Комфорта не го желае егото, а душата ми. Наясно съм кой какво желае из мен. Егото ми иска значимост, с него съм се оправила.
Но душата ми желае покой.
Преди години исках натоварване, борба, победи, интересни мъже.
Сега жадувам покой, доброта и умиротворение.
Няма начин душата да желае нещо, което е противопоказно. И в крайна сметка не е ли това целта на духовното развитие- блаженството и умиротворението.
А впрочем и мен допълнително ме смазват човешката глупост и късогледство. Да, който трупа наблюдения, трупа печал. И човечеството няма да се оправи скоро, не само българите сме така. Искам нова реалност. Ако ще за няколко години да е, имам нужда от почивка на тих слънчев остров. Щото сега не работя, обаче това психически изобщо не е почивка, а само допълнителни нерви от несигурността.
Нали разправят, че 2012 всеки ще поеме накъдето го води желанието му, светът ще спре да е лудница, от която не можеш да избягаш.
Впрочем успоредно с кабала, пък чета най-накрая Холографската вселена. Не че не ги знам тия неща отпреди, но може би е дошло време да си ги припомня и то от различен ъгъл.
Квантовите физици, оказва се, отдавна са дошли до извода, че наблюдателят, т.е. човешкото съзнание, прави реалността. Както се е изразил един
Може би най-изумителното от всичко са наличните неопровержими доказателства, че единственото време, в което квантите се проявяват като частици, е когато ние ги наблюдаваме.
Подобна ситуация е сравнима с тази, в която попадат квантовите физици, когато за пръв път откриват данни, че квантите се сливат в частици само когато са наблюдавани, физикът Ник Хърбърт, който подкрепя тази интерпретация, казва, че това понякога го кара да си представя, че зад гърба му светът е винаги „една напълно неопределена и непрестанно течаща квантова супа". Но винаги, когато се обърне и се опита да види супата, неговият поглед мигновено я замразява и тя се превръща в обикновена реалност. Той смята, че това ни прави малко като Мидас, легендарният цар, който никога не познал усещането при допир на коприна или от ласката на човешка длан, защото всичко, до което се докоснел, се превръщало в злато. „По същия начин хората никога не могат да изпитат истинската текстура на квантовата реалност - казва Хърбърт, - защото всичко, до което се докоснем, се превръща в материя."2