Здравей Гост

Поезия

  • 401 Отговора
  • 109973 Прегледи
Re: Поезия
« Отговор #200 -: Април 11, 2012, 02:34:50 am »
Нямам нерви за дълги любови,
а кратките - не ми приличат.
Да не мислиш, че нещо ново
казваш с това Обичам те?
Да не мислиш, че ще се срути
светът след моето тръгване?
Уверявам те - много пъти
са ме лъгали. И съм лъгала.
А пък Земята си е на мястото.
Само сезонът се сменя.
Крайно време е да си наясно,
че всичко е само временно.
А аз - най-временната от всичко.
Най-кратката. Невъзможната.
Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре - да живее рискът!
Хайде сега - отведи ме оттука!
Ако ти стиска.







Далеч от моето легло!
Как си представяш, че ще мине?
Не пренебрегнах Ришельо,
за да си легна с Мазарини.
Ти не разбираш за какво
говоря, но долавяш смисъла.
Обидно е по същество
за миг дори да ме поискаш.
За теб е кисел всеки грозд
във разлюляната ми пазва.
И не поставяш под въпрос
това, което ясно казвам.
Не съм светица, но все пак
не съм намерена на къра.
Висок за теб е моят праг -
а крачнеш, а се прекатуриш.
Подскачай си от клон на клон,
с лъвицата не се закачай!
 
А моето легло е трон -
кралете само го възкачват.






Но в суетнята - фатално забравихте,
че аз съм Дама спатия.
Тесни и къси са ви ръкавите -
няма как в тях да ме скриете.
Като любимка на всички влъхви
ще ви го кажа на срички:
- Повече нямам време за блъфове.
Всичко на масата! ВСИЧ-КО!!!





- Маргарита Петкова
There's a little witch in every woman...

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #201 -: Април 14, 2012, 11:05:19 pm »
Убийствени стихове! Подхождат на "жената-кучка"
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #202 -: Април 16, 2012, 07:26:57 pm »
Не ме събуждай! Чуваш ли? Въобще!
Аз може да поискам да остана
в страната с виолетово небе
заспала на прозрачното ти рамо...

Не ме събуждай... Общият ни сън
така прилича истински на обич.
Ще пишеш приказки. А аз ще съм
мастилото, с което всичко можеш...

Не ме събуждай. Все ще те сънувам.
Ще пием чай. Ще сплитаме вълшебства.
Ще бъда тиха. Ти ще ме целуваш.
И истинско ще бъде. Като детство.

А в книгата на нашето обичане
(каквато и във сънищата има),
с душите си през времето ще пишем:
(съвсем по детски): „Заедно. Завинаги”.

Приемаш ли ме? Искам да остана.
Едничък ти превръщаш ме във щастие.
Не ме събуждай. Друго място нямам.
Излъгах, имам... Но пък там пораснах.

irini
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #203 -: Април 17, 2012, 03:24:56 pm »
НЕ МИ ПРОЩАВАЙТЕ

Павлина Йосева (pin4e)

Не ми прощавайте! Красива и желана.
Виновна съм. А вие ме мразете!
И Господ полудя по мен. Избраната.
Бедрата ми са дълги междуметия.

Гърдите ми са твърди. Безкомпромисни.
А гледката е трудна за понасяне.
Косите ми са горди. Недокоснати.
А кожата ми гладка като ласка.

Оплювайте ме! Хищно ме хулете.
Не ставам да съм цветето във вазата ви.
Сълзата ми е щедра. Отхапете си!
Облизвайте се. Вкусна и опасна съм.

Душата ми е гола. Като лятото.
(А дързостта е прошка към страха ни.)
Щастливо ненавиждана. Богата.
И съм добра! И дишате праха ми.

Мразете ме за думите ми! Мога ги.
Сънувайте ме. Алчно. Ненаситно.
Наричайте ме кучка! Аз съм огън.
Обичам ви. Но обожавам истината.

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #204 -: Април 17, 2012, 03:34:57 pm »
Корида

Тореадорът в теб ме разиграва
с плащ червен, опияняващ,
сякаш лееш руйно вино.
Хлъц! Препих, но ти прости ми.

Вееш плаща, мамещ ме игриво
и хармонията между нас е по-пенлива.
Бикът див във мен напред с рогата
с теб танцува; част е от играта.

И кой-кого?! Палачът се приготвя.
От плаща ален ще скалъпя рокля –
кървяща, огнена, до жар червена –
Да, знаех си – дошъл е днес за мене.

Арената в очакване зловещо тръпне.
И тихо е. Отдавна съм претръпнала…
Палачът е Любов! Умело и присъщо!
Оскар й давам –на ролята една и съща.

14.11.2009
Евелина Пашова
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #205 -: Април 17, 2012, 09:24:52 pm »
Забравил си?

Забравил си? Ела да ти припомня
вкуса на неизбежната ни среща,
когато просто знам, че ще съм твоя,
и чувствам се крилата... и гореща!
Вкусът не е на спомен - пиперлив,
подправих го с предчувствие за утре...
Ела да ти припомня. Остани!
(Поне до ненаситната ни сутрин).
Отново ще съм с рокля на цветя
и цялата поляна ще е алена,
от маковете и... от любовта,
която неугасващо разпалихме.
Забравил си? Нима е за забравяне
уханието нежно и страстта?
Сега е време в обич да догаряме,
забравата е дар на старостта.

Яна Вълчева
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #206 -: Април 17, 2012, 09:25:36 pm »
Как да ти кажа

Как да ти кажа "Тръгни си"? Не мога!
Гърлото стърже при тези слова.
Сякаш забиват се хиляди ножа
в тази пресъхнала, няма уста.

Сякаш пожар във гърдите бушува
и разкъсва пламтящо, без вик,
всяка вена, в която нахлува
с онзи изгарящо огнен език.

Сякаш стоманена примка затяга
върху шията ледни ръце,
и в прегръдка, с дъха вледенява
набраздено от болка лице.

Как да ти кажа, когато сърцето
бясно в гърдите тупти ли, тупти,
и протяга към тебе ръцете,
лудо крещейки "При мен остани!".

Как да ти кажа след всичко... – Тръгни?!
Аз не мога! Не искам!
Прости!

Милена Ѝорданова
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #207 -: Април 18, 2012, 09:15:52 am »
*****

Не ме мъчи със сложни изречения.
Понякога и тишината казва всичко.
За всяко нещо има отредено време.
Мълчанието е време за обичане...
И нека между нас да няма пропаст
застинала във свойто многословие.
Това съм аз. Трепереща от кротост.
Това си ти – вулкан от безподобие...
Видя ли, че говорим и без думи?
Не думи, а направо светове!
И тайно заприличваме на чудо.
Луна съм аз. Ти – цялото небе...
Когато искаш да ми кажеш всичко –
мълчи! С най-тихия си глас
изпуснеш ли в мълчание:
- Обичам те!
Ще чуеш съвпадение:
- И аз!

irini
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #208 -: Април 19, 2012, 06:17:29 pm »
И ти, като всички жени,
търсиш огън, който не пари,
нощем бродиш в далечни земи,
но се плашиш до смърт от безкрая.

Пускаш стълби в измислени царства,
много нежни и много интимни,
но не даваш по тях да се качват,
странни принцове и пилигрими.

Търсиш извори с жива вода,
дето само тъгa отразяват.
Аз, обаче, съм тук и сега...
И е време да ме познаеш...
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #209 -: Април 20, 2012, 09:58:11 am »
На татко

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
... ... Не зная дали съм добра дъщеря.
Но помня как босичка тичах във парка -
усмихнато гледаше моята игра.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.
И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в моите очи.
В твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива - без страх, без сълзи.
Ти дал си ми много - не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога плакал си скришно,
за моите болки търсел си лек.
Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого свойте сълзи.
Не зная дали добра дъщеря съм,
не зная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, татко, дори и когато мълча...
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #210 -: Април 20, 2012, 09:12:45 pm »
ОВЕН
Няма по-безстрашни от Овните!
- казват те и пъчат си гърдите.
Че са смели – никой не отрича
- качество, което се обича!
Някои са с усет, много знаят,
Други – с “такт” по “нервите играят”.
Лудо хвърлят се навред с рогата,
даже с риск да си строшат главата.
Те са храбри, славни в борбата
- знаят да си защитят правата.
Артистични са, добре говорят.
Властни са – не искат да се молят.
Не червено честичко пресичат,
правилата никак не обичат.
Искат ли, света ще преобърнат
20-и век във 30-и ще превърнат.
Характерно е, че са ревниви,
горди, но добри, трудолюбиви.
Не умеят никак да изчакват,
но загубят ли – не се оплакват.
Двата пола, знайте са инати
- по това ще бъдат разпознати.
От Везните те да се предпазват,
че ги дебнат, гонят и наказват.

ТЕЛЕЦ
Туй животно, знайте, е опасно!
За живота всичко му е ясно.
То е избухливо, твърдоглаво,
иска винаги да има право.
Може да работи със години,
за да има даже за роднини…
Все размества и реформи прави,
та долапи нови да постави.
Със лукавия си нрав привлича
и след големците много тича…
То самичко прави си реклама,
друг го хвали само с цел измама.
Някои са мили и добрички,
пият, пеят, ходят по женички.
Да си хапват хубаво обичат
и компанийките ги привличат.
Не дай Боже да ги затъмните
- ще ви станат доста черни дните:
все ще лъжат, ще ви злепоставят
и добро за вас не ще оставят!
Черна котка им е Водолеят
и пред него няма да успеят!
Скорпионът много ги обича,
но Телецът след Близнака тича!

БЛИЗНАЦИ
Дайте книги за Близнака славен!
Вечно той в науки е “удавен”…
Любопитен – всичко да узнае
- в тази слабост граници не знае!
Той е комбинаторът опасен,
всеки ход пределно му е ясен.
Знайте, той е кавалер отличен,
много умен, ловък и практичен.
С него никой няма да скучае
и неща различни ще узнае.
Всички са големи дипломати,
те блестят в диспути и в …преврати!
Много “тънко” ще ви изиграят
и което искат, ще узнаят.
Може днес за тях да сте царици,
утре ще сте просто магарици.
Тез мъже са трудно уязвими
и на практика – неуловими.
А жените – все ще обещават,
но едва ли ще го изпълняват.
Те родени са нетърпеливи –
тъй ще бъдат, докато са живи.
От Телеца много да се пазят!
А Стрелците – в мат ще ги поставят!

РАК
Раците се мислят за юнаци,
хитреци са, хич не са глупаци!
Уж стеснителни, добри, тактични,
всъщност – пресметливи са, практични.
Някога със вас ще бъдат “мазни”,
друг път – всичко много ще ги дразни,
днес ще са засмени, приказливи,
утре – мнителни и горделиви…
Имате ли къщи, коли, вили –
най-добре е да сте ги укрили,
че “добрите” Раци най-обичат
чуждите имоти да завличат.
Ако могат, даже и държава
ще заграбят те “за чест и слава”…
Женят се понякога сто пъти,
за да пипнат тлъстички имоти.
В брака – чрез лъжите ще успеят.
Винаги на чужди гръб живеят.
Без скандали трудничко минават –
туй е мярка – нищо да не дават…
Раците не са добри съпрузи –
мъж, жена – рога ще ви нахлузи.
Козирогът лесно с тях се справя
и на място бързо ги поставя.

ЛЪВ
Лъвовете са добре познати
и навред в света докрай признати!
Те са благородни и учтиви,
предани, добри и услужливи.
В службата те винаги успяват,
мъдро, справедливо управляват.
Ала в къщи рядко се прибират
/все компанийки си някъде намират/.
Могат тъй да карат със години,
влюбват се във смъртни и в “богини”.
Щедри са и всичко ще ви дават,
никога не ще ви изоставят,
но жените всичко ще ви вземат
и хомот дори ще ви наденат.
Искат власт, богатство, чест и слава,
ала всеки Лъв не винаги успява
или той, когато вече има –
някой Лъв, по-силен, му го взима.
Лъвовете гледат нависоко,
но затъват някога дълбоко.
И дори “удавен” – не признава –
гордостта си много уважава!
С Водолея да не си играят,
че нещастието ще познаят!

ДЕВА
Девите са умни, разсъдливи,
ту сърдити, ту добри, вежливи.
Във живота хитро се нареждат,
даже и роднините подреждат.
Ще направят всекиму услуга,
но в замяна…ще поискат друга!
Мъж ли е – той все анализира,
“цаката” на всичко ще намира.
Винаги ще прави точни сметки –
за бензин, за дрехи, за подметки.
Пипне ли в ръцете власт голяма –
друг не ще я вземе – начин няма!…
Ако е жена, е услужлива,
принципна и доста паметлива.
Като Пенелопа уж ще чака…
Дева си е, но изневерява
и съпруга ловко изиграва.
Лъже, маже….и целта постига,
но духовното не й достига!
Близък ли си – теб ще те зачитат,
чужд ли си – ще те изритат!
Рибите им знаят номерата –
Винаги засичат им белята.

ВЕЗНИ
Тези винаги се колебаят –
кажат “да” – и почват да се каят.
Тук се раждат много дипломати,
но не липсват калпави, зъбати.
Някои обичат да се кичат,
само нови дрехи да обличат.
Ако могат – триста гардероба
те ще занесат дори и в гроба!
Винаги са живи и кокетни,
по природа – умни и коректни.
Работа домашна не обичат,
но по вечеринки често тичат.
“Златната среда” им е любима –
пролет, лете, есен, в късна зима…
Те са със амбиции големи,
дните им са приказни поеми!
Само ако искат, имат воля…,
но уреждат всичко с едно “моля”.
По рождение са справедливи,
те са честни, мили , услужливи.
Обичливи са и все засмяни.
Общо взето са добри, разбрани.
Да се пазят много от Овните –
само те ще им отровят дните!

СКОРПИОН
Господ сам от него да се пази!
/ Все ще се опитва да те “сгази”/
Вечно ще спори , ще се бунтува,
срещу всичко той ще негодува.
Тук се раждат много генерали –
някои по-страшни и от хали!
Те са си ревниви и опасни,
изобилни с планове ужасни.
Те понякога изневеряват,
но на други “правото” не дават…
Иначе са умни и добрички,
щедро харчат своите парички.
В нужда ли сте – ще ви подпомагат.
Бедни ли сте – няма да избягат.
За рождени дни ще ви почитат,
даже и за близките ще питат.
Мъж ли е – за правда ще се бори
и каквото може, той ще стори.
Все инати доста прозорливи
са жените, но са променливи…
Ако си коректен с тях – успял си,
иначе – отдавна знай, умрял си!…
Да не се захващат с Телците,
че ще си разсипят младините!



СТРЕЛЕЦ
Цял живот Стрелецът все се цели
в най-различни и опасни цели.
Някои са твърде работливи,
но се срещат хайти, мързеливи.
По характер те са упорити,
лоши са , когато са сърдити.
Те обичат много да пътуват
и със големците много да общуват.
Имат маниер добър, отличен,
дух – свободен, волен, поетичен.
Тук мъжете са добри, учтиви,
а жените – хитри, досетливи.
Те са ловки, бързи и логични,
пресметливи в брака и тактични.
В къщи са отлични домакини,
готвят като истински богини.
Стъпват важно, тежко на земята –
вирнат е носът им в небесата…
Всички са по дух аристократи,
но не липсват дребни тарикати.
Нестабилни връзки не признават!
Верни ли сте – ще ви уважават.
Ех, Близнакът всичко ще им взима,
ту парици, ту каквото има…

КОЗИРОГ
Този знак е силен и стабилен –
вечно от идеи окрилен!
Всички учени са, май, събрани тука,
за да “мъчат” някоя наука…
Те са уникално търпеливи,
точни са, практични, пестеливи.
Само “чистата игра “ признават,
истината много уважават!
Някои от този знак нехаят
и не искат нищичко да знаят,
пият и по баровете скитат,
докато накрая ги изритат…
Ходят със жени , но предпазливо.
Даже “лудо” те да ви обичат
от проклета гордост – ще отричат!
Тук жените имат силна воля –
изпълняват всяка мъжка роля.
Никому длъжници не остават.
От комплекси – шанса пропиляват…
Щастието късно ги спохожда –
чак когато внучето прохожда.
Раците обират им парите –
яки ли сте – все ще издържите!

ВОДОЛЕЙ
Тази зодия е славна и опасна –
всяка друга й е много ясна!
Гледат с присмех на света сеира,
режат с думи, сякаш със секира.
Надалече в бъдещото виждат!
Доста хора много им завиждат!
На приятелите те са верни
и спасяват ги от грижи черни.
Те са сякаш бюро за услуги,
ала не за себе си – за други…
Справят се с най-трудните проблеми,
в помощ са на малки и големи.
Всичко от сърце ви подаряват,
а за тях стотинка не оставят.
Много гении са тук събрани,
но за жалост – трудничко разбрани.
Най-големите реформи правят –
светлина на хората даряват!
В личния живот не са щастливи,
но добри са, честни, работливи.
Свободата е на първо място
и това добре да ви е ясно!
С Лъвовете лесно се спогаждат,
ако номера не им погаждат!

РИБИ
Рибите са мили и добрички,
хрисими и божии душички.
На големи жертви са готови,
но на тях живота всеки трови…
Че мъжете са добри – така е,
но жените – кой да ги изтрае?
Някои са пойни птички,
други все опяват за парички,
вечно от живота се оплакват
и безброй съвети ни натрапват.
Искат всичко те да ръководят
и мъжете ”за носа” да водят.
Някои са честни и морални –
но се срещат долни, зли, нахални.
Двата пола чашката обичат,
във винцето славно се увличат.
Рибите – мъже се водят лесно,
но не ги оставяйте на тясно…
Рибите – жени са най-добрите,
ако им “по гайдата вървите”.
Скромни са, по принцип – справедливи,
те не са надути, горделиви.
Девите – късмет не им донасят,
но имота честичко отнасят

http://www.kaminata.net/stihotvoreniya-za-zodiite-t41210.html
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Re: Поезия
« Отговор #211 -: Април 20, 2012, 11:14:04 pm »
Непрозрачните мъже

Харесвам непрозрачните мъже…
Ония, дето трудно се предвиждат…
Мъжете със стоманено лице…
Със сърце, което в девет порти крият…

Мъжете - войни, с поглед на орли…
С черти сурови, в битки закалени…
И на самотен остров със сто жени,
на своята, през зъби, да са верни…

По- грубите, по-дивите мъже…
не фини, нежни със обноски светски…
А тия, що брадата им боде…
С ръце – въжета плели, а не плетки…

Харесвам непрозрачните мъже…
С характер на приспани урагани…
Такъв ми трябва, да ме отнесе
… от обич… та за друг да не остане…

Гергана Иванова
There's a little witch in every woman...

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #212 -: Април 21, 2012, 10:22:19 am »
Автор: неизвестен

Въпроси нямам. Нека да е тихо.
Не нарушавай тази тишина!
Това, което чувствата градиха,
отново се превърна в тъмнина.
Отново е ранена мойта птица.
Тъй както си летеше - падна тя.
Но не убита. Живата искрица
от нейната душа не отлетя.
На хората сърцата са различни.
Различно е и твоето сърце.
Ранява то, защото не обича!
Недей да вдигаш птицата с ръце!
Така я остави! Ще оживее...
Сама ще се погрижи за това.
Защо се разтревожи, че немее?
Та тя е със пречупени крила!
Сърцето ще привикне към промени,
макар, че в него мъката расте.
Не станахме ли доста по-големи,
отколкото сме в същност ние с теб?
Сега вината истинска откриха
очите ти в по-друга светлина.
Но по-добре мълчи! Така е тихо.
Не нарушавай тази тишина.
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #213 -: Април 21, 2012, 10:27:41 am »
Студено е.
От хладната пресметливост на чувствата ти,
несигурни постъпки, думи, жестове,
от хилядите мигове пропуснати,
докосвания нежни, но пресметнати.

Студено е.
От сивотата празна във очите ти,
отнесените погледи - зад мене някъде,
от стиснатите устни, предпочитащи
безмълвност пред целувки до припадане.

Студено е.
Не искаш ли да стоплиш дните ми?
Сърцето ми желае те до пръсване.
Не виждаш ли - съдбите ни преплитат се
и се завързват здраво, няма късане.

Студено е.
Ела да ме постоплиш, да се сгуша,
да видиш колко топло е сърцето ми,
да върнеш пак усмивка на лицето ми
и да притихна в тебе кротка и послушна.
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #214 -: Април 26, 2012, 08:29:00 am »
А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова красива,
че когато ме сънуват,
ги разплаквам
и когато ме забравят,
ги настигам,
и когато ме пожертват,
ги помилвам.
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #215 -: Април 28, 2012, 08:25:53 pm »
Прегърни ме...Недей да ме пускаш!
Слушай тихия глас на сърцето...
Нещо идва...Нещо се ражда...
И е силно, като взрив на комети.
После зимата свършва внезапно.
От земята надничат кокичета.
А пък моите устни, без глас,
много тихо прошепват "Обичам те..."
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Re: Поезия
« Отговор #216 -: Април 29, 2012, 07:20:20 am »
Прегърни ме...Недей да ме пускаш!
Слушай тихия глас на сърцето...
Нещо идва...Нещо се ражда...
И е силно, като взрив на комети.
После зимата свършва внезапно.
От земята надничат кокичета.
А пък моите устни, без глас,
много тихо прошепват "Обичам те..."

 :58:Стела,продължавай в същия дух.

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #217 -: Май 04, 2012, 05:53:07 pm »
ЛЕКА НОЩ!

Ще те сънувам тази вечер за последно.
А после ще забравя как се казваш...
Ще вляза тихо в своето безвремие
и няма да поискам да изляза.

Амнезиите много ми отиват.
Особено когато са ми нужни.
Сега рисувам спомените в сиво.
И лъжа, че не помня. Просто лъжа.

След малко е последната ни среща.
Насън, разбира се. Насън съм само.
А ти дори насън не ме поглеждай.
Защото ще поискам да остана.

/Caribiana/
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #218 -: Май 04, 2012, 06:19:32 pm »
НЕ ВИНАГИ

Не винаги умирал съм в ръцете ти.
Не винаги смехът ти ме е топлил.
И никога не ти откъснах цвете.
И никога не ти купувах рокли.

Понякога съм бил така далече…
Понякога дори съм се изгубвал.
Животът между пръстите изтече,
докато търсех смислените думи.

Докато търсех оня път, по който
да мога опростен да се завръщам,
изгубих твоята душа и моята.
И нито ти, и нито аз сме същите.

Останаха ни празничните битки.
И делничните ни – след тях - победи.
И как си днес – не смея да попитам.
И ти не питай колко по съм беден…

Не винаги умирал съм в ръцете ти.
Но нека този път да е последен.
Ще сложа грим, усмивка на лицето,
за да повярваш, че съм влюбен в тебе.

И може би така ще ме запомниш –
не винаги нозете ти прегърнал -
върху хартиен сал войник оловен,
избягал, за да може да се върне.

/Автор: Пламен Бочев/
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Поезия
« Отговор #219 -: Май 04, 2012, 07:05:05 pm »
Казват, че когато орелът е ранен,
полита към върха на планината.
С последни сили, но до края устремен,
той следва своя път към светлината.

Намира най-високата скала
и с вятъра единствено нощува.
Очаква изгрева с разперени крила
и се оставя слънцето да го лекува.

Не ти разказах тая приказка напразно,
когато чувстваш се предаден, наранен,
когато мислиш, че умираш победен
и злото те довършва безпощадно:
Спомни си как орелът до последно
към своя връх се носи устремен.

Хвани се за крилата на живота.
Нощувай с вятъра, сънувай утринта,
и нека тоя сън, огрян от слънцето –
лекува наранените места.

Почувстваш ли се силен, излекуван;
не стой самотен на високата скала,
а се върни. И нека твоят дух пробуден
дарява хората с любов и светлина

/ неизвестен автор /
Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥