от известно време изпитвам желание да ти задам един въпрос и се чудех къде да го изпляскам та реших тука 

та въпроса ми е чисто хипотетичен и дори и да не разбираш защо питам после ще ти обясня:
ако в един момент децата ти изчзнат /вземат ги бивши съпрузи или държавата ги прибере - чисто хипотетично говоря/ останеш без пукната стотинка отритната от обществото и нямаща нищо - какво ще направиш? какво ще си помислиш? какво би създала отново?

може и другите да отговорят не само Марая  :blink:

ще започна по-отдалеч ,ако позволиш.
разбирам защо ми задаваш такъв въпрос , парадоксално е ,че го свързваш с децата.
веднага обяснявам отдалеч....
аз останах вдовица на 30г. мен сатурн не ме пощади. останах сама ,имах прекрасни семейни отношения и три деца. тогава разбрах много неща ,които днес малцина си мислят ,че прочитайки някоя и друга книга разбират./не визирам никой от тук./
но това не ми попречи да продължа напред.
слава богу три от децата ми са големи ,2 са пълнолетни ,сина ми е непълнолетен и разбират всичко. двете няма като как бившия да ги вземе ,защото не е сред живите , а аз вярвам ,че те ще живеят.
първородната ми дъщеря със слънце в дева и цял стелиум вътре и с оная любимата ми близнашка луна е вече дъртичка.
имам две малки деца ,малки ,малки ама едното на 12 , а другото на 10 и никой няма намерение да ги взима...хипотетично няма как да се случи.
оставала съм без пукната стотинка ,наистина без грош ,била съм и без ток ,била съм на дъното и под кота нула даже ,но това не само ,че не ме е убило и ме е направило още по-дръзка ,силна и смела , а ми е дало други ценности , различни от обществените , който днес не са приоритет , а ще бъдат такива след години -  :ura: :vi:МЦ  :soe: :ura: :kva: :sun: :sa: :ura: :tri: :moo: :ta:

би било страшно да ми отнемат само едно нещо , а то е главата....докато тя е на раменете ми нищо хипотетично не може да се случи , ако не е по воля на вселената ,която е част от мен , а аз част от нея.....

някога за мен беше аморално да приема , че мъжете имат любовници ,както и жените. днес не е така.

За мен и някога, като дете не ми се струваше аморално, сигурно заради Венерата във Водолей

ако в един момент децата ти изчзнат /вземат ги бивши съпрузи или държавата ги прибере - чисто хипотетично говоря/ останеш без пукната стотинка отритната от обществото и нямаща нищо - какво ще направиш? какво ще си помислиш? какво би създала отново?

Като изключим пукната стотинка, в това положение си живеят повечето разведени мъже - като ергени!

А колкото до мен - миии, ще запретна ръкави и ще се хвана на работа. Въпросът е, ако няма къде да живея - ето това е мноого голям хипотетичен проблем за мен. Без деца мога, но без дом не мога. Не мисля, че ако знам, че децата ми са добре, много ще ми липсват, но да не казвам голяма дума  :lol:

не, не е парадоксално! може и да ти прозвучи кощунствено, но децата първо не са твои, и второ поради някаква невероятна шега на природата, започнах да ги третирам като средство за ограмотяване на собственият си дух, което ще рече следното:
1. обичам си децата страшно много, но не се олицетворявам с тях.
2. те са отделни личности и мога да живея и без тях.
3. те имат право на собствен живот, в който аз нямам право да се меся!

относно това, че децата не са твои - ти си просто проводник на дадена душа в материалният свят. от този ъгъл погледнато една майка може да се изяви като сътворец на едно тяло - дреха за нужната инкарнация на дадена душа. но ти нямаш права върху тази душа, както никой няма права върху твоята - закона за неприкосновеност! твоята душа си е само твое право, освен ако не решиш да я предоставиш някому. та и за децата е така - ти си само слугиня в началните години от живота им и нищо друго. - толкова по въпроса за майчинството и творението  

понеже виждам, че се олицетворяваш с децата си и ги имаш за важен фактор към когото си се прикрепила като с тиксо - просто искам да ти покажа и друга гледна точка. не се заяждам ако си мислиш нещо - просто ми се ще да се поведе дискусия от друг ъгъл.

не знам колко от вас биха ме разбрали какво искам да кажа, но честно казано вече ви свикнах да не ме разбирате много  

задавам тези въпроси в името на усъвършенстването на ума и многоизмерния поглед върху живота - пъзела е интересен. остана само да пожелаете да се опитаме да го наредим  

ценностната система коренспондира с начина ни живот. и това е факт.
децата са на вселената ,те не са наши деца. чрез нас те са тук на земята....
не прави чест на духовен човек да прави подобен аналог , защото знаеш ,че те децата се явяват само чрез нас.
и тук пак става дума за ценностна система ,защото познавам момичета на 30 ,които все още сядат в коленете на майка си....
връзката чрез и с  майката , която е отново воля на вселената е онази ,която ни създава майчиното чувство ,което вярвам всяка жена носи в себе си...
и стига с тая психоза за 2012....,сега е страшното. генетичния код се пази в тибет.
дори и нас да ни няма пак ще има живот на планетата.
дайте да живеем днес на макс ,защото утре може и да няма за всички ни.
защо да се притисняваме за нещо ,което не знаем дали изобщо ще дойде. пък ,като дойде да го мислим...
живеем в апокалипсис ,който сами създаваме!

това са твоите мисли, но не са моите    не можеш ти да кажеш какво прави чест и какво не при условие, че има още много неща, които да научиш в този живот!

относно създаването на психоза - ми няма такава, ако ти се стряскаш, то това е в твоя ум, не и в моя!    
на мен не ми пука и не ми пречи!
а дали ще дойде? - ми то е вече тук!    
под да живееш на макс какво имаш в предвид - ти досега не си ли живяла?  
това не е апокалипсис - просто има неща дето ще случат колкото и да им се обръща гръб. като си криеш главата в пясъка няма да избегнеш нещата, които ще се случат  

Цитат на: daisyline в Май 18, 2010, 05:50:35 pm

   Да видя истинското лице на България и гражданите й.

Българи почти няма вече,какво те гони пък тебе.Не говоря за етносите-това е ефекта на глобализацията.Сега тук няма един народ,а просто хора живеещи на едно място.Първо сме срединна точка на Изтока/Запада,после глобализацията, един с един вече никой не си мяса(не че и трябва),а не лъжа-мясат си спрямо това кой и какво ги е зомбирало!

Хората живеещи тук вече не са обединени от нищо,за да се наричат народ.Страданието до някъде,но при повечето страданието ги избива на извращение,а не на връщане към някаква ценност характерна за българина,когато тази страна се е пораждала.

     И аз подкрепям казаното от теб, просто провокирам към размисъл  
     И стигам до една максима, че най-важното е ОЦЕЛЯВАНЕТО. Та кой ще оцелее в такъв случай, първо на ум ми идват, че това ще са циганите  :blink:, подкрепям казаното от Марая, за което можем да се учим от циганите, че животът трябва да се живее на макс - ТУК И СЕГА.  :blink:

Та кой ще оцелее в такъв случай,

Песимист е този, който изобщо не вижда светлина.
Оптимист е този, който вижда светлина в дъното на тунела.
Реалист е този, който вижда и приближаващия влак.
Машинист е този, който вижда трима идиоти на линията, които след миг ще сгази.
Просветлен е този, който е излязъл от тунела и върви по своя път, а не по релсите.   :85:

да видиш ти кой ще оцелее  :wink2:

    Аз сигурно ще съм реалиста, който като види идващия влак ще легне под него, та белким оцелее  .

това са твоите мисли, но не са моите    не можеш ти да кажеш какво прави чест и какво не при условие, че има още много неща, които да научиш в този живот!

единомислието е по отношение на децата!
по отношение на ученето ,човек цял живот се учи и е жалко за тези ,които си мислят ,че са се родили научени или са родени учители....много неудачници са сред тях.

относно създаването на психоза - ми няма такава, ако ти се стряскаш, то това е в твоя ум, не и в моя!    
на мен не ми пука и не ми пречи!

за мен това е психоза и това си е мое мнение ,което споделям с вас. нищо не е в състояние да ме стресне в тоя живот с изключение на нихелизма и халюцинацийте....

а дали ще дойде? - ми то е вече тук!    под да живееш на макс какво имаш в предвид - ти досега не си ли живяла?  
това не е апокалипсис - просто има неща дето ще случат колкото и да им се обръща гръб. като си криеш главата в пясъка няма да избегнеш нещата, които ще се случат  

кое е тук?
собствения ни страх ,оправданието за безпрецедентното ни отношение към природата ,към хората? това ли?
живея на маск всеки ден ,без да лишавам душата си от нищо...приемам всичко и всеки ,друг е въпроса дали споделям казаното....
какво значи да си криеш главата в пясъка?
не съм съгласна...,защото не живея само тук в интернет , а и в реалния свят.имам обмен на енергий,мисли,чувства ,общувам ,пътувам ,контактувам ,работя /НЯМАМ ТВОЯ КЪСМЕТ ДА МЕ ХРАНИ МЪЖ И НЕ ЧАКАМ ДА МИ ПЛАТИ ИЗДРЪЖКАТА ,КАТО С ТОВА НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ОБИДЯ , А ДА ТИ ПОКАЖА ЕДНА ПО-РАЗЛИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА/ ,къде да се скрия и от кое....от себе си ли-ми нямам право!

Песимист е този, който изобщо не вижда светлина.
Оптимист е този, който вижда светлина в дъното на тунела.
Реалист е този, който вижда и приближаващия влак.
Машинист е този, който вижда трима идиоти на линията, които след миг ще сгази.
Просветлен е този, който е излязъл от тунела и върви по своя път, а не по релсите.

Аз мисля, че всеки от нас е бил по много пъти в живота си в една от всичките позиции и никога не е бил само в една позиция. ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО.

Цитат

Песимист е този, който изобщо не вижда светлина.
Оптимист е този, който вижда светлина в дъното на тунела.
Реалист е този, който вижда и приближаващия влак.
Машинист е този, който вижда трима идиоти на линията, които след миг ще сгази.
Просветлен е този, който е излязъл от тунела и върви по своя път, а не по релсите.

Аз мисля, че всеки от нас е бил по много пъти в живота си в една от всичките позиции и никога не е бил само в една позиция. ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО.

винаги съм била само оптимист ,никога не съм била песимист. и искам да си остана просто такава! :blink:

Цитат

Песимист е този, който изобщо не вижда светлина.
Оптимист е този, който вижда светлина в дъното на тунела.
Реалист е този, който вижда и приближаващия влак.
Машинист е този, който вижда трима идиоти на линията, които след миг ще сгази.
Просветлен е този, който е излязъл от тунела и върви по своя път, а не по релсите.

Аз мисля, че всеки от нас е бил по много пъти в живота си в една от всичките позиции и никога не е бил само в една позиция. ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО.

естествено. да си видяла някой да твърди обратно    всичко зависи от ситуацията, обаче вица си е забавен  :tongue2:

Цитат на: Небесна в Май 18, 2010, 06:51:10 pm

Цитат

Песимист е този, който изобщо не вижда светлина.
Оптимист е този, който вижда светлина в дъното на тунела.
Реалист е този, който вижда и приближаващия влак.
Машинист е този, който вижда трима идиоти на линията, които след миг ще сгази.
Просветлен е този, който е излязъл от тунела и върви по своя път, а не по релсите.

Аз мисля, че всеки от нас е бил по много пъти в живота си в една от всичките позиции и никога не е бил само в една позиция. ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО.

естествено. да си видяла някой да твърди обратно    всичко зависи от ситуацията, обаче вица си е забавен  :tongue2:

Виж предния пост.

Оцеляването, ценностна система и възпитание са 3 различни неща, струва ми се, макар и взаимно свързани помежду си

/НЯМАМ ТВОЯ КЪСМЕТ ДА МЕ ХРАНИ МЪЖ И НЕ ЧАКАМ ДА МИ ПЛАТИ ИЗДРЪЖКАТА ,КАТО С ТОВА НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ОБИДЯ , А ДА ТИ ПОКАЖА ЕДНА ПО-РАЗЛИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА/

тук вече звучиш грубо и злобно, но това си е за твоя сметка нали знаеш    колкото и да го подчертаваш или почерняш ти усещам енергията като пишеш...

   Тааам, да обобщя - до тук от казаното...Ценностната система, каквато и да е заложена в натала, в зависимост от средата, ситуациите, краховете, кризите, ЖИВОТА като цяло се променя в един момент, и то когато това се налага и пак в името на оцеляването. Та мили момичета всичко тече, всичко се променя....

не, не е парадоксално! може и да ти прозвучи кощунствено, но децата първо не са твои, и второ поради някаква невероятна шега на природата, започнах да ги третирам като средство за ограмотяване на собственият си дух, което ще рече следното:
1. обичам си децата страшно много, но не се олицетворявам с тях.
2. те са отделни личности и мога да живея и без тях.
3. те имат право на собствен живот, в който аз нямам право да се меся!

Съгласна съм с тезата ти, макар че точка 3 не ми се отдава да я спазвам, но това е поради факата, че децата ми са малки. Активно участвам в изгрждането им като личности чрез нещата които гледат, четат, слушат. (Въздушният акцент у теб и Аврора си личи)
п.п.Въпрсът ти към мен ли беше или Марая? :blink:

Цитат на: Вещичка в Май 18, 2010, 06:24:10 pm

не, не е парадоксално! може и да ти прозвучи кощунствено, но децата първо не са твои, и второ поради някаква невероятна шега на природата, започнах да ги третирам като средство за ограмотяване на собственият си дух, което ще рече следното:
1. обичам си децата страшно много, но не се олицетворявам с тях.
2. те са отделни личности и мога да живея и без тях.
3. те имат право на собствен живот, в който аз нямам право да се меся!

Съгласна съм с тезата ти, макар че точка 3 не ми се отдава да я спазвам, но това е поради факата, че децата ми са малки. Активно участвам в изгрждането им като личности чрез нещата които гледат, четат, слушат. (Въздушният акцент у теб и Аврора си личи)
п.п.Въпрсът ти към мен ли беше или Марая? :blink:

към всички 

абе не ти се отдава щото са малки, ама като пораснат и като вземат да играят пачанга на главата ти и ще додеш на мойта  :57: