Ще публикувам откъси от книгата "ДМТ - молекулата на духа"
ДМТ е налице в тялото на всеки човек и се среща често в растителното и животинското царство. Той е част от нормалното устройство на хората, както и на други бозайници, морски животни, треви, жаби, гъби и плесени, цветя и корени.
Алхимикът на психеделичното Алигзандър Шулгин е посветил цяла глава на ДМТ в книгата си „Триптамини, които познавам и обичам" и заявява: „ДМТ е... в цветето тук, в дървото там и в ей онова животно. Най-просто казано, накъдето и да погледнете, най-често ще го видите." И наистина вече е по-лесно да се изтъкне къде не се съдържа ДМТ.1
Най-изобилно се намира в растенията на Латинска Америка. Там хората познават смайващите му свойства може би от десетки хилядолетия. Но ние едва от 150 години сме започнали да откриваме колко древна е връзката на нашия вид с това вещество.
Към средата на XIX век пътешественици, проучващи района на Амазонка, преди всичко Алигзандър Спрус от Англия и Александър фон Хумбодд от Германия, са описали въздействията на екзотични, променящи съзнанието енфиета и отвари от местни растения, които коренното население приготвяло. През XX век американският ботаник Ричард Шултис продължава тези опасни, но вълнуващи проучвания на място. Особено впечатление му прави влиянието, както и начинът на употреба на психоактивни-те енфиета.
Племената на коренните жители в Латинска Америка продължават да използват тези енфиета и са им дали различни имена като „йопо", „епена" и „джурема". Поемат огромни дози, понякога измерващи се с десетки грамове.
Спрус и Фон Хумболд са описали как местните жители мигновено изпадали в безпомощно състояние от психеделичните енфиета. Никой от пътешествениците обаче не се престрашил сам да преживее въздействието им. Стигало им да гледат как упоените индианци се гърчат, повръщат и бръщолевят несвързано. Тези първи изследователи на района чували разкази за фантастични видения, „пътувания извън тялото", предсказване на бъдещето, намиране на загубени вещи и беседи с мъртви прадеди или други безтелесни същества.
Растителна смес, поглъщана като отвара, като че ли проявявала същото въздействие, но по-бавно. И тя имала няколко наименования, сред тях „аяхуаска" и „яге". Това питие е вдъхновявало рисунки по скалите и стените на колибите - днес бихме ги нарекли „психеделично" изкуство.