Винаги съм казвала и продължавам да твърдя , че тригоните и на Сатурн не са това което са.
В интерес на истината, наталния тригон Слънце-Сатурн хич не го усещам да действа тригонално, досущ като квадратите действа, ограничаващо и забавящо спрямо позицията на Слънцето в радикса. Но аз и не съм човек, който да разчита на тригони, имам си ги достатъчно. Многото тригони в картата пораждат самодостатъчност и самодоволство, ако нативът им дава приоритет вместо да работи по наличните квадратури и опозиции. 
Имам обяснение, не знам дали ще се хареса на четящите , но за мен е факт...
Сатурн при всички случай носи ограничения , забавяния , фрустрации....Начина по който аспектира показва как се случват въпросните...При тригон това става с лекота , за разликата от твърдите аспекти където основната дума е борба....Една квадратура винаги има по-висока стойност от тригона....стига да съумеем да я използваме...,а не тя нас...
В конкретиката Сатурн дава след като е взел и след като е сигурен , че урока е усвоен...По принцип той се ситуира в дома в който сме плахи , несигурни , нестабилни , за да ни научи на онова качество наречено мярка и баланс...В отсрещния дом следва да търсим сигурност , яснота , стабилитет....