Дано в следващото стихотворение има камина с пламтящ огън и още нещо ... 
Снимката, която си пуснала има интересен замисъл - вън вали, измива всичко ненужно, а вътре е топло, светло, уютно с перденца на цветенца и "прозорци" с орнаменти от ковано желязо във вид на сърце. :rolleyes:
Заповядай Асол!
Едно мое стихче
В огнището на спомена нахлува есен....
Жаравата в пепел сива се превръща.
От изгорлите от щастие дървета ,
Нима ще се превърнем в сива пепел?!
И не в безсилие се мъча да разпаля огъня..
И не от лекомислие аз мразя зимата.
Желая цял живот да съм ЕЛА,
но.....в незапалена за спомени камина!
