Понякога... мислено ще си тръгвам...
ще си вярвам че искам така...
ще се смея, без теб ще осъмвам...
сякаш АЗ пожелавам това...

Понякога... ще се връщам разкаяна...
Ще навеждам пред тебе глава...
Сякаш аз съм отново виновната...
сякаш грешна пред теб съм дошла...

Но понякога... ще се връщам в реалното -
ще те търся незрима в нощта,
ще се спъвам и ще падам понякога...
и ще плача... но пак ще вървя...

Станка Пенчева

Ако някой ден луната не изгрее,
аз ще бъда твоята луна.
И дори небето да чернее,
ще ти светя тихо през ноща.
Ако някой ден слънцето изстине,
аз ще бъда твойта топлина.
Ще те скрия в огнената си стихия,
ще ти дам подслон и топлина.
Ако някой ден и вятъра притихне
аз ще бъда онзи полъх тих,
който с цветя ще те обсипе
и ще ти нашепва стих след стих.
Ако някой ден дъждът те изненада
аз ще бъда капка от дъжда.
В нейната жадувана прохлада
ще откриеш любовта.

Този залез как ме привлича,
боса тръгвам-незнайно къде.
Зная само, че много обичам,
търси тебе мойто сърце.

И щаслива съм, просто различно.
Малко тъжна, с поглед смутен.
Колко много на тебе приличам
и оглеждам се в теб всеки ден...

И когато те няма, ми липсваш,
но не спирам Любов да струя.
Твойта обич в мен се е впила,
няма как да не чувствам това.

И дори да те няма до мене,
мен ми стига, че си някъде там.
Любовта ми просто да вземеш,
да прегърнеш я с огън и плам.

Да те топли в безлунните нощи,
да усмихва те денем щастлив.
Да не спираш да светиш и още..
Да живееш свободен и див!...

Не вярвам, че го има, но все пак
бих искала да го предупредя отрано,
че много ми е трудна любовта...
И много мъничко ми е останала.
И ако някой ден реши да я поиска,
ще трябва да премине през това -
хиляда нощи и хиляда приказки.
Дори по план - хиляда и една.
Тогава чак ще дам да ме целуне.
Ако все още чака, де... нали?

Защото всички бързат. Много бързат.
И той ако реши - да си върви...
На мен ми писна. Само бързоходци!
И ни един не се реши да спре.
Минават през живота ми с подскоци
и бързат за... не зная за къде.

А любовта (във моите представи)
не идва и не си отива за минути.
Когато Е, тя идва... и остава.
(Наивна съм. Добре. И глупава.)
Та тъй... Не вярвам, че те има,
но въпреки това, да си готов -
ще трябва да ме чакаш търпеливо,
ако поискаш мене. И любов

Не вярвам, че го има, но все пак
бих искала да го предупредя отрано,
че много ми е трудна любовта...
И много мъничко ми е останала.
И ако някой ден реши да я поиска,
ще трябва да премине през това -
хиляда нощи и хиляда приказки.
Дори по план - хиляда и една.
Тогава чак ще дам да ме целуне.
Ако все още чака, де... нали?

Защото всички бързат. Много бързат.
И той ако реши - да си върви...
На мен ми писна. Само бързоходци!
И ни един не се реши да спре.
Минават през живота ми с подскоци
и бързат за... не зная за къде.

А любовта (във моите представи)
не идва и не си отива за минути.
Когато Е, тя идва... и остава.
(Наивна съм. Добре. И глупава.)
Та тъй... Не вярвам, че те има,
но въпреки това, да си готов -
ще трябва да ме чакаш търпеливо,
ако поискаш мене. И любов

Много ми хареса   :blink:

Самотата не е в тишината.
Самотата не е в мълчанието.
Самотата не е в тъмнината.
Самотата не е в самостта.
Самотата е в гърмящата тълпа,
в неспирното говорене на глупости,
в убийствената яркост на цвета,
в студенината, в чуждостта
на маските фалшиви.
Сред тяхното гъмжило
самотата ме връхлита
с двойна сила.

***

Кои са авторите на стиховете, в които не е посочено име ?

Кои са авторите на стиховете, в които не е посочено име ?

Тези,които съм качвала(без името на автора)така съм ги намирала по нета. :blink:

Кои са авторите на стиховете, в които не е посочено име ?

Автор неизвестен.
Ако го зная, винаги посочвам.

СРЕЩА

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

Дамян Дамянов

Животът скрит е в дрбните неща
В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта
С човек умеещ да прощава грешки.

В усмивката на влюбени очи,
Която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
Когато правиш опит за летене.

В стремежа да запазиш своя дух
Свободен в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта в бреме.

Във ручеите топли на кръвта.
В сълзите непринудено родени.
Най- истински са дребните неща
И те остават спомени след време.



Автор: Бисерка Каменова

Не всяко "Браво!" е достойно.
Не всяко "Долу!" е позор.
Не всеки химн — заупокоен.
И не хвалебствен — всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина — последна.
Не всяка грешка — смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен — всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.

Надежда Захариева

Животът скрит е в дрбните неща
В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта
С човек умеещ да прощава грешки.

В усмивката на влюбени очи,
Която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
Когато правиш опит за летене.

В стремежа да запазиш своя дух
Свободен в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта в бреме.

Във ручеите топли на кръвта.
В сълзите непринудено родени.
Най- истински са дребните неща
И те остават спомени след време.



Автор: Бисерка Каменова

Newerqten stih....

И до днес накуцвам със душата си.
И си мисля – две поне да бяха,
та едната да пътува с вятъра,
другата, пък – да си има стряха.

Та едната да се влюбва глупаво.
След вечерен час да се прибира.
Другата пък като види счупено
oгледало – и да го събира.

Като падне тази непослушната,
мъдрата да я превърже мигом.
Първата да омагьоса сушата,
втората да е заклета риба.

Две души – два полюса във ласките.
Щях да те обичам по средата…
Кой си ти? Защо ми смъкна маската?
Ти ли каза: ''Стига ми едната!''

Камелия Кондова

"Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,
на силния - неволя,
на слабия - кураж,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,
на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,
на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта.
Любов е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому какво си дал."

/Н. Захариева/

Ти, моя обич, дълго забранена,
ти, моя тайна, скрита вдън горите,
открито трябва да вървиш до мене,
а всъщност си оставаш скрита.

...Ти, моя непостигната победа,
ти, моя радост и тревожна драма.
Аз нямам право даже да те гледам.
Аз мога скрито да те мисля само.

Евтим Евтимов

Сълза

Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека - като капката роса.
...Тежка - като капката омраза.
Волна - като безпричинен гняв.
Кротка - като ласката безшумна.
Гузна - като премълчаван грях.
Горда - като обич неразумна.
Ясна - като тихи небеса.
Мрачна - като вихър разбушуван.

Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!

Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата зов
даже от душите вледенени,
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.

(Надежда Захариева)

ТИЙНЕЙДЖЪРСКА ПЕСЕН

На младостта ни лодката отплува,
реката на живота си тече
и виждам във дъжда да се целуват
едно момиче и едно момче.

Ръцете й - разнежени и тънки -
като венец на мокрия му врат.
Здравей, любов, облечена във дънки,
здравей, надежда в тоз объркан свят!

Във нас отдавна всичко е изстинало,
жестоко гледат нашите очи.
Треперим пак пред утрешното минало,
а вчерашното бъдеще горчи.

А те вървят във свойто светло кралство -
единственото кралство на света.
Вървят с великолепното нахалство
на непукизма и на младостта.

Като светулки в днешната тъмница
през локвите, през уличната кал
върви една тийнейджърка - кралица,
прегърнала тийнейджърския крал.

На масата си аз ще ги поканя
да не изстине обедът готов.
Със хляб и песен аз ще ги нахраня,
а те ще ме нахранят със любов.

Недялко Йорданов

Тя е... трудна за открадване

Погледнете я как се облича!
И мъртвец ще подигне от гроба.
Има тяло от сто неприличия.
А баща и изглежда е Бог!

Стъпва бавно. Избързват диханията.
Ветровете се любят с косите и.
А мъжете болят като рани
и мълчат, и наум я отричат.

Тя е лятната вечер над хълма ти
и се давят в очите и лебеди.
А гърдите и остро покълнали
разсъбличат до дявол и тебе.

По бедрата и погледи жадни
се разбиват, а искат да пият.
Тя е...трудна жена за открадване.
И се мрази за тази магия.

Не я гледай. Ще бъдеш измамен
( и жените я стъпкват стъписани)
Прокълни се, крещи, че я нямаш!
И обичай поименно списъка си...

Павлина Йосева (pin4e)

Не заспивай ти, моя Любов.
Не затваряй очи уморена.
Приласкай ме във смуглата нощ.
Покажи... че си още до мене.

Докосни ме със погледа - плам.
Разгори нестинарска жарава.
Имам още какво да ти дам -
много слънце, небе, незабрава.

Имам вяра и волни криле,
птича песен, за теб закопняла,
топли ласки в нежни ръце,
а в душата си-приказка бяла.

Не заспивай ти, моя Любов.
Приюти ме, аз още ти вярвам.
Да разчупим вериги с обков
и да литнем. Мигът заслужава.