.  Сега същото е и с дъщеря ми. Сигурно аз съм причината. 

Не мога да подмина темата, защото съм класически пример за наранена Луна -  връх на подвижна тао-квадратура с Нептун и Сатурн/Асц. Иначе е на трон по дом- 4 ти, но-о-о- в Дева. Трудна и тягостна за отработване. Подкрепящият тригон с Юпитер не може да надвие кофти аспектите. Боря се като поле в кълчища с емоциите.

 За наранената Луна (каквато имам) ще потвърдя, че трудно дава външен израз на емоциите, които бошуват в нея. Дори да имаш огромно желание да гушнеш, приласкаеш, целунеш някого, не го правиш. Пазиш личното му пространство, страхуваш се, че е прекалено фамилиарно или, че жеста ти ще увисне във въздуха, ще настъпи дълбоко и безкрайно дълго мълчание.
  Такива ми ти работи, дето само подобните нам Луни отбират. :blink: :blink:

Но не мисля,че е приятно при всяка среща да се хвърлям на врата на някого. Виж, ако на него му харесва това,няма проблем да го правя всеки път. Но има хора,които са по-студени и не обичат лигавене /както биха го нарекли те/.

И аз съм така, външно изглеждам сдържана, но това не се дължи на емоционална студенина. Трудно допускам физически контакт, докосване, само с определени хора. Чувствителността ми се дължи на Луна в Рак в квадрат с Плутон и Марс в Риби, в повечето случаи усещам вибрациите, които излъчват хората на субтилно ниво. Нужна ми е дистанция, за да не се идентифицирам с тях и да разгранича моите чувства, мисли и емоции от тези на другите. И, да, не обичам да ме задушават, да ми увисват на врата, да ме притискат.

Аз също обичам дистанцията, но незнам дали това е от аспектите на Луната ми. Вероятно, де.
 Имам квадрати с Уран и Хирон. Луната ми не е особено комфортно поставена в картата, но специално тези аспекти не приемам за кой знае колко фатални, макар че в някои ситуации със сигурност биха могли да бъдат и такива. Като цяло аспект с Уран ми носи много различно отношение към всичко, за което отговаря Луната, а като се има предвид и позицията й в 9 дом, аз имам едно много различно и особено отношение към света и въобще възгледи за нещата. Често дори това остава зад фасадата ми, защото рядко срещам себеподобни и такива, дето ме разбират.

Луна/Уран е причина да имам специален контакт с мама, напрегнат, но и вълнуващ, тя е най-близката ми и в същото време далечна като същност от мен.  :blink: Това трудно може да се опише с думи, трябва да се почувства. Тя пък от своя страна винаги е била грижовна, но не обсебваща, някак си ме е възприемала за зряла от съвсем невръстна, странно е, но тя го може.  

И не на последно място сред приятелите ми винаги съм била приемана като една луда и дива жена, което трудно някой ще повярва, който не ме е виждал в компания как си умирам да се забавлявам и го правя по най-невероятни начини.         

дали заради квадратурите на луната ми с марс, слънце, венера слв и юлв, вертекс и антивертекс,
луната ми дефакто е със седем квадратури, а не съм задала всичко в зет-а, една опозиция, един съвпад /с некъв кръст/ и едно мижаво тригонче с меркурий, пък си е росна китка, много си ми е добре, или аз не разбирам какво означава ранена, или някой друг, но квадратурите не са болка за умиране

За да опитам да съм полезна ще направя аналог с моята Луна, а именно:
 :moo: в  :cancers: в 8ми
 :moo: :opo: :sun: в 1ви, макар и разходяща и твърде широка, съвсем ясно я усещам
 :moo: :kva: :mar: в 4ти
 :moo: :kva: :ura: 10ти, точен аспект

Както е видно няма нито един благоприятен мажорен аспект...
Може би е от тези Луни, за които говорят, че няма проработка :blink:
Влияе ми силно, дали защото е в Рак и в 8ми, дали защото е най-високо издигнатата лична планета, или защото съм от женски пол - нямам представа...
Не ми е било лесно, особено в детството, особено в отношенията с майка ми. Търсех одобрението и любовта й до 20, до 30 или аз не знам до кога, а и не това е важното в случая...Спомням си, че само се молех да порастна и да избягам, така и направих. Обвинявах я за всичко, включително и най-вече за нещастното си детство, за отнетата ми твърда основа, която е от значение за останалото от там насетне..
За разлика от повечето тук с ранени Луни аз съм хипер емоционална, и това ми пречи, предимно в професионалния ми живот, реагирам твърде инстинктивно/първосигнално и вместо да съм следствието, аз съм обикновено причината...От тук са и погрешно взетите решения, подчинени на емоцията :blink: и компрометиране на самата мен си.
Според други астрологични фактори не търпя лъжата и обективната липса на справедливост, и пак по линията на неовладяна емоция подемам тежки ненужни битки и т.н.
Какво направих:
1. Започнах от основата - положих неимоверни усилия /за мен/ да разбера майка си и да я приема първа /макар и да ми идва малко наобратно/, да приема, че въпреки всичко тя няма как да не ме обича...все пак е добър човек :blink:
2. Правя някои йога - упражнения, помага ми за уравновесяване на емоцията и възможността аз да я владея, не тя мен
3. Спортувам
4. Опитвам да се възползвам максимално от "добродетелите" в картата ми, т.е. програмата по Упр на АС и СЛВ - Юпитер, само хармонично аспектиран - гледам да съм позитивна, с висока енергетика и да украсявам повечето неща с хумористична нотка...

Не казвам, че съм успяла, но полагам ежедневни усилия :blink: и определено се чувствам по-добре

Спирам, че и този пост е свръх силите ми, не ме бива в дългите писания

най-много обичат да гушкат хората с луна в телец :blink:

най-много обичат да гушкат хората с луна в телец :blink:

достатъчно е да има малко рак, рибка и т.н. води  и не само луна, марс, юпитер и др, че да се гушка

мойта Луничка  милата в телец е в опозиция с Плутон (4 дом - 10 дом)...съвпад марс и тригон Сатурн...ревнива съм, малко налагаща, трудно излизат емоции от мен ...искат ама не могат... ужасно е ... Помня като бях малка вуйчо ми ми беше купил подарък и се разревах защото не можех да му кажа Благодаря ... не че не му бях благодарна бях му много, но просто ми беше много трудно, да излезе тази дума от устата ми  (луда работа)    усещала съм се много пъти как вътре в мен има много емоции,които искам да покажа, но не мога ... 

За наранената Луна (каквато имам) ще потвърдя, че трудно дава външен израз на емоциите, които бошуват в нея. Дори да имаш огромно желание да гушнеш, приласкаеш, целунеш някого, не го правиш. Пазиш личното му пространство, страхуваш се, че е прекалено фамилиарно или, че жеста ти ще увисне във въздуха, ще настъпи дълбоко и безкрайно дълго мълчание.
  Такива ми ти работи, дето само подобните нам Луни отбират. :blink: :blink:

Тя моята по астрологически параграфи си е направо убита, не ранена.  Заточена, съвпад Уран и Нептун. Но честно казано, не виждам проблема. По-скоро хората имат проблем с мен - със всичките им там емоционални драми, които си мислят, че аз трябва да разбера. С вижданията им, че могат да седят, нищо да не правят, да се сополивят и само да реват. Аз съм с Луна в Козирог, така че каквото и да стане, винаги ще предприема действие, ако се чувствам некомфортно спрямо нещо в живота си, ще измисля какво да направя. Плача само тогава, когато виждам случая безнадежден и нямам план или алтернатива. В никой друг случай. Радвам се, че имам близки хора, които насистина ме разбират и ме приемат такава каквато съм - и знаят, че дори и да съм малко рязка и не особено експресивна, ги обичам и ще бъда до тях. Радвам се, че около себе си за близки хора имам таива, които оценяват не думите, а делата. Защото най-накрая те са важни. Останалите лигавотии - това са приказки от 1001 нощ и нищо не означават. 

Аз съм с опозиция Луна с Плутон.
Бившият е със съвпад на Луна със Сатурн и разходящ с Марс.

Детето - Луна на ИЦ в Скорпион, Нептун на ДЦ, Марс на МЦ и Сатурн на АЦ... Не го бия, като му се скарам и започва да кълне "Аз няма да те обичам никога повече... в живота; щом ми взимаш играчката, тогава ще я счупя;". Понякога, като се почувства виновен, след като съм му се скарала, се "самонаказвал" - удря си шамари, удря се .... 

Неговото е не само наранена, ами и самонаранена Луна....

Получава сходящ, но в друг знак тригон от Слънцето и тригон от Уран.

И аз съм с опозиция между Луната и Плутон.

Четох, че при такъв аспект човек обича да контролира какво хората знаят за него, с цел да не се възползват от информацията и да го наранят в последствие. За мен това важи, но до сега не ми е пречело да поддържам връзки с хората. По Джйотиш, Луната ми е в накшатра Критика, сигурно затова опозицията с Плутон и понася .

Дами, успокойте се. След 35 при жената позицията на луната не е така вездесъща. Има и други планети. Който е сдържан, може да се разкрепости емоционално, който е свръхчувствителен, усеща и другите й лица. Не сме само луната. В края на краищата,тя се ражда и умира на всеки 28 денЯ. Гъвкава е по своему като котките. Ние не умираме, когато раждаме. :mellow:
Тя обира психическия боклук, подсъзнателното, добре. Но има и друго в живота.

моята 0 гр и 45 водолей на ИЦ но откъм 3ти и на кръст (плутон в 1 скорпион, юпитер ДСЦ овен, меркурий на МЦ откъм 9ти ) - имам проблем с емоциите на майка ми и липсата на такива у баща ми ... избягах и искам още да бягам ... някой път трудно се владея и избухвам от нищо, но емоциите си ги изразявам ... когато ги има ...

Аз имам съвпад на плутон и луна и съвсем наскоро гаджето ми ми каза,че съм била най-студения човек когото познавал.Така че най-вероятно наистина не изразяваме емоците си външно. Ще пиша повече по темата по-късно от вкъщи,че съм на работа още .