Милки, ай стига го ползва това дете като алиби вече.
Това изречение не го разбрах.Ако те дрзня с нещо-не ми отговаряй 
Мога да го допълня. ... за да не работиш, за да не следваш мечтите си, за да останеш с баща му, за да се задоволяваш с връзка, в която не изпитваш любов, нямаш емоционално и сексуално удовлетворение и т.н., и т.н.
Да, дразниш ме. А днес направо страшно ме ядоса. Основно с това, че чрез избраната от теб роля на изтощена от грижи всеотдайна майка, която жертва всичко за детето си, всъщност именно на детето си вредиш. И всеки опит да ти се каже нещо напреки по темата посрещаш с пасивно-агресивна, жалостива, но твърда съпротива.
Детето ти има проблем и той далеч не е само в това, че не говори. Всеки съвет, който тук според своите бегли познания се опитаме да ти дадем за решаването на този проблем, ти посрещаш с позата "Аз съм много добра майка и се грижа много добре за детето си и чакам да се оправи, когато еди-какво си".
Отново те питам същите въпроси, които обикновено избягваш. Детето ти има ли проблем с говорните органи? Детето ти има ли проблем със слуха? Детето ти аутист ли е?
Детето ти посещава ли логопед и психолог? Имам предвид не да си го завела веднъж в кварталната поликлиника, а да ходи редовно на занимания с професионални терапевти? Всеки път, като ти поставя тези въпроси, "оглушаваш", до следващия път, когато се оплачеш от него.
Когато някой има проблем, съм устроена да търся решения. Не виждам много полза в това да го галя по главата и да го утешавам, че го разбирам колко страда и колко е велик в страданието си. Хеле пък като е замесено дете. Ако твоята нужда е различна от тази, си напълно права, че нямам никакво място в темата ти, но не смятам да ти се извинявам за мнението си.