това за тези "комфортни зони" си го изпитвам на гърба от сто години насам

до гуша ми е дошло от намеквания, натвърдявания и приказки в прав текст за какво ли не. като се започне от собствената ми майка, мине се през роднините, после са "приятелите" и накрая обществото ме бомбандират постоянно с какво ли не. толкова много ми е писнало, че няма накъде повече...
дори се скарах с майка си по този повод наскоро. ставаше въпрос за това, че съм напълняла и се почнаха - на хората са слаби! на ти ще се разболееш от много неща!
и още сто такива претенции на което аз отговорих: за хората какви са ама въобще не ми пука! ти да си видяла да съм болна през последните години!?!? дори и хрема не съм хванала!
а тя: ма никой мъж нема да те хареса!
при което аз вече така яхнах метлата, че и се развиках на общо основание и тя го отнесе за всички, които са ми повдигали тези въпроси напоследък

за кво ми е мъж дето ми харесва само тялото!?! за кво ми е да бъда с мъж само заради хорското мнение и да са тровя с простотии!?! за кво ми е да пера смрадливи чорапи и посрани гащи - ми че имам си деца за тая цел!?! когато срещна наистина човек дето да пожелая да съм с него - тогава ще го мисля!
и резултата е, че мама не ми говори за кой ли път вече

наиситна ми е писнало от тези норми, закони, неписани правила... толкова ми е писнало от тях, че ми иде да са изнеса на друга планета начи

сакън ще си остана стара мома, самотна, необичана, дебела и нещастна! ебаааааахти простотиите на това човечество!
искам да издигна в двора си паметник, който да представлява огромен среден пръст и да напиша под него: който ма занимава с глупости да му се нахендри изотзад! :57: :91: :96: