Не ми се превежда, но днес получих по мейла една притча, която илюстрира разговора за правенето и неправенето, за нуждата от това да останеш сам със себе си и да не се занимаваш със света и светските му дела, за да стигнеш до вътрешната тишина.

Один заключённый долгие годы провёл в одиночной камере. Он ни с кем не разговаривал и никого не видел: еду ему подавали через специальное окошко в стене.

Однажды к нему в камеру влез муравей. Заключённый восторженно наблюдал за насекомым, пока тот не спеша бежал через комнату. Человек положил его себе на ладонь, чтобы лучше рассмотреть, дал ему пару зёрнышек, а на ночь накрыл его своей жестяной кружкой.

И вдруг его осенило, что ему понадобилось десять лет одиночного заключения, чтобы увидеть красоту муравья!

Админът, да се свети името му, се изсули от обяснения, но каза достатъчно и отказа да казва повече от необходимото.
Умен чов..воин...

   Днес не съм в състояние да пиша. Но и аз като Ропотамо съм провокирана...Стигнала съм до велики/в моите очи/ истини съвсем сама. Като единствената ми молитва когато съм била много зле е била да не объркам пътеката си. Молех Господ, не да ми покаже пътя, а аз да не го объркам, търсейки го...Естествено е, че съм грешала и грешките ми са променили целия ход на съдбата ми. Успокоих се, че за това сме хора, не сме Богове-безгрешни - чрез грешките си да израстнем. Но от друга страна ако всичко това не беше се случвало щях да имам тотално различен мироглед и нямаше да съм на сегашното ниво. Преди години стигнах до извода, че мисията в живота ми е да съм Наблюдател и Транслатор...След дълго умуване, защо съм се родила на този свят и защо всичко това ми се случва и защо не живея, живота който съм си мечтала на младини....Научила съм се да Наблюдавам, да се изолирам от обстоятелства, събития и от чувства даже, да се отнесеш и отгоре да погледнеш нещата - тогава виждаш - някои неща колко са дребни на целия фон и не си струват да хабиш енергия.  :rolleyes: /олеееей, колко съм се издигнала/. Все ме бъзикат роднините ми, че съм блейка, че като идем в гората за гъби, например, аз вместо да търся гъби - ще се отнеса по някоя тревичка или буболечка или цветенце -  . Сега остана да влезна в ролята си на Транслатор - малко ми е трудно, да ви кажа честно - особено когато мисълта тече като светкавица и не можеш да я настигнеш с писането, а още повече и след като забравиш за нея.... та, хубавото е че все пак по някакъв начин съм се престрашила да пиша по форуми и по специално в този, защото виждам как се провокираме една-друга и по този начин транслираме идеи, мисли - израстваме....Уфффф, стига че се омазах...

Умен чов..воин...

не, просто инкарнация на висш АЗ, който предава информацията, където е нужно, подобно на парче тел.  :mellow:

Да н`би да се преориентирахте от дона към Монро?  :unsure:
Висш Аз, инкарнация, хм...нема съюзници, нема походки на силата.
интригуващо

Кайли , що е смирение?
нужно ли е по пътя към духовното образование?

Смирението е единственото нужно нещо изобщо по духовния път.
И най-трудно постижимото.
Когато си по-нисък от тревата и по-тих от водата, ти се давам цялата сила, цялата мъдрост и целия свят.
В единични моменти, когато съм успявала да постигна абсолютно смирение, ми е давано на разположение всичко.
За нещастия в следващия момент носът пак щръква..
Много ми е любопитно има ли хора в тоя форум, които поне да са вкусили за кратко от смирението някой път...

Кайли, ще ни изнесеш ли 1 лекция за сродните души ...  :blink:

Смирението е единственото нужно нещо изобщо по духовния път.
И най-трудно постижимото.
Когато си по-нисък от тревата и по-тих от водата, ти се давам цялата сила, цялата мъдрост и целия свят.
В единични моменти, когато съм успявала да постигна абсолютно смирение, ми е давано на разположение всичко.
За нещастия в следващия момент носът пак щръква..
Много ми е любопитно има ли хора в тоя форум, които поне да са вкусили за кратко от смирението някой път...

аз, непросветената :blink:

Смирението е единственото нужно нещо изобщо по духовния път.

Много ми е любопитно има ли хора в тоя форум, които поне да са вкусили за кратко от смирението някой път...

когато останах вдовица , дълго време бях така.....

Ако познаваш смирението, значи не си непросветена.

Кой каква лекция иска да му изнеса, аз, смиреният велик и по-по-най- учител?
Какви сродни души, сродни в какво?
Не вярвам в сродните души.

Без да се удрям в гърдите, мога да кажа, че съм го вкусила. И нагарча много по-малко, отколкото някога предполагах. Смирението е стъпка към приемане.

Даже изобщо не нагарча.
Щото да се смириш значи да се освободиш от егото.
А като се освободиш от егото, няма какво да нагарча.
Както бе казал един приятел навремето в клуб Окултизъм - Никоя няма лична сила, силата ти я дава битието, ако види, че можеш да сътвориш нещо полезно с нея. Ако с тая сила си решил да унищожаваш, не ти се дава. Битието не е лудо да дава някому сила, който може да я използва срещу него.

Никоя няма лична сила, силата ти я дава битието, ако види, че можеш да сътвориш нещо полезно с нея. Ако с тая сила си решил да унищожаваш, не ти се дава. Битието не е лудо да дава някому сила, който може да я използва срещу него.

Досущ като в поговорката за бодливата крава.

Даже изобщо не нагарча.
Щото да се смириш значи да се освободиш от егото.
А като се освободиш от егото, няма какво да нагарча.
Както бе казал един приятел навремето в клуб Окултизъм - Никоя няма лична сила, силата ти я дава битието, ако види, че можеш да сътвориш нещо полезно с нея. Ако с тая сила си решил да унищожаваш, не ти се дава. Битието не е лудо да дава някому сила, който може да я използва срещу него.

и се дава само толкова , колкото можеш да понесеш.
"не искайте повече от колкото можете да носите!"- Ванга

Ако познаваш смирението, значи не си непросветена.

Кой каква лекция иска да му изнеса, аз, смиреният велик и по-по-най- учител?
Какви сродни души, сродни в какво?
Не вярвам в сродните души.

Ами според Л.Гудман душата ни се е разделила на 2 и сега във всяко прераждане си търсим половинката нещо такова беше ...
според Е. Кейси също всеки си има сродна душа ...даже имаше цяла книга на тази тема

нереална , и аз мисля ,че има сродни души.....

Съжалявам, това не помня от къде съм го копирала, но е мн. хубаво
повечето може и да сте го чели, но който не е  ще му интересно мисля

Всеки човек си има някой, който е специално за него. Понякога това са двама или трима души. Те са от различни поколения. Те прекосяват океани от време и дълбините на небесните простори, за да са отново с вас. Те идват от другата страна, от небесата. Те изглеждат по друг начин, но сърцето ви ги познава. Свързва ви вечността и вие никога няма да бъдете сами.
Разумът ви може да се намеси: "Аз не те познавам." Но сърцето ви знае.
Той хваща ръката ви за първи път и споменът за това докосване преминава през времето и кара цялото ви същество да потръпне. Тя поглежда в очите ви и вижда приятел на душата си от векове. Стомахът ви се обръща. Ръцете ви настръхват. Всичко, извън този миг, губи всякакво значение.
Той може да не ви познае, макар че вие го познавате. Вие чувствате връзката. Виждате големите възможности, които са пред вас, бъдещето...Нo той не може. Неговите страхове, съзнанието му и проблемите покриват с було очите на сърцето му. Той не ви позволява да му помогнете да махне това було. Вие скърбите и плачете, а той си отива...Понякога обратите на съдбата съвсем не са прости.
Когато и двамата се познаят обаче, избухва вулкан от страсти, който няма равен на себе си... една зараждаща се нова вселена, вселена от чувства и споделени мечти.
Разпознаването на душите може да стане мигновено. Внезапно усещате някаква близост, имате чувството, че познавате вътрешният свят на този човек, когото току-що сте срещнали, така дълбоко, както здравият разум не може да познава. Така, както познавате само най-близките си хора... Или дори по-дълбоко. Интуитивно знаете какво да кажете, как ще реагира той или тя. Между вас съществува доверие и усещане за сигурност, каквитo не могат да се изградят за един ден, седмица или месец...
Но може да стане и бавно, и постепенно... Булото внимателно се повдига и усещането идва на пръсти. Не всеки е готов веднага да прогледне. За всяко нещо си има време и може да се наложи този, който първи разбере, да прояви търпение. Той може да усети тръпката между вас, неуловимата с просто око близост, която е отвъд рамките на настощето и да разбере... Поглед, сън, спомен или чувство могат да ви накарат да осъзнаете присъствието на сродната душа. Докосването на ръцете му или целувката на устните й могат да ви пробудят от непрогледния сън и да върнат душата ви към живот. И тогава идва любовта, онази - безрезервната, истинската, всеотдайната, която е отвъд всички граници...
Вашия любим е прекосил вековете, за да ви целуне отново и да ви напомни, че сте заедно завинаги, до края на света...
Не винаги обаче сключваш брак с тази сродна душа, с която си най-силно свързан. Може да има повече от един човек за теб... А може по - нататък в живота си да разпознаеш сродната душа, след като вече и двамата сте се обвързали с настоящите си семейства. Или пък най-силната ти духовна връзка може да е с родител, дете, брат, или сестра...приятел.

Така да.
Всеки има сродни души и то не една и две. И в болшинството случаи тия сродни души не идват, за да ти бъдат голямата любов до гроб.
Може да са ти родители, деца, несподелена любов, приятел.
Всъщност всички хора, с които така или иначе поддържаме или сме поддържали продължителен контакт, са ни сродни души.

Въпросът е дали мъжът, с който обикновено преживяваме по-голямата част от живота си, е всъщност сродна душа? По мои наблюдения по-скоро и по-често не.

     Мдаааа, по тази логика и врагът ни може да се окаже сродна душа - за това са казали - Обичай врага си!
     Кайли, за смирението - лошото е че всеки човек съвсем индивидуално интерпретира нещата през собствената си призма. Направи нещо като анкетен лист - с въпросчета, по които да се ориентираме какво точно е смирение - щото в моите очи смирението не е като това в твоите очи. Моят житейски опит е различен от твоя - схващаш ли мисълта ми. И да отговорим на въпросчетата - да видим колко сме се смирили аджеба..... . Щото смирението има много дълбок смисъл. Смиряваш се /така мисля аз/ тогава, когато нямаш изход и единствения изход е - да се оставиш на Божията воля /каквото и да се разбира под това/, приемаш Абсолюта на доверие, без да си оставяш вратички. Без ако-та, или-та. Приемаш, че си в ръцете на някаква висша сила, която най-добре знае - какво трябва да се случи с теб. Днес Меркурия не знам къде къв го търси - ама хич го няма. Много ми е трудно да се изрязявам...Сещайте се...

Смирението значи един ден да казваш само ДА, примерно...Т.е. да можеш да приемеш всичко без ропот.

А че се смиляваш само когато вече не ти остава нищо друго - факт.
Сигурно затова пресата сега започва така да притиска, за да може лека полека да не ни остане никакъв изход. И тогава който се смири - смири.