Не казвам, че с народа няма да стане, казвам, че народът не е прекият път!
А на нас ни трябва пряк път, щото иначе загиваме.
Тоя разговор го водя отдавна из разни политически форуми. Хората живеят различни части в света и разказват различни неща.
В Тайланд или някъде по островите един наблюдава немци на почивка. Първите дни стриктно спазват правилата, пресичат на зелено, боклука в кошчетата и т.н. Като усетят, че няма наказания, и стават бетер местните.
Друг живее в Токио и казва, че в 2,30 нощта градът е клоака - мърсотия до първите етажи, повръщано, боклуци. В 4,30 сутринта всичко е излизано.
И прочее. Разберете, ако ти е весело отвътре, лицето ти е в усмивка. Има и обратната техника - ако не ти е весело отвътре, започваш насила да се усмихваш, докато се развеселиш.
И двете техники работят, само че за едната ти е необходимо далеч по-малко време и усилие.
За да е народът дисциплиниран, трябва да има ефективни закони и наказания. Другият почин е да превъзпитаваш народа, докато стане дисциплиниран - след векове.
Държавата е тази, която трябва да държи остена и да го управлява мъдро. А това че на нея не и се занимава и затова е втълпила на обществото, че само си е виновно - от тоя постулат, по-неводещ никъде няма.
Още в ДАО се говори за управниците на народа, не си мислете, че човеците и народа са толкова много далеч напред, че те сега наопаки ще превъзпитават управниците. Това ще се случи, когато 50% от народа стане просветлен.
Природата си има закони и не е нужно да ни пращат за зелен хайвер и ние винаги да им се връзваме.