Да, тя е. Още преди две-три години имах такова усещане за нея.
Сещам се, че тогава ви разказах за тази случка. На първа пролет или през 2008-ма, или през 2007-ма година случайно виждам до нашия блок как двама клошари мъкнат пияна жена. Тогава не можах да повярвам на очите си, че е тя. Помъкнах я до тях, не искаше да се качва в такси, иначе щях да я закарам. Да мъкнеш мъртво пиян човек посред бял ден през центъра на Варна не е шега работа, ама в такива ситуации ставам непукист. Докато спирахме и си правехме кратки почивки, опитвах се да я убедя, че не бива така, че така се самоунищожава... Още тогава съзрях обреченост в очите й, а и тя самата ми каза "Лили, не разбираш ли, че искам да се отърва, такъв живот не искам да живея!". Притеснявах се, че ако я оставя на улицата, ще я блъсне кола на някое кръстовище.
Минаха около две години. Имаме общ семеен познат, познават се с майка ми от 20 години.
След онази случка й разгледах картата и имах вътрешно усещане, че може да приключи зле. И много учудена бях, когато разбрах от нашия познат, че тя е намалила алкохола и е започнала по-нормален живот. Тогава си казах, че съм сгрешила в преценката си. След броени месеци тя почина...
Много ми е жал за нея, за това как протече животът й. Жена с висше образование, инженер, интелигентна жена, навремето е била и много красива. След прехода остава без работа, това я съсипва, пропива се, стига почти до клошарско положение. Бедността и унижението я съсипаха. Искаше ми се да й помогна някак, но не успях.