Мен пък ме изцежда и стресира до степен на пълно обезумяване човешката злоба и негативизъм. Голямо изкуство е да се справяш ежедневно с нея и да съумяваш да не трупаш лоши чувства. Обаче дори и така пак събираш и те изсмуква, не съм предполагала, че до такава степен може да бъде пагубно подобно влияние.    

Трябват ми спокойствие, сигурност, комфорт, пари, любов, поддръжка.
Получавам стрес, загуби, подлъгвания, празни надежди.

Кайли, ти сама си го написала. това не значи ли, че в графата "трябва" трябва да смениш думичките. когато егото ти желае нещо, което е различно от желанието на духа - тогава се получава това разминаване...

Казват, че желанията на духа понякога може да са много силно и тогава се получава объркване у човека. Има ли начин тези желания да се надвият, един вид препрограмиране, за да може човек да се вслушва единствено в това, което разумът му казва? Установил съм, че човек е щастлив (и избягва доста неприятности), когато се вслушва най-вече в разума си.

Казват, че желанията на духа понякога може да са много силно и тогава се получава объркване у човека. Има ли начин тези желания да се надвият, един вид препрограмиране, за да може човек да се вслушва единствено в това, което разумът му казва? Установил съм, че човек е щастлив (и избягва доста неприятности), когато се вслушва най-вече в разума си.

скъпи, с притеглянето само на разума към себе си, даваш приоритет на материалната страна на живота и игнорираш духовната. ти /както и всеки друг на тази планета/ си роден за да достигнеш определено духовно ниво. това само по себе си ти казва, че трябва да слушаш и духа си. номера е да достигнеш златната среда, или така нареченият баланс между материалното и духовното. във всяка една езотерична дисциплина е засегнато точно това - целта на духа ти в това прераждане и съобразяването с материалната действителност където се осъществява това прераждане...

не трябва да пренебрегваш нищо, просто трябва да балансираш нещата!

Комфорта не го желае егото, а душата ми. Наясно съм кой какво желае из мен. Егото ми иска значимост, с него съм се оправила.
Но душата ми желае покой.
Преди години исках натоварване, борба, победи, интересни мъже.
Сега жадувам покой, доброта и умиротворение.
Няма начин душата да желае нещо, което е противопоказно. И в крайна сметка не е ли това целта на духовното развитие- блаженството и умиротворението.

А впрочем и мен допълнително ме смазват човешката глупост и късогледство. Да, който трупа наблюдения, трупа печал. И човечеството няма да се оправи скоро, не само българите сме така. Искам нова реалност. Ако ще за няколко години да е, имам нужда от почивка на тих слънчев остров. Щото сега не работя, обаче това психически изобщо не е почивка, а само допълнителни нерви от несигурността.

Нали разправят, че 2012 всеки ще поеме накъдето го води желанието му, светът ще спре да е лудница, от която не можеш да избягаш.
Впрочем успоредно с кабала, пък чета най-накрая Холографската вселена. Не че не ги знам тия неща отпреди, но може би е дошло време да си ги припомня и то от различен ъгъл.
Квантовите физици, оказва се, отдавна са дошли до извода, че наблюдателят, т.е. човешкото съзнание, прави реалността. Както се е изразил един

Може би най-изумителното от всичко са наличните неопровержими доказателства, че единственото време, в което квантите се проявяват като частици, е когато ние ги наблюдаваме.



Подобна ситуация е сравнима с тази, в която попадат квантовите физици, когато за пръв път откриват данни, че квантите се сливат в частици само когато са наблюдавани, физикът Ник Хърбърт, който подкрепя тази интерпретация, казва, че това понякога го кара да си представя, че зад гърба му светът е винаги „една напълно неопределена и непрестанно течаща квантова супа". Но винаги, когато се обърне и се опита да види супата, неговият поглед мигновено я замразява и тя се превръща в обикновена реалност. Той смята, че това ни прави малко като Мидас, легендарният цар, който никога не познал усещането при допир на коприна или от ласката на човешка длан, защото всичко, до което се докоснел, се превръщало в злато. „По същия начин хората никога не могат да изпитат истинската текстура на квантовата реалност - казва Хърбърт, - защото всичко, до което се докоснем, се превръща в материя."2

Казват, че желанията на духа понякога може да са много силно и тогава се получава объркване у човека. Има ли начин тези желания да се надвият, един вид препрограмиране, за да може човек да се вслушва единствено в това, което разумът му казва? Установил съм, че човек е щастлив (и избягва доста неприятности), когато се вслушва най-вече в разума си.

Аз от тая по-голяма глупост не съм чела, ще ме прощаваш. На младини се вслушвах само в разума си и след толкова години като направя ретроспекция, разумът ми доникъде не ме доведе, освен до живуркане. Не го ща разума отдавна. Въпросът е духът какво ми дава. И къде съм объркала, ако изобщо съм объркала нещо.
Защото си трябва и учител може би.
Ако не друго, да каже просто, че преди зазоряване е най-тъмно. Ама нали някой трябва да види, в момента се лутам като пиле в мъгла.

Стигнах до извода, че само духа да развиваш е безмислено, трябва да се пипне и душата. Кастанеда не работи с душата, Ошо работи ама завоалирано. Кабалата работи точно с душата, християнството работи с душата. То едното работи с едното, другото с другото...

Цитат

Казват, че желанията на духа понякога може да са много силно и тогава се получава объркване у човека. Има ли начин тези желания да се надвият, един вид препрограмиране, за да може човек да се вслушва единствено в това, което разумът му казва? Установил съм, че човек е щастлив (и избягва доста неприятности), когато се вслушва най-вече в разума си.

Аз от тая по-голяма глупост не съм чела, ще ме прощаваш. На младини се вслушвах само в разума си и след толкова години като направя ретроспекция, разумът ми доникъде не ме доведе, освен до живуркане. Не го ща разума отдавна. Въпросът е духът какво ми дава. И къде съм объркала, ако изобщо съм объркала нещо.
Защото си трябва и учител може би.
Ако не друго, да каже просто, че преди зазоряване е най-тъмно. Ама нали някой трябва да види, в момента се лутам като пиле в мъгла.

Стигнах до извода, че само духа да развиваш е безмислено, трябва да се пипне и душата. Кастанеда не работи с душата, Ошо работи ама завоалирано. Кабалата работи точно с душата, християнството работи с душата. То едното работи с едното, другото с другото...

И тогава къде е златната среда? Как да я постигнем? Лесно е да се говори само на думи, но на практика...

Хем питаш, хем съзнаваш, че всичко опира до практиката.
Въжеиграчът, който ходи по въже, не се е научил да го прави, щото е чел книжки.
Практиката е практика, думите са думи.
Ти се опитваш да събереш информация, която се дава само от практиката, да я получиш от думите.
Падаш, ставаш и се учиш.

Въпросът е когато крайно се изтощиш, накъде.

Веселине, първо цитира мен, после го изтри. после цитираш Кайли и пак се чудиш накъде...

докато не се обърнеш навътре в себе си и да си зададеш въпроса на теб самият накъде си, никой отвън няма да ти отговори на твоите въпроси, никой отвън няма да изживее твоя живот. научи се да търсиш отговорите навътре в себе си - те са там и въпросите и отговорите. ние отвън ти даваме по някоя сламка, за която да се хванеш, но тази сламка е продиктувана от нашият опит, а не от твоя...

Веселине, първо цитира мен, после го изтри. после цитираш Кайли и пак се чудиш накъде...

докато не се обърнеш навътре в себе си и да си зададеш въпроса на теб самият накъде си, никой отвън няма да ти отговори на твоите въпроси, никой отвън няма да изживее твоя живот. научи се да търсиш отговорите навътре в себе си - те са там и въпросите и отговорите. ние отвън ти даваме по някоя сламка, за която да се хванеш, но тази сламка е продиктувана от нашият опит, а не от твоя...

Съжалявам много!  Благодаря много на всички за съветите, които давате!!!
Истината е, че сега съм много страшно объркан и не знам накъде да поема. Всичко в мен ми говори, че начина, по който живея досега не е правилен и трябва да променя много неща в мен. Обаче накъде и как не знам. А и аз самият не знам какво искам и как го искам. И става така, че проблемите ми вместо да се разрешават, се задълбочават все повече и повече. Явно имам нужда от дълъг възстановителен период.

То май всички сме объркани...както се казва - революционна ситуация. Не можем да живеем по старому, а по новому не знаем как.

То май всички сме объркани...както се казва - революционна ситуация. Не можем да живеем по старому, а по новому не знаем как.

защото сме свързани помежду си и всяка дума , действие и стъпка е с/у самите нас.

Вися между небето и земята и, дето вика Ошо, реализирам едно безкрайно падане.

Не си само ти така. При мен същото състояние го има отдавна, а през последните години още повече се затвърди.
Не бих казала, че в момента има дразнител, който го предизвиква. Всички дразнители си отидоха... Но пустотата остана. Преди бях заобиколена от хора, които като че ли правеха всичко възможно да ме спъват, да ме ограничават, сякаш това е било Мисията на живота им. Сега съм сама... с пустотата. И няма вече с какво и срещу кого да се боря, няма какво да отстоявам. Преди отстоявах истината, сега вече разбирам, че има истини с безброй лица в света, в който живеем. Накъдето и да погледна - всичко е потънало във фалш и кич - фалшиви думи, фалшиви ценности, фалшива съпричастност, фалшиви отношения, фалшиви истини... И най-съсипващо е да осъзнаеш, че си се свързал с хора, които в опита си да те накарат да повярваш в лъжите им сами започват да вярват в тях, а ти стоиш и съзерцаваш безмълвно театъра, изтъкан от лицемерие и лъжи, в който актьорите са с маски, но без лица, защото толкова са се срастнали с маските си, че са загубили отдавна истинското си лице. И ти остават само пустотата и безмълвието, в които отеква ехото на поредната изречена лъжа...

Преди няколко години ми направи впечатление, че хората почнаха да сбъдват мечтите си. Имах доста примери за такива - мечтали с години за нещо и изведнъж почват да им се отварят вратите - кой каквото си е пожелавал, му се сбъдва.
Сега пък от известно време забелязвам масово стресиране и неприятности, не са единици, мнозинството получава неприятности от съдбата.
Тези две тенденции съм ги наблюдавала, обаче нямам обяснение какво се случва в планетарен мащаб.

Вероятно това е начинът да се възстанови балансът.
Първо ти се дава шанс да реализираш или да получиш желаното, впоследствие изведнъж нещо като че ли те кара да прогледнеш и да се замислиш дали си е струвало усилията да го постигаш. Или в един момент, когато си мислиш, че сякаш имаш всичко или почти всичко, към което си се стремял, с един замах ти се отнема всичко, с което си се идентифицирал...
Преди около две-три години наистина бях с такова усещане, че като че ли си имам всичко, което ми носи удовлетворение за в момента, но изведнъж всичко тръгна надолу и се срути като пясъчна кула... И сега стоя и съзерцавам разпръснатите парчета от живота си и най-интересното е, че нямам желание да ги подреждам и изграждам наново... Опитвам се да намеря равновесната точка вътре в себе си, но засега като че ли не успявам.

Преди няколко години ми направи впечатление, че хората почнаха да сбъдват мечтите си. Имах доста примери за такива - мечтали с години за нещо и изведнъж почват да им се отварят вратите - кой каквото си е пожелавал, му се сбъдва.
Сега пък от известно време забелязвам масово стресиране и неприятности, не са единици, мнозинството получава неприятности от съдбата.
Тези две тенденции съм ги наблюдавала, обаче нямам обяснение какво се случва в планетарен мащаб.

кога е било това време? колко е равно на "преди няколко"?!
от чисто астрологична гледна точка може би има обяснение....

Някой тук беше казал, че нещата са прости, ние имаме навика да ги усложняваме :blink:

Дълбаенето в "интересна" и "чудодейна" теория, написана от някого, касае и "помага" най-вероятно предимно на самия него и то в подходящ, пак за него момент, съобразно неговите разбирания и верния за него самия начин, може би и за неколцина други, но не за всички, а за малцина...

Комфорта не го желае егото, а душата ми.

А, кое от двете желае това да стане чрез друг човек

И аз съм така от няколко години. Някой езотерик сигурно ще каже, че има проблем със сърдечната чакра. Същото чувах неведнъж и от мой познат с ясновидски способности - "просто си си затворила сърцето за любов".

 :blink:
А като се отричаш от фалша, успяваш ли да не му се поддадеш, в смисъл да се увлечеш след блясъка му?
А, какво ще кажеш за нешлифованите диаманти :blink:

А като се отричаш от фалша, успяваш ли да не му се поддадеш, в смисъл да се увлечеш след блясъка му?

Не мога да кажа, че никога не съм се поддавала, но фалшът лесно се разпознава, стига да имаш "очи" да го видиш... Блясъкът му е само рефлексия, самият той е кух и празен отвътре, но има свойството да откликва на определени наши очаквания и нагласи, с които резонира на фини честоти. Обикновено тези нагласи не са истински, т.е. не идват от самите нас, а са натрапени отвън, от обществото, групата, средата, към които принадлежим.

   Навремето като млада тинейджърка /никога не съм била/ бях стигнала до извода, че когато няма за какво да живееш си отиваш от този свят. В течение на годините продължих да си правя наблюдения върху тази си сентенция. Трудно ми беше да разбера, защо млади хора умират, защо хора изпълнени с енергия и цели също....Темата е дълга и няма да я разводнявам. В момента и аз се чувствам без цел, без посока, между небето и земята. Ще кажете - имаш син, трябва да полагаш грижи...Да, така е - но на мен някои неща в живота ми бяха наложени, поради мои грешки. По-вероятно е от предишни животи. Защото друго обяснение нямам...Не съм в дупка - защото съм умиротворена, спокойна съм...Но път пред себе си не виждам. За това съм се оставила Бог да ме води...Понякога просто си мисля, че съм готова да си ида...макар и да не съм си изпълнила целите си, а мисията ми каква е точно - не знам- имам смътна предства. Но съм твърде уморена - каквото дойде това.
   Явно, дълго време съм живяла без любов и в случая само тя може и теб Кайли, и теб Лили и мен, и който и да е, да ни върне живинката. В крайна сметка - Любовта ще спаси света!
   А някои неща просто трябва да се изживеят, изстрадат и осъзнаят.

     Явно, дълго време съм живяла без любов и в случая само тя може и теб Кайли, и теб Лили и мен, и който и да е, да ни върне живинката. В крайна сметка - Любовта ще спаси света!
  

Светът може да бъде спасен само от случайността...