Състоянието на Земята-не е само в следствие на планетните влияния.Вярно е че хората сме повлияни от тях и от там влияем на голяма част от ставащото тук-но ето виж примерно какво е докарало технологичното развитие за екологичното състояние,нещата се връщат доста по-назад,сега само се сърба надробеното от преди.Но то не е само това-разни чужди разуми се месят и дърпат здраво конците,има зобмирване и то от хиляди години...отделно има галактически цикли важащи за самата система,а не само за Земята и сега сме на границата между тези цикли,а това не е процес задействан от планетите и е много силен,за това не може да се обясни не с една ами и с 20 планети,защото е преход като цяло.  

Напълно съм съгласна с теб, и аз мисля така. Все пак нашата галактика не е единствена, а сме част от Вселената. И всичко е свързано, когато Вселената се променя с нея се променя и нашата галактика, следователно и планетите и звездите в галактиката ни се изменят и такааа....

При мен пък има друг проблем. Много трудно се събуждам. Дори да се събудя в 12 на обяд, ако полежа малко и затворя очи, мога да се унеса пак... Миналата година драстично си обърках режима на сън, но напоследък вече не мога да лягам толкова късно или да не спя цяла нощ. И някак се чувствам без енергия, нямам желание да правя нищо, всичко върша по задължение... Трудно заспивам, а след като заспя, почти не си спомням сънищата. И времето го усещам ту да се забързва, ту да застива. Постоянно не ми достига време.

Аналогичен случай и у наше село.
От няколко години губя интерес към живота, есента и зимата бях насъвсем, просто усещам работа, кризи и прочее като игра, в която ме насилват да вляза и да играя, ама тая игра не е моя и аз не я искам.
По едно време с месеци повтарях, че се усещам мъртва. Случи ми се най-невероятното и желано чудо за целия ми живот за няколко дена и аз бях мъртва, не му се и зарадвах.
А умора, безразличие и желание да се оттегля на някоя китна зелена полянка сред зелени липи и шарени полски цветя просто физическа болка имам от това желание.
Изморявам се лесно, светът не ме влече, като се сетя за вариант да ходя на работа, усещам вътрешна студенина и отблъскване.
Времето и за мен ту тече бързо, ту бавно, даже скоро си мислих, че има дни разтегнати и има дни, не усещаш кога са прелетяли.
И аз много често като Синухе усещам люлеене като земетресение, ма си мислех, че може стола да ми се клати, нам си какво.

Аз пък от сума ти време виждам,че с Кайли имаме идентични състояния и отношения към света.

Доста често е писала едно към едно как виждам нещо и как го усещам.

Вече се чудя дали това не е някакъв синдром на Козирога,но не е  :unsure:

Аз също много спя,но съм така цял живот-с Нептун в 4ти.Но определено все повече и повече ми се спи,добре че поне имам сънища и астрални изживявания.По едно време даже си мислех,че повечето си работа я върша там,а тука просто трябва да присъствам и нищо повече,да я има и моята физическа вибрация на тази планета,като нужен елемент от цялото.

А и нещо много интересно - винаги съм могла да влизам под кожата на други хора и да усещам каквото те усещат.
Но напоследък става по-странно.
Имам чувството, че изживявам много ситуации наведнъж, с това мое търсене на работа или мъж се представям 24 часа, ама плътно се изживявам като камериерка на гръцки остров, като рецепционистка във френски хотел в Алпите, ако са там алпите, като събруга на милионер, като жена на поп, като касиерка до нас, като...
Просто непрекъснато ми се сменят изживяванията и към всяко привиквам плътно до степен като съм камериерка на гръцки остров, да ми мирише на море.
Непрекъснато и начесто ми се сменят реалностите, сега не знам кое е първичното - моето търсене на друг живот или смяната на реалностите, която ме кара да търся друг живот.
Но имам чувството, че изживявам всичките си желания, илюзии, всичко за кратко време.
Все едно живея чужди животи в съкратени срокове.

На всеки 24 часа си сменям приоритетите. Не знам какво става. по-нестабилна съм от времето навън. И всеки път съм абсолютно убедена, че това е изконната истина, която толкова време съм търсила. След 24 часа съм абсолютно убедена в нещо съвсем друго.
Налюдавам се внимателно, никога преди не съм била такава. Тотално неустойчиви и напълно истински времеви състояния. 

Кайлито, многото усещания наведнъж е от това, че вече се осъзнава многоизмерността на Вселената...


от много време насам съм просто страничен наблюдател без никакви реакции. обикновено ме обвиняват в бездушие или тапиризъм, ма хич и не се трогвам. съвсем пресен случай: разхождам кучето и едно пишлеме с колата на баща си се засилило по пътя, ама кара ши кажеш, че триста дяволи го гонят. дори и не се отместих настрани. едвам успя да закове колата. аз просто знаех, че няма да ме сгази. не ми се влизаше в тревата щото има кърлежи, а и пътя е достатъчно широк 2 тира да се разминат. оно спря и ме пита: абе ти що не се изплаши? при което аз му задавам контра: а трябва ли?... диването изфиряса като ме гледаше странно...

бях до центъра и се прибрах преди малко. когато вървях към спирката с периферното си зрение мернах как пространството в дясно от мен просто се сгъна и пак се оправи... и пак не реагирах...

спи ми се постоянно и нито транзити нито дяволи могат да го обяснят. енергиите вече са нови и силни и високи. докато им свикнем ще ходим като напушени и туй то 

А и я да ви питам в последната седмица ушите ми са непрекъснато заглъхнали, не знам от какво.
 
Некой с подобности?

Кайлито, многото усещания наведнъж е от това, че вече се осъзнава многоизмерността на Вселената...

Бе и аз така знам Вещичке, и така подозирам, просто съобщавам като факт. Ама аз не играя страничен наблюдател, фактически цял живот съм играла страничен наблюдател, сега не знам що се усещам силно и дълбоко въвлечена във всичко. И го изживявам цялостно, все едно съм живяла такъв живот поне с месеци.

Не знам за вас, ма на мен ми стигат няколко месеца да изживея определено ниво на реалността и после не ме свърта да се задържа на това място, затова и сменях често работата, което било признак на ненадежност, майната им на тяхната надеждност, докато ми е интересно и имам преживявания, седя, като се изчерпи ситуацията, се намествам на ново място с нови преживявания.

Въпросът е, че сега изживявам даже без физически да се премествам и го изживявам за много кратко време, максимум до няколко дена.

да бе това със заглъхването е истина. моите уши са заглъхвали 4-5 през живота ми, напоследък стана доста често - първо писват за секунди и после все едно си потопен в странна тишина - хем чуваш звуците от околния свят, хем си обвит в тишина   

кой го знае на кво се дължи 

Мамка мууу  :41: :41: :41:

Не знам какво става, сичките ми опити да забегна нанякъде биват осуетени...всъщност знам какво става - трябва да поискам правилното нещо, за да ми го дадат.

Тва си го прехвърлям от оттамо, за да продължа, че имам и друго много странно усещане. Хем преживявам всичсо, хем напоследък имам чувството, че лижа захар през стъкло. Непрекъснато подскачам като горила насам натам и виждам захарта, напъвам да я консумирам, а тя под стъкло. Побърквам се просто в опити да намеря пролуката в реалността, която ще ме заведе при захарта. С нищо друго не се занимавам, освен психически да диря пролуката.
Представете си шимпанзе в лаборатория и са му турили експеримент да му тестират интелигентността, и си представете как зад едно стъкло има лакомства,  ашимпанзето гладно, обаче за да стигне до лакомствата, требе на клавиатурата пред себе си да напише  "Война и мир", за да се повдигне стъклото. А шимпанзето още даже не е схванало, че вдигането на стъклото зависи от клавиатурата, а се върти покрай стената, надава жални викове и ближе стъклото.

Трябва да открия измерението! Пролуката! Току под носа са ми...също както и захарта...и също толкова недостъпни.
Баси!

...отделно има галактически цикли важащи за самата система,а не само за Земята и сега сме на границата между тези цикли,а това не е процес задействан от планетите и е много силен,за това не може да се обясни не с една ами и с 20 планети,защото е преход като цяло.  

Наложи се да изляза, но ме замисли.
 Та, по-конкретно това, което имам предвид е, че всичко се случва в синхрон с останалото. Примерно знаем, че не случайно ни гази дадена планета и ни праща съответно енергията си, горе-долу това визирам, явно не успявам да го предам с думи, напоследък не само, че ми се спи като на вас, но то винаги ми се спи на мен, а и ставам още по-отнесена...не се трае.  :rolleyes:    

Съни, качих си картата, ама тъпанарка - в натални карти... нали съм зелена тук още , та така.......

Аналогичен случай и у наше село.
От няколко години губя интерес към живота, есента и зимата бях насъвсем, просто усещам работа, кризи и прочее като игра, в която ме насилват да вляза и да играя, ама тая игра не е моя и аз не я искам.
По едно време с месеци повтарях, че се усещам мъртва. Случи ми се най-невероятното и желано чудо за целия ми живот за няколко дена и аз бях мъртва, не му се и зарадвах.
А умора, безразличие и желание да се оттегля на някоя китна зелена полянка сред зелени липи и шарени полски цветя просто физическа болка имам от това желание.
Изморявам се лесно, светът не ме влече, като се сетя за вариант да ходя на работа, усещам вътрешна студенина и отблъскване.
Времето и за мен ту тече бързо, ту бавно, даже скоро си мислих, че има дни разтегнати и има дни, не усещаш кога са прелетяли.
И аз много често като Синухе усещам люлеене като земетресение, ма си мислех, че може стола да ми се клати, нам си какво.

Интересно, и аз от около година изпитвам ужасна нужда се изолирам сред природата, както казваш почти физическа болка от града, а отивайки някъде сред полята и горите се чувствам свободна и щастлива, заредена с положителна енергия!!!

А и я да ви питам в последната седмица ушите ми са непрекъснато заглъхнали, не знам от какво.
 
Некой с подобности?

Цитат

Кайлито, многото усещания наведнъж е от това, че вече се осъзнава многоизмерността на Вселената...

Бе и аз така знам Вещичке, и така подозирам, просто съобщавам като факт. Ама аз не играя страничен наблюдател, фактически цял живот съм играла страничен наблюдател, сега не знам що се усещам силно и дълбоко въвлечена във всичко. И го изживявам цялостно, все едно съм живяла такъв живот поне с месеци.

Не знам за вас, ма на мен ми стигат няколко месеца да изживея определено ниво на реалността и после не ме свърта да се задържа на това място, затова и сменях често работата, което било признак на ненадежност, майната им на тяхната надеждност, докато ми е интересно и имам преживявания, седя, като се изчерпи ситуацията, се намествам на ново място с нови преживявания.

Въпросът е, че сега изживявам даже без физически да се премествам и го изживявам за много кратко време, максимум до няколко дена.

И аз преди 2 години имах нужда да изживявам нещата интензивно и физически, сега като че ли повече ги усещам, някак като по-високо ниво на вибрация, информацията достига до мен по енергиен път предимно, все по-рядко изпитвам нужда да говоря с хората, достатъчно ми е да са до мен и да усетя емоцията им и всичко ми е ясно!

достатъчно ми е да са до мен и да усетя емоцията им и всичко ми е ясно!

На мен не ми и трябват да са до мен.
Абе имам усещането, че живея чужди животи, цяла научно-фантастична сага мога да напиша. Напоследък имам чувството, че ми е достатъчно да се концентрирам върху нечий живот и го изживявам в пълна гама, все едно, че аз съм на негово място.
Аз открай време съм си имала някаква такава емпатийна способност, ма сега все по ми е трудно да се усещам, че съм в това точно тяло, на това точно място, в тоя точно град.

Току що се прибрах от магазина и си намерих сребърна гривничка по пътя  :blink: А за тези трансформации които всички усещаме - ще поживеем пък ще видим  :blink:

.

Аз открай време съм си имала някаква такава емпатийна способност, ма сега все по ми е трудно да се усещам, че съм в това точно тяло, на това точно място, в тоя точно град.

Незнаех, че и при теб се случва, имайки предвид, че си с по-здраво стъпила на земята натална карта. Понякога заставам до непознат човек /без значение мъж или жена/ и емоцията му ме облива, дето казваш като филм се прожектира всичко в него и е изключително изтощаващо. Това да усетиш състоянието на другия е по Нептун. При теб той акцентиран ли беше, как стояха нещата, че не се сещам?

Нептун в скорпион, 12, управител на 4 с вътре Луна.

Аз започнах преди години, влизайки в усещанията на куче. 
После полека лека с хора и сега е като потоп, ма то всички сме едно, все едно акцентирам на едното си пръстче, после на другото, всички хора са в мен и обратното.

Или ще видим след като сме поживяли :57:

 :57: :57: :57: е да, зависи от гледната точка!