Става дума за състояние, в което изпадам регулярно.
Ето сега слушах Lacrimosa на Моцарт.
Държа да отбележа с достойнство неговото име и творчество! Той би бил рожденик на този ден!

Понеже това произведение е дълбоко прочувствено и разтърстващо, ме накара да го свържа с някаква емоция и конкретна ситуация.
И в съзнанието ми изникна загубата на мой много скъп човек и буквално преживях всичко, свързано с нея.
Повечето ми такива случки са до такава степен силни и осезателни, че ми се е случвало да се разплача.
Представям си всеки как би реагирал около мен. Представям си как ще се промени животът ми...

И е така все с неприятни неща.
Не знам защо?!?!?
Ако можех и с хубавите, щеше да е безценно!

Друг много чест случай е например когато слизам по стръмни стълби.
За секунди си представям страшно детайлно как се спъвам и падам по тях, къде точно се удрям, каква точно болка изпитвам, как биха ме открили и как бих изглеждала...
много, много са епизодите...

Засега не съм си навличала подобни инциденти с мислите си за тях, но ми е странно и малко стряскащо.

Да не кажете да отида да се прегледам някъде, а?          

е, какъв ти преглед

това си е способност да се потапяш дълбоко или да се сливаш с някои неща....

и някъде може би съм чела нещо за техника, която провокира точно такива състояния и използването им....

всъщност интересно след такива състояния как се чувстваш или пък дали ти се случва нещо....

Можеш ли да ме насочиш за техниката, за която се сещаш?
Каква е целта на подобно целенасочено упражнение?

Очевидно ми е много лесно да се потопя в трагичните и драматични сюжети.
Искам да мога да правя това и с хубавите.
Всъщност през лятото ми се случи и един положителен, който ми даде заряд за месец напред.
Значи то е като да живееш с идеята за нещо, което реално още не съществува /или пък е като мечта, която може да се сбъдне/, но пък представата за него те зарежда с енергия.
Малко ми е сложничко да го обясня.
Това не ти пречи да си стъпил здраво на земята. Това не е илюзия. То е нещо като източник на жизнена енергия.

За после.... нищо не се случва.
Не съм падала по стълби - слава Богу!

А иначе като тонус след подобни преживявания се чувствам по жива и над ежедневните неща. Това е и в 2-та случая - и на неприятни и на приятни емоции.

Можеш ли да ме насочиш за техниката, за която се сещаш?
Каква е целта на подобно целенасочено упражнение?

Очевидно ми е много лесно да се потопя в трагичните и драматични сюжети.
Искам да мога да правя това и с хубавите.
Всъщност през лятото ми се случи и един положителен, който ми даде заряд за месец напред.
Значи то е като да живееш с идеята за нещо, което реално още не съществува /или пък е като мечта, която може да се сбъдне/, но пък представата за него те зарежда с енергия.
Малко ми е сложничко да го обясня.
Това не ти пречи да си стъпил здраво на земята. Това не е илюзия. То е нещо като източник на жизнена енергия.

За после.... нищо не се случва.
Не съм падала по стълби - слава Богу!

А иначе като тонус след подобни преживявания се чувствам по жива и над ежедневните неща. Това е и в 2-та случая - и на неприятни и на приятни емоции.

разбирам...

 не се сещам къде съм го чела - но ми е познато...

аз не съм изпадала в такива състояния - може би нещо подобно....

ако се сетя от къде ми е познато, ще пиша...

макар че твоя си отговор ще си го намериш сама, след като това ангажира съзнанието ти... - може би потребност от емоционален израз на нещо, на което не намираш разумен или по-точно рационален израз... - но не знаеш кое е то и трябва да откриеш кое е...- може би желанието за интензивни изживявания, а начинът ти на живот не ги предполага....

Повечето ми такива случки са до такава степен силни и осезателни, че ми се е случвало да се разплача.
Представям си всеки как би реагирал около мен. Представям си как ще се промени животът ми...

И е така все с неприятни неща.
Не знам защо?!?!?
Ако можех и с хубавите, щеше да е безценно!

Друг много чест случай е например когато слизам по стръмни стълби.
За секунди си представям страшно детайлно как се спъвам и падам по тях, къде точно се удрям, каква точно болка изпитвам, как биха ме открили и как бих изглеждала...
много, много са епизодите...

Засега не съм си навличала подобни инциденти с мислите си за тях, но ми е странно и малко стряскащо.

Да не кажете да отида да се прегледам някъде, а?        

Ne sym sigurna dali e syhtoto ,pri men moje bi e obiknovena trevojnost ,ponqkoga syznanieto mi risuva ujasni kartini ,za moi blizki ,priqteli... :ph34r:
No povecheto podobni systoqniq sa v polojitelna nasoka ,edno zamechtavane...
slynce ,dalechi pyteshestviq i dr. takiva ..  

Jeni, концентрирай се в-ху хубавите неща, щом се справяш и с двете крайности!  

АН, може би има истина в предположението ти...
Но най-често иде реч за смърт, наранявания, инциденти... Надали подсъзнанието ми тайничко желае да изживявам такива неща.

Ще видим.
Може би просто да е свързано с артистичната ми натура.      
Отдавна не съм имала изяви в тая насока и сигурно избива по този начин        

сега се сещам какво ми напомни постинга ти - властните драми, на които се приучаваме и подчиняваме от детството... - сещаш ли се?- чела ли си ги?

не съм

Къде мога да прочета по въпроса?

Но сега като прочетох думите ти, автоматично в мен изплува спомен от детството ми.
Като малка летувах на село заедно с баба ми.
Като всяко село, жителите му обичайно бяха възрастни хора...
По този случай аз присъствах на поне 3 погребения на хора, които обикновено не познавах, но пък бях свидетел на цялата трагедия...

Но може би не е това.
Аз нямам лошо усещане от тези спомени.
По-скоро още от малка съм се сблъскала със смърта и това ми е помогнало по-късно да я разбера и приема трезво.
 

продължавам да не се сещам, но смисълът беше следния - имаме нужда от енергия - получаваме я от разни източници, включително и от хората...За да я получим от хората "играем" драми - /всички ние, но някои не го осъзнават/ - бяха няколко типа - напр. на "властника", на "горкия аз", на "резервирания", на "взискателния" - това са модели чрез които някога в детството сме получили мощен приток на енергия и сме запомнили "пътя" - сега при необходимост той идва на помощ...

В случая ми прилича на "горкия аз" - така усещайки съжеланието през детството при погребението си получавала енергия - сега при необхомодимост ползваш метода...

Освобождаваме се от драма /ако е необходимо, защото не винаги е необходимо май/ като се връщаме назад в миналото.. Ти направо интуитивно си го направила

 

Много интересно!
Ама защо "горкият аз"?
В моите сюжети обикновено страдам аз.
Това е примерът със стълбите.
Такива неща ми минават за секунди пред очите като от ония филм Профайлър ли беше или как?!?, където на психоложката й се явяваха моменти от престъплението
Същото е, само че нито се е случило, нито пък после се случва.

Тези секундни епизоди са нещо съвсем различно от описаното за въздействието на Lacrimosa.
Там вече иде реч за огромен приток на такава емоция, която придава автентичност на всичко :ph34r:  :ph34r:
Или пък всичко си го представям толкова истинко, че следва голям приток на емоция      
Хи-хи!  

   

нещо "отключва" представите, а представите - емоциите....

но кое у нас дава такъв силен тласък на емоциите... - носим ги явно и те се явяват в определени моменти....

а имаме тъга по загубен близък човек или пък страх от падане....- кое е общото?

Общото са инцидентите, болката, смърта...

Няма лошо!
По-добре емоции, отколкото скука.

Сега се сещам нещо по въпроса за смърта, което скоро обсъждах с брат ми.
Траките, са плачели, когато се ражда дете и се радвали, когато човек си е отишъл от този свят.
Причината - смятали са, че истинският живот е в отвъдното.

Освен това са убивали хората, които са смятали за най-добри /по какви критерии и как са го преценяли това?!?!? - сигурно има някъде писано по въпроса/, защото не са заслужавали да се мъчат в земния живот.

Много любопитни неща...

Лин,

Сега прочетох постингите ти по тази тема и трябва да кажа, че и аз имам подобни усещания. Понякога си представям някаква ситуация - точно като теб, че падам например и ми се случва някаква драма. Представям си болката, представям си и хората, които са ми близки и изстрадват случката. Много е живо и истинско.  И аз дори понякога се разплаквам или нещо такова.

Скоро гледах "Криминалисти" по Discovery и там даваха някакъв случай за сериен убиец и изнасилвач, който хванал една от жертвите си и я държал 24 часа вкъщи, удрял я и я изнасилвал. Интересното е, че тя го е надхитрила и оцеляла и благодарение на нейните показания са го хванали.
Та това така ме потресе - от една страна цялата болка, която е изживяла, и от друга - факта, че е имала сили след това да прояви изобретателност и наблюдателност. Замислих се дали аз бих могла да бъда борбена след такова преживяване, защото ми се струва, че такъв тип изпитания сломяват съпротивителните сили поне за известно време. И като си легнах сякаш изведнъж изпитах някакви части от подобна ситуация. Беше някакво състояние на полу сън, но не сънувах, а си го представях. Сякаш исках да го изживея, така че, ако ми се случи наистина, да знам какво е и да не е толкова страшно.  Това разбира се в този момент не съм го осъзнавала - предполагам, че е било подсъзнателна нагласа.

Обикновено след такива усещания изводът е положителен - много съм щастлива, че не ми се е случило наистина и още повече се радвам на това, което имам и на всичко добро наоколо.

 

Аййй, адаш!
Гледах я точно тази серия!      

Друго, което много често гледам са филмчетата за много редки заболявания.
Последното беше за болеста Прогерия - това е ДНК дефект по рождение, поради който клетките в организма ни се делят твърде ускорено и започваме да остаряваме много рано.
Фактически на 13 год. детето вече изглежда като 70 годишен човек.
Обичайно болните не оцеляват повече от тази възраст    

Та гледайки такива филми, изливам цялата си състрадателност и много често си поплаквам. Това ми действа отпускащо и започвам да не се ядосвам толкова при проблеми от ежедневието.

След този филм проверих официалните сайтове на фондации и други организации, занимаващи се с такива случаи. За жалост не мога да се включа в нито една от тях.
А в България всички търсят предимно финансова подкрепа.
Не съм чула за организации, които да набират доброволци за помощ.
Доброволци, които например да се занимават с деца-сираци или да вършат неща, за които не се иска някакво образование, а просто човечност.

Ето това май ни е нужно на нас.
И мисля, че твърдо стигнах до този извод.
Аз имам нужда да проектирам реално в-ху някого това състрадание и грижа.
Реално нямам къде да удовлетворявам тази си необходимост и затова се стига до подобни преживявания, за които и ти си писала.

И това не е като да се грижиш за цветята в кухнята или за работата в офиса...
Съвсем различно е!

Какво мислиш?

Здравей Лин,

И аз съм гледала серията за тази болест! Беше много тъжно и трогателно!  :ph34r:  Много въздействащо!

Обаче сякаш моите такива усещания и преживявания не са подхранвани от необходимостта да отдавам грижи и състрадание, ако правилно те разбирам. Някак по-лично е.  Но днес пак го преживях и беше много страшно. След това отново бях много щастлива, че съм жива и здрава и изпитах прилив на енергия! За мен очевидно тези усещания са свързани предимно с едно постоянно напомняне да оценявам щастието си и въобще да го приемам като такова. Сигурно има и още нещо, но засега не го откривам.

Струва ми се много полезно това, което ти откриваш за себе си - от една страна резултатът би могъл да бъде положителен за другите, а от там естествено и за теб. Нещо като балсам за изстрадали души.  

Привет Lina!

Хубаво е, че си стигнала до такъв извод за себе си.
И е наистина хубаво да оценяваме онова, което имаме и да виждаме колко много всъщност сме получили даром - естествени неща, за които другите се борят цял живот!

Ама мен това не ме прави по-щастлива.
Може би грешката е в мен - не знам!
Прави ме благодарна, че имам онова, което имам.
Кара ме да съм по-внимателна и отговорна към собствения ми живот, за да не прахосвам подареното ми.
Но определено не ме прави по-щастлива.
Не е възможно чуждото нещастие да извика щастие, та било то и за себе си.

Лин,

Аз имах предвид, че моите преживявания т.е. усещанията ми, че изстрадвам някакво нещастие и дори си го представям в детайли сякаш наистина ми се случва, ме кара, когато свърши усещането, да съм доволна, че не се е случило наистина. Не бих си помислила дори, да си предизвиквам щастие от чуждото нещастие!

Да де!

За едно и също говорим - да преживяваш нещо, като че ли се е случило наистина.

Аз явно не съм те разбрала - sorry!  

Друг много чест случай е например когато слизам по стръмни стълби.
За секунди си представям страшно детайлно как се спъвам и падам по тях, къде точно се удрям, каква точно болка изпитвам, 
много, много са епизодите...

Засега не съм си навличала подобни инциденти с мислите си за тях, но ми е странно и малко стряскащо.

Да не кажете да отида да се прегледам някъде, а?        

Аз не си го представям-сънувам го винаги,когато ме тревожи нещо.Падам надолу с главата от високата тераса на къщата,в която живеех като дете...В детайли и до болка познат един и същи сън...винаги се случва!Досега все се събуждам навреме...Интересното е,че след това съм живяла по високите етажи на многоетажни блокове и никога детайлите не се промениха по някакъв начин.Този сън ме спохожда като предупреждение за нещо неприятно и аз волю-неволю съм подготвена за развитие,което не ми е по вкуса-независимо дали е конфликт някакъв в ежедневието или инцидент,или пък не дай боже нещо още по-сериозно...

Привет nel_a!

А може би твоите сънища са спомен за предишни опитности.
Има описани много такива случаи, когато човек е загинал при подобни обстоятелства и в последствие това се проявява като страх, фобия или като сънища в настоящия живот.

За това обикновено помага регресивната терапия или медитацията.

Би ли могло да е това, как мислиш?