" Навярно "

Навярно ти не си се променил
и все така дълбоки са очите ти,
и си загадъчен (ти винаги си бил),
и още имаш своите си истини,
които са неистини за мен,
които ме изнервяха до лудост.
Различни сме до болка. До "съвсем",
И знаеш ли? - Понякога се чудя
защо ми липсваш толкова. Защо
при мисълта, че някъде те има
Грънчарят врътва свойто колело
назад, назад...
Назад от мойта зима.

Навярно ти не си се променил.
Навярно съм разчувствана глупачка...
И колкото и грешен да си бил
при спомена за тебе плача. Плача.

/ автор: osi4kata,

След Първата любов животът спира,
в сърцето ти вилнеят урагани.
След първата си мислиш,че умираш
и дълго ближеш кървавите рани.

След Втората любов ти е горчиво
от казаните думи за раздяла.
Отдъхваш си. Усмихваш се накриво,
доволен, че сърцето ти е цяло.

След Третата е вече безразлично,
дори не помниш цялото и име.
Усещаш, че по навик си обичал,
макар да знаеш, че е непростимо.

Оттам-нататък всички са еднакви.
Лицата им се сменят като кадри.
Оттам-нататък нищо не очакваш,
а дните ти са низ от листопади.

И попрехвърлил следващата младост,
решил, че вече всичко е живяно,
животът те наказва за награда
и Истинската сграбчва твойто рамо.

Сърцето ти е не сърце, а клада -
изгаря те, когато я погледнеш,
но си щастлив, макар да си във ада,
защото знаеш, че е за последно.

Ники Комедвенска

НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ
Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.
Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.
Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?
Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.
Румен Ченков

Дамян Дамянов

***

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта!
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срешне някога света!
Светът е свят. И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце със теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш -
ще стига ли до тебе моя глас?
Ще викаш ти, гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викане, във зов "Ела, ела",
ще оглушеем, да, ще онемеем!
Ще станем глухонеми викала!
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но нямат глас, но нямат слух в ушите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят,
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!

Монолог на киселото грозде

Не съм узряло, а му се привижда,
че слънцето ме люби на баира.
Обхожда ме, това добре го виждам.
Лисугерът му подъл. Как примира...

Облизва се, че и потрива лапи.
Високо съм, бе пич, и киселея.
Какво ми стъпваш тихо по чорапи.
Зелено съм, не мисля да узрея.

Това го знам от всичките уроци
на старите лозари. Бях им вино.
Недей да ми се мяташ на подскоци.
Играло съм и аз веднъж невинност.

Ако ще ме крадеш, го дай по-мъжката.
Това със нежността – на Косе Босе.
Голямата любов ми е през дръжката.
Но виж на мъка, казват много нося.

Подскачай си. Прави се, че умираш.
Изобщо не ми пука на зрънцата.
То не е като гъби да събираш.
Освен, че киселея, съм устато.

автор: alisa

СГЛОБЯВАМ СЕ...
Смеха ми пазиш във една кутийка
със надпис "Нейните неща"...
А пък на мене ми е страшно тихо...
След теб ли оглуша Света?

След теб ли млъкнаха очите ми?
И устните ми... Ти ли ги открадна?
На пъзел заприличала съм днес...
Сглобявам се. Но става бавно.

Ръцете ми са тук. Но не прегръщат.
Сърцето ми тупти, защото трябва.
Не си мисли, че искам да ми връщаш,
това, което вчера ми открадна.

Нали ти казах - пъзела подреждам...
Което липсва - ще го дорисувам.
Закърпих си крилете. Пак летя.
Но в твоя свят...не съществувам!

caribiana

Момчетата със счупени сърца
и тези, дето не умеят да се влюбват,
и другите, заключили сълза
в окото си
когато свършва филма,
онези, дето ни болят,
и тези, дето нараняваме,
момчета с неизвестни имена,
момчетата, които не забравяме,
момчетата, които от деца
са истински мъже - мъжете в къщи,
и другите - в разглезения свят,
които имат всичко и се мръщят,
момчетата с охлузени ръце,
които стават принцове,
щом ги обикнеш,
момчета, за които 'не'
не е възможен отговор
/така че - свиквай.../;
момчетата, които си отиват
и цял живот ги чакаш да се върнат,
момчетата, които са красиви
във своята саморешена стръмност,
нахалните момчета,
лошите,
добрите, тихите,
далечно-чужди,
момчетата от будните ти нощи
и тези, след които се събуждаш
с избодена от плач душа;
момчетата, които я лекуват;
момчетата, които те мълчат;
момчетата, които не сънуваш;
момчетата, удобни като рамо,
момчетата, добри като надежда...
Те всички имат нужда само
от нежност...от мъничко нежност.

caribiana

ВЗАИМНАТА ЛЮБОВ Е СВОБОДАТА ДА БЪДЕШ САМИЯ СЕБЕ СИ,
ПОКРАЙ ТОЗИ, КОЙТО ТЕ ПРИЕМА, ТАКЪВ КАКЪВТО СИ.

ЩЕ МЕ ОБИЧАШ ЛИ КОГАТО СЪМ УПЛАШЕН,
ЩЕ МИ ПРОЩАВАШ ЛИ КОГАТО СЪМ СУРОВ,
ЩЕ МЕ ЦЕЛУВАШ ЛИ КОГАТО СЪМ УГРИЖЕН,
ЩЕ МЕ МИЛВАШ ЛИ КОГАТО СЪМ РЕВНИВ?
ЩЕ МЕ ЖАДУВАШ ЛИ КОГАТО СЪМ ДАЛЕЧЕН,
ЩЕ МЕ ПРЕГРЪЩАШ ЛИ КОГАТО СЪМ СТУДЕН.
ЩЕ МЕ ИСКАШ ЛИ КОГАТО БЪДА МРАЧЕН,
ЩЕ МЕ ОЧАКВАШ ЛИ ТИ ВСЕКИ СЛЕДВАЩ ДЕН?
ЩЕ МЕ ОБИЧАШ ЛИ???
ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ! ОБИЧТА МИ Е БЕЗГРАНИЧНА!
ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ! САМО ОСТАНИ ЗАВИНАГИ ДО МЕН!♥

"Добрите хора никога не свършват.
И не продават хляб и топлина
а подаряват…
милват…
и прегръщат
…целуват
и си тръгват в тишина…

Добрите хора никога не плачат,
за себе си поне
не плачат с глас.
Добрите хора
никога не грачат
с прегракнал от омраза глас…

Не им благодари!
Не искат!
Добрите хора
си отиват в благодат
с едничката вълшебна мисъл:
„Помогнах! Станах по – богат!”

Животът е пълен със скръб,
Животът е пълен с кошмари,
Но ти не обръщай му гръб,
Не страдай, че имаш провали!!!

Бъди непреклонен и твърд,
Бори се до край – за победа,
Преследвай целта си до смърт,
Стремежът към шанса ти гледа!!!

Не скланяй безсилно глава.
Не казвай – „Не искам”, „Не мога”.
Животът е просто борба,
Борба със сълзи и тревога.

Той често горчив е, нали?
Горчи като силна отрова,
Но дори и горчив, обичай го ти,
Посрещай със смелост бедата си нова!

Повярвай в доброто и ще успееш.
Недей се предава, макар да боли.
И някой ден даже ще се засмееш,
Ще кажеш на глас – „Най-после”. Нали?

Татяна Данева

Не наричай всички Приятели,
а само тези, които носят безсъние -
заради теб по очите си .
Само тези, които от бързане
към теб забравят мечтите си .
Само тези, пред които не криеш
колко крехки са в тебе надеждите ?...
Не наричай всички Приятели,
не използвай думите грешно !
Когато буря завие,
и полепнат тръни на пътя,
поогледай се кой го е грижа ?!
И кой вместо теб ще пристъпи ?
И кой не пуска ръката ти -
дори да няма стъпки нататък ?
Не наричай всички Приятели,
помисли и отсей без остатък....

ПЛАЧ

Отново се спусна топла нощта,
а нейде китара заплака.
Взирам се в нищото с празна душа,
сърцето ми някого чака!

Самотно е знай, когато те няма
и времето спира без теб да върви.
Отново ме cграбчи мъка голяма,
а мислех, ще спре да боли!

Къде ли отиде, къде ли замина?
Прости ми, че още си мисля с тъга.
Защо ли таз болка по теб не отмина
и как да се боря със нея сега?

А спомени, спомени идват, отиват,
превземат ме, водят ме тук или там,
със сладост и нежност те ме опиват
и как да забравя отново не знам!

Китарата тихичко пак се разплака,
а после утихна отново в нощта,
сякаш от болка се късаше мрака,
плачеше мойта самотна душа!

Плачи, поплачи си, недей се срамува!
От обич се страда, от обич боли,
по нея сърцето все ще тъгува,
за нея си струват всички сълзи!

Евгения Георгиева

"Посвещение"

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля по моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка
на теб, непознатия, смугло красив
потаен и питомен, жаден и див
едва деветнайсет години живял,
но всичко опитал и всичко видял
Подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой.
Ела, ще изтрием луната от грях,
ще изхвърлим трупа на умрелия страх
ще запеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат
мечтите надраснал, усмихнат, смутен
ще тръгнеш реален, до мен, в моят ден

Петя Дубарова

Колко ли още ще те викам Любов моя,
сърцето ми да стопиш.
Олтар за тебе издигнах Любов моя,
пречистил старите ми вопли.
От тебе само огън чакам Любов моя,
да запалиш в кандилото прашно,
че ми е нещо студено Любов моя,
студено и някак си страшно.
Дом за нас да издигнеш Любов моя,
децата си да заченем.
Побеля косата ми черна Любов моя,
да те чакам остана ли време.


margalo

Доставка от звездите

Такива като мене няма много.
(Не се поръчват май по каталог.)
В неведомите небеса на Бога
те пишат най-безкрайния урок –
че пътищата лесно се пресичат
и точно толкоз лесно се делят.
Но само с неизменното обичане
върти се до побъркване светът...
Редуват се и дни с потайни нощи –
така се сменят мрак и светлина.
А с всеки дъх се питаш колко още
ще сбираш в шепа свойта самота...
Тогава ти се пръквам – без заявка.
Не си мисли, че съм от този свят.
Отбивам се в сърцето ти – за кратко.
А след това – вълшебствата валят...
Сълзите ти с душата си ще бърша,
и с чиста радост ще ги заменя.
Такава обич – просто няма свършек.
Тя става път, посока и съдба...
До теб ще крача чак до изнемога –
със сетни сили сбъднала мечтите ти.
Такива като мене няма много.
Но всички са доставка от звездите.

irini

Ще се срещнем

Ще се срещнем по нощните улици
на един сякаш истински град,
ще прескочим милиарди безумици
разпилени в парченца от свят...
В арсенала на действащи спомени
като скитащи сенки в мъгла
с етикета на обща бездомност
ще се питаме пак: Докога?...
Ще се срещнем. Без капка съмнение.
Ще приветстваме себе си в нас.
И отново пътеки неведоми
ще ни викат с човешкия глас
на един дълго чакан живот...
Ще се срещнем. Това си го знаем.
И наужким случайна любов
ще ни сблъска... Да се познаем.

irini

Ако не мога да съм тупкането вляво,
ако не мога да съм цялото небе,
ако не можеш с глас да ме опариш,
ако не можеш с шепот да ме спреш,
не идвай. Никога не идвай.
Ако и с тебе пак ще съм сама,
е по-добре да спра да те измислям.
Да те сънувам, докато не спя.
Да те обичам, докато те плача.
Да те копнея, повече от всичко.
Аз искам да съм нечията Тя. Така че,
ако не съм единствена... не ме обичай.

Карибиана

Този свят е тъжен и прекрасен
хората са лоши и добри
сълзите понякога не секват
и понякога от гняв боли.

Искам само тебе да те има,
за да имам топличко гнездо,
за да има място под звездите
дето само мое е било.

Там измръзналата ми душица
да се стопли, за да продължи
в този свят и гаден, и страхотен
за да може, за да победи..

***

Този свят е тъжен и прекрасен
хората са лоши и добри
сълзите понякога не секват
и понякога от гняв боли.

Искам само тебе да те има,
за да имам топличко гнездо,
за да има място под звездите
дето само мое е било.

Там измръзналата ми душица
да се стопли, за да продължи
в този свят и гаден, и страхотен
за да може, за да победи..

***

 :58: