Бе ти недей така, душите са андрогенни, ама неслучайно са разделени по полове.
Аз съм твърде подозрителна към обратните, човек ако иска да расте духовно, просто може да спазва брахмачаря, що трябва да сменя резбата.
И мен ме подразни многократното дуднене на тая тема, признавам си...и наистина има проблеми с егото, то просто извира на моменти. Ма то кой ли няма де...

Цитат на: jinom в Април 09, 2010, 09:21:33 am

На места си личи Его-то на автора..

Анонимен автор, разпространяващ книгите си безплатно в интернет има проблем с егото ?! Интересна констатация!

Няма никаква връзка между анонимността, безплатната работа и ЕГО-то.

Няма никаква връзка между анонимността, безплатната работа и ЕГО-то.

А според мен има, но пък аз нямам желание да влизам в безсмислени спорове!  :blink:  Предлагам всеки да си чете книгите и да си ги интерпретира както му е удобно. 

Нютън ли беше в Пътят на душите говори за създаване на души, това е нещо ново за мен, има ли някой представа каква е визията му за създаване на души?

Нютън ли беше в Пътят на душите говори за създаване на души, това е нещо ново за мен, има ли някой представа каква е визията му за създаване на души?

Изглежда в духовния свят има един вид родилно отделение за новородените души. Един пациенти ми каза: "На това място младата светлина е подредена под форма¬та на восъчна пита, пълна с неизлюпени яйца, готова за употреба."

Това пък ми е извънредно странно, наистина никога не съм се замисляла как се правят душите, от библията и от насам натам книжки има описание някакво за как бог създал адам, от езотерични книжки съм чела, че има стари и нови души. Но никога досега не съм се замисляла като са нови душите, как аджеба са създадени. А старите души кой ги е създал, а най-най-първата.
То горе долу каквото горе, това и долу, тук социум и горе социум, тук йерархия, и горе йерархия.
Ошо тогава какво прави...

Изглежда в духовния свят има един вид родилно отделение за новородените души. Един пациенти ми каза: "На това място младата светлина е подредена под форма¬та на восъчна пита, пълна с неизлюпени яйца, готова за употреба." В Глава четвърта за душите без дом видяхме как повредените души могат да бъдат "моделирани нано¬во". Предполагам, че тези центрове за създаване, описани от Шабез, имат същата функция. В следващата глава Случай 22 ще дообясни какво представляват духовните области на създаване на егото, където необработената, неопределена енергия може да бъде насочена за, създа¬ване на Аза.

_________________________________________
Д-р Н: Значи целта на този свят е разпространението на духовна самоличност от напреднали същества?
П: Да, новата душа е чиста енергия, все още без истинско Аз. Светът Без Его те снабдява с подпис.
Д-р Н: Тогава защо го наричаш Светът Без Его?
П: Защото новосъздадените души пристигат без его. Идеята за Аза не е навлязла в съзнанието на новата душа. Именно тук на душата се предлага смисъла на нейното съществуване.
Д-р Н: Създаването на души със собствено Аз неп¬рекъснато ли продължава?
П: Доколкото знам, да.

Д-р Н: За какво му е на един източник, който вече е явно съвършен, да създава нов разум, който е далеч от съвършенството?
П: За да помага на създателя да създава. По този начин, чрез собствената си трансформация и издигането до по-високите нива на реализация, ние увеличаваме блокчетата, които изграждат живота.
Д-р Н: Принуждавани ли са душите да се отделят от източника и да отидат на места като Земята заради някакъв вид първичен грях или защото са тръгнали по кривия пъти духовния свят?
П: Това са глупости. Ние биваме... увеличавани... в прекрасното разнообразие на сътворението.
Д-р Н: Теси, искам да ме слушаш внимателно. Ако източникът изпитва необходимост да стане по-силен или по-мъдър като разделя собствената си божествена енергия, за да създава по-нисш разум, който се надява, че ще се увеличи - това не предполага ли, че самият той не е напълно съвършен?
П: (пауза) Източникът твори заради собствената си реализация.
Д-р Н: Точно това имах предвид. Как може това, което е абсолют, да стане по-пълен абсолют, ако нещо не му липсва?
П: (колебае се) Това, което възприемаме като... наш източник... е всичко, което можем да познаем, и ние мислим, че създателят желае да изрази себе си чрез нас като... ни ражда.
Д-р Н: Мислиш ли, че създателят наистина става по-силен от това, че съществувате като души?
П: (дълга пауза) Аз виждам съвършенството на създателя... поддържано и обогатявано... като споделя с нас възможността за съвършенство и това е решително продължение на собственото му Аз.
Д-р Н: Значи източникът първо съзнателно създава несъвършени души и несъвършени форми на живот за тези души и след това наблюдава какво става с цел да продължи самия себе си?
П: Да, и ние трябва да вярваме в това решение и да се уповаваме на процеса на завръщане към произхода на живота.

В митологиите се казва съвсем ясно в прав текст, че хората служат за храна на боговете. Или, че някак боговете се хранят чрез хората.

Например "Попол Вух" на маите:

(Първо се правят няколко неуспешни опита да се създадат хората, обаче се получават непълноценни същества, които не отговарят на нуждите на боговете.)

И тъй, нужно бе Творецът, Образувателят и Първородителите да направят нов опит да сътворят и образуват човека.
- Да опитаме пак! Вече наближават разсъмването и зората. Да направим тоя, който ще ни издържа и храни! Как да направим, та да бъдем призовавани, да бъдем помнени на земята? Вече опитахме с нашите първи създания, нашите първи творения, ала не можа да се постигне те да ни възхваляват и да благоговеят пред нас. Да опитаме сега да направим покорни същества, уважителни, които да ни издържат и хранят. - Тъй рекоха.


И започвайки гадаенето, тъй рекоха:
- Съберете се, съвокуплете се! Говорете, та да ви чуваме, казвайте, заявете дали подхожда дървото да се събере и да се извая от Твореца и Образувателя? Дали той (дървеният човек) е този, който ще ни издържа и храни, когато се развидели, когато съмне!

Много човеци бяха направени и в тъмнината се умножиха. Не бе се родило нито слънцето, нито светлината, когато се умножиха. Заедно живееха всички, в голям брой съществуваха и се движеха там на изток.
Обаче не изхранваха и не издържаха (своя Бог); само вдигаха лица към небето и не знаеха какво бяха дошли да правят толкова далече.

В митологиите се казва съвсем ясно в прав текст, че хората служат за храна на боговете. Или, че някак боговете се хранят чрез хората.

"Боговете" се хранят чрез негативната енергия. Това са неорганични същества, които контролират умовете ни. Това е паразитизъм, докато създаването на душите е друго нещо.

Или поне нещо такова трябва да е, според теорията.. 

Цитат на: Hi в Април 16, 2010, 01:04:43 am

В митологиите се казва съвсем ясно в прав текст, че хората служат за храна на боговете. Или, че някак боговете се хранят чрез хората.

"Боговете" се хранят чрез негативната енергия. Това са неорганични същества, които контролират умовете ни. Това е паразитизъм, докато създаването на душите е друго нещо.

Или поне нещо такова трябва да е, според теорията..  

Само индийските древни текстове предлагат освобождение. Знаете как - самоограничение.

Обаче мисля, че трябва освен това да се прилага задължително силата на мисълта. Даже така пише в древните индийски текстове.

Брихадараняка упанишада

10. Действително, отначало това [вселената] беше Брахма. Той позна себе си: „Аз съм Брахма (ахам брахмасми)“; така той стана всичко. Тези от боговете, които се събудиха, станаха такива, също от мъдреците, също от хората. Виждайки това, мъдрецът Вамадева разбра: „Аз бях Ману и Суря“. Така и сега този, който така знае: „Аз съм Брахма“, той става всичко това; нему и боговете не могат да попречат, защото той става техният атма [тяхното себе]. А който почита друг бог: „Друго е той, друго съм аз“, той не знае. Той е като домашно животно на боговете. Както многото животни са полезни за човека, така също всеки един човек е полезен за боговете. Неприятно е да се изгуби дори едно животно, а колко повече, ако са много; затова на тях е неприятно хората да знаят това.

Д-р Н: За какво му е на един източник, който вече е явно съвършен, да създава нов разум, който е далеч от съвършенството?
П: За да помага на създателя да създава. По този начин, чрез собствената си трансформация и издигането до по-високите нива на реализация, ние увеличаваме блокчетата, които изграждат живота.
Д-р Н: Принуждавани ли са душите да се отделят от източника и да отидат на места като Земята заради някакъв вид първичен грях или защото са тръгнали по кривия пъти духовния свят?
П: Това са глупости. Ние биваме... увеличавани... в прекрасното разнообразие на сътворението.
Д-р Н: Теси, искам да ме слушаш внимателно. Ако източникът изпитва необходимост да стане по-силен или по-мъдър като разделя собствената си божествена енергия, за да създава по-нисш разум, който се надява, че ще се увеличи - това не предполага ли, че самият той не е напълно съвършен?
П: (пауза) Източникът твори заради собствената си реализация.
Д-р Н: Точно това имах предвид. Как може това, което е абсолют, да стане по-пълен абсолют, ако нещо не му липсва?
П: (колебае се) Това, което възприемаме като... наш източник... е всичко, което можем да познаем, и ние мислим, че създателят желае да изрази себе си чрез нас като... ни ражда.
Д-р Н: Мислиш ли, че създателят наистина става по-силен от това, че съществувате като души?
П: (дълга пауза) Аз виждам съвършенството на създателя... поддържано и обогатявано... като споделя с нас възможността за съвършенство и това е решително продължение на собственото му Аз.
Д-р Н: Значи източникът първо съзнателно създава несъвършени души и несъвършени форми на живот за тези души и след това наблюдава какво става с цел да продължи самия себе си?
П: Да, и ние трябва да вярваме в това решение и да се уповаваме на процеса на завръщане към произхода на живота.

Това е много хубаво и много хармонично описание на реалността.

Казано от Йогананда:

“Човекът и природата са свързани неразривно с една обща съдба – каза учителят. – Силите на природата действат съвместно, за да служат на човека: слънцето, земята, вятърът и дъждът му помагат да произвежда своята храна. Човек управлява природата, макар и много несъзнателно. Наводненията, ураганите, земетресенията и другите природни бедствия са предизвикани от неизброимите грешни мисли на хората. Всяко цвете край пътя се усмихва на хората, а всеки комар е въплъщение на оскърбителна дума. Слугинята природа се инати и упорства, когато господарят на творението спи. Колкото повече той се събужда, толкова по-лесно ще може да я овладява.”

Само че тук се сблъскват две противоположни визии.
Едната е визията на Ошо, Кастанеда и сие. Че човек трябва да постигне преди смъртта си отклоняване от смъртта. т.е трябва да се развива духовно.
Другата е на автора Нютон ли беше, че душите отвъд се развиват духовно, затова тук да си се развиват материално. Т.е. като си на земята в плът и кръв, прави, каквото правят земляните; като идеш оттатък, имаш време да се развиваш навътре.

Докато Ошо не престава да повтаря, че човек трябва да се освободи още тук и че тук е единственото място, в което можеш да сториш това.
Кастанеда говори приблизително подобно в това отношение.

А тоя автор успокоява, че в кочинката трябва да се държиш като прасе...

А тоя автор успокоява, че в кочинката трябва да се държиш като прасе...

Автора на матрицата по-скоро говори по тоя начин, докато в "пътят на душите" душите изпълняват определени задачи на земята.

И тук се появява Ошо, който говори за бунт срещу системите и освобождение.
Ако всичко е толкова умиротворително хармонично, светло и чисто, защо се появяват учители от памтивека, настояващи за освобождение.

Едва ли точно чрез бунт ще се постигне освобождение, щото бунта е израз на неприемането. По-скоро учителите идват да покажат един друг път, така че да има валидна алтернатива за ония, които решат да следват тоя път.

От тук отново се вижда връзката на ВА с многото му едновременни инкарнации-тъй като закона за подобието си работи навсякъде,така както Пуруша-Брахман създава множество Пуруши-Атман (индивидуален божествен дух), така и Пуруша-Атман,който е нашият ВА създава много Души,които са част от неговият единствен Дух,чрез тези инкарнации.И както е Пуруша-Брахман недокоснат от материята,така е и ВА спрямо инкарнираната душа.

Пуруша-Атман не е ли човек?

Атман е индивидуалният човешки дух- Може да се отнася и за Вселенският дух, но и за човешкият.


От това,че имало много Пуруши, които са в процес на освободаване мисля, че това са много хора, някои по-развити, други не толкова развити.

Кой от вас е имал преживявания, при които се усеща като дух или съзнание, затворено в тялото и не знае какво е? Да знаеш, че не си от никой пол, от никоя държава, дори не си от Земята. Не знаеш не кой си, а какво си. Губиш идентичността си.

Това май го бях питала преди, ама само една потребителка, която вече не пише тук ми писа на ЛС, че и тя го е преживявала. Никой друг не се обади.