Явно съм позабравил някои неща от картата му. 

Аз сега я отворих за пръв път, дори не знаех, че е овен. И се учудих. Помня, че много ми беше допаднал в училище и познавам творчеството му, а то ние много съвпади сме имали - луната му е върху хирона ми, а уран е съвпад с марса ми. Тригон хирон-венера. Плутон секстил слънце, повтаря неговия, а ако сме ентусиасти ще сложим и съвпад на луна-венера. Усетила съм го в стиховете му.
В общия смисъл очаквах повече вода да има, но все пак не му знаем и часа.

Малко поезия съм чела, не ме влече кой знае колко, но Черна песен и помня първите 2 куплета от училище още, много силно впечатление ми е направило, много хубаво е написано.

Дебелянов си е бил сто процента привидно суициден тип, силно привързан към дома и майка си, но и във вечно противоречие и скитничество като по този начин все е копнял за вкъщи и сам си е причинявал драмата - иска нещо и бяго от него. Копнението му е било важно.
Той се води и един от тези т. нар. "девствени" поети, счита се, че не е познал споделената любов, а е живял във вечно въжделение, очакване, неясен и мъглив стремеж. Химерна и платонична любов.

Но дори и той не е посмял да си тегли ножа. Просто си е живял с вътрешните си драми и явно един вид "перверзно се е кефил" на това, мазохист, самобичувал се. Дълбока душа.
Умира в крайна сметка на фронта, мисля около 35-годишен. Сигурно и в боя е излязал смело и безотговорно срещу куршумите. Идеалист.

Дебелянов е бил грозноват, с проблемна кожа и риж. Интересното е, че на фотусите е симпатичен (поне за мен). Силно фрустриран/неуверен е бил като мъж, веднъж заради физиката, втори път- заради финансовите си несгоди. Заминал е на фонта поради невъзможност да пребивава достойно в тила.
Убит е поради лично невнимание и неспазване на кодекса. Пушил е на открито и светлинката от цигарата в нощта, е насочила вражеския куршум към него.
Личните си неудачи и копнежи е превърнал в поезия.

Заминал е на фонта поради невъзможност да пребивава достойно в тила.
Убит е поради лично невнимание и неспазване на кодекса. Пушил е на открито и светлинката от цигарата в нощта, е насочила вражеския куршум към него.
 

Нищо от написаното не е вярно. Дебелянов е молибизиран през февруари 1916 година... тоест не е доброволец, не е отишъл сам на фронта!
Много съмнително е и твърдението за цигарата. Огънчето й се вижда нощем, а той е убит в 10 часа преди обяд, когато е прекалено светло!

"При втората атака на неприятелската позиция на с. Горно и Долно Караджово в 10 часа преди пладня командирът на 22-й пехотен Тракийски полк заповядва на командира на 5-та пехотна рота - поручик Дебелянов Димчо да настъпи с ротата си от с. Християн Камила и усили предната 1-ва дружина. Поручик Дебелянов под град от куршуми, стига в участъка на 1-ва дружина и тъкмо изправен на предните окопи, давал нареждания за уреждането на ротата и с пламенни думи подбодрявал и насърчавал околните от 1-ва дружина войници, пострадали през нощта - и той дава най-ценната дан за Родината - пада на място убит" (л. 242).

А годините са 29, не 35.

А годините са 29, не 35.

това беше твоя грешка. Аз поправям Урания!
Твоето изобщо беше грешно и тя те поправи уж!  :blink:

Щом казвате.

Щом казвате.

Не го казваме ние, а спомените и документите от онова време.

„Изведнаж, както стърчеше прав, той вдигна ръце, завъртя се, изпусна револвера и лопатката и се свлече на земята, като притискаше с ръка раната си. Опита се да разкопчее дрехата си, но не можа. Около него настана смут. „Що стана?“ питаше някой. – „Стана, каквото стана. Ротния убиха.“ Най-близко до Димчо беше отдельонният командир от третия взвод Христо Сиренячки от с. Чамурлия (днес с. Борика), Самоковско. Той разкопча куртката и панталоните му, и раната се показа. Куршум, вероятно взривен, бе го ударил отляво в долната част на корема и бе направил от дясната страна (отзад –б. а.) широк, разкъсан отвор. Потърсиха у него бинт, но не намериха. Един войник даде своя. Бинтът потъна в кръв. Поиска вода. Дадоха му. Едва можа да попита: „Нали няма да умра?“ Някой, за да го ободри, рече: „Не бойте се, господин подпоручик, леко е.“ – „Ох, не е леко“, отвърна той, отпусна се на земята и след малко издъхна. …. С Димчо беше свършено. Оставаше да се прибере това, което имаше у него. Когато огънят поутихна, подофицерът прибра личните му вещи (бележник, портфейл, запалка, цигари, 600 лева (негови и авансови суми на офицерите на храна при дружинния стол), списък на столуващите офицери и други дребни неща). Ръчният му часовник продължаваше да работи. Наближаваше 11 часа преди пладне.”, описва по-късно последните мигове на поета неговият приятел Тихомир Геров.

http://doichoivanov1.blogspot.com/2011/09/95.html

Много е добре, че научаваме нещо Ново, не се заяждам.

Аз си държа на моята теза. Чела съм го.

У ДОМА

… И пак онази стряха, вита, ясна…
И пак над нея оня заник тих…
И пак тъй вечерта смирено гасне,
тъй както в Дебеляновия стих.
Но вече тук живеят чужди хора.
И камъчето, хвърлено в нощта,
днес не отваря малкия прозорец…
 … Да, аз се губих дълго по света.
Къде ли не замръквах с пътя свирещ!
Къде ли не намирах друг свой дом!
А моят чакал, чакал… най-подире
 ми отмъстил за всичко мълчешком.
Завинаги вратата си затворил.
И аз пред прага мълком се теша,
че вишната, отсечена от двора,
е оцеляла в моята душа.

Дамян Дамянов

Аз си държа на моята теза. Чела съм го.

На коя точно теза държиш???

Цитат на: Uran в Август 15, 2013, 11:07:44 am

Аз си държа на моята теза. Чела съм го.

На коя точно теза държиш???

Начина му на заминаване на фронта- имал е възможност да "кръшне" и това- как е загинал.

Цитат на: Калоян Иванов в Август 15, 2013, 11:19:07 am

Цитат на: Uran в Август 15, 2013, 11:07:44 am

Аз си държа на моята теза. Чела съм го.

На коя точно теза държиш???

Начина му на заминаване на фронта- имал е възможност да "кръшне" и това- как е загинал.

добре де ... вярвай си. Но все пак виж документите от Военния архив!

http://liternet.bg/publish2/ivanradev/debelyanov.htm

А това чела ли си? http://kutlovica.com/detail.php?id_prod=3571

Е, атаката е започнала през нощта. Чела съм, че е загинал именно тогава. Не отричам и тази- твоята версия, но мисля, че е понапудрена. :blink:

Моля ви оставете човека да си гние с достойнство, пък дори и да е напудрено.
Трябва да си имаме някакви национални идеали, и без това постоянно отвсякъде се опитват да ни опустошат генофонда.
Като нищо и него ще изритат от учебниците за сметка последния хит на Галена.
Все едно дядо Вазов дали е умрял върху жена или докато е ял боб, важното е, че ни е написал свещени неща.

Е, атаката е започнала през нощта. Чела съм, че е загинал именно тогава. Не отричам и тази- твоята версия, но мисля, че е понапудрена. :blink:

1. версията не е моя, а на изследователите, подкрепена с документи, а не със слухове и преразкази!
2. описанието за участие в боя (описан в документа за втората аката) е доста по-логично, защото ако си прочела документите, които ти посочих, той е представен за награждаване, което надали щеше да стане, ако просто е загинал от нехайство с цигара в уста!

СПИСЪК
На отличилите се в войните от 22-й пехотен Тракийски полк като началници:
... Под № 8: „Поручик Дебелянов Димчо - командир на 5-та рота от 22-й пехотен полк - в боя при с. Караджово на 2.10.1916 г.

„Запасен подпоручик Дебелянов Димчо Велев”.
+ Комисията ходатайства за орден „Военен орден Храброст IV степен 2 клас”.

3. Нова, ние си обсъждаме факти от живота му, а не интерпретации по творчеството му. Последното е безспорно!

Калоян, знаеш ли какво е било да си интелектуалец в началото на миналия век и то тук- в Бг- без да имаш татко търговец или банкер? :blink:

Калоян, знаеш ли какво е било да си интелектуалец в началото на миналия век и то тук- в Бг- без да имаш татко търговец или банкер? :blink:

не разбирам какво отношение има въпроса ти към спора за фактологията?
Да, бил е беден... Но е имал работа - чиновник в Сметната палата!
Да, живеел е под наем ... у някакъв си военен Петрунов, и бил влюбен в дъщеря му... ама...  това какво общо има?

А по повод суицидалния уклон:

По това време полкът е оттеглен на почивка и М.Димитров често пребивава в скривалището срещу самолети, което Д.Дебелянов и полковият лекар Хр.Кесяков са си построили. Тримата разговарят много, на различни теми, най-вече за литература. Дебелянов споделя и своите планове за бъдещето:

„За сега всичко най-хубаво за мене се съдържа в думата: работи! А защо бе това губене на време, защо бяха тия пиянства и нощни скитания. Напивахме се като скотове, и в такова състояние се търкаляхме по улиците. И, което е най-смешното, всеки от нас мислеше, че върши геройство с тия си дела. Но като се върна сега, ще зная какво да правя. Ще си намеря една уютна стая в Княжево или някое друго село, ще си накупя любимите си автори, и ще се изолирам от целия свят. Ще работя - това ще бъде смисъла на живота ми.”