Вещичке, знаеш ли че сънувах нещо подобно....доста омотан сън. Била съм на пътуване с много хора и автобус. В Измир първо, после се намерих и аз на едно високо планинско плато, хората бяха останали в низината, а аз за кратко време трябваше да пробягам билото до едно място
- нещо е трябвало да свърша там. Бях боса, погледнах краката си и острите камъни и си казах, аз толкова бързо ще търча, че те няма да успеят да ми се набият в краката и хукнах. Билото стана гладко и равно за бягане, затревено - направо го прелетях. Стигнах до мястото - от другия край на планинското било - имаше малка вадичка, която течеше а от двата й края имаше счупени стъкълца. Почнах да ги събирам - жълти и оранжеви на цвят и да се мъча да ги подредя в някаква мозайка. Дядо ми, бащата на моя татко /починал преди 23 години/ се появи отнякъде и ме успокои да не се мъча, че това са били някакви стъклени плочки и имало много от тях, че ще нареди мозайката със здравите, а аз да изчезвам, че ще изтърва групата.
Но преди да се окажа в планината, първо бях при бившия си приятел в Измир, затъжняла и тамън щяхме да правим нещо и някой взе да тропа силно по вратата и работата се разсъхна. Скочихме на крака и аз се озовах с няква мисия горе-горе на няква планина, планинско било. Не си направих труда да тълкувам...оставям малко нещата да изкристализират....