Утре

Свети над нас нова нощта -
с нова луна, с нови звезди.
Свърши се днес, вече е утре -
утре живей, утре бъди!
 
Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда,
с нова любов, с ново сърце!
 
Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!

Димитър Керелезов

И сърцето най-сетне умира

На годините бързеят всичко отнася.
И сърцето най-сетне умира.
С безразличие ти отминаваш врага си,
преставаш да искаш и дириш.

Срещнеш ли тази, която си любил,
не намираш какво да й кажеш.
Отдръпва смутено ръката си груба
пред взора ти просека даже.

Атанас Далчев
1956 г.

Обожавам модернистите в литературата, запали ме даскала в гимназията. А сега виждам в Уикипедията, че дори днес е РД-то на автора. Добър избор!

Предаваха ме приятели,
изменяха ми любими,
живях сред мечтатели,
мечтаех във рими.
И в този свят безличен,
пълен с празни хора,
безпощадно те обичам
и за мен си ти опора.

З.И. (аз)

Сънили, меркът ти рибешки ли беше? 

Телешки в тригон Нептун и опозе Плутон, не си падам много по любовната лирика, виж еротичната

)))) Е, тъй, тъй, ама стишието ти е по-скоро нептуново. По плутон другия път! ))))
Знам, че беше първодомен, та се зачудих )))))

Дали уран върху слънце не е изместил фокуса на постовете ти от гробищата към лиричността  :rolleyes: :wub:

Пишех стихове преди 10-15 години, след това завърших Българска филология и разбрах, че за нищо не ставам и спрях, но поезията винаги си ми е била голяма страст. Най-любимият ми поет е Вапцаров, изчела съм всички книги за живота му, знам стиховете му наизуст, а в дома му в Банско едвам издържах на напрежението, като видях снимката с куршумите, била съм и на стрелбището в София, където е разстрелян.
Страстта към музиката и поезията при мен, освен от телеца, са и от Нептун на МЦ и Венера в Риби :blink:

Дам, права беше веднъж като отбеляза общите неща между нас. Значи на следващото астрокафе ще смаем любимите форумисти с един блиц рецитал по Вапцаров 

Писмо до Юни

Не ме разнежвай толкова...
Не ми се влюбва.
Или поне не още. Не сега.
Сега ми е красиво да се губя
по тихите пътечки на нощта.
Да срещам себе си.
Да се обиквам.
Да си прощавам. И да си отивам.
Да бъда аз. Да бъда никой.
И точно за това да съм щастлива.
Засей ми само няколко глухарчета,
а после ги завий със ветрове.
Да могат вместо мене да изплачат
най-трудните ми тайни страхове,
най-дългите мълчания от обич
и най-неизговорената болка.
Сънувай ми поеми. И художници.
Но, моля те, не ме разнежвай толкова...

Caribiana

Прекрасно е!

Карибиана пише много хубави стихове.

Kоя в Карибиана??

Псевдонимът на поетесата.

Тя се спря отмаляла на прага -
необичана, мърлява, бита,
с поглед, свикнал от всичко да бяга…
Тя се спря и за хляб ме попита.
Беше спала, където завари,
и със псета трапеза делила
по студени и зли тротоари -
стара българка, майка немила.
А сега ми стоеше на прага -
не можала нататък да мине,
и очакваше кротко и благо
само къшейче, не милостиня.
За децата я питах – къде са?
Трепна… Тръгнали двамата сина.
Тоя грешен живот ги отнесъл,
кой ги знае в коя са чужбина?…
Стара българка… Ничия майка!
Взе си хляб на сбогуване само
и си тръгна… Умираща чайка…
Бог да пази живота ти… мамо!

Ники Комедвенска

Прощално

Аз може би ще си замина.
С предчувствие за земетръс
ме чака таз необяснима,
населена от мъртви пръст.

Вървях със тях неотклонимо
тъй както сянка от дърво.
Затуй във мойта смърт ще има
и паузи от тържество.

А вие, скъпи, вие, живи,
ще станете при моя зов
необясними и ревниви
като детинство и любов.

Прозрачни облаци понесъл
ще свири вятърът навън
и само в малката песен
ще бъдем заедно насън.

Павел Матев

Весо, при наличието на толкова трагедия из форума следваше ли да постнеш едно такова нещо, в което се казва, че:

Затуй във мойта смърт ще има
и паузи от тържество.

 

ами, и аз искам да си отида. 

)))))))))))))))))))))))))))))))

Стегни се, нямам нерви да те спасявам )))

Пък и не вярвам да е толкова зле работата ))

Чакай да намеря едно среднооптимистично стихотворение на Дебелянов, започващо с 4 антитези от нета и ще ви го постна. То е като живота, радост и тъга.

Нали помниш кво е казал Шишо Бакшишо - днеска пиеш вино, утре те поливат с вино.

ЧЕРНА ПЕСЕН

 

 

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
 

 

 

 

Излиза за пръв път в сп. "Съвременник",
г. II, кн. 6 от 15.V.1910 г.

Извинявай! Ще гледам да се оправя все някак. Все пак щом досега съм оцелял, едва ли ще си ида толкоз рано.

ЧЕРНА ПЕСЕН

 

 

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
 

 

 

 

Излиза за пръв път в сп. "Съвременник",
г. II, кн. 6 от 15.V.1910 г.

Благодаря ти много!!!!! Наистина! Оценявам го!!!  :58: :58: :58: :88:

Дебелянов си е бил сто процента привидно суициден тип, силно привързан към дома и майка си, но и във вечно противоречие и скитничество като по този начин все е копнял за вкъщи и сам си е причинявал драмата - иска нещо и бяго от него. Копнението му е било важно.
Той се води и един от тези т. нар. "девствени" поети, счита се, че не е познал споделената любов, а е живял във вечно въжделение, очакване, неясен и мъглив стремеж. Химерна и платонична любов.

Но дори и той не е посмял да си тегли ножа. Просто си е живял с вътрешните си драми и явно един вид "перверзно се е кефил" на това, мазохист, самобичувал се. Дълбока душа.
Умира в крайна сметка на фронта, мисля около 35-годишен. Сигурно и в боя е излязал смело и безотговорно срещу куршумите. Идеалист.

Странна птица е бил той. Овен, но със силно влияние на Риби и със Сатурн в Рак. Понякога се чудя дали тази негова вътрешна тъга не е предизвикала един вид съдбата да си отиде толкова рано.

Защо силно влияние в риби - един ретро мерк там.
Ние с него и друго повторение имаме -  ретро юпитер в скорпи. И двете са в близки градуси до моите, както и слънцето, но при него то е съвпад с марс опозе уран - хвърлил се е безразсъдно в боя.
За мен драмата му иде от широкия съвпад на луната с нептун и плутон, а фиксирания знак е дал тенденцията.
На първо четене хич не му звучи зле картата.