Предполагам, че съм писала някъде за този сън. В момента си спомням само фрагмент. Та пак на път...някакъв прашен влак пред няква прашна гара ама в нивята. Народ пълно, бутаница, блъсканица, а аз не мога да се докопам до майка, която вече е успяла да се качи. Със сетни сили, успях да догоня влака, газейки през тела, скачайки през тях...и в един момент се оказвам до майка ми. Но вече не е влак, а някво друго време, все едно някъв филм от 60-те - а тя млада дама със синя възкъса рокличка. Толкова много се смутих, не знаех как да реагирам. Майка ми беше абсолютна моралистка. Само я погледнах като много стара приятелка с разбиране, че това е нейния живот, а тя беше съвсем невъзмутима. Сякаш това е нормалното й състояние...

  Снощи пак сънувах филми разни и майка си. Бяхме някъде цяла тумба от хора - познати и непознати. Но всичко гореше, черни мрежи от дим ни обгръщаха отвсякъде и трябваше да се направи нещо, за да не се задушим. Някаква жена с много буйна черна коса - направи нещо с нея, фантастика ....та се получи като черна мрежа по която тръгнахме да драпаме и изведнъж всичко се покри с огромни талази вода, хората потънаха заедно с тази мрежда от дим и коса, аз също, усещах че трябва да изплувам. Появих се над водата и тръгнах да плувам с всички сили, само усещах как закачам разни тела, но на повърхността на водата нямаше никой. Успокоих се че ще успеят като мен да изплуват. Както беше буйно море, изведнъж се превърна в нещо като река, не можех да плувам към брега, защото течението беше много силно, оставих се да ме влачи и на една улица с жив плет успях да се закача. След мен още някой и така няколко от хората успяха да се закачат за мен...Водите изведнъж спаднаха и видях майка си - по нещо като улей в реката се плъзгаше към мен с голяма скорост, беше ранена в ръката. Успях и нея да хвана...Внезапно реката, всичко изчезна и ние няколкото жени се оказахме засипани с преспи сняг и леден студ. От някъде се появи нещо като джип-трактор и падна нещо като парче питка на земята. В първия момент ни стана гадно, как този мъж който си мислехме че е дошъл на помощ се отнася така. А човека се извини, че ръцете му са премръзнали, но хлябът който държи още е топъл и да си вземем. Пак рязко картината се смени с пролетна и в далечината видяхме върволицата от хората, която си мислехме че е изчезнала. Там беше и моят син, но като мъничък на 3-4 годинки. А спасителят, трактористът ни посочи планината и рече: Еееей, толкова много търсачи, бури, ветрове, потопи, не успяха да извадят наяве делвата с жълтици, която онази жена /говореше за чинка ми/ е заровила там в планината...
    Та във връзка с този сън си мисля, напоследък все повече хора сънуват разни катаклизми, бедствия и т.н. явно сме свързани всички човеци по земята с някакво общо съзнание. Но не сме достигнали мига, в който да разберем това и по този начин да си помагаме - дори от разстояние, като контролираме със съзнанието си света около нас.....