Вещичка, не я прочетох темата, а и подобните теми - ги чета на диагонал....Еееей, хора къде ви е Прошката...Няма лошо в това да се водят спорове, нали чрез тях стигаме до истината. Ако по някакъв начин нещата са загрубяли, трябва да се запитаме защо? Къде е причината, ако хвърлената дума от отсрещната страна - рефлектира в нас и ни наранява, значи имаме болно място за лечение - пак трябва да се замислим - защо?
Никого не мога да съдя, не съм аз съдник, може и да съм лицемерна - защото това е една от чертите, които мразя у хората. Но пак се питам защо - явно имам такава черта в себе си и не мога да я отработя, за това я проектирам навън. Ето ви едно стихотворение - което много харесвам още от ученическите си години....но смисъла на много от написаното съм осъзнала в последствие и може би съдържа цялата мъдрост, от която ние като хора се нуждаем.
Ако
Ако запазиш ум, щом полудяват околните и теб винят;
повярваш ли, когато се надяват,
с невярата си да те заразят;
ако търпението си запазиш
и на лъжата не отвръщаш ти,
ако откажеш да намразиш,
без гордост в теб да запламти;
ако мечтаеш и не се забравяш
и мисленето не превръщаш в цел,
и пред Триумф и Крах ти се изправяш
еднакво ведър и еднакво смел:
и казаното чуеш изкривено
от зли уста, без да се разгневиш,
и видиш делото си разрушено
и се заемеш пак да го строиш;
рискуваш ли богатството си цяло
и загубата твърдо понесеш,
и после пак започнеш отначало,
без нито дума ти да споменеш;
ако сърце и мускули, и жили
напрегнеш ти дори и след смъртта
и пак във себе си намериш сили
да наредиш: "Преследвайте целта!",
и съхраниш духа си сред тълпите,
а скромността си в кралския палат,
ако ни брат, ни враг не нарани те
и ако с мяра всички те ценят:
ако секунда ти не пропилееш
в мига безпощадно бързотек,
благата земни, сине, ще владееш
и нещо повече, ще си Човек!
Ръдиард Киплинг....